Закъсняхме ли с мерките по за управление на отпадъците покрай Covid-19 и можем ли да намерим по-устойчиви решения за в бъдеще, без да правим компромис с безопасността - отговорите от Елеонора Йосифова от еко организацията "За земята" и доц. Михаил Околийски от българския офис на Световната здравна организация.

Възможно ли е в пандемичната ситуация да бъдат ограничени еднократните пластмасови опаковки за храната в учебните заведения? И как гимназисти от Ямбол се ангажираха в търсенето на решения за пластмасовата пандемия като изобретиха биоразградими предпазни маски.

Вече над две години сянката на пандемията от Covid-19 тегне над света, а вирусът промени може би всеки един аспект на живота ни. Шокирани от ежедневните статистики за заболели и смъртни случаи, цялата световна общност фокусира усилията си върху запазването на човешките животи и превенция на заразяването. Стресовата ситуация ни накара да не пестим средства в справянето със здравния проблем. Уви, две години по-късно резултатът е плачевен - върнали сме се години назад в управлението на отпадъците и в десетилетната история на опитите ни да ограничим ползването на пластмаса за еднократна употреба. Чуйте повече в настоящия епизод:

"Проблемът е очевиден. На световно ниво заради пандемията се е увеличило двойно производството на маски и ръкавици за еднократната употреба", казва Елеонора Йосифова, експерт по отпадъци и рециклиране към най-старата природозащитна организация в България - "За Земята". "Над 100 000 тона са произведени и разпространени само в Европа, като горе долу се пада по маска на човек на ден. Умножено по количеството хора, можете да си представите за какви измерения става въпрос. Огромна част от тях се доставят и от Китай, защото Европа нямаше готовност за производство на такива количества предпазни средства и съответно освен боклука, който все повече се трупа, добавяме и въглеродния отпечатък", казва Елеонора. "Другият проблем е, че този отпадък не се рециклира", допълва тя. "В България нямаме създадена организация за рециклиране, а и обикновено тези предпазни средства са създадени от няколко типа материал, което изисква специална организация по събирането и рециклирането. Медицинските отпадъци пък се изгарят, с което се замърсява въздуха и почвата."

Световната здравна организация призова правителствата и европейските институции да предприемат спешни мерки срещу екологичния отпечатък, да разработят стратегии за защита на населението от неправилното изхвърляне на тези отпадъци, както и да инвестират в по-екологичното им преработване. Според доклад на организацията повече от 200 000 тона медицински отпадъци, много от които пластмасови, са се натрупали по целия свят вследствие на пандемията от COVID-19, вкл. поне 144 000 тона използвани игли, спринцовки и контейнери за медицински отпадъци.

Подкастите от поредицата "Green Deal / Зелената сделка" са предоставени от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.