Darik Podcast

"Избор” – дали да приемеш науката, дали да вярваш на институциите, дали да повярваш на възможността обществото и политиката да се променят. Макар и мъчително българското общество казва „да” и това е насърчително, заяви в ефира на Дарик дипломатът и политик Стефан Тафров, аргументирайки своя избор за дума на 2021 година.

По чувствителната тема за отношенията ни с Република Северна Македония, Тафров каза, че те изискват откритост и яснота. Отношенията ни са като двупосочна улица и всяка от страните трябва извърви своя път. В интерес на България е югозападната ни съседка да бъде част от европейското семейство, но това не може да бъде на цената на изграждането на тази държава на антибългарска основа. Това казва България на Европа и започва все повече да се чува, посочи Тафров.

Попитан на базата на опита на другите страни, каква медийна кампания за ваксиниране би проработила у нас, Стефан Тафров отговори, че би било добре правителството да се допита до професионални рекламисти, които да кажат кое би въздействало на аудиторията в тази ситуация, в която информационното пространство е затлачено от много фалшиви новини.

Тафров подчерта, че е привърженик на ваксините. Според него към проблема трябва да се подходи по позитивен начин. Хората трябва да разберат, че живеят в общество, а не са самотни индивиди, които преценяват ситуацията според фалшивите новини, коментира Тафров.

Чуйте:

За модния дизайнер Вилияна Карушкова думата на 2021 година е „сетивност”. В ефира на Дарик тя разказа за инсталацията си „Серафим” с участието на незрящи и интересните и разнопосочни реакции на хората, които са се докоснали до творението й.

Думата „сетивност” е свързана изцяло с инсталацията – там става дума за сетивност спрямо хората, спрямо начина ни на комуникация, спрямо дрехата,  консумирането. Думата е свързана и с Ковид, защото сетивността е допир, чувство, което ни беше отнето за известно време, сподели Вилияна.

Попитана какви цветни думи използва  при общуването си с другите, тя посочи – „вайбвам” - дума, изразяваща това, че със съответния човек резонират на една вълна.

Вилияна Карушкова допълни, че се старае да използва максимално български думи в речта си, но призна, че не успява да замени всяка чуждица с българска.

На въпроса дали използва добре обмислени думи, за да не нарани нвякого, тя отговори, че е деликатен човек и винаги е премерена в думите си. Това обаче понякога и изиграва лоша шега, защото остава неразбрана. „ Добре е да сме сетивни и деликатни, но е добре и човекът отсреща да ни разбере”, посочи Вилияна Карушкова.

Чуйте:

За навлизането на нови, чужди думи в езика и за думите на 2021 г. говори пред „Дарик“ Павлина Върбанова, доктор по български език.

„Всеки сам си преценя“ е фразата на 2021 г., смята тя.

Който преценява, не преценя!

Много се съмнявам, че ще успеем да излезем от здравата хватка на пандемията. Учудва ме отсъствието на думи, свързани с пандемията, с ковид, с ваксините. Може би това е реакция на желанието най-сетне да се оттласнем от тази тема, каза Върбанова, попитана как ще коментира обявените думи от гостите на радиото до този момент - „ние“, „чистота“, „споделеност“, „очакване“, „изпитание“, „надежда“, „Харвардци“, „цивилизация“.

Изненада ме местоимението “ние”, което посочи вицепрезидентът Илияна Йотова, сподели Върбанова.

Трудно е да се предскаже коя дума ще се закрепи и коя дума ще отпадне от езика, обясни тя и даде пример с думата „пейджър“, която вече не се използва.

Може да не харесваме думи като “входирам”, но езикът изобщо не го интересува, че филолозите не ги харесват, отбеляза още Павлина Върбанова.

Тя отбеляза, че езиковите процеси са сложни и тя самата вижда ролята на филолозите в това да обясняват значението на думите, а не да ги заклеймяват като лоши.

Чуйте:

Квартетът е най-сложната музикална формация. Между трима спояването става много по-лесно. Това заяви в ефира на Дарик Милка Митева, която в продължение на четвърт век е директор на Националното музикално училище Любомир Пипков (от 1992 година до юли 2017).

