Darik Podcast

Младите българи с висше образование вече не са толкова склонни да емигрират и да търсят реализация в чужбина, защото получават по-добро заплащане у нас. Такава тенденция от 13-ото издание на Рейтинга на българските университети изтъкна министърът на образованието проф. Галин Цоков в предаването „Стълбището” на Дарик радио.

По думите му нивото на заплащане на завършили в някои професионални направления е 4000 лв. А над средната работна заплата – над 2300 лв., е средното ниво на заплащане на завършилите студенти.

Цоков изтъкна, че нивото на безработни висшисти у нас е 2%, а в някои специалности е под 1%.

„Ако нещо стабилизира образованието у нас и направи разговора за него по-конструктивен са инструменти като рейтингът на висшите училища. Рейтингът дава актуална информация, данни, възможност за анализи и възможност за вземане на определени решения, свързани с политики за промяна на висшите училища”, обясни Цоков.

„Има положителни тенденции в българското образование в няколко посоки. На първо място, през тези 13 години, откакто го има, рейтингът стана един от инструментите за изработване на комплексна оценка на качеството на процеса във висшите училища. Втората положителна новина е, че всъщност това да си човек с висше образование в България е добре за професионално развитие, но и за парите, които получавате. Втора година нивото на безработни висшисти е 2%, а в някои специалности е под 1%. Около 60% е работата у нас, изискваща висше образование. Третата добра новина е, че намалява процентът на завършилите, които се осигуряват и работят в чужбина, Тоест основната част от завършилите у нас остават тук”, обясни Цоков.

По думите му младите българи с висше образование не са толкова склонни да емигрират, защото получават по-добро заплащане. „Нивото на заплащане на завършили в някои професионални направление е 4000 лв. А над средната работна заплата – над 2300 лв., е средното ниво на заплащане на завършилите студенти”, добави той.

Министърът поясни, че младите хора у нас  успяват на базата на своето университетско образование да намерят не само работа, а работа, която ги удовлетворява и е свързана с професионалните им компетентности.

Относно това защо няма нито един български университет в престижната класация Тop 1000 Times Higher Education, Цоков заяви: „Голяма част от университетите имат под 1000 студенти, което означава по-малко преподаватели и публикации, а от там разпознаваемост в световен план”.

 Той уточни, че у нас процентът на висшистите е 30-35%, за разлика от 70% завършили професионално образование. В развитите страни в Европа това съотношение е 50 на 50.

„Успешността на младите хора е в това те да станат личностно развитие, да формират уменията на 21 век, така че те на пазара на труда да се развиват и ако трябва да се преквалифицират. Образованието е динамично”, поясни Цоков.

Галин Цоков обърна внимание на националната платформа Дигиталната раница, която от МОН разработват през последните години. „ Тя дава възможност на учителите, учениците и родителите да използват максимално добре дигиталните инструменти за обучение. В нея са качени учебниците от 1 до 7 клас, догодина ще бъдат качени и учебните до 12 клас. До момента около 17 000 учителя се обучават за използване на дигиталната раница, която може да се използва за по-добро взаимодействие. Самите учители могат да изработват  и споделят електронно съдържание”, обясни Цоков. 

Относно това в колко трябва да започва учебния процес, Цоков поясни, че заложеният час е 08.00 часа. Но при двусменния режим на обучение учебият ден започва малко по-рано. „Родители искат да започват по-рано, защото иначе децата остават до по-късно. Избрахме средното положение – началния час да е 08.00 и да има автономност във вземането на решения в отделните училища. Двусменният режим е в около 11% от училищата у нас. Подготвяме по ПВУ модернизиране на над 110 училища ще се ремонтират, за да могат да преминат към едносменен режим.

Забавен край на работната седмица

Разговор с Дичо, който на 1 декември става на 50 години

Най-полезното предаване в емоционален и национален ефир отново вдига нивото на нацията.

Факти по време на киша

Дарик кафе

„Анализирай това“ с Александра Петрова

Държавните ценни книжа са удачна форма на инвестиция за гражданите, на фона на ниските лихви по банковите депозити. Държавната хазна също би спестила много, ако се финансира на вътрешния пазар, вместо да продава облигации на външни инвеститори. 

Това коментира проф. Стефан Петранов от Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио. 

По думите му, у нас този финансов инструмент все още не е популярен сред домакинствата, но това може да се промени с повишаването на финансовата култура. 

Държавните облигации са инструменти, които служат за финансиране на държавните разходи. 

Какво представляват държавните ценни книжа?

По този начин държавата получава пари, а с настъпването на падежа на облигационната емисия тя има задължението да се разплати с кредиторите, разбира се, срещу съответната лихва", обясни проф. Петранов. 

Той припомни, че с промените в икономическия цикъл се променя и доходността на облигациите. Когато лихвените проценти са ниски, интересът към държавните ценни книжа, и въобще към дълговите финансови инструменти, е нисък. Той нараства, когато доходността се покачва, както е в момента. 

"Последните емисии на български държавни ценни кинжа станаха на международните пазари и там лихвата е между 4.5 и 5 на сто. В банките в момента средните лихви са около 0.5%.

Тоест разликата в доходността между облигациите и депозитите е приблизително 4% годишно, което е доста", заяви икономистът. 

Каква е разликата между банковия депозит и покупката на държавни ценни книжа? 

Той е на мнение, че до този момент у нас няма голям интерес към българските ДЦК от страна на физическите лица и фирмите. Статистиката показва, че не повече от 2-3% от българския държавен дълг се държи от българските фирми и домакинства. 

"Една от причините за това е фактът, че доскоро лихвите бяха много ниски. Другата обаче е, че липсва "маркетинг" от страна на държавата и няма никакви опити държавните ценни книжа да бъдат пласирани сред гражданите", заяви Петранов. 

Според проф. Стефан Петранов, нормативната уредба в момента може и да не е подходяща за подобна директна продажба на облигации "на дребно", но това би могло да се промени.

Според него, за държавата в момента е по-лесно да се финансира от професионалните инвеститори на вътрешния и външния пазар, а и финансовата култура на повечето домакинства не е достатъчно висока, поради което облигациите не са познати за повечето хора. 

"Чуждестранните инвеститори, с тяхната висока финансова култура, познания и вековен опит на пазарите, купуват български ценни книжа. Само преди две-три седмици България пласира 2.5 милиарда евро на международните пазари.

Защо ние да нямаме доверие в собствената си държава, ако чуждестранните банки и фондове да имат?", заяви Петранов. 

Той даде пример с други европейски държави, като Румъния, Хърватия, Унгария и Италия, които пускат специални емисии държавни ценни книжа за гражданите.

Там тези инструменти са част от традиционния инвестиционен портфейл на домакинствата, докато у нас спестяванията се насочват основно към банкови депозити и имоти.

"За държавата има огромен смисъл да търси допълнителен ресурс от вътрешния пазар. Ползата за нея е дори по-голяма, отколкото за самите домакинства, защото тяхната финансова култура постепенно се повишава и те по един или друг начин ще потърсят по-висока доходност за своите спестявания.

Ако не могат да си купуват български държавни облигации, те ще се насочат към чуждестранните - нещо, което става и в момента. Най-големият ефект обаче е за Министерство на финансите и за българския бюджет, тъй като тъй би могъл да се финансира с 1 или 1.5 процентни пункта по-ниски лихви, отколкото в момента", обясни проф. Стефан Петранов.

Агросвят по Дарик

Разговор с Димитър Илиев - министър на спорта