В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува младия драматург на младежкия театър Лора Вангелова. Напоследък все по-често си мисля, че отдавна е станало наложително разместването на пластовете, вливането на нови енергии и светогледи в потока на театралната ни критика, която все повече избледнява. Както казваше поетът и журналист Ивайло Диманов „да пишеш скучно за театър е все едно, че пишеш против театъра“. И за да ви покажа, че у нас има и млади хора, които пишат и говорят с разбиране и усет за театъра и на рутината и шаблоните в т. нар. Професионална критика противопоставят свежестта на възприятията си и особената чувствителност, с която изживяват и осмислят театралното изкуство, реших да ви срещна с Лора, чиито първи театрални изяви ме впечатлиха силно. Говорим си за най-ранните ѝ срещи с театралното изкуство и решението да се насочи към професията театровед, за амбициите и надеждите, с които приема предизвикателството на 24-годишна възраст да стане драматург на един от водещите софийски театри, за новостите в репертоарната политика на младежкия театър, за наградите и номинациите и за това как реагира, когато е гледала лош спектакъл.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви предлагаме четене на откъси от пиесата на Константин Илиев „Червено вино за сбогом“. Ще ги чуете в изпълнение на актьорите Кирил Недков и Дария Димитрова. Пиесата е имала своята премиера през 1990 г. в театъра на народната армия, в постановка на Леон Даниел. Ролите на двата основни персонажа – Панталей Пантов и Йоланта Янева – Йоки, са изпълнявали Йосиф Сърчаджиев и Меглена Караламбова. За жалост премиерата съвпада с един от най-драматичните периоди в новата ни история, когато площадите са пълни с хора, а театралните зали – почти празни. Така и спектакълът на Леон Даниел остава някак незаслужено недооценен. Предлагаме ви да чуете и няколко фрагмента от книгата на Константин Илиев „Проблясъци от прожектор“, в които авторът разказва за перипетиите около писането и сценичната съдба на „Червено вино за сбогом“. Фрагментите чете младата актриса Стефани Андонова. С Кирил и Дария си говорим и по други важни теми свързани с пътя им в изкуството, за ролите им на театрална сцена и колко е нужно съвременните артисти да имат ярко изразена гражданска позиция по най-невралгичните обществени въпроси.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува прекрасната актриса Анастасия Лютова. Поводът за срещата ни е първия моноспектакъл в нейната творческа биография – „Годината на магическото мислене“, драматизация по едноименния роман на американската журналистка и писател Джоан Дидиън. Едно изключително силно, емоционално и вълнуващо представление, което тя играе на сцената на театър 199 под режисурата на Стайко Мурджев. Разговаряме за спецификата и дълбочината на този текст, който, от една страна, представлява документален разказ с изключителна прецизност към конкретиката на факти и събития, но в същото време е пропит от една особена поетика – поетиката на болката и скръбта. Търсим отговори на въпросите колко трудно е да се справиш с болезнената травма на скръбта, когато за кратко време си загубил двамата най-близки хора в живота ти, може ли философията на магическото мислене да ни помогне да продължим напред, колко сериозно предизвикателство за Анастасия Лютова е да се изправи сама срещу зрителите, колко ценни и провокиращи за нея са срещите с режисьори като Стайко Мурджев и Явор Гърдев, какво й дава преподавателската работа в Натфиз и с какво от случващото се у нас отказва да се примири.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува Елица Петкова – едно от най-интересните, оригинални и привличащи внимание имена във филмовото изкуство. Тя е кино режисьор и сценарист, от години живее и работи в Германия, завършила е берлинската филмова академия и голяма част от филмите ѝ – игрални и документални, са носители на множество награди от най-престижните международни кино фестивали. През 2015 г. филмът ABWESEND („Липсващ“) е номиниран в състезателната програма Cinéfondation на 68-ото издание на фестивала в Кан. През 2016 г. първият ѝ пълнометражен игрален филм ЖАЛЕЙКА (Zhaleika) е с премиера на 66-ото издание на Берлинале с номинация за „Кристална мечка“, номинация за най-добър дебют и специално отличие от международното жури на секцията Generation. Следват множество международни фестивални участия и награди, сред които наградата за най–добър филм на 20-ото издание на международния „София Филм Фест“. През 2020 г. Елица е отличена за проекта в развитие ТИХИ НАБЛЮДАТЕЛИ със стипендията на Вим Вендерс, а през 2021 г. игралният ѝ проект „Работникът“ печели наградата „Компаньон“ на 71-ото Берлинале на база сценарий. През ноември 2024 г. новият ѝ филм ТИХИ НАБЛЮДАТЕЛИ, продуциран мажоритарно от България, от Веселка Кирякова (Red Carpet), в копродукция с arte и rbb, е с премиера на най-големия в света фестивал за документално кино – IDFA