По повод на политическия квартет между „Продължаваме промяната”, „Има такъв народ”, „Демократична България” и БСП, които от съвсем скоро са новите уплавляващи на България, тя каза, че във всеки квартет има водач и обикновено това е човекът, който най-ярко изразява своите мисли и успява да обедини и останалите.

Милка Митева каза, че вярва в новия български премиер. „Вярвам в младите и се надявам това младо момче да успее да омае хората около себе си”, посочи тя.

Според нея когато човек има идеи, не е достатъчно просто да се обгради с хора с опит и експертиза, те трябва и да му повярват.

Според Милка Митева, ако българските политици научат урока, че образованието и културата са най-големите приоритети, тогава нямада да говорим за енергетика, кой какво и колко е откраднал и т.н.

Когато музикантите пеят или свирят фалшиво, публиката ги освирква и те трябва да си отидат. Същото е и с политиците – ще трябва да си отидат и да научат урока си да управляват чисто, посочи още Милка Митева.

Нейната дума на 2021 година е „добрина” . Добрината е най-хубавото нещо. Материалното може да запълни едно пространство, но не може да направи сърцето ти щастливо, посочи Милка Митева.

Чуйте:

Ако не можем сами да си подредим страната, значи не заслужаваме да живеем добре, заяви в ефира на „Дарик“ банкерът Левон Хампарцумян. Ние не сме конкурентна заплаха за когото и да било, посочи той.

Хампарцумян определи като оксиморон фразата „стимулиране на иновациите”.

Предприемчивостта не е гаранция за успех, но и никога не можеш да забогатееш случайно, каза още той.

По думите му, процесите в държавата трябва да се направят с нисък корупционен потенциал. Като пример Хампарцумян посочи инхаус процедурите, които са с огромен корупционен потенциал, но пък са законни.

По отношение на новото управление, Левон Хампарцумян отбеляза, че е нужно да мине още време, за да се прецени дали ще е успешно то.

Имаме хора, които имат всички предпоставки да бъдат успешни, освен това те имат и обществена подкрепа, изрази мнение банкерът и добави, че след войни и пандемии се очаква икономически възход.

Президентът Румен Радев няма да има трети мандат, така че ще се мъчи да прави само хубави неща, коментира Левон Хампарцумян, като отбеляза, че държавният глава трябва да подкрепя готвещите се реформи и това е неговият шанс да остане в историята като успешен президент.

Не бива да се намалява ДДС, смята банкерът.

Според него думата на 2021 г. е „ваксина“ - тя е културният вододел в света и в България.

Ваксините са едно от най-големите постижения на медицината през последните години, които са довели до по-комфортен живот, обясни Хампарцумян.

Чуйте:

На новите лица в политиката трябва да им се даде време и спокойствие, коментира режисьорът Виктор Чучков.

Той определи като „дребнави“ коментарите за дължината на вратовръзката на Кирил Петков, например.

В добрите комедии има някакъв извод, има някаква поука, хубаво е да се правят комедии, каза Чучков в коментар за новите български филми. Зрителите имат нужда от забавление, посочи още той.

Преди 80 години културата беше тотален приоритет, сега обаче не е. Преди 4-5 години се говореше, че бюджетът на РС Македония е двоен в сравнение с този в България. Но много хора у нас, въпреки това, правят изкуство и култура.

За първи път тази година чух от трибуната на парламента да се говори за култура, каза Виктор Чучков. И в образованието трябва да се вдигне нивото, отбеляза още той.

„Помъдряване“ е думата на 2021 г., според него.

Чуйте:

Във Фейсбук вие имате хора, зад които не знаете какво стои, може да е бот, може да е платен човек. Няма журналистика в този смисъл - да има човек, който получава заплата и може да сравни истините. Това коментира пред „Дарик“ журналистът Бойко Василев.

Съмнението е универсален принцип в нашата работа, отбеляза той.

Ние трябва да премислим двете кризи, да видим грешките си, за да не ги повтаряме повече никога. Най-голямата опасност е, ако новата власт, новите условия - бъдат подложени на аплодисменти, каза Бойко Василев.

