Историците твърдят, че балетът се е появил, защото благородниците трябвало да изглеждат достойни и без усилие във всичките си движения, танците им да имат величествена грация, да работят бързо с краката. И всичко това придобива все по-голямо значение в края на XVII в., когато Луи XIV създава училище за танцьори в Académie Royale de Musique, на 28 юни 1669 г. (по-късно наречено Опера), и тук започва истинската история на балетното изкуство. Балетната техника, както повечето класически барокови фигуративни изкуства, залага на симетрията, динамичния баланс и хармонията на цялото тяло. По това време представления обикновено се провеждали на сцена с публика, седнала отпред, от тази гледна точка сценографията и танцьорите наистина приличали на движеща се картина, рамкирана в сценичното пространство. Тясната връзка между живописта и балета е забелязана от влиятелния теоретик и учител Жан-Жорж Новер, който насърчава хореографите да учат живопис, за да създават ефектни сценични етюди.