Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Наемането на работа на хора с увреждания – помагат ли квотните задължения или по-скоро трябва да се разчита на социалната отговорност на бизнеса и на стимулите за назначаване на хора с различни възможности. Това е темата днес на предаването "Властта на гражданите...или какво можем заедно".

Коментираме как се прилага влезлият в сила през 2019 г. Закон за хората с увреждания, който въведе задължителни квоти за наемане на хора с различни възможности. Предприятията с 50 до 99 служители трябва да имат поне един служител с трайно увреждане извън позициите, отредени за трудоустрояване. За фирмите със 100 и повече служители квотата е 2% от работните места.

Ако мястото остане празно, работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30% от минималната заплата за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

Събеседници по темата са програмният директор на Българския център за нестопанско право Павлета Алексиева и Йоана Колева, съосновател на Jamba - онлайн платформа, осигуряваща достъп до образование и кариерно развитие на хора с различни възможности.

В репортаж ви разказваме за успешния пример за наемане на работа и интеграция на хора с увреждания в една от големите компании у нас. Седма поредна година телекомуникационната компания Теленор прилага своя специална програма за наемане на работа на хора с различни възможности.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Във фокуса на разговора е работата на фондация „Карол Знание“, която съдейства за създаване и развитие на предприемаческо мислене и умения в академичните и научните среди, изграждане на общност от талантливи български учени и предприемачи, които работят за иновационна екосистема и икономика, базирана на триъгълника на знанието – образование, научни изследвания и иновации.

Фондация „Карол Знание“ предоставя всяка година докторантска стипендия в размер на 8000 лв. и награда Предприемач в науката в размер на 30 000 лв.

Събеседници по темата са Милена Петкова – изпълнителен директор на фондация „Карол Знание“ и инженер физикът Недислав Веселинов - един от миналогодишните носители на наградата „Предприемач в науката“. Той я инвестира в изграждането на планетариум в София, който се очаква да бъде готов до края на годината.

В репортаж разказваме за носителя на наградата „Предприемач в науката“ за 2021 г. д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Той спечели 30 000 лв. и подкрепата на журито с проект „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“.

С екипа си той разработва пасивни системи за пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на енергия. Продуктът се нарича Конструираната влажна зона (CW). Средствата от наградата той инвестира в изграждане на работеща технология в едно от предприятията в минната индустрия, която ще тества системата в реални условия и ще помогне на проекта по пътя му до завършен пазарен продукт.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

В студиото гостуват Мария Петрова - доброволец и водещ на „ДОБРОкаст“, първия подкаст за доброто в България и Радослав Георгиев, също доброволец с опит в мисии зад граница.

В репортаж ви разказваме за Кристиан Либих, който преди година влиза като доброволец в COVID-отделение в Александровска болница. Той има опит като парамедик във Великобриатния и вече е част от екипа на болницата. Зад гърба си обаче Кристиан има и опит като доброволец в Африка, Централна Америка и Индия. В България той продължава с доброволчеството и спасителните мисии, в които участва, защото ги приема като призвание.

Мария Петрова и Радослав Георгиев разказаха как доброволчеството вдъхновява и променя съдби. За тях то е безценен опит и среща с различни култури. Обясниха и за опита на другите държави и приемащите там неправителствени организации в подготовката и провеждането на мисии, в които участват доброволци от цял свят.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Трудностите пред чужденците и бежанците при процедурите за получаване на българско гражданство и хуманитарен статут е темата на днешното издание на предаването, в което ни гостуват юристи, работещи в сферата на бежанското и мигрантско право.

Събеседници в ефир са Валерия Иларева -  директор на Фондация за достъп до права ФАР и Диана Даскалова -  директор на Център за правна помощ "Глас в България".

В репортаж ви разказваме за бившия директор на болницата в Исперих д-р Абдулах Заргар, който след подписка на местните жители и хора от региона получи след години чакане българско гражданство. Но други като д-р Дарин Осман от Бургаската болница, която е родена в България, но е със статут на бежанец, все още очакват своя български паспорт. Припомняме и историята на д-р Сагър ал-Анези, който се грижи за здравето на хората в пловдивското село Трилистник, но от години се бори да получи хуманитарен статут в страната ни.

Все по-рестриктивна политика и съдебна практика към бежанците

„Мнозинството идващи в България граждани са търсещи закрила – освен от хуманитарна и психологическа помощ, те се нуждаят от едно качествено производство, в което индивидуалната им бежанска история да бъде преценена. Именно качеството на тази преценка, която дължим на тези хора е основното, което е голям проблем в България“, коментира в ефира на Дарик Диана Даскалова.

Според нея това е видно и от статистиката и от това, че все още сме страна предимно с транзитен характер за повечето мигранти. „Затова те търсят в други държави възможност бежанската им история да бъде видяна и преценена“, допълни адвокат Даскалова.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Въпреки пандемията от коронавирус през миналата година близо 100 български пациенти са получили помощ от доброволците на „Лечение без граница“. През януари тази година организацията вече е оказала подкрепа по десет случая на лечение в чужбина, съобщиха координатори на „Лечение без граници“ в ефира на Дарик.

Лечението в чужбина и помощта, която оказват доброволците на „Лечение без граници“ беше тема в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно“. Събеседници по темата са Явор Гочев – координатор НПО в организацията и Марта Антонова, която координира връзката с пациентите.

В репортаж разказваме историята на Пепи от Перник и неговата майка София Димитрова, които имат дългогодишен опит в лечението на момчето зад граница.

Мрежа от над 350 доброволци в 19 държави

„Лечение без граници“ е най-голямата доброволческа организация в България с международна мрежа, която се разраства от есента на 2013 година. Организацията помага на българи, които имат нужда от лечение в чужбина, чрез превод на място от страна на доброволци или съвет за процедурите по кандидатстване за лечение и финансиране.

В ефира на Дарик Явор Гочев разказа, че докато е следвал в Шотландия, на един форум в България са обсъждали решаването на различни социални казуси и проблеми. „Тогава изникна казусът с това какво правиш, когато ти се наложи да се лекуваш в чужбина и не знаеш езика – как намираш информация, кой те подкрепя. Това ни се стори интересно, значимо и полезно – и така вече имаме 350 доброволци в 19 различни страни“, обясни той.

Явор уточни, че всички в свободното си време помагат на хора, които имат нужда да получат информация как се осъществява лечението в чужбина, къде могат да се лекуват или да получат помощ от някои от доброволците – да ги посрещне, да получат помощ на място и да им превеждат.

Помощта за пациентите е безвъзмездна

По думите му част от първите доброволци вече са се върнали в България, други развиват живота и кариерите си зад граница. „Каузата допада на хора от всякаква възраст, с всякакви занимания – има лекари, юристи или хора с други професии“, уточни Явор Гочев.

Заради коронавируса в момента повечето преводи се случват през телефон. „Емоционално е за самите пациенти и това е една от най-важните връзки – в момента, в който човек е притеснен и не знае как ще се оправи, да има кой да им подаде ръка и да е до тях през цялото време“, допълни координаторът.

Помощта за пациентите е безвъзмездна. „Оперираме без никакъв бюджет, разходите за организацията и нейното съществуване ги покриваме ние от координаторския екип. Имали сме предложения да бъдем финансирана по различни линии, но винаги сме отказвали, защото смятаме, че идеята и каузата са достатъчно силни и са водещи“, обясни Явор Гочев.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Социалните предприятия, предприемаческата програма Let’s Go и платформата ДарПазар, в която тези предприятия предлагат продуктите си е темата на днешното издание на предаването.

Платформата има в момента актуални мартенски кампании за популяризиране на продукти с кауза на български социални предприятия – мартенички за Баба Марта, продукти за 3 март, подаръци за 8 март. Ще научите как купувайки подаръци, дело на тези предприятия, хората подкрепят работещите в тях уязвими групи в обществото.

Събеседници по темата са Павлета Алексиева - програмен директор в Български център за нестопанско право и част от екипа на ДарПазар и Миряна Маламин Сирийски - програмен директор във Фондация „Светът на Мария“. Организацията има няколко социални предприятия, благодарение на които подкрепят хора с интелектуални затруднения да развиват своите социални и трудови умения.

По телефона се включи и секретарят на Народно читалище „Христо Ботев 1869г“ от Калофер Антоанета Първанова. Те са създали своето социално предприятие Център на Калоферската дантела. Имат уникално красиви продукти, чрез които се стремят реално да съхранят един изчезващ занаят какъвто е Калоферската дантела. И на тях ДарПазар помага в продажбите онлайн, за да стигне сътвореното от тях до повече хора.

В репортаж разказваме за работата на КаритАрт – социалното предприятие на Каритас-София, в което в момента жени-бежанки изработват мартеници. Катерина Живило, която е управител на предприятието разказва за тяхната кауза, за дейността им и за това къде могат да бъдат купени те и как ДарПазар им помага в предлагането им.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Как се отрази пандемията на мигрантите в България, търсещите закрила и получилите хуманитарен статут и кой помага за интеграцията им – това е темата на днешното предаване.

Събеседници в студиото на Дарик са Емилия Братанова ван Хартен , сътрудник по интеграцията във Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и Ива Парцалева – старши асистент по закрилата във ВКБООН.

В репортажа в предаването ви разказваме за един успешен пример на интеграция, въпреки проблемите с езиковата бариера и признаването на образование. Това е историята на за Хасан Мохамед от Ирак, който вече говори български език и работи в голяма българска фирма. За работата му помагат от Центъра за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“ към „Каритас София“.

Броят на търсещите закрила в центровете за настаняване не е голям

Малко под 1 000 души са в момента търсещите убежище, които са в центровете за настаняване по данни на Държавната агенция за бежанците, посочи Емилия Братанова ван Хартен. От юли започна да се увеличава потокът, през октомври беше най-голям брой, но през зимните месеци намалява. Така че броят им не е голям, допълни тя.

Най-много търсещи закрила в страната ни са от Афганистан, Сирия и Ирак, посочи още тя.

