Църковната музика има за свой предобраз ангелското пеене, на което според Свещеното писание са били свидетели пророци и праведници. Според способностите да предадат видяното и чутото тези свидетели говорят за съвършени ангелските славословия, изпълнени по начин, подобен на който ние, хората, изпълняваме песнопения.

Църковното пеене е свято служение. От една страна, изразно средство на душевни движения и състояния, от друга страна, то има способността да съобщава такива движения и състояния на човешката душа, предразполагайки я към духовното.

В този епизод владика Серафим разглежда историческото развитие на невмената нотна система, одобрена и използвана от Църквата.

Лектор: Негово Преосвещенство Созополски епископ Серафим Беседите се провеждат в залата на прицърковната сграда при катедрален храм „Успение Богородично“, гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Българска легия“ 41.

Съдържание:

00:00 – Начало

00:41 – Екфонетични невмени знаци

3:05 – Старовизантийска невмена система

4:26 – Какво означава думата "невма"?

5:24 – Св. Роман Сладкопевец - "Дева днес"

6:31 – Развитие на църковното пеене в Западната църква

8:12 – Амвросианско пеене

9:33 – Грегорианско пеене

10:53 – Развитие на църковното пеене в Източната църква

12:40 – Преп. Йоан Дамаскин - Осмогласието

15:07 – Йоан-Дамаскинова невмена система

17:00 – Възникване на подобни и самогласни стихири

20:31 – Многогласие в Западната църква

23:03 – Развитието на едногласието в Източната църква

25:05 – Нововизантийска невмена система (Св. Йоан Кукузел)

27:25 – Пападическо пеене

29:29 – Новият метод. Хурмузиево-Хрисантова невмена система

31:55 – Какво е характерно за съвременната източна музикална традиция?

35:16 – Задачата на църковния певец