Като малки всички сме играли на ези или тура. Някои продължаваме да го правим и до днес. Когато искаме да решим даден спор или ситуация, просто хвърляме монета. Но знаехте ли, че една монета почти решава Европейското през 1968 година? Казвам почти, защото ези или тура пращат Италия на финал в турнира.

Финалният кръг на Евро 1968 г. се провежда в Италия. За него се класират домакините, СССР, Югославия и Англия. Заслужава си да споменем, че националният отбор на България минава груповата фаза на квалификациите без нито една загуба в шест мача, като в решителен двубой се справяме с Португалия на Еузебио благодарение на гол на Динко Дерменджиев – Чико в 63-ата минута на стадион „Васил Левски“.

Груповата фаза минава в четвъртфинали на разменено гостуване. Италия отстранява България, СССР елиминира Унгария, Англия отстранява европейския шампион Испания, а Югославия се справя с Франция.

Така се стига до финалната фаза, която се провежда в Италия. Това е Европейското, в което късметът е най-големият фактор за крайния успех. В първия полуфинал Италия се изправя срещу силния отбор на СССР. В другия – Югославия побеждава Англия с 1:0 в последните минути.

Но по-голямо внимание трябва да обърнем на двубоя между Италия и СССР. В отбора на Италия личат имената на вратаря Дино Дзоф, капитана на Интер Джачинто Факети, Джани Ривера както и нападателя Сандро Мацола.

Чудесата във футбола са често срещани, но днес ще ви припомня едно наистина голямо чудо, случило се в Англия през сезон 2015/16. Да, по-запознатите веднага ще се сетят за шампионския сезон на Лестър, воден от италианския мениджър Клаудио Раниери. Интересен е обаче целият път, който трябва да измине клубът, за да стигне до върха на Англия.

Всъщност всичко започва година по-рано - през сезон 2014/15 с няколко съдбоносни действия на играчи и клубно ръководство. В основата на всичко можем да кажем, че е защитникът Джеймс Пиърсън, който пък е син на тогавашния мениджър Найджъл Пиърсън.

ЧУЙТЕ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА! 

Разстоянието от върха до дъното не е толкова голямо, колкото си мислите. То е толкова малко, че само за миг можеш да пропаднеш и да преобърнеш живота си. Както и става с едно телефонно обаждане. Днешната история е свързана с такова пропадане и с болезненото пропиляване на един голям талант. Днес ще ви разкажа историята на Адриано Лейте Рибейро. 14-ти август 2001 година. Сезонът в Серия "А" и този в Испания не е започнал и ставаме свидетели на една уникална контрола между Реал Мадрид и Интер. От едната страна Раул, Фиго и Зидан, от другата - Виери, Сеедорф и Рекоба. Всички очакват голямото завръщане на Роналдо, който обаче не е повикан за мача. Бобо Виери извежда Интер напред, след което Реал изравнява от дузпа, но малко по-късно в игра се появява един млад бразилец със страхотна физика, скорост и техника - Адриано Лейте Рибейро. Минутата е 91-ва и Интер получава правото да изпълни пряк свободен удар. Всички очакват Сеедорф да шутира, но... 

ЧУЙТЕ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА ТУК! - Адриано - едно телефонно обаждане и пътят от футболния връх до провала - YouTube

Случвало ли ви се е да си глътнете езика, когато видите нещо завладяващо? Да не можете да издадете никакъв звук и просто да стоите и да гледате? Е, на мен това ми се случи през 2013 година, когато за първи път посетих стадион „Джузепе Меаца“ в Милано. Според вестник "Таймс" вторият най-красив стадион в Европа, а по мое мнение най-красивият на Стария континент. Осъзнавам, че може би го казвам заради клубните си пристрастия, но който не го е видял на живо, той не може да го оцени напълно. Това не е просто стадион, а история, започнала още през 1926 година. И наистина ми става тъжно, докато чета как Милан и Интер планират да построят нов, изключително модерен общ стадион, а "Джузепе Меаца" да бъде съборен. Ако отидете в Милано, то най-важните неща, които трябва да посетите, са Дуомото, Галерията "Виктор Емануил", замъка Сфорцеско, парка зад него – Семпионе, каналите "Навили" и стадион "Джузепе Меаца".

