България преминава към втората фаза от грижата за украинските бежанци, а именно тяхната интеграция в обществото. Според плана на правителството, след 31 май бежанците трябва да напуснат хотелите, в които са настанени, и да бъдат преместени във вътрешността на страната във ведомствени бази. Част от украинците са заявили, че искат да напуснат България, други излизат на свободен наем или отиват при близки. Броят на украинските граждани с временна закрила вече е по-голям от броя на тези, които статистиката отчита като пребиваващи в страната ни.

Към 18-и май у нас се намират над 102 хиляди украински бежанци - предимно майки с деца, а тези получили закрила - са над 106 хиляди. В момента в хотели са настанени над 61 хиляди, а местата във ведомствени бази са над 33 хиляди. Намерилите си работа, които не могат да плащат за квартира, ще бъдат подпомогнати от държавата за три месеца по 400 лв. Кандидатстването ще става през работодателя.

"България не може безкрайно да издържа едни бежанци и трябва да ги интегрираме. Човек трябва да знае езика, за да може, в крайна сметка, дори да гледа телевизия, камо ли да намери работа. Започваме да се сблъскваме с проблеми като намиране на личен лекар, здравно осигуряване, търсене на работа, търсене на детски център или детска градина, което за София сега е малко невъзможно". Така обобщи проблемите пред бежанците Олена Шопова, която представлява Сдружението на украинските организации в България "Мати Украйна" по време на дискусия в Дома на Европа на тема "Пътят пред украинските бежанци в Европа и в България".

Както и тя изтъква интеграцията може да стане чрез научаване на български език, започване на работа и включване на децата в образователната ни система.

Вицепремиерът и министър по ефективно управление Калина Константинова цитира анкета, според която повечето украинки искат да започнат бързо работа. За децата, за които няма места в детските градини, се обмисля вариант за създаване на дневни центрове:

"Огромна част от жените искат да започнат работа веднага. Над 65% искат да започнат работа в рамките на първите няколко месеца. За да могат да почнат работа, трябва някой да гледа децата им. Знаете, че на местата, където има най-много работни места като София, няма места в детските градини, знаете, че ваксинационните ни паспорти не са изравнени. В България досега не е имало гъвкави механизми за създаване на родителски кооперативи. В момента готвим изменение на тази нормативна уредба".

Проблемът с приобщаването на украинските деца в училищата също е сериозен, но този път не толкова заради липсата на места, а заради езиковата бариера. Какъв е чуждият опит? Пример от Естония.

Целия материал четете в Dir.bg