
Sign up to save your podcasts
Or


В новия брой на „Без маски“ ни гостува младият режисьор Ростислав Георгиев, чийто път в театъра следя с все по-нарастващ интерес, респектиран от избора му на драматургия, на едни дълбоки и сложни текстове, които интерпретира на сцената, пречупвайки ги през своя оригинален почерк. Говорим си за две негови представления, появили се в началото на новия творчески сезон – „За явленията и съществуванията“ по текстове на Хармс в Сфумато и „Бифем“ по Людмила Петрушевска в русенския театър. За абсурдния свят на Хармс и паралелите с чувствителността на съвременния човек, за парадоксалния му хумор, който ярко оголва празния автоматизиран живот, липсата на цели и амбиции, живеенето ден за ден, превърнали се в безмилостна диагноза както за хората от неговото време, така и за живота на много наши съвременници днес. И още, за странния фантастично-гротесков сюжет на Петрушевска, надникващ дълбоко в сложно емоционално нюансираните чувства между майка и дъщеря, за експеримента, на който са подложени актрисите в този спектакъл – затворени в общ костюм за близо час и половина, за изпитанието, пред което е изправена способността да обичаш, когато се намираш на толкова близка физическа дистанция до другия, пък бил той и най-близкия ти човек...
By Йордан ГеоргиевВ новия брой на „Без маски“ ни гостува младият режисьор Ростислав Георгиев, чийто път в театъра следя с все по-нарастващ интерес, респектиран от избора му на драматургия, на едни дълбоки и сложни текстове, които интерпретира на сцената, пречупвайки ги през своя оригинален почерк. Говорим си за две негови представления, появили се в началото на новия творчески сезон – „За явленията и съществуванията“ по текстове на Хармс в Сфумато и „Бифем“ по Людмила Петрушевска в русенския театър. За абсурдния свят на Хармс и паралелите с чувствителността на съвременния човек, за парадоксалния му хумор, който ярко оголва празния автоматизиран живот, липсата на цели и амбиции, живеенето ден за ден, превърнали се в безмилостна диагноза както за хората от неговото време, така и за живота на много наши съвременници днес. И още, за странния фантастично-гротесков сюжет на Петрушевска, надникващ дълбоко в сложно емоционално нюансираните чувства между майка и дъщеря, за експеримента, на който са подложени актрисите в този спектакъл – затворени в общ костюм за близо час и половина, за изпитанието, пред което е изправена способността да обичаш, когато се намираш на толкова близка физическа дистанция до другия, пък бил той и най-близкия ти човек...