Полека-лека, малко по малко, неусетно можеш да се превърнеш в един пасивен консуматор християнин. В човек, който стои на ръба в посредственост, който се унася и заспива, докато накрая пада. Какъв е капанът на посредствеността, защо е страшно да си пасивен и докъде може да те доведе твоят духовен унес? Внимавай да не паднеш!