В поредния епизод на съвместната аудио поредица на Impressio и Storytel, Юлия Владимирова разговаря с Ана Клисарска за една от най-успешните измамни схеми в света.

Схемата "OneCoin" на Ружа Игнатова се смята за една от най-големите финансови измами, а щетите от нея възлизат на минимум 4 млрд. евро.

Цялата история за българската "крипто кралица" е разказана в първата документална поредица в аудио формат "One Coin: Жената, която измами света".

Проектът е разследване на журналиста от в. "Капитал" Николай Стоянов, който следи историята на Игнатова и нейната криптовалута от 2014 г. насам, и е специално създаден за платформата за аудиокниги Storytel. Историята, състояща се от 7 епизода, е разказана с гласовете на актьорите Биляна Петринска, Христо Чешмеджиев, Петя Абаджиева и журналиста Денислав Борисов.

Четете повече в Impressio!

Коментирайте на [email protected]

Това са обедните Podcast новини на 09.06.2022 г.

Коментирайте на [email protected]

Това са сутрешните Podcast новини на 09.06.2022 г.

Коментирайте на [email protected]

Това са вечерните Podcast новини на 08.06.2022 г.

Качественото образование е в основата на успешно развиващите се общества, но както очакваме децата, младежите и зрелите хора да учат през целия си живот, така и образователната среда се развива, за да отговори на новите икономически, социални и здравни предизвикателства. Когато пандемията от COVID-19 затвори вратите на училищата и университетите, се отвориха още по-широко вратите на дигиталното образование. Онлайн средата се превърна в своеобразна класна стая, достъпна от всяка точка на света, а преподаваните уроци надскочиха в пъти заложената базова информация в учебниците. Образованието се превърна в забавно, достъпно, модерно и отговарящо на интересите на децата от Поколението Z. Но и то, онлайн образованието, има своите минуси, социалната изолация се засили, дигиталната зависимост се увеличи, а и не всяка специалност би могла да се преподаде по най-правилния начин, чрез мобилни приложения за образование.

Онлайн образованието има и своите плюсове и своите минуси, според учениците от Поколението Z Елица и Светослав. Тя изучава флейта в Национално музикално училище "Любомир Пипков" - София и смята, че инструмент се преподава изключително трудно в дигитална среда, но пък е доста по-тихо по време на час и човек се съсредоточава повече. Светослав, който e ученик в софийската 91-ва Немска езикова гимназия, сподели че: "Първо Z ми звучи като зомби, второ не мисля, че съм към тази група, защото обичам да чета книги. Когато сме онлайн, е малко по-различно, защото не можем да си общуваме помежду си по време на междучасията и е малко по-скучно. Странно е постоянно да си пред компютъра, примерно не можеш да излизаш навън и не можеш да си говориш с приятелите си и да отидете някъде заедно.

Някои учители дават различни проекти, примерно на нас ни дадоха по немски "театър" и по принцип може да се направи онлайн, но няма да е толкова забавно. Онлайн е по-трудно да учиш и доста материал повечето изпуснаха, аз поне се опитах да науча всичко, което мога, но все пак като е присъствено е по-лесно."

За младия учител Георги Милошев, който е на границата с Поколението Z и преподава биология в 125 СУ " Боян Пешев" в българската столица София, "децата са много качествени. Виждам го с очите си и всеки ден и се убеждавам колко можещи и кадърни са децата, те правят толкова много неща. Неща, които може би аз не съм правил, когато съм бил в ученическа възраст, и виждам колко дейни и можещи са децата от Поколението Z.

Виждам и много предимства в дистанционното обучение, когато се обучавахме с учениците онлайн, аз дори имах възможност да им показвам повече неща, тъй като за мен беше доста по-лесно. Имах достъп до всякакви неща, до всякакви сървъри, до всякаква информация и дори учебният материал не се губеше, дори вървеше по-добре, отколкото в присъствената форма."

Прочетете целия текст в Dir.bg!

Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg. 

"Науката може да бъде също толкова увлекателна, както всяка друга история, която си разказваме. С тази разлика, че тя има предимството да бъде истина. 

