Какво не си казваме в цялото поле от информация? Как преживяваме страха и трябва ли да се случи нещо лошо, за да пренаредим приоритетите си и ценностната ни система?
Какво ни променя когато сме оставени сами на себе си?
Само до собственият ни нос ли стига отговорността ни или излиза извън външната ни врата?
За феноменът "тоалетна хартия" и промяната в потребителското ни поведение.
Добрите и лошите примери в сегашната ситуация, за нормалното и ненормалното.
Какво да правим??? И от тук нататък какво и кое е "новото нормално"?