Когато журналистиката се обръща към властта, няма толеранс. Журналистът трябва да пита, посочи водещият на "Панорама".

В началото на всяка власт зрителят иска да галим политиците с перце, накрая на власта - зрителят иска да ги смажем от бой, коментира той и добави, че основното нещо, което политиците трябва да ни представят е тяхното послание.

"Раздор" е думата на 2021 година, според Бойко Василев. По думите му, раздор е имало и в трите вида избори през тази година.

Проблемът на прехода беше, че спорихме по очевидни проблеми, проблеми, които всички други бяха решили, каза още журналистът.

Чуйте:

Посолствата трябва да бъдат инструментите на българската дипломация. Българското посолство играе огромна роля в презентацията на страната, заяви пред „Дарик“ Надежда Нейнски.

Ние очакваме от ЕС да се ангажира в отношенията РС Македония - България, каза тя.

Различните държави имат различна сетивност и се смеят на различни неща, отбеляза Нейнски в коментар за чувството за хумор в различните страни и добави, че по отношение на дипломацията, хуморът трябва да се използва пестеливо.

Когато човек натрупа опит, вижда, че говоренето е като неговоренето - смисълът му се губи, каза още тя.

Нейнски коментира, че харесва всеки език и търси в него това, което привлича вниманието ѝ.

България успя да излезе на повърхността и успя да заяви свои национални приоритети, включително членството в ЕС и НАТО. В момента имаме шанс, дали ще го използваме зависи от политиците, журналистите, посочи бившият външен министър и посланик в Турция.

Чуйте:

„Промяна” е думата на 2021 година според музикалния предприемач Камен Спасов. Той обаче визира не политическата промяна, а промяната в начина на живот, начина на пазаруване, в начина на пътуване.

Сега планираш всичко отрано. Дори да отидеш до магазина трябва да провериш дали си си взел маска, дали си си взел сертификат, коментира той.

Според Камен Спасов липсата на усилие е разглезила хората. „Днес всичко е много достъпно. Можеш да имаш всичко сега, на момента. Това промени живота ни,  промени и начина, по който се възприема и слуша музиката. Една песен може да не бъда чута цялата или просто да бъде пропусната, докато преди години песните се слушаха от край до край” коментира Камен Спасов.

В политически контекст според него хората наистина се надяват на промяна. Независимо от това дали тя ще дойде от новото правителство или от мисленето на депутатите, сформирали „квартетната” коалиция, хората очакват разумът да надделее и всичко да върви към по-добро.

Чуйте:

Новият български премиер Кирил Петков има още какво да учи. Той има ясни тези, но все още не звучи убедително. Това заяви в ефира на Дарик Мартин Захариев - дигитален предприемач и депутат от БСП в 42 то НС.

Според него Петков обмисля какво казва, защото когато седнеш на „трона” на министър - председателя всяка твоя дума се гледа под лупа. Според Захариев новият премиер на България има харизма и впечатляващ образователен бекграунд.

В последните 10-12 години политическото говорене в България беше профанизирано от определени лидери, заяви Захариев и допълни, че вижда енергия в промяната, която се случва. „Виждам младо поколение с амбиции, абсолютно необременено от историческия преход. Вярвам, че ще се върне класата на парламента и то от младите хора, които тепърва ще преоткриваме”, посочи Мартин Захариев. Той бе категоричен, че на новите лица в българската политика трябва да се даде време и шанс, защото политик не се става за една нощ.

Цветовете на политическия пейзаж са най – ярки, когато се сменя властта. Най - пастелни стават краските в края на всеки мандат, когато хората искат да изгонят управляващите, посочи още той.

Захариев каза, че залага надежди на новия министър на културата, допълвайки, че очевидно имаме смяна на поколенията. Според него „културата” и „туризмът” са най-големите витрини на България и би било добре новите управляващи да използват потенциала в тези два сектора.

Думата на 2021 година за Мартин Захариев е „диджитъл”, защото това промени, променя и ще продължи да променя живота ни.

Чуйте: