Текста чете: Радина Недялкова

 

Може и да са възприемани като истинска напаст в градски условия, но повечето хлебарки в света не припарват до градовете.

Внушителните 99% от известните 4 500 вида хлебарки обитават дивата природа, като играят жизненоважна роля за екосистемите – от дъждовните гори на Бразилия до пустините на Саудитска Арабия.

 

Статията:

https://nauka.bg/hlebarka-koyato-mozhe-bi-oprashva-tsvetyat/

https://www.youtube.com/watch?v=0k4uZNeneCo

Проф. дн Светлана Симова, Институт по Органична Химия с Център по Фитохимия - БАН

https://www.youtube.com/watch?v=Wct8pQXHiFM

Интервю с доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на София

Доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на София по направление “Култура, образование, спорт и младежки дейности”

 

https://www.youtube.com/watch?v=VuunvbW8u2Q

Текста чете: Теодора Батилова

Георги Стоянов Пчеларов е роден на 19 октомври 1955 година в Русе. През 1959 година той се мести в Разград, където завършва основно и средно  образование. Там той посещава различни школи и кръжоци по изобразително изкуство, включително и частни уроци при Георги Йоранов и Димитър Арнаудов. През 1982 година завършва специалност зоология в СУ „Климент Охридски”. Една година по-късно започва да се занимава с научна илюстрация.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/izkustvo-tvorcheskiya-pat-hudojnika-animalist-georgi-pchelarov/

Текста чете:  Теодора Батилова

2015-та година остава в историята на научните среди с новия революционен метод за геномно редактиране – технологията CRISPR/Cas9. Сензационното откритие представлява изключително прецизен, ефикасен, бърз и евтин начин за манипулиране на ДНК, който обещава да ускори геномните изследвания и да предложи лек срещу рак и срещу редица наследствени болести. Статията има за цел да запознае читателя с метода и неговите предимства, с областите на приложение, както и с етичните предизвикателства, пред които това откритие ни поставя.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/crispr-cas9-gennoto-injenerstvo/

Текста чете: Мартин Костов

Попитахме изследователи, от различни области и етапи от кариерата си, как четат научни статии. Въпреки че това става все по-лесно с натрупването на опит, трудности съществуват и от всеки учен зависи сам да открие и приложи техниките, които му помагат да се справи с тази задача най-добре. Отговорите са редактирани за по-голяма яснота и краткост.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/seriozno-da-chetem-nauchnite-statii/

https://www.youtube.com/watch?v=brq_15c3mrg

 

https://nauka.bg/vseki-institut-universitet-da-puska-60-vida-sadarjanie/

Текста чете: Кристин Костадинова, 6 г.

На повечето от нас е известно, че китовете са най-големите живи същества на планетата. Наред с делфините и морските свине те попадат в разред Китоподобни (Cetacea).

Еволюцията на тези интелигентни животни започва преди около 60-70 млн. години, а съвременните китоподобни се появяват преди приблизително 30 млн. години.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/kitovete-kakvo-znaem-ili-ne-neobiknoveni-jivotni/

https://www.youtube.com/watch?v=2NYNBEF8Vr8

 

Изложба: Манифестиращата идеология 1944 – 1989

Повече за изложбата - https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/...