Големи усти или големи уши имаме?

Загубихме ли чувството си за хумор и смехът все още катарзис ли е? Имаме ли все още способността и силата да се смеем? Смеем ли се истински, от дъното на стомаха си, забравили ли сме онова финно чувство, което ни кара да се смеем.

Коя е неизиграната роля на Китодар?

Казваме ли си нещата по- лесно през смеха. През шегата да си кажем истината. Смях и сълзи? Можем ли да жонглираме между смешното и трагичното?

Коя дума и коя роля ще остане в историята?