Казват, че кризите са нови възможности. Да преборим старите порядки, да преживеем катарзис, да погледнем вътре в себе си, да направим равносметка... Дали ще е така с тази криза само времето ще покаже. Но едно е сигурно, че след като всичко това свърши, ще имаме неистова необходимост да се докоснем отново до истинския, живия театър. Да останем в залата след края на представлението, да помислим в тъмното, да зададем онези въпроси и да получим онези отговори, които само театърът може да ни даде. И да имаме отново шанса да намерим сърцето си като тенекиения човек в „Хората от Оз“!