в Амстердам, последвана от множество други селекции на фестивали като CPH:DOX, Docaviv, 72тия фестивал в Сидни, фестивала в Солун, Dokfest в Мюнхен, София Филм Фест и много други. През 2025 ТИХИ НАБЛЮДАТЕЛИ е многократно награден, сред които и голямата награда на състезателната програма на Dokfest München, наградата за най-добър документален филм на наградите на съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“, както и тази за най-добра режисура. ТИХИ НАБЛЮДАТЕЛИ е един от петте номинирани филма от съюза на немските филмови критици за най-добър документален филм. Елица беше само за няколко дни в България, за да присъства на премиерата на най-новия си филм „Тихи наблюдатели“ – последна част от своеобразна трилогия, посветена на жителите на живописното село Пирин. Трилогията започна преди десет години с игралния „Жалейка“, продължи с документалния „Кмет, овчар, вдовица, змей“ и сега завършва с „Тихи наблюдатели““, издържан в жанра Докуфикция. Говорим си за предизвикателството да работиш с актьори животни, за красивата симбиоза между документална стилистика и цял един пласт с отгласи от народни поверия, предания и митове, за ролята на тишината във филмите ѝ, но и за специалното музикално оформление в „Тихи наблюдатели“, за вдъхновителите ѝ в професията, за работата ѝ с актьорите – професионалисти и натуршчици, както и за новите ѝ проекти.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват актрисата Александра Димитрова, изявяваща се все по-успешно и като продуцент, както и нейният колега – актьорът Йордан Ръсин. Говорим си за новата платформа за сценични изкуства Artitude, която Алекс създаде в началото на тази година. Във фокуса на вниманието ни са две от първите три заглавия, появили се под шапката на продуцентската компания – моноспектакълът на Йордан Ръсин „Викове от подземието“ по „Записки от подземието“ на Достоевски с режисьор Стоян Радев и спектакълът „Канкун“ от Жорди Галсеран, в който Александра си партнира с още няколко свои колеги под режисурата на Антон Угринов. И още, за номинацията на Данчо в тазгодишната кампания на наградите Икар за ролята на краля в спектакъла „Обикновено чудо“ в театър Възраждане, за това колко трудно е да съчетаваш ролите на актьор и продуцент в независимия сектор, за фестивала на българското кино в Полша, където преди няколко седмици Алекс представи филма „Преди да забравя“, в който изигра дебютната си роля на големия екран.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В поредния епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви предлагаме вълнуващ разговор за най-новия филм на Зорница София „3.0 килограма щастие“. Самата тя е наш гост, заедно с актрисата Стефка Янорова. Говорим си за онова, което обединява този филм с предишния проект на Зорница – „Майка“, за екранната химия между актьорите в главните роли, които за първи път си партнират пред камера, за това колко важно е да приемеш решението на другия и да можеш да простиш, за щастливия ход да разкажеш една тежка история през матрицата на жанра „драмеди“, или, по-точно, на комедията с елементи на драма, за рибарското селище Ченгене скеле, превърнало се в естествен декор на голяма част от снимките, за операторската работа на Мартин Чичов, за когото филмът е дебют в пълнометражното българско кино. И още, за водещите тенденции в света на европейското и световно кино през призмата на тазгодишното издание на фестивала в Берлин, на който Зорница имаше щастието да присъства, както и за номинацията на Стефка Янорова в тазгодишната кампания за наградите Икар за първия моноспектакъл в кариерата си – „Слон в стаята“, по пиесата на Елена Телбис.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват младата и талантлива актриса Елеонора Иванова – Нори и нейният театрален ментор – актьорът и режисьор Зафир Раджаб. Именно в актьорската школа, която Зафир ръководи заедно с колегата си Башар Рахал, Нори е направила първите си стъпки на сцена още в тийнейджърските си години, преди да стигне до НАТФИЗ. Поводът да ви срещнем с двамата е първият театрален проект, който ги събира на професионална сцена – спектакълът на Зафир „Албион“, който в края на януари имаше премиера в младежкия театър и в който Нори изпълнява една от главните роли. Говорим си за усета на Зафи да насочва вниманието си към пиеси, в които припознава личните си страхове и болки, за ярките и мощни женски персонажи в „Албион“ и предизвикателството пред Нори да си партнира с „тежката артилерия“ сред женската част от трупата на младежкия театър, за препратките към Чехов и защо екипът умишлено е бягал от прекалено взиране в тях, за носталгията по миналото и илюзията, че можеш да се върнеш отново към него и да го завариш непокътнато, за човешкият инстинкт да се вкопчиш в болката и скръбта, мислейки си, че по този начин ще се справиш с нея, за афинитета на Зафир към кино похватите като изразно средство, присъстващо неизменно в спектаклите му. И още, за актьорската им школа и изграждането на младите таланти, за нивото на българския театър през призмата на номинациите за наградите Икар.