В новия епизод на подкаста „М като Мост" гостува Симона Симеонова - графичен дизайнер и почитател на изкуството. С баща художник, изглежда, че професионалният ѝ път е бил предначертан. Вместо обаче да твори пред бялото платно, Симона се отдава на дигиталните изкуства в своята професия. Нейна страст остават всички останали направления, в които хората разгвърщат своя креативен потенциал.

Поканих я в подкаста, за да поговорим именно за творците, които я вдъхновяват през годините, за стиловете, които я провокират, повече за усещания и по-малко за теория. Като човек, който „не разбира от изкуство", исках да разбера какво е нужно, за да „разбираш от изкуство". Оказа се, че не е въпрос само на тонове прочетена литература, а преди всичко на усет, на разбирането ти за заобикалящия свят, на смелостта да видиш в едно платно много повече от цветове и форми.

От Рубенс и Караваджо до Анди Уорхол и Насимо, разговорът беше едно своеобразно пътешествие през епохи и стилове. Научих нови неща, бях провокирана да мисля и предизвикана да повярвам повече на това, което виждам не с очите, а със сетивата. Защото изкуството, в крайна сметка, е субективно! Това е може би най-важното и най-вярното, което можем да кажем за него.