Това е предаването Българска История чрез AI.Използваните източници са Уикипедия и История на България, издание 1999 година, БАН.
Източникът, представен като предаване на „Българска История чрез AI“, разглежда историческото развитие и положението на българското население в регионите Поморавие и Тимошко след Берлинския конгрес от 1878 г. Текстът описва как след Санстефанския договор, и особено след Берлинския конгрес, Сърбия получава значителни териториални придобивки, включващи Ниш, Пирот и Враня, населени предимно с българи. Анализира се неблагоприятното икономическо развитие на тези области под сръбско управление, което е резултат от съзнателното изоставяне и асимилаторската политика на Белград спрямо местното българско население. Подробно са описани актовете на съпротива на българите, като категоричния отказ на митрополит Евстатий Пелагонийски да се признае за сърбин и участието в Зайчарската (Тимошка) буна и събитията по време на Сръбско-българската война. Използваните източници за предаването са посочени като Уикипедия и „История на България“ от 1991 г., издание на БАН, като са цитирани и документи, свързани с протестите на населението.
Използваните технологии за направата на предаването са Google NoteBookLM, Claude Code и OpenAI Image Gen.