Текста чете: Ана Йорданова

Твърди се, че през 1900 г. британският физик Лорд Келвин заявил: „Няма какво повече да се открие във физиката. Всичко, което остава, е измерванията да стават все по-точни.” След три десетилетия, квантовата механика и Теорията на относителността на Айнщайн направиха революция в областта. Днес, нито един физик не би посмял да каже, че притежаваме цялото познание за физиката и Вселената. Напротив – всяко ново откритие изглежда отключва Кутията на Пандора и поражда все по-дълбоки въпроси за физиката.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/nai-golemite-nerazgadani-misterii-fizikata-chast-i/

 

 

Текста чете: Ана Йорданова

Лъкът често бива посочван като едно от най-важните изобретения в историята. И това твърдение е напълно обосновано – дали като средство за лов и осигуряване на прехрана, или като военно оръжие, носещо победа в битките и доминация над съперниците, той играе значима роля в продължение на хилядолетия.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/vekovete-praistoricheskiya-lak-dnes/

Текста чете: Ана Йорданова

Илияна Гигова е родена в гр. Враца , където през 2009 г. завършва ПМГ „Акад. Иван Ценов“ с профил биология. Същата година продължава обучението си в СУ „Св. Климент Охридски“, Биологически факултет, специалност Молекулярна биология. През 2013 г. записва магистратура „Опазване на околната среда“ в същия факултет и защитава успешно дипломната си работа през 2015 г.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/rabotata-tryabva-da-dava-svoboda-smisal/

 

Текста чете: Ана Йорданова

Тенденциите през последните години показват, че интерактивните мултимедийни технологии решително изместват предхождащите ги линейни мултимедийни приложения, при които потребителят е само пасивен наблюдател на събитията и не участва пряко в тях. Благодарение на технологичната еволюция много от фантастичните елементи, определяни в научната фантастика от 80-те години като върхови технически постижения на бъдещето, вече присъстват в ежедневието ни.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/nai-interesnite-realno-vreme/

 

Текста чете: Ана Йорданова

Думата „майна“ заема почетно място в речника на хората от пловдивския край. Чрез тази дума много често се назовават самите жители на град Пловдив.

Въпреки факта, че това е една от най-използваните думи от пловдивчани, то твърде  малко са хората, които знаят произхода и семантиката на тази дума.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/da-pogovorim-plovdivski-proizhod-znachenie-dumata-maina/

 

Текста чете: Ана Йорданова

Музиката е поредното средство, с което съвременният човек отделя себе си от останалия свят, използвайки слушалки и някое простичко преносимо устройство за пускане на музика било то IPod, MP3-ка, радио… Доколко, обаче, разбираме какво се случва с нас и нашите възприятия за света, когато сме оставени на сугестивните въздействия на песента? В тази статия ще отговорим на въпросите как музиката може да ни хипнотизира или сугестира и по-важно: вредни или полезни са шумните MP3-ки?

Целият текст тук:

https://nauka.bg/tihiyat-svyat-mp3-kata-shumat-jivot/

 

 

Текста чете: Ана Йорданова

През 2015 са публикувани над 1 милион статии в областта на биологичните науки – повече от всякога и отразяващи огромния прогрес в тази област. Но все по-големият брой оттеглени статии, доведоха до широко разпространеното схващане, че резултатите, които учените публикуват, все по-често са невъзпроизводими. Оттеглянето на 64 статии през август миналата година от един от най-големите световни академични издатели – Springer, накара научния свят да потръпне. Друг пример е оттеглянето през 2010 г. на многократно цитирания доклад, публикуван в The Lancet през 1998 г., според който има връзка между ваксините и аутизма.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/da-predotvratim-publikuvaneto-losha-nauka/

Текста чете: Ана Йорданова

Когато Карл Попър публикува своя труд “За нищетата на историцизма” [Попър, 1957], той цели да опровергае наивното схващане, че бъдещето е предсказуемо на базата на историята на миналото. Причините са не само в непълната информация, която имаме за него, но заради неопределеността и несигурността в решенията на хората, които творят бъдещето. Това в съвремието е доказано в науката от социофизика [Бюканън, 2006], която изследва поведението на хората чрез математически модели.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/analiz-strukturnite-problemi-mediinoto-prostranstvo/

Текста чете: Пламен Гърдев

Главният детектив от телевизионните серии на BBC „Шерлок“ притежава много добре организиран мисловен каталог на почти всеки спомен, който някога е имал. Ние, простосмъртните, не можем да се сравняваме с изключителната колекция на Холмс, но когато съхраняваме и извикваме спомени, мозъчната ни активност вероятно изглежда до голяма степен като неговата, според ново изследване.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/umt-vi-prilicha-na-tozi-na-sherlok-holms/

 

 

Текста чете: Красимира Санкийска

Констатациите в изследването спомагат за по-доброто ни разбиране за това как животните могат да комуникират чрез езика на тялото, преодолявайки междувидовите бариери. Те са особено полезни за треньорите и обучителите на коне относно начина, по който конете възприемат езика на човешкото тяло.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/konete-razchitat-ezika-na-tyaloto-ni-dori-kogato-ne-ni-poznavat/