October 13, 2022

ООН гласува срещу Русия, Митрофанова остава без покана за откриването на Парламента

5 minutes

ООН РУСИЯ

ООН осъди анексирането на 4 украински региона от Русия, съобщава Ройтерс. Общото събрание на организацията днес гласува резолюция, която потвърждава териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Украйна и осъжда незаконния опит за анексиране направен от Руската федерация.

143 от 193-те членки на Общото събрание на ООН са гласували в полза на резолюцията, 35 страни са се въздържали и единствено 5 държави са били против - Русия, Беларус, Северна Корея, Никарагуа и Сирия. Китай и Индия са гласували въздържал се.

За сравнение, когато през 2014г. Русия анексира незаконно Крим, в ООН бе гласувана подобна резолюция, която бе подкрепена от 100 страни, 11 гласуваха против и 58 се въздържаха. Видимо подкрепата за Русия на международната сцена е намаляла.

Сергей Лавров, министърът на външните работи на Русия, нарече резолюцията “анти-руска” и каза, че е постигната чрез “дипломатически терор”, предаде агенция ТАСС.

В същото време повече от 40 украински града са били ударени от руски ракети в последните дни, съобщават официални източници в Киев. Президентът на Украйна Володимир Зеленски отново подчерта необходимостта на страната от противоръкетна отбрана, а няколко страни, сред които Канада, Франция и САЩ заявиха намеренията си да изпратят още военна техника на Украйна.

На този фон, 14 страни членки на НАТО, сред които и България, са заявили намерението си да закупят заедно противоракетни системи, съобщи Ройтерс. Трите опции, които се обсъждат най-сериозно са израелската Arrow 3, американската Patriot и немската IRIS-T. Министърът на отбраната на Германия е определила действието като общ акт на отговорност за сигурността на Европа. Сред 14 страни, подписали писмото са Германия, Великобритания, Норвегия, Словакия, Унгария, България, Белгия, Чехия, Финландия, Литва, Нидерландия, Румъния и Словения.

МИТРОФАНОВА

Посланиците на Русия и Беларус няма да бъдат поканение на първото заседание на 48-ото Народно събрание. Това решиха парламентарно представените партии и администрацията на Народното събрание.

Това дали посланикът на Русия - Елеонора Митрофанова ще присъства на откриването на Парламента е гореща тема в последните дни. Вчера Вежди Рашидов от ГЕРБ-СДС, който трябва да открие заседанието, сравни това Митрофанова да не бъде поканена на откриването с обявяване на война. Позицията му предизвика критики от страна на лидера на партията - Бойко Борисов, който пък заяви, че ГЕРБ-СДС няма да влязат в парламента, ако Митрофанова е там.

От БСП обявиха, че не са съгласни с решението посланиците на Русия и Беларус да не бъдат изпратени покани за откриването на Народното събрание и настояха всички ръководители на дипломатически мисии у нас да бъдат поканени.

Предложението на ДБ двамата посланици да не бъдат поканени е било подкрепено от ГЕРБ, ПП и ДПС. БСП и Възраждане са настояли руският посланик да присъства, а партията на Стефан Янев - Български възход не е заела категорична позиция, това е казала Надежда Йорданова от ДБ пред медии.

ТЕХ рубрика с ВИВАКОМ

Марк Зукърбърг, изпълнителният директор на Мета, представи новия шлем за виртуална реалност на компанията. Джаджата ще струва 1,500 долара, цена, която предизвика вълнения в тех средите и е с 1,100 долара по-висока от тази, на която се продава настоящият VR шлем на компанията - Quest 2.

Новият устройство ще се казва Quest Pro и от Мета го определят като шлем за смесена реалност, тъй като ще поддържа VR (virtual reality) AR (augmented reality) - или обогатена или добавена реалност на български.

Засега опитите на компанията майка на Фейсбук да лансира т.нар. метавселена са по-скоро неуспешни и стават обект на шеги.

Компанията на милиардерът Илон Мъкс - Тесла, ще произвежда и смартфони. Първото устройство ще излезе на пазара още декември тази година. Смартфонът ще се казва Tesla Pi Phone и засега няма информация на каква цена ще се продава, но започнати с пазара предполагат, че ще започва от около 1000 долара в САЩ.

ЕС планира да обучи 1 милион души в “дълбоки технологии” (deep tech) до края на 2025г., съобраща Капитал. Става въпрос за програмата EIT Deep Tech Talent Initiative на Европейския институс за иновации и технологии, а за нея могат да кандидатстват европейски гимназии, университети, компании и организации. Българските учебни заведения ще могат да кандидатстват от началото на следващата година. Програмата първоначално ще бъде финансирана с 25 милиона евро, но института се надява на допълнително финансиране от заинтересовани страни.

Дисклеймър: този текст е сценарий на подкаст. Заради естеството на формата - той не мина през корекция. В него не се следи за правописни, пунктуационни и граматически грешки._

Support Ден

...more