Градски детектив

Коя е Султана Рачо Петрова, "най-скандалната светска дама" в царство България и верни ли са нещата, които се говорят за нея? Кой е един от най-имотните българи, чието име няма да срещнете по паметни плочи? А коя е жената, останала в тяхната сянка? В последния епизод от пети сезон на „Градски детектив“ две жени и останките на една къща разкриват цял роман, чиито следи са пръснати и до днес по картата на София - и България. С участието историчката проф. Жоржета Назърска от УНИБИТ, една от видните изследователки на историята на българските жени, Красимира Колева, която (почти) живее в къщата и документи от архивите. Последвайте ни във Фейсбук и Инстаграм на @gradskidetektiv, за да видите снимки на нашите герои. Музика: Ангел Додов Това е последният епизод от пети сезон на "Градски детектив". Ако ви се слуша още, драснете ни ред по мейл или в мрежите и приложенията.

Познавате ли Желязка от "дворчето на Желязка"? Играли ли сте на "Седморката на Блейк", били ли сте се за черешата в съседния двор и надниквате ли понякога между сградите, само за да видите какво има? В този епизод - един почти изчезнал "среден образ" на града и защо още е нужен: софийският вътрешен двор. С Васил Видински, поет и преподавател по философия Даяна Николова, архитект Веляна Найденова, ландшафтен архитект Атанас Христозков, кинорежисьор Искра Рачкова и Николай Попов, обитатели и ползватели на вътрешни дворове В епизода е цитиран откъс от текста "Усофии" на ВБВ, прочетен от Росен Григоров. Снимката за заглавното изображение е любезно предоставена от Силвана Николова.

София става столица на Княжество България в 1879г., съвсем без да е готова. В следващите двайсетина години от тесните сокаци и калните улици на западналия и съсипан от войната град ще изникне новият ѝ европейски облик. И тази промяна в града, който винаги започва отначало, не се случва без сътресения, а целият стар център пада жертва на амбициите на първите кметове. С председателя на Държавна агенция "Архиви" доцент Михаил Груев и гласовете на Боян Христов, Александър Райчев, Божидар Александров и Теодор Иванов. В епизода е използван ефект от платформата freesound.org, статия от в. "Народни права" и откъси от книгите "Пътувания по България" на Константин Иречек, "Затрупана София" на Кирил Христов и "Минали дни" на Александър Божинов - Слона.

Как се придвижват незрящите и слабовиждащите хора из града? Какви са маршрутите им, трудностите и усещанията им? Как чуват града и кои са любимите им места? В новия епизод се опитваме да отговорим на тези въпроси, заедно с: Панчо Карамански - DJ Моника  Методиева – музикант Катрин Димитрова - радиожурналист и музикант

След 1944 г. киното в България е част от пропагандния апарат, а нови кинозали изникват във всеки квартал и всяко село. Хубавите филми, обаче, остават зад  желязната завеса. На какво са готови киноманите, за да ги видят и как една дискусия за кинефикацията се оказва "трибуна за клевети и обиди срещу политическата линия на партията"?  Във втория епизод, посветен на киното, поглеждаме към старите български кина през призмата на киноразпространението в НРБ. Първа част може да слушате тук. С доц. Михаил Иванов, преподавател по теоретична и математическа физика, общественик, борец за правата на човека и организатор на студентската кинодискусия във Физическия факултет през 1968 г., писателката Илиана Вълчанова и режисьорът Никола Бошнаков. И със спомена за  Тони Андрейков - легендарният кинокритик и киноконтрабандист, който успява да срещне поколения зрители с недостъпните филми.

