„Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметиката, и е противопоставена на истинските държавнически изкуства, които се грижат за душата чрез разум и мярка. След като Пол не успява да „противодейства“ на Сократ, в разговора се намесва домакинът Каликъл, който защитава правото на по-силния да удовлетворява желанията си, дори когато това причинява несправедливост на по-слабите. Сократ противопоставя на това идеята, че добрият живот изисква самоконтрол и ред в душата, а не потъване в потока на неограничените желания. Така диалогът преминава от политическа критика към етика на душата, в която несправедливостта е по-голямо зло от търпяната неправда. В заключителната митологична сцена, посветена на съда над душите след смъртта, Платон утвърждава възгледа, че справедливостта има космическо измерение, което не може да бъде отменено от човешката реторика или власт.