Европа отблизо - с Веселин Желев

Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Шест години след окончателното напускане на Европейския съюз Великобритания навлиза в нов етап от дебата за връзката си с Континента. В новия епизод на подкаста „Европа отблизо“ разговаряме с базираната в Лондон журналистка Румяна Вакарелска за политическите, икономическите и обществените процеси, които постепенно променят британското отношение към Брекзит и правят възможен разговор за все по-тясно сближаване с ЕС. 

Подкрепата за подобен обрат вече не е маргинална идея. Според обсъдените в подкаста социологически данни все повече британци смятат Брекзит за грешка и определят напускането на ЕС като неуспешен проект. Особено показателни са нагласите сред младите поколения, които в огромното си мнозинство предпочитат по-близки отношения с Европа и биха подкрепили бъдещо завръщане на страната в европейското семейство. 

Разговорът проследява и причините за тази промяна. Според Вакарелска британската икономика продължава да изпитва последствията от прекъсването на връзките с единния европейски пазар. Недостигът на квалифицирани кадри, трудният достъп на младите хора до жилища, по-слабият икономически растеж и масовото напускане на страната от образовани млади британци са сред факторите, които подкопават аргументите на привържениците на Брекзит.

Особен интерес представлява анализът на политиката на новия британски премиер Анди Бърнъм, представен като първия министър-председател след Брекзит, който предприема реални стъпки към институционално сближаване с Европейския съюз. Вместо директно да поставя въпроса за нов референдум, той залага на постепенно сътрудничество в области като сигурността, отбраната, образованието, индустриалните стандарти и енергийната политика. Именно този прагматичен подход може да се окаже политическият мост между днешната реалност и евентуално по-тясно обвързване с ЕС в бъдеще.

Подкастът не подминава и трудните въпроси. Ако Великобритания поиска да се върне в ЕС, ще бъде ли готова да приеме условията, които преди отказваше? Възможно ли е отново да търси специален статут и изключения? Готов ли е самият Европейски съюз да приеме обратно държава, която избра да го напусне?

В заключителната част разговорът излиза отвъд британската политика и разглежда влиянието на променящата се международна среда, възхода на десните партии в Европа, отношенията между Лондон и Вашингтон и ролята на Доналд Тръмп за бъдещото геополитическо позициониране на Обединеното кралство. Резултатът е задълбочен и аргументиран анализ на един от най-важните европейски въпроси на следващото десетилетие: дали Брекзит беше финал на една история или начало на дълъг път обратно към Европа.

Чуйте целия разговор в „Европа отблизо“ и се абонирайте за рубриката от бутона "Влез в Клуба", за да не пропускате анализите на ключовите политически процеси, които променят Европа и мястото на България в нея.

В новия епизод на подкаста „Европа отблизо“ евродепутатът Радан Кънев защитава идеята за много по-тясно партньорство между Европейския съюз и Канада, като дори поставя под съмнение дали бъдещата европейска политика за сигурност трябва да се гради основно през институциите в Брюксел.

Според него предложението на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за асоциирано членство на Канада е по-малко важно от реалното задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността, отбраната, ресурсите и икономиката. Кънев подчертава, че инициативата за сближаване всъщност идва в голяма степен от самата Канада, където значителна част от обществото подкрепя по-тясна връзка с Европа.

В разговора той развива тезата, че Европейският съюз все още не е самостоятелна глобална сила заради липсата на достатъчно политическо единство в сферата на отбраната. Затова бъдещият съюз по сигурността трябва да включва и държави извън ЕС като Великобритания, Норвегия и Канада, които според него са незаменими партньори за европейската стратегическа автономия.

Кънев определя България като стратегически слаба държава, но настоява, че страната има потенциал да играе важна роля в по-широка европейска система за сигурност благодарение на позицията си на Черно море, отбранителната индустрия и развиващия се високотехнологичен сектор.

Евродепутатът предупреждава, че Европа остава силно зависима от външни ресурси и именно затова достъпът до канадските суровини, енергийни ресурси и стратегически материали придобива все по-голямо значение. По думите му сътрудничеството с Канада е не просто възможност, а потенциална необходимост за изграждането на по-независима европейска политика по сигурността.

В заключение Кънев призовава България да не остава пасивен наблюдател на процесите. Той смята, че София трябва активно да търси общи позиции с Румъния, Гърция и други държави от Източна и Югоизточна Европа, за да заеме място сред държавите, които оформят бъдещата архитектура на европейската сигурност, вместо да се оказва принудена да я следва със закъснение.