Когато впрегнем науката във всекидневния ни живот - това може да го направи много по-лесен. Науката е най-мощният инструмент, с който сме разполагали, но е и много поетична и красива материя. Науката има потенциал да преодолее и войната, защото тя винаги ни е показвала единството в природата."

Това казва Петко Желязов в новия епизод на подкаста на Dir.bg "Trendy" и споделя основната информация за предстоящото издание на форума "Рацио". В него ще се обсъждат различни актуални теми в науката - от широкия космос до дребните насекоми, от повърхността на Марс - до слонските хоботи и човешки мигли.

Желязов е един от организаторите на "Рацио", който вече повече от 10 години комуникира науката на интересен език, със смислени събития и важни лектори.

Всеки ден излиза нова научна информация за, например, бактерия която яде пластмаса. Въпросът според Железов е как тази важна информация да бъде използвана и приложена в мащаб.

И още за онова, което науката има да ни каже:

Евгениката например ни показва, че разлика между расите не съществува, ако изключим количеството меланин.

Или пък от науката научаваме, че много от бозайниците имат много по-сложен интелектуален живот, отколкото сме предполагали. Това променя отношението ни към тях.

Но най-вече, според Петко науката е повод за оптимизъм:

"Ако погледнем арката на историята - от Ренесанса насам, колкото и мрачно да ни се струва ежедневието и колкото и да е контра интуитивно - нещата се развиват по-добре. Никога не било по-добро време да си човек. Никога не е било по-безопасно, никога не сме разполагали с толкова много ресурси, храна и т.н."

Акцент във форума са интересните гост-лектори от света. Рекс Уолхайм, например, който има сериозен стаж в космоса. Като участник в три космически мисии, той е навъртял 566 часа далеч от родната си планета, а за 36 часа и 23 минути от тях е бил в открития космос. Той ще разкаже какво е космическа мисия, какъв е предварителния тренировъчен режим на астронавтите, какво е усещането при излитане, приземяване и излизане в открития космос.

"Като изключим медицинските сестри, астронавтите са най-близката ни представа за супергерои."

Те притежават сложен комплекс от качества. А някои от тях - да говорят завладяващо и любопитно пред публика.

Четете повече в Dir.bg!

Коментирайте на [email protected]

Това са обедните Podcast новини на 08.06.2022 г.

Коментирайте на [email protected]

Това са сутрешните Podcast новини на 08.06.2022 г.

Коментирайте на [email protected]

Това са вечерните Podcast новини на 07.06.2022 г.

Какво може да направи Европейският съюз, за да се справи с промените в климата и опазването на околната среда? Как в бъдеще можем да се справяме по-добре със здравните кризи? Как трябва да гледа европейското общество на темите образование, култура, младеж и спорт? Това са някои от въпросите, които засяга Конференцията за бъдещето на Европа. Тя дава уникална възможност на младите европейци да споделят приоритетите си за бъдещето на континента, а на институциите - да слушат, да приложат истинска промяна и да подобрят живота на младите хора в цяла Европа. От съществено значение е гласът на младите хора да бъде чут по време на Конференцията, за да се "положат основите" за действия, които ще окажат влияние на тяхното бъдеще.

Младежите имат проблеми, които настояват Европейският съюз да реши, интересуват се от политически теми и действат, за да дадат тласък за развитие в желаната от тях посока. Около това се обединяват Станимир Бояджиев, който е в ръководството на Европейския студентски съюз, Симона Димитрова - председател на българския Национален младежки форум и Ахмед Куйтов, чиято лятна академия "Перспективи" е българският претендент за европейската младежка награда "Карл Велики" тази година. По какви проблеми на младежта очакват те Конференцията за бъдещето на Европа да даде решения:

(Станимир): "Проблемите са много и са различни. В тази част на Европа - балканските държави, нашите проблеми са бих казал подобни, като най-вече основен приоритет са подобряване на условията за живот на студентите, подобряване на инфраструктурата - общежития например, и повишаване на средствата, които се отделят за стимулиране, а именно т.нар. стипендии."

Прочетете целия текст в Dir.bg!

Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.