БГ Наука Подкаст

https://youtu.be/eIPYc5BD9Zs

Текста чете: Христина Христова

чените знаят, че студенокръвните животни живеят по-дълго, но не и защо това е така.

Изследователи от университета на Мичиган са идентифицирали “програма” в гените, която може да помогне да се отговори на този въпрос и също да даде следа, водеща до разясняване на въпроса за дълголетието при хората, изложени на студ.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/ucheni-sa-otkrili-gen-svarzan-s-prodaljitelnostta-na-jivota/

Текста чете: Христина Христова

Минаха почти четиридесет години от смъртта на лъва, живял при семейство Берберови. Наричали са го Кинг и тъкмо той се е снимал във филма „Невероятните приключения на италианците в Русия” (1974 г.). По-възрастните поколения си спомнят добре тази история: семейство в Баку приютява изоставено от майка си лъвче, полага грижи за него, правят му масаж на лапите, които то не е можело да движи. Към животинчето безмерна любов изпитват главата на семейството архитект Лев Лвович Берберов, жена му и двете му деца Ева и Роман.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/mozhe-li-da-se-odomashni-lv/

Текста чете: Гергана Владимирова

Много видове правят дълги миграции в търсене на храна или места за гнездене, но някои преходи са наистина епични…

Всички знаем, че стигането от точка А до точка Б може да е тежко, но нека да помислим за животните, които покриват хиляди километри всяка година в търсене на храна, подслон и чифтосване.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/zapoznajte-se-s-zhivotnite-koito-ptuv/

Текста чете: Гергана Владимирова

Еволюцията на високофункционална ДНК би могла да позволи откриването на изкуствени секвенции от нуклеинови киселини със свойства, различни от тези на естествената ДНК. Вече e създадена изкуствена транслационна система, която подпомага развитието на неестетвени полимери от определена последователност от нуклеинови киселини, състоящи се от осем различни функционални групи за 32 кодона.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/izkustveni-sekvencii-ot-nukleinovi-kiselini/

Текста чете: Гергана Владимирова

В своя последен завладяващ епизод, Планетата Земя II (проект на BBC) разкрива защо приемането на дивата природа в градовете ни може да е тайната за здравословен живот в градска среда.

Целият текст тук:

https://nauka.bg/zashho-divite-gradove-sa-dobri-za-zdr/

 

Текста чете: Гергана Райчева

Устройството на един типичен римски дом най-добре се проследява при запазените помпейски къщи. Трите главни части на сградата се наричали атриум /atrium/, таблинум /tablinum/ и перистил /peristylium/.

Цялата статия тук:

https://nauka.bg/rimski-jilishta/

Проект: Разпространение и еволюция на ендемичен мултирезистентен генотип на Mycobacterium tuberculosis (SIT41, подгрупа TUR) в България

Доц. дн Стефан Въчев Панайотов, Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)

Текста чете: Инес Райчева 

Какво е адреналин?

Aдреналинът (или още неричан епинефрин) представлява хормон и невротрансмитер. Той се произвежда в клетките на надбъбречната жлеза (както името подсказва), както и в някои неврони на централната нервна система.

Цялата статия тук:

https://nauka.bg/po-zadalbocheno-za-adrenalina/

 

Текста чете: Инес Райчева 

Животните често разчитат на обонянието си, за да намерят храната. Такива са законите на природата – който пръв открие храната, той има по-голям шанс да оцелее. Но как точно мозъкът им превежда информацията за аромата и насочва животното към нея?

Цялата статия тук:

https://nauka.bg/cherveite-izpolzvat-slojni-izchisleniya-da-stignat-hranata/