Ужасът на войната е и шанс за колективната ни психика - да ни изгради, да се видим обединени в желанието да помагаме, да разбираме другия, да бъдем човечни. Тогава, ще видим, че щом можем да помагаме на съседа, можем да помагаме и на себе си. И да бъдем по-ангажирани към социума.
Днес, ние българите отваряме сърцата си, демонстрираме важна съпричастност към хората в беда и готовност да помагаме. И това е добрата новина. Така е в останалата част от Европа. Защото преди всичко сме човешки същества.
Това е посланието на този епизод на подкаста "Trendy", в който Милена и Даниел разговарят с Мария Черешева от "Приятели на бежанците", която разказва за опита, грешките и важните мерки в помощта към хората, които бягат от война.
"Тези, които искат да помогнат, трябва да бъдат търпеливи, защото доброволците, които организират процеса са засипани с предложения за помощ и телефоните им не спират да звънят" - казва Мария.
Има огромно предлагане на настаняване. Много българи са готови да приемат хора в нужда в домовете си или да им помогнат, с каквото могат. Но е нужна и координация с доброволците на румънска територия, относно превоза, за да се знае колко хора, в колко превозни средства тръгват от там, за да бъдат посрещнати тук.
В тази ситуация важен е и "Психологическия профил на идеалния доброволец, който не се демотивира след първата седмица", казва Миленита, а Мария дава пример с личния си опит - "Правех го месеци, получих бърнаут и после не можех да го правя".
И разказва защо в първата среща с множество бежанци - тези, които искат да помогнат са напълно неподготвени. Черешева казва още: "В желанието си да помагаме, трябва да наблягаме и на организацията, а не само на спонтанността, защото първите дни са хаотични. И да си пазим силите, ресурсите и времето, защото това продължава дълго, а хората тепърва имат нужда от нас".
"Ние постепенно се променяме към нещо по-добро".
"Освен от храна и от памперси - тези хора имат нужда и от човещина, от отношение, някой да ги изслуша".
"Когато човек влезе в ролята на спасител, може лесно да забрави каква е първоначалната му цел".
Това са посланията на Мария Черешева от "Приятели на бежанците".