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви срещаме с младата възпитаничка на ВГИК (едно от най-престижните кино училища в света) Мария Иванова. Запомнете името ѝ, тъй като тепърва ще го свързвате все по-често с това прекрасно изкуство, в което, вярвам от цялото си сърце, ѝ е отредено да заеме истински достойно място. Едно момиче с невероятно вдъхновяваща лична история: родена е в Червен бряг, но е израснала в София. Първоначалната ѝ мечта е да бъде актриса, но след като е спряна на кандидат-студентските изпити в НАТФИЗ, решава да замине за Англия, където завършва специалността „Медийна продукция“ с профил игрално и документално кино в университета на град Ковънтри, а дипломният ѝ късометражен филм печели първа награда в конкурса на висшето училище. Всичко това я мотивира да задълбочи познанията и опита си в областта на кинорежисурата. Без да знае и думичка руски език, тя избира да кандидатства, приета е и пет години по-късно – през 2024 г., се дипломира като кино режисьор във ВГИК, след което в продължение на една година учи асистентура за театрална режисура в ГИТИЗ – академията, която е театралният еквивалент на ВГИК в Москва. През есента на миналата година се състоя премиерата на първия ѝ професионален късометражен филм „Божа работа“, заснет в България, с български актьори. Филм, който ми даде сериозни основания да вярвам, че в света на българското кино навлиза още един смислен и стойностен представител на новото режисьорско поколение. За всички тези теми и други интересни подробности и парадокси, белязали творческия ѝ път, разказва Мария в първото си интервю пред българска медия. За мен е чест, че това се случи в нашия подкаст.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува режисьорът Стилиян Петров, няколко седмици след като реализира най-новия си творчески проект – „Иванов“, по пиесата на Чехов, на сцената на театър Възраждане. С този спектакъл той завърши своята своеобразна трилогия по чехови произведения, започнала преди години с авторското си представление „За едно явление от електричеството“ по мотиви от повести и разкази на големия руски писател и продължила с „Три сестри“. Разговаряме за експедицията му в авторовия свят на Чехов, за дръзкото му сценографско решение действието в „Иванов“ да се случва на тенискорт, а образът на главният герой да бъде поделен между двама актьори, както и този на съпругата му Сара, за това какво би могло да накара един човек в средата на 30-те да стигне до такава екзистенциална умора, че да загуби цялото си желание за живот. И още, за най-новите тенденции, свързани с начина, по който се интерпретират чеховите пиеси по световните сцени. През месец февруари трилогията на Стилиян Петров по текстове на Чехов ще бъде представена на сцената на театър Възраждане в рамките на четири дни. На 17 февруари ще се играе „За едно явление от електричеството“, на 18 февруари – „Три сестри“, а на 20 февруари – „Иванов“.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на „Среднощен експрес“ пристъпваме към реализацията на една отдавнашна моя идея с надеждата, че тя ще провокира интереса ви и ще намери отклик у вас – нещо, което би било знак, че си струва да я продължим. Тъй като една от каузите, на които сме се посветили, създавайки този подкаст е съхраняването на театралната памет, стартираме една нова линия, в рамките на която периодично ще ви предлагаме артистично четене на избрани пиеси от българската и световна драматургия, които преди време са имали своята успешна сценична реализация в някой от софийските театри, но за жалост остават позабравени през последните едно-две десетилетия. Мотивацията ни е свързана с надеждата, че по този начин най-младите ни слушатели ще имат възможността да открият за себе си тези стойностни драматургични текстове, а от друга страна – представянето им в рамките на подкаста би могло да провокира някой от съвременните наши режисьори да посегнат към тях и да ги възкресят за нов сценичен живот. Поставяме началото на тази линия с четене на монодрамата „Флобер“ на един изключително ценен и скъп за мен човек – поетът и драматург Елин Рахнев. Пиесата е писана специално за актрисата Мария Каварджикова и в началото на новия век, в продължение на няколко години се игра на сцената на четвъртия етаж в народния театър под режисурата на Елена Панайотова. Прочитът на „Флобер“ е в изпълнение на актрисата Никол Оташлийска, с участието на нейния колега Вилиян Гешев. Никол и Вилиян изпълняват и няколко от най-силните поетични текстове на Елин Рахнев от стихосбирките „Канела“, „Зелда“ и „Октомври“. Припомняме си и откъс от гостуването на Елин Рахнев в предаването „Среднощен експрес“ преди няколко години, когато то се излъчваше в ефира на програма Христо Ботев на българското национално радио.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