Сезон 5 е тук! By popular demand, първите два епизода са по тема, за която често ни питахте през годините: старите български кина. И започваме с най-най-старите - с първите стъпки на "киноматографа" у нас. Може би си мислите, че знаете всичко за прохождането на българското кино. А може и да се изненадате. Наш гид в това пътешествие е киноисторикът д-р Петър Кърджилов, чиято книга "Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София 1896-1915 г." е непресъхващ източник на забава и вдъхновение за всеки, който се интересува от живота в стара София. Вестникарските цитати са прочетени от Боян Христов. Музиката и звуците са на Ангел Додов. Cameos: Кольо Бошнаков, Мирослав Маринов и Васил Гендов. Благодарности на Кеворк Ванлян и Кино клуб Super8. Епизодите от пети сезон ще излизат през две седмици от май до юли - абонирайте се в предпочитаното от вас приложение, за да не ги изпускате.

Малко making of, малко семейна психотерапия - новогодишен епизод, в който решихме да се съберем в пълен състав и да се попитаме кои сме. Споделяме малко новини, възкресяваме призраците на любими епизоди и предсказваме новите по коледните топки. Освен това представяме нов детектив. Стана малко рокендрол. Надяваме се да не ни разприятелите. Ако искате да ни изпратите история, адресът е tips @detectivepodcast.com. Във фейсбук и инстаграм сме на @gradskidetektiv. Споменати в епизода: Saturated Pixels и парчето Everybody Зоната на здрача Подземията на София Филипо Томазо Маринети, Мирчо Качулев и Николай Дюлгеров, или първите, вторите и третите български футуристи Зоологическата градина Софийското море, или плавателния канал Панчарево-Павлово Опитите с ЛСД в България, или първите български психонавти Русалка, или "западния" курорт на социализма

В годините след Първата световна война в големите градове на България изникват сгради в съвсем нов стил. Без орнаменти и разчупени извивки, семпли, гладки и сериозни, те са оставени да говорят сякаш само с пропорциите си. Но модерните сгради са проектирани всъщност за по-добър живот. В тях формата следва функцията, има място за естествената светлина и естествената шарка на материалите, а всеки детайл е съвършено изпипан. В този епизод проследяваме първите появи на модернизма в българската архитектура между двете световни войни - с Васил Макаринов от Фондация "Български архитектурен модернизъм" и откъси от есетата на Чавдар Мутафов. Музика и звуков дизайн - Ангел Додов. Използвани са ефекти от Zapsplat.com.

Разрушавана и съграждана отново, София неведнъж забравя миналото си, а важни за обществения живот места потъват сякаш вдън земя. Но може ли цяла главна улица да изчезне без следа от градската памет? До 1945г. централната градска артерия се е наричала улица Търговска. В епизод 28  на Градски детектив, ще се върнем назад във времето, за да я възкресим, заедно с арх. Тодор Войников, автор на забележителната книга „Драски по софийските работи“.  В епизода са драматизирани откъси от книгите на Георги Каназирски-Верин - „София преди 50 години“ и Петър Мирчев - „Книга за София“.  Музика и звукови пътешествия – Ангел Додов.

По случай деня на София гостуваме на КвАРТал фестивал, който се провежда между 17 и 19 септември в карето между Дондуков, Мария Луиза, Левски и Сливница! Вижте на живо местата, за които ви разказваме този сезон: следвайте картата, която ще откриете онлайн, във фестивалната книжка и на специалния ни флайър, сканирайте QR кодовете и чуйте 12 звукови картини от София, каквато е била преди. Част от тях са от предстоящия епизод, посветен на изчезналото сърце на София - квартала около улица "Търговска". Носете си слушалки! Игра! Игра! Игра! На гърба на флайъра има куиз - отговорете на въпросите до 18 ч. на 19 септември, пуснете го в кутията на Градски детектив в Сито студио на улица "Цар Симеон 66" и може да спечелите ваучер за уъркшоп по цианотипия там, както и симпатичен мърч от нас. Флайърът ще намерите във фестивалните локации. Следете ни във фейсбук и инста за новини около играта - там може да ни пишете, ако някоя от точките междувременно е изчезнала. Част от откъсите са създадени за изложбата "История помежду II" в Музея за история на София през 2020-2021 с куратор Весела Ножарова.