Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.
Как се отрази пандемията на мигрантите в България, търсещите закрила и получилите хуманитарен статут и кой помага за интеграцията им – това е темата на днешното предаване.
Събеседници в студиото на Дарик са Емилия Братанова ван Хартен , сътрудник по интеграцията във Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и Ива Парцалева – старши асистент по закрилата във ВКБООН.
В репортажа в предаването ви разказваме за един успешен пример на интеграция, въпреки проблемите с езиковата бариера и признаването на образование. Това е историята на за Хасан Мохамед от Ирак, който вече говори български език и работи в голяма българска фирма. За работата му помагат от Центъра за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“ към „Каритас София“.
Броят на търсещите закрила в центровете за настаняване не е голям
Малко под 1 000 души са в момента търсещите убежище, които са в центровете за настаняване по данни на Държавната агенция за бежанците, посочи Емилия Братанова ван Хартен. От юли започна да се увеличава потокът, през октомври беше най-голям брой, но през зимните месеци намалява. Така че броят им не е голям, допълни тя.
Най-много търсещи закрила в страната ни са от Афганистан, Сирия и Ирак, посочи още тя.
"Де факто система за интеграция на получилите хуманитален статут все още в страната ни няма", коментира Ива Парцалева. Тя обясни, че има приета наредба какво трябва да се случи след като получат статут, но тя поради серия причини не работи и не се прилага активно. След като получат статут, мигрантите трябва да си намерят дом, жилище, напомни тя.
След като получат статут мигрантите остават без подкрепа от държавата
Докато търсещите закрила са в процедура и са в центровете за настаняване, и докато изчакват преценката на държавата дали трябва да получат статут, те получават една помощ от по 20 лева на месец, плюс още 10 лева, ако са заети с някакви дейности в центровете, обясни още Ива Парцалева.
След това обаче е много трудно да си намериш сам жилище, да си извадиш документи и в тази ситуация на помощ идва НПО-сектора. На този етап Държавната агенция за бежанците е отговорна до получаването на статут, но след това никой не е отговорен. На теория трябва да е отговорна местната власт, но засега това е по-скоро пожелателно, допълни Парцалева.
Тя напомни, че интеграцията включва комплексни услуги – когато имат статут мигрантите могат да получат и социална помощ и социални услуги, но често не знаят към кого за какво да се обърнат.
Европейските държави имат различни подходи и системи на интеграция – някъде процесът на подкрепа продължава 6 месеца, другаде година и даже две. Предоставя им се жилище – било частни домове, било общежития, интеграция, езикови курсове.