Наскоро гледах една моя снимка от Милано, на която сме с братовчед ми след мач на Интер. Не какъв да е мач, а дербито на Милано. Но не съм тръгнал да ви разказвам мача, а какво се случи часове след него. Вървим си ние около Думото, празнуващи победата на Интер, и виждам мъж с расти, очила, костюм, а до него висока руса жена. Може би беше с глава над него. Мъжът носеше от онези старите апарати и снимаше всичко, което му се струваше интересно. Казах си - защо му е на човек с костюм и висок модел до него да ходи и да снима сградите с апарат? Стори ми се, че съм виждал този мъж и другаде. Забързахме крачката, за да се изравним с тяхното темпо и... видяхме Едгар Давидс. Да, един от най-колоритните халфове, играли футбол някога. Бивш национал на Нидерландия, преминал през Милан, Ювентус, Барселона и Интер. Разбирате, че нямаше как да пропуснем този шанс и да поискаме снимка с него. Момчетата от моя набор си спомнят Давидс добре заради очилата, енергията и онези реклами на Пепси, в които участваше със звезди като Роберто Карлос, Дейвид Бекам, Франческо Тоти и други.

Помолих го да се снимаме, а той насочи апарата си към мен и братовчед ми в опит да ни снима. Настъпи голям смях и след няколко думи той все пак се съгласи да си направим селфи. Междувременно момичето, с което Давидс беше, стоеше отстрани и просто ни гледаше безучастно. Тази история и тази снимка са поводът да разкажа причината, поради която Едгар Давидс ще бъде запомнен завинаги с това, че играе футбол с очила. Тези очила го превърнаха в истинска легенда.

Наближава Коледа, а с това и годишнината от едно голямо събитие. Годината е 1914-та. Датата – 25-и декември. Изминали са четири месеца от началото на Първата световна война. Западният фронт е необичайно място, на което да посрещнеш Коледа. Тази Коледа е известна с Коледното примирие!

"Сторикаст" е рубрика, в която всяка седмица, в четвъртък, ще бъдат споделяни интересни и неразказани истории от България и света. Днешният втори епизод е посветена суперагента Мино Райола, който тръгва от семейната пицария в Хаарлем и с хъс и ум се превръща в най-влиятелния футболен агент.

Марио Балотели, Златан Ибрахимович, Пол Погба, Матайс де Лихт, Марко Верати, Джанлуиджи Донарума, Ърлинг Холанд. Все футболисти, свързани с едно име – Мино Райола.

Измина седмица от кончината на може би най-великия футболист на всички времена. Преди седмица, на 25 ноември, сряда, светът беше разтърсен от шокиращата новина, че Диего Марадона е починал в дома си в Тигре, където се възстановяваше от операция на мозъка. Пеле, Марадона, Роналдо, Меси... Гениални умове, запалили искрата у всеки един към великата игра - футбола. Твърденията за това кой е най-велик са разнопосочни и ще продължат вечно.

Дон Диего почина на 60 години и по-малко от месец. Едва ли има човек, живеещ със Цар Футбол, който да е останал безпристрастен към тъжната новина и да не е усетил някаква липса по един или друг начин. Златното момче е боготворено от едни и недолюбвано от други, но обожавано от всички, които живеят с футбола. Заклеймяван от много заради начина си на живот и примера, който дава на всички с безпаметните си купони, Диего живееше така, както иска, а не както правилата му налагат. И в това също имаше някакъв чар. Чар, с който заразяваше и енергия, с която Диего зареждаше всички около себе си, на трибуните и пред малкия екран. Някои хора просто го умеят. Сякаш Господ ги е пратил на Земята не само за да живеят за себе си и своите близки, а с ясната задача да оставят следа в човечеството. Футболната кариера на Марадона показва само малка част от пъстрия му живот. Четирите минути срещу Англия обаче я описват напълно.

Локомотив (Пловдив) вкара 6 на Ботев (Пловдив) и постигна рекордна победа в пловдивското дерби. Апатичността на "канарчетата" беше наказана жестоко. Сега "жълто-черните" дължат не само извинение, а и обяснение на своите привърженици, които направиха и невъзможното през последния месец, за да може клубът да съществува и след Нова година. 

Сензация на "Армията"! ЦСКА-София взе Бруно Акрапович! Тази новина взриви българския футбол и шашна "черно-бял" Пловдив. Човекът, спечелил две Купи и една Суперкупа със "смърфовете", остави своето семейство в преследване на нови цели и амбиции. Решението на Бруно нарани привържениците на Локомотив, които трябва да зададат въпроса: "Защо?" и да получат отговори.

Акценти: