InvestorBG · ESG podcast. Епизод 6: Mоже ли бизнесът да бъде едновременно силен и устойчив?

Глобалният ангажимент на политиците и бизнеса за устойчивост предоставя огромно поле за допълнително развитие, фокусирано върху адаптирането към все по-динамичната международна конюнктура. Едновременно с това въвеждането на екологични, социални и управленски (ESG) критерии в частния сектор оформя нови пазарни ниши, в които изгряват стартъпи, фокусирани върху решаването на определени проблеми. На въпросите как ще се развие всичко това и какво приложение намират ESG политиките в България, отговарят в поредния епизод от поредицата ESG подкаст на Investor.bg Биляна Младенова-Милева, мениджър ESG стратегия в „Уникредит Булбанк“, и Боян Рашев, управляващ партньор в „Денкщат България“.

„Бизнесът и законодателите се стремят да сложат в рамка изискванията на т.нар. Зелена сделка, за да имат ясно дефинирани цели, да се изберат измерими показатели, да се изберат заинтересованите лица и да бъде замерено реалното отражение от дейността и така да се намали негативното влияние от различните бизнеси“, изтъкна Младенова-Милева.

От 2024 г. компаниите с над 250 служители и оборот от над 40 млн. евро ще трябва да представят доклади за ESG въздействието си. Но тази директива косвено засяга всички участници на пазара, тъй като те са част от веригата на доставки, добавя още тя.

Боян Рашев поясни, че това, което в момента се нарича ESG (от англ. Environmental, Social and Governance - екологични, социални и управленски политики - бел. ред.), в миналото беше известно като устойчиво развитие.

„Разликата между двете е, че едното се прави с цел публичност, която по някакъв начин допринася за това определени таргет групи да възприемат дадена компания за добра. Докато устойчивото развитие е свързано със самия бизнес, с промяната вътре в него“, подчерта Рашев.

По думите му ESG е много близо до устойчивото развитие, с една допълнителна нотка – регулациите. „ESG вменява на компаниите да правят някои неща, които иначе не биха правили“, допълни Рашев.

[sc: relatedarticles ids:384052,383247 /]

От своя страна, Младенова-Милева заяви, че „Уникредит Булбанк“ има цялостен поглед върху бизнеса в различните сектори, като наблюденията на компанията сочат, че е налице все по-голям интерес от клиентите ѝ за инвестиции във възобновяема енергия, зелена мобилност и други финансови решения за по-устойчив бизнес.

„Също така сме пионер и на пазара с продукта ни за финансов лизинг и застрахователно решение за електрически автомобили. С интерес наблюдаваме ръста на този сектор. Вече имаме над 35% дял на този пазар от старта му през 2020 г.“, изтъкна тя.

Рашев подчерта, че при ESG крайна дестинация няма. Съществуват много двигатели за този процес, които предхождат регулациите.

„Най-силният двигател навремето бяха очакванията и интересите на различните заинтересовани страни към бизнеса на една компания. Защото, когато имаш голямо въздействие около себе си, каквото имат миннодобивните и енергийните компании, има много хора, които очакват от теб да си все по-добър от всяка гледна точка“, изтъкна Рашев, добавяйки: „Имаме много клиенти, които започнаха дейности, свързани с устойчиво развитие и ESG. Те успяваха да променят цели компании“.

По думите му част от другите двигатели идват през компаниите майки.

„Факт е, че западните седалища на компаниите много често вменяват на българските клонове да правят определени неща. В момента има много голям натиск от страна на финансовите институции. Другият натиск идва от веригата на доставки, от големите компании с експозиция към западния пазар, които очакват всеки един елемент от веригата да е по-устойчив“, подчерта Рашев.

Той все пак изтъкна, че регулациите са тези, които в момента стимулират ESG философията в бизнеса.

От своя страна Младенова-Милева изтъкна ролята на младите хора за устойчивото развитие, подчертавайки техния засилен фокус върху темата, която може да определи кой работодател в крайна сметка биха избрали.

Думите ѝ бяха подкрепени от Рашев, който добави, че в момента младите хора имат голям избор при търсенето на работа. „Те ще отидат там, където ценностите им се припокриват с тези на работодателя“.

Младенова-Милева сподели и някои ESG инициативи на „Уникредит Булбанк“. На групово ниво една такава инициатива е споделянето на финансовата експертиза и опит със следващите поколения. „В тази връзка през 2022 г. в седем отделни държави стартира подкрепата ни за повишаване на финансовата култура съвместно с неправителствената организация Teach for All. Така наши колеги стават учители и предават знанията си на ученици, различни умения и ценности, които могат да им бъдат от полза в динамично променящата се среда“, посочи тя.

В България „Уникредит Булбанк“ развива много и различни инициативи, свързани с ESG.

„Имаме една инициатива, която продължава за поредна година. Това е съвместната ни работа със Съвета на жените в бизнеса в България. Всяка година около 40 дами от малки и средни предприятия участват и получават безвъзмездно обучение за лидерски умения“, сподели мениджърът.

Част от фокуса на „Уникредит Булбанк“ е и дигитализацията. Според Младенова-Милева основната дейност на компанията е да предлага гама от продукти, които трябва да достигнат до всеки един клиенти във всеки един сегмент - като зелена ипотека за физически лица, инвестиционен кредит за енергийна ефективност и др.

„За нас ESG темата се превръща в ежедневие“, подчерта тя.

Същевременно Рашев сподели, че разделя компаниите на три групи. Първата група се отнася до онзи бизнес, който без ESG на практика не би могъл да съществува. При тези компании има много ясни очаквания, много ясни законодателни изисквания. „Това са бизнеси с големи въздействия“, подчерта експертът.

Втората група според Рашев са компании за услуги и финансови институции като банките, където е нужно те сами да измислят инициативи. Тук бизнесът изгражда ангажимент, за да се развива в положителна посока.

Третата група се отнася до онези компании, които благодарение на целия ESG натиск успяват да измислят изцяло нов бизнес. Тези стартъпи търсят решения на даден глобален проблем и образуват нова пазарна ниша, обяснява Рашев.

Събеседниците коментираха и ангажирането на финансовия сектор със стимулирането на устойчиво развитие. Според Младенова-Милева повечето банки вече са започнали да възприемат ESG принципите. „Към момента имаме издадени зелени социални облигации за 50 млрд. евро. Това е дългов инструмент, чието предназначение е да се набира паричен ресурс, след което да се влага в различни съществени проекти, които целят да въздействат благоприятно на околната среда. Емитенти могат да бъдат правителства, банки, общини и други финансови институции“, посочи Младенова-Милева.

Рашев изтъкна, че макар социално отговорните и етични инвестиции да съществуват от доста време, те набират глобална популярност едва през последните години. Той отново подчерта огромния натиск, който инвестиционни фондове като BlackRock и Vanguard упражняват върху бизнеса, за да стане по-устойчив.

„От миналата година обаче се забелязва един отлив, защото големите фондове видяха, че май отидоха твърде далеч в натиска. Защото стана видно, че светът все още има нужда от петрол, газ и въглища“, подчерта Рашев. „Междувременно виждаме много ясно как банките се опитват да намерят проекти, които отговарят на изискванията на таксономията за устойчиви инвестиции и се опитват да разберат доколко клиентите им покриват изискванията на въпросната таксономия. Тук става страшно, защото е много трудно измерването“, добавя той.

Рашев все пак е категоричен, че светът върви само напред и има много примери за това как редица глобални решения започват да навлизат в България.

„Българският бизнес много бързо намира решения. Той е изключително гъвкав. Българските компании ще намерят решение и ще станат по-силни. Защото ESG трябва да води до това една компания да става по-силна и по-устойчива“, заключи експертът.

„Наистина сме тръгнали вече по този път. Финансовите институции играят съществена роля в него и ние от „Уникредит Булбанк“ даваме добрия пример на нашите клиенти да вървим напред“, допълни Младенова-Милева.

Чуйте целия разговор в подкаста на Investor.bg.

Останалите епизоди на ESG подкаста можете да чуете тук.

InvestorBG · ESG podcast. Епизод 5: Достъпът до финансиране ще е основната разменна монета за ESG стандартите

Достъпът до финансиране ще е основната разменна монета при затягането на ESG изискванията към бизнеса.

Затягането на условията за финансиране за компании, които не изпълняват ESG стратегии и които не подобряват своята устойчивост, е логично и заради позицията на банките. Те също започват да събират такава информация, за да докладват по собствените си ESG стратегии.

Около това мнение се обединиха Стефан Иванов, директор "Стратегически, кредитен и интегриран риск" в „УниКредит Булбанк“, и Савин Дянков, директор „Капиталови пазари и финансови консултантски услуги“ в „Прайсуотърхаус Купърс“, които участваха в новия епизод на ESG подкаста на Investor.bg. Подкастът се излъчва с подкрепата на „УниКредит Булбанк“.  

[sc: relatedarticles ids:382177,382172 /]

Савин Дянков коментира в отговор на въпрос, че в момента рамката за докладване е доброволна и олекотена. Предстои обаче по-сериозно събиране и докладване на информация, както и одитиране, посочи той.

Натискът първоначално ще е по-силен върху големите компании, допълни Стефан Иванов. Целта на европейските власти е не толкова да въведат рязко някакви отчетни стандарти, а постепенно да започне изграждане на стратегия от метрики и структуриране на данните, допълни той.

Все по-значима става ролята на банките в процеса по декарбонизация и подобряване на устойчивостта, каза още Стефан Иванов. Компаниите вече трябва да анализират на входа и на изхода на своите вериги на доставки, да оценят по-пълно своето въздействие върху околната среда и въздействието на своите контрагенти и партньори, посочи той.

И двамата участници в петия епизод на подкаста коментираха, че ESG регулациите не трябва да се възприемат само като административно бреме и допълнителни разходи. Достъпът до финансиране е ключово предимство за компаниите, които изпълняват ESG стратегии, както и имиджовите ползи.[sc: relatedarticles ids:382791,382985 /]

Савин Дянков подчерта, че всичко това излиза извън територията на Европейския съюз (ЕС) и дори малките компании трябва да полагат усилия в посока устойчивост, защото ако дадено дружество иска да работи в ЕС, то трябва да отчита своите ESG инициативи.

Има и сериозен пиар натиск, както и натиск от клиенти, които са все по-осъзнати за въздействието върху околната среда и общностите на бизнеса, допълниха и двамата.

Как компаниите да залагат своите цели, какви други предимства им дава приемането и изпълнението на ESG стратегия и как държавата може да подпомогне бизнеса в този преход – чуйте записа!

Останалите епизоди на ESG подкаста на Investor.bg можете да чуете тук.

InvestorBG · ESG podcast. Епизод 4: Бизнес интересът е движещата сила зад трансформацията към повече устойчивост

Компаниите, които искат да продължат да правят бизнес и да се развиват, ще трябва да променят бизнес морала си. Това е път, от който връщане назад няма – дали ще го наречем ESG, или устойчивост, няма значение. Това коментира изпълнителният директор на Българската фондова борса (БФБ) доц. д-р Маню Моравенов, който участва в ESG подкаста на Investor.bg. Подкастът се излъчва с подкрепата на „УниКредит Булбанк“.

Моравенов направи аналогия със забраната на пушенето на обществени места. По думите му първоначално е било много трудно да се приеме забраната, а няколко години по-късно пушенето на обществени места се приема за неприлично. Става въпрос за нов бизнес морал, който ще бъде наложен административно, защото трябва да се случи по-бързо, отколкото по естествен път, каза още той.

Листнатите компании в голяма степен са готови за новите правила, защото от години разкриват и публикуват информация, свързана с доброто корпоративно управление, което е съпътствано и от корпоративна социална отговорност, каза още той.[sc: relatedarticles ids:384402,384052 /]

Новите изисквания, в комбинация с оповестяване на екологичния отпечатък, са нещо допълнително, което може да създаде затруднения, признава изпълнителният директор на БФБ. Българските компании обаче отчитат нефинансова информация от повече от година и листнатите компании в голяма степен са готови за отчитането и оповестяването, повтори той.

В момента всички компании от премиум сегмента на БФБ публикуват нефинансова информация, както и около 50% от останалите компании на регулираните пазари на БФБ, посочи Моравенов.

По думите му тази трансформация ще е процес и няма да се случи бързо, въпреки че регулациите ще я форсират. Изискванията ще навлизат поетапно. Листнатите компании в България ще са задължени на 100% да покриват изискванията за отчитане и оповестяване след 5 години, коментира той.

Компаниите, които се търгуват на борси, на регулирани пазари, го правят, защото имат нужда от финансиране за техния растеж. Те няма как да не съобразят бизнеса си с инвеститорите и да оповестяват информация, да бъдат прозрачни, е важна част от задълженията им, посочи още Маню Моравенов. Оттук насетне обаче финансиране при по-добри условия ще получават тези, които се държат устойчиво, добави той.[sc: relatedarticles ids:383247,382791 /]

Една немалка част от бизнеса, особено по-малките компании, не са напълно ориентирани какво се има предвид под „устойчивост“, макар че се провеждат конференции и обучения. Активните бизнеси знаят какво представлява това, но в детайли най-запознати са едрият бизнес и финансовият сектор, посочи още той.

За една част от компаниите изготвянето на документите във връзка с ESG отчитането се приема като досадна формалност. „Когато говорим за активна компания, която добре комуникира със заинтересованите страни, това не е така. Бизнес интересът е движещата сила. Ако на някой му е досадно да прави подобни неща, неговият бизнес не върви, зациклил е и не се развива. Такива компании няма да имат бъдеще, няма да бъдат конкурентни“, каза Моравенов.

Тези процеси ще се развиват в геометрична прогресия, защото компаниите ще трябва да оценяват всичките си партньори. След няколко години пазарните участници ще имат рейтинги или поне някакви документи, от които бързо да се установява степента на устойчивост, прогнозира той.

Какви са предизвикателствата пред регулаторите в динамичната ESG среда, как инвеститорите гледат на критериите за устойчивост, как БФБ подкрепя бизнеса чрез дейността на Центъра за устойчиви финанси и енергетика и инструмента Oxygen, както и докъде стигна създаването на ESG индекс на борсата – чуйте в записа!

Останалите епизоди на ESG подкаста на Investor.bg можете да чуете от тук

InvestorBG · ESG podcast. Епизод1: ESG се превръща в новия начин на правене на бизнес

ESG инвестициите се увеличават и тази тенденция се превръща в основа на новия начин на живот и правене на бизнес. Това коментираха Сава Савянов, мениджър инвестиционни продукти и продажби, „УниКредит Булбанк“, и Спасимир Маджаров, директор за България, Amundi Funds, в ESG подкаста на Investor.bg, който се излъчва с подкрепата на „УниКредит Булбанк".  

Спасимир Маджаров представи данни, според които индустрията за управление на активи към края на 2021 г. възлиза на около 127 трлн. долара. До 2026 г. се очаква обемът ѝ да достигне 150 трлн. долара.

