В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти.

„Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни :)

Въвеждането на универсален базов доход, обвързан с употребата и разпространението на изкуствен интелект, се обосновава чрез няколко взаимносвързани линии на аргументация: икономическа, социална, етична, политико-правна и философска. Те целят да отговорят на въпроса: как справедливо да се разпределят плодовете на автоматизацията в условията на намаляваща човешка заетост и нарастваща продуктивност без човешки труд. Дали обаче и тези добри намерения не водят към място, различно от рая, в който живеят техните основни апологети? Какво стои зад предложението за въвеждане на универсален базов доход и как то се отнася към достойнството на човека – това беше основният „нерв“ на днешния разговор.

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

- Кой са Чък и Джими Макгил?

- Кога законът е храм и кога става цирк?

- Има ли структурно унижение в адвокатските йерархии?

- Какво става с братската любов, когато братята станат адвокати?

- Кой е Кайн и кой е Авел?

- Какво означава грижата в полето на юридическите услуги?

- Какво се случва с маргиналите сред адвокатите?

- Как адвокатската професия може да промени човека?

- Възможно ли е да си добър човек и от двете страни на Закона?

- Има ли граници в рекламата на една адвокатска практика?

- Как и защо Джими Макгил се превръща в Соул Гудман?

- Има ли място за Робин Худ в адвокатските среди?

- Как се проваля Давид, след като вече няколко пъти е победил Голиат?

- Кой е Джийн Такович и защо е… черно-бял?

- Що за игра е правото и кой определя нейните правила?

Пред вас е първият епизод от поредицата Vox Nihili, който е под 1 час. Не знаем дали това е кошмар или напротив: здравословно събуждане от един иначе безкраен словесен ужас на празното слово. И все пак, ако решите да рискувате, може да се учудите какъв интерес е предизвиквал, предизвиква и ще продължи да предизвиква онзи тип съновидения, които ни поставят в ситуации без ефективен субективен контрол. Ще научите за някои от кошарите на Любо и Ники, както и за опитите на кинематографията да естетизира кошмара и да го превърне в… изкуство. Заповядайте!

Дойде ред и на диалогът, който е съименник на Стоян: „Менон“. В него Сократ изследва природата на добродетелта като поставя въпроса дали тя може да бъде научена или е резултат от божествено вдъхновение. Диалогът е един от малкото, в които Сократ заявява, че знае нещо, въпреки че, разбира се, не успява да устои на изкушението да обори няколко поредни дефиниции за това какво представлява добродетелта. Теорията за припомнянето и демонстрацията с роба са едни от най-емблематичните части на „Менон“. Като поставя под съмнение устойчивостта на мнението като основа за действие, Сократ провежда разлика между истинското знание и правилно мнение. В крайна добродетелта се оказва способност, която хората притежават не в резултат на преподаване, а поради правилна насоченост на душата.

Съдията и изкуственият интелект

(VII-и научен семинар, 29.10.2025)

запис

Място на провеждане: Нова конферентна зала, Ректорат на СУ “Св. Климент Охридски”

Участници с научен доклад: Георги Илиев, Николай Генов, Стоян Ставру

Седмата среща на семинара „Литература и право“ с тема „ Съдията и изкуственият интелект“ подвига въпроса за ролята на изкуствения интелект в правосъдието и съдебния процес. Фокусът този път пада върху приложението на ИИ при анализ на доказателства, автоматизация на правни изследвания и подпомагане на съдийските решения. Целта е да се анализират ползите и рисковете от интегрирането на технологиите в съдебната система, с акцент върху запазването на човешкия фактор в съдебните решения. Лектори ще бъдат: Георги Илиев (Институт за литература при Българска академия на науките), Николай Генов (Институт за литература при Българска академия на науките) и Стоян Ставру (Институт по философия и социология при Българска академия на науките). Модератор ще бъде Камелия Спасова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:

Кои е Фауст и как е свързан с немския национализъм?

Съществувал ли е Фауст?

Как Гьоте променя народния мит?

Кой е Фауст и защо към него проявяват интерес както Бог, така и Мефистофел?

Защо „Мефистофел“ често „се бърка“ с „Аристотел“?

Как безкрайното стремление подменя благодатта с договор?

Колко налудност има във „Фауст“ на Гьоте?

Защо договорът с Мефистофел е пра-матрица на приложната етика?

Как договаряме със злото, превръщайки го в наш партньор в етиката и извън нея?

Какво се крие зад „Фаустовския дух“ на капитализма?

Какво ще стане, ако спрем?

Какво дължи облигационното право на Гьоте и в частност на „Фауст“?

Как да институционализираме Дявола?

Кои са лемурите и защо са важни?

Защо Бог в крайна сметка спасява душата на Фауст?

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет […]

В новия епизод от серията vox nihili се завръщаме към вътрешната тема „Право и литература“. Любо Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру разглеждат един от най-противоречивите романи на XX век – „Лолита“ на Владимир Набоков. Какво прави творбата скандална – сюжетът или езикът? Кой е ненадеждният разказвач и може ли красивият стил да прикрие моралното падение на героя? Разговорът преминава през „крилатите съдебни заседатели“, металепсиса, играта между автор и герой, парадоксите на вината и естетиката, както и местата, в които Набоков среща Оруел. Ако искате да разберете защо „Лолита“ не е порнография, а сложна интелектуална провокация, чуйте епизода.