БГ Наука Подкаст

Текста чете: Ралица Младенова

Изследователи от Националния университет в Сингапур (НУС) създадоха пробиотична  бира, която може да повиши имунитета и да подобри здравето на храносмилателната система.

 

https://nauka.bg/izsledovateli-szdadoha-nova-probio/

Текста чете: Гергана Владимирова

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Следвам докторантура по информатика в Бургаски Свободен Университет, в Центъра по Информатика и Технически науки. Дисертацията ми е на тема „Устойчивост на невронни мрежи от дробен ред“. Традиционно нашият център е много активен в студентските мероприятия – проекти, конкурси, кръжоци и др. и съм щастлив, че като докторант мога да вземам участие в тези дейности.

 

Цялото интервю:

https://nauka.bg/intervyu-s-aleksandar-ivanov-za-da-se-zanimavash-s-nauka-tryabva-da-si-mechtatel/

Текста чете: Гергана Владимирова

 

Достъпността на интернет създаде нов сериозен проблем пред човечеството. Днес е твърде лесно да бъдат разпространявани фалшиви новини и да се влияе над огромни маси от хора в желаната от някого посока.

 

Статията:

https://nauka.bg/zashto-e-tolkova-trudno-da-se-otarvem-ot-falshivite-novini/

Текста чете: Гергана Владимирова

В Spyce, новооткрит ресторант в Бостън, посетителите могат да избират измежду ястия в купи, пренасящи вкусове от различни страни – тръгвайки от тайландската и стигащи до мароканската кухня, от които да изберат, според собствените си предпочитания, измежду различни варианти на вегетарианска, пескетарианска (без месо, но включваща риба), безглутенова или веганска храна. Но не само качеството на храната и относително ниската цена, създават шумотевицата около заведението.

 

Статията:

https://nauka.bg/revolyuciya-roboti-skoro-blizkiya-restorant/

 

Текста чете: Гергана Владимирова

 

Едноклетъчните организми, наречени бактериопланктон, прекарват живота си като се носят в открития океан, видими за просто око само когато са на групи. Но не се заблуждавайте от размера им: тези миниатюрни създания играят голяма роля във въглеродния цикъл. Хетеротрофните микроби, според някои преценки, преработват половината от органичния въглерод в океана, особено фитопланктона и някои автотрофи чрез фотосинтеза.

Статията:

https://nauka.bg/mikrobialen-okeanski-pir-koj-kakvo-yad/

Текста чете: Гергана Владимирова

 

Представям ви Добринка Парушева, родена през 1960г., историк по образование, завършила история със специализация по история на Византия и балканските народи в СУ „Св. Климент Охридски” през 1983 г. След докторантурата си в Института по балканистика към БАН (днес Институт за балканистика с Център по тракология) продължава да работи там като изследовател. От 2010 година е и доцент по теория и история на културата в ПУ „Паисий Хилендарски”, където преподава предимно курсове по социална антропология. Преминаването от история към антропология се случва плавно и очаквано, тъй като интересите ѝ винаги са били в сферата на социалната история и историята на всекидневието, при това не ѝ липсва и интерес към теорията в социалните науки. Бонус е и фактът, че живее в Пловдив.

 

Цялото интервю:

https://nauka.bg/intervyu-s-dots-dobrinka-parusheva/

Текста чете: Гергана Владимирова

 

От векове наред астрономите осъзнават, че пълните слънчеви затъмнения предлагат ценни научни възможности. По време на пълно затъмнение, непрозрачната Луна изцяло скрива ярката фотосфера на Слънцето – нейния тънък повърхностен слой, който излъчва по-голямата част от слънчевата светлина. Затъмнението позволява на астрономите да изучават цветната външна атмосфера на Слънцето и нейната деликатна удължена корона, обикновено невидима в ослепителната светлина на фотосферата.

 

Статията:

https://nauka.bg/plno-zatmnenie-chastichen-proval-istorii-za-provaleni-nauchni-misii/

Текста чете: Гергана Владимирова

 

Броят на дивите животни, обитаващи Земята се очаква да намалее с две трети до 2020, според нов доклад. Това е част от масово изчезване, разрушаващо естествения свят, от който човечеството зависи.

 

Статията:

https://nauka.bg/svett-e-na-pt-da-zagubi-dve-treti-ot-d/

Текста чете: Гергана Владимирова

 

Може би сте виждали видеото от серията на The Life of Birds на David Attenborough, в което прекрасен мъжки екземпляр от вида лира (Menura novaehollandiae) се опитва да привлече партньорка като имитира голям брой чужди песни и дори моторна резачка. Фукльовци по природа, мъжките животни често имат по-натруфена окраска и сложно поведение при ухажване, отколкото женските. Затова е обичайно именно те да получават повече внимание.

 

Статията:

https://nauka.bg/nyama-nuzhda-ot-mzhki-zhenskite-ptitsi-lir/

Текста чете: Гергана Райчева

 

На човека му е отнело дълго време да достигне до Южна Америка. Но веднъж оказал се там, той се разпространил като плевел – буквално. В ново проучване, изследователите изброили 1147 археологически обекта, датиращи от преди 14,000 години (точно около най-ранното установяване на хората в Южна Америка). Чрез картографиране на тези обекти, учените могат да видят къде и кога са живели хора. Гъстотата на населените места се увеличава бързо и постоянно от преди 13,000 до преди 9000 години, като хората се разпространявали по всички кътчета на незаетия континент и се научили как да се възползват от ресурсите му.

 

Статията:

https://nauka.bg/horata-sa-se-razprostranili-v-yuzhna-ame/