"Де факто система за интеграция на получилите хуманитален статут все още в страната ни няма", коментира Ива Парцалева. Тя обясни, че има приета наредба какво трябва да се случи след като получат статут, но тя поради серия причини не работи и не се прилага активно. След като получат статут, мигрантите трябва да си намерят дом, жилище, напомни тя.

След като получат статут мигрантите остават без подкрепа от държавата

Докато търсещите закрила са в процедура и са в центровете за настаняване, и докато изчакват преценката на държавата дали трябва да получат статут, те получават една помощ от по 20 лева на месец, плюс още 10 лева, ако са заети с някакви дейности в центровете, обясни още Ива Парцалева.

След това обаче е много трудно да си намериш сам жилище, да си извадиш документи и в тази ситуация на помощ идва НПО-сектора. На този етап Държавната агенция за бежанците е отговорна до получаването на статут, но след това никой не е отговорен. На теория трябва да е отговорна местната власт, но засега това е по-скоро пожелателно, допълни Парцалева.

Тя напомни, че интеграцията включва комплексни услуги – когато имат статут мигрантите могат да получат и социална помощ и социални услуги, но често не знаят към кого за какво да се обърнат.

Европейските държави имат различни подходи и системи на интеграция – някъде процесът на подкрепа продължава 6 месеца, другаде година и даже две. Предоставя им се жилище – било частни домове, било общежития, интеграция, езикови курсове.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Как да се представят възможностите на хората с увреждания, а не техните невъзможности – това е темата на предаването днес с основни участници Сдружение Общност МОСТОВЕ. Това е неправителствена организация, която има за цел да подкрепя проекти и каузи в името на по-добър живот на хората със специални потребности.

Събеседници в студиото са две от учредителките на сдружение Общност МОСТОВЕ – Боряна Драганова и Олга Милчалиева. Боряна е майка на 22-годишната Елена, а Олга е майка на 24-годишната Катерина – и двете са деца с увреждания.

В репортаж по темата ви срещаме с един от героите на Общност Мостове – Дилиян Манолов. Младият психолог се бори не само за каузите на незрящите, но изобщо на хората с увреждания – категоричен е, че за тях не трябва да се говори със съжаление и просълзяване, а да бъде акцентирано върху способностите им.

Дилиян се занимава с писане, музика и „сензорна фотография“. За активната си работа като съосновател на фондация „Визионер“ миналага година той беше избран сред участниците в седмия сезон на проекта на Дарик „40 до 40“.

Оцелява се благодарение на семействата и въпреки системата

"Нашите деца са щастливи, полагаме усилия да са обгрижени максимално. Ако има някои в неравностойно положение това са семействата – ние сме техите патерици, колички, душа, сърце, очи и уши", каза в ефир Боряна Драганова, която е майка на Елена.

Катерина е щастливо дете, пречките са предимно от физически характер, доколкото едно излизане е придружено от доста трудности, казва Олга, чиято дъщеря има детска церебрална парализа.

Признават, че са от малкото майки на деца с увреждания, които могат да работят. Боряна е козметик и наскоро е завършила магистратура по медицинска козметика. „През цялото време имам възможността да работя, да се чувствам полезна в моята сфера, това психически ми помага, защото изолацията на родителите, които не могат да работят е много страшна“, казва тя.

По думите на Олга Милчалиева е важна свободата да можеш да направиш личен избор – дали да работиш или не. За повечето от нас този избор е трудно постижим – аз успявам да работя благодарение на партньора ми, защото се редуваме в грижите за Катерина, добавя тя.

Двете са категорични, че се оцелява благодарение на семействата и въпреки системата. "Помощта от държавата я няма. Няма политика и никога не е имало, не само за майките и родителите, които гледат болни деца или близки с увреждания, но и към тези които гледат здрави деца", посочиха те.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Темата в днешното предаването е ранното детско развитие - нуждата от фокус върху подготовката на кадрите, които работят с малките деца и осигуряването на интегрирани услуги, според нуждата на всяко едно дете.

Събеседници са изпълнителният директор на фондация „За Нашите Деца“ Иванка Шалапатова и д-р Наталия Михайлова – ръководител на изследователския екип, извършил проучване за компетентностите на работещите с деца в ранна възраст.

В репортаж Доброслава Стоилова, мениджър-проекти във фондацията пък разказва за проекта на организацията в осем общини в област Пловдив, където на терен вече функционира интегрирано предоставяне на услуги за децата в риск и координирана подкрепа за семействата.

Мащабно проучване за кадрите, които работят с малките деца

В ефира на Дарик д-р Наталия Михалова обобщи основните изводи от проучването, направено от фондацията по проект „България расте с децата си“. Тя съобщи, че проучването цели да изследва компетентностите на работещите с деца в ранна възраст в трите сектора – образование, здравеопазване и социални услуги. Над 460 специалисти - педиатри, медицински сестри в детски ясли, педагози, социални работници, са включени в това проучване.

Потърсено е и мнението на родителите с въпрос какво трябва