През 2021 г. активите, които отговарят на ESG регулациите, само в САЩ са за 4,5 трлн. долара и до 2026 г. се очаква да се удвоят.[sc: relatedarticles ids:384322,384052 /]

По думите му основен двигател на зеления преход е Европа, където голяма част от фондовете са ESG. През 2021 г. стойността на ESG активите в Европа се оценява нa 12,8 трлн. долара, а към 2026 г. се очаква да достигне 20 трлн. долара, допълни Спасимир Маджаров.

Сава Савянов даде пример с пазара на облигации – пазар за около 155 трлн. долара и основен канал за финансиране на бизнеса. По думите му в периодa 2012-2020 г. се наблюдава 25 пъти увеличение на облигациите, свързани с ESG проекти и теми. Това е огромен ръст, който продължава и след 2020 г., коментира той.

Интересът към финансиране на подобни инициативи се увеличава драстично и това ще бъде трендът занапред, допълни Савянов.

Финансите играят основна роля в предизвикателството устойчивост – те насочват ресурс към устойчиви дейности, подчерта Сава Савянов.

Той допълни, че Програмата на ООН е определила 17 цели за устойчиво развитие. През 2015 г. е подписано и Парижкото споразумение за климата, което представлява колективен ангажимент за климатична неутралност.[sc: relatedarticles ids:382177,382172 /]

Програмите за зеления преход и постигането на посочените по-горе цели изискват мегафинанси – според Европейската комисия (ЕК) трябва да бъдат инвестирани 18 млрд. евро годишно в следващите десетилетия. Целият ресурс е невъзможно да се подсигури от публичния сектор и частният сектор, всеки един участник по веригата, трябва да се включи, да работят координирано, за да мобилизират и оптимизират ресурси, заключи Сава Савянов.

Една от най-важните роли на банките е да помогнат на клиентите за прехода към по-устойчив бизнес, каза още той.

Спасимир Маджаров допълни, че всеки инвеститор, като заема проактивна позиция, оказва влияние за трансформацията на бизнеса.

Става ли ESG инвестирането популярно и сред индивидуалните инвеститори и какво е важно да постигнат регулациите в сферата – чуйте целия разговор в подкаста! Други епизоди от подкаста можете да чуете ТУК

[sc: relatedarticles ids:383247,382791 /]

InvestorBG · ESG podcast. Епизод 2: Развитието на ESG политиката - въпрос на лична отговорност

Прилагането на ESG философията на работното място, адаптирането на работния процес към политиките за устойчивост и ориентирането на бизнеса в новата регулаторна рамка са част от темите, които бяха дискутирани от гостите в подкаста „Изграждане на политика за ESG вътре в организацията – първи стъпки“, втори епизод от поредицата ESG подкасти на Investor.bg, която се излъчва с подкрепата на Уникредит Булбанк.

Относно визията си за „идеалния офис на бъдещето“ Татяна Терзийска, директор „Управление на сграден фонд, доставки, разходи и трети страни“ в Уникредит Булбанк, сподели, че си представя среда, в която е елиминирано използването на хартия, което предполага максимална степен на дигитализиране на процесите. „В  този офис се използват възобновяеми източници на енергия, а работното пространство е по-разчупено, което да създава уют за работещите“, изтъкна тя.[sc: relatedarticles ids:374822,373235 /]

В такъв офис работното време ще е по-гъвкаво и служителите ще могат да работят от всяка точка на света – изисквания, които съвременното общество наложи след коронавируса, подчерта Терзийска.

„В последните две години Уникредит Булбанк печели първо място в категория „Зелен офис“ на наградите на B2bmedia „Най-зелените компании в България“. Това наистина е признание за усилията, които банката полага, за да може да бъде по-корпоративно отговорна“, изтъкна още Терзийска.

Доц. д-р Марина Стефанова от Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ коментира темата за промяната във вътрешнофирмената структура и работа на компаниите на фона на налагането на новите ESG политики, свързани с нефинансовото отчитане.

Според нея е важно хората от счетоводния отдел да осъзнават и разбират спецификата на разходите, тъй като в даден продукт, който тяхната компания произвежда, влизат много компоненти, както и разходите за компенсация при замърсяване.

Тя изтъкна, че малките и средни компании няма да бъдат натоварени с толкова много изисквания относно ESG отчитането, колкото големите предприятия, и техният ангажимент по-скоро ще е свързан с предоставяне на информация на големите клиенти, с които работят.

По думите на Стефанова в момента има глад за ESG специалисти, както и за тясно профилирани експерти, които да подкрепят прехода към кръговата икономика в даден сектор. „Защото тази нагласа помага в момента да се създадат иновациите, които да привлекат инвестиции в съответната компания, така че тя да стане част от новия тип икономика“, подчерта експертът.

Стефанова обърна внимание и на стандартите за нефинансово отчитане, предлагайки няколко фактора, на които компаниите трябва да обърнат внимание, преди да направят избор.

„На първо място, ако сме направили анализ на съществените теми, то всички показатели, които за важни за нас, ще бъдат оповестявани. Дори ако не пише това в стандарта, ако моите служители, заинтересовани лица и клиенти искат да го знаят, аз ще го представя. Бих искала да им отговоря на тяхната потребност да бъда прозрачна компания“, изтъкна Стефанова.

На второ място тя посочи откриването на онези индикатори, които биха осигурили конкурентно предимство на фирмата във веригата на доставки. „Ако ми кажат да отчитам енергията, която потребявам, почвата или водата – веднага ще започна, защото голямата компания, на която искам да продавам, се интересува от тези показатели“, добави Стефанова.

Друг фактор, който тя визира, е принадлежността на компанията към съответната индустрия или география и изтъкването на полезността на нейния бизнес за обществеността или сектора.

Стефанова подчерта, че в момента целият свят се е насочил към определяне на единен стандарт за отчитане на ESG критерии, като това „узряване“ не е въпрос на техническа спецификация, а по-скоро на напасване на компаниите в цялата верига на доставки по отношение на методиката на измерване.

Междувременно Терзийска засегна темата за мотивацията на служителите и тяхното ангажиране към ESG инициативите на Уникредит Булбанк. По нейните думи високото ниво на ангажираност, което банката успява да постигне сред служителите, се дължи до голяма степен на мащабната образователна програма, която стартира през 2021 г. съвместно със Стопанския факултет – т.нар. ESG Академия.

„Залагаме, освен на образованието, и на активната комуникационна кампания, защото идеите са много - когато имаш много идеи, е въпрос на преценка и какво ще избереш в зависимост от крайната цел, която искаш да постигнеш“, изтъкна Терзийска, добавяйки: „Практиката показа, че инициативите, свързани със социална ангажираност, са тези, с които най-лесно успяхме да спечелим колегите за ESG каузата“.

От своя страна, Стефанова коментира проблема с т.нар. „зелени претенции“, или greenwashing, който засяга редица индустрии по света. Гостът припомни, че през март Европейската комисия оповести общи критерии срещу подвеждащите и заблуждаващите твърдения за екологосъобразност, поставяйки ограничения върху употребата на думата „зелено“ от компаниите, когато става въпрос за техните продукти или дейност.

Според Стефанова този проблем е свързан преди всичко с маркетинга и комуникацията и възможността компаниите да акцентират върху една информация за сметка на друга, която би понижила тяхната популярност.

„С тези зелени претенции директивата, която минава процес на съгласуване – става изключително трудно да определиш нещо като „зелено“. Трябва да имате много ясна дефиниция за даден продукт, да сте направили оценка на жизнения цикъл на продукта – от производството до рециклирането“, изтъкна Стефанова, добавяйки, че законодателството предвижда глоби за компании, които не спазват регламента.

Относно готовността на обществото да води устойчив начин на живот, Терзийска изтъкна, че тук не става въпрос за еднократен ефект, а за полагане на постоянни усилия, което от своя страна опира до темата за отговорността. „отговорност като индивид, като компания, и в крайна сметка, отговорност в лицето на държавата и администрацията, която може да подкрепи тази устойчивост както със законодателна рамка, така и със стимулиращи механизми“, изтъкна Терзийска. „В крайна сметка всеки от нас е отговорен за това какво прилага в практиката и как повишава своята лична ангажираност за постигане на устойчива промяна“, допълни тя.

Чуйте целия разговор в подкаста на Investor.bg.

Първи епизод на подкаста може да чуете тук.

InvestorBG · ESG podcast. Епизод 1: При корпоративните ESG политики не може да има copy-paste

Първа стъпка в изготвянето на корпоративни ESG стратегии (Environmental, Social, Governance - екологични, социални и управленски практики - бел. ред.) е събирането на всички данни за компанията или организацията. След като сме направили това, преминаваме към процеса на оценка на съществените теми. Това заяви доц. д-р Марина Стефанова от Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ в първия епизод от ESG подкаста на Investor.bg, който се излъчва с подкрепата на УниКредит Булбанк.  

По думите ѝ в този случай приоритизацията е изключително лесна. Дружеството трябва да е наясно кои са неговите най-силни и съответно най-слаби звена. Предимствата трябва да се развиват много повече и съответно е също толкова важно да знаем къде е най-големият ни отрицателен отпечатък. Корпоративната и устойчива отговорност не може да бъде изцяло copy-paste. В бизнеса преписването рядко носи добри резултати, коментира Стефанова.

Тя отбеляза, че работата по ESG стратегията на дадена компания изисква сътрудничество между няколко отдела.

„Прилагането на един тип системна промяна на мисленето винаги е мултидисциплинарно. Първа стъпка е масовото образоване на вътрешните публики – на служителите. Необходимо е ограмотяване, в което да имаме достатъчно натрупани данни у хората, така че те да развият чувствителност“.

Експертът вижда възможност в прилагането на подобни политики за по-малките и средни компании. По нейни думи дори само съкращаването на веригата на доставки с цел по-доброто ѝ управление отваря ниша, в която те биха могли да заемат мястото на далечни партньори. „Там има много голяма възможност да се препозиционират“, смята Стефанова.

[sc: relatedarticles ids:377951 /]

Татяна Терзийска, директор „Управление на сграден фонд, доставки, разходи и трети страни“ в УниКредит Булбанк, разказа за началото на трансформацията и успешните практики, които нейната компания е внедрила и разработва.

Сред добрите примери тя посочи замяната на контейнерите за събиране на отпадъци с такива за разделно събиране; подмяна на пластмасовите прибори с бамбукови; снабдяването на всички служители със стъклени бутилки за вода за лично ползване. „Могат да се предприемат много стъпки, които да са лесни за имплементиране“, изтъкна Терзийска.

Като по-сложни решения тя изреди подмяната на автопарка с хибридни автомобили и инсталирането на станции за зареждането им в София. От разговора стана ясно, че компанията има и нови интересни проекти – тече изпълнението на проект за монтиране на фотоволтаични панели на някои от покривите на централите, а дружеството разглежда и възможности за закупуване на енергия от възобновяеми енергийни източници.

От своя страна, Стефанова коментира и новите стандарти за екологично, социално и корпоративно управление на Европейския съюз, които ще бъдат интегрирани от големите публични компании през 2024 г. – т.нар. Директива за нефинансово отчитане.

„Бизнесът работи в нова реалност… Това, че вече правилата важат за всички е само още една стъпка в еволюцията на този пазар“, посочи тя.

И добави, че подходът трябва да е двояк – компаниите трябва индивидуално да надграждат това, което вече правят по темата, но и да се съобразяват с външните регулации, така че със сигурност нещата да се случват по правилния начин.

Чуйте целия разговор в подкаста на Investor.bg.

[sc: relatedarticles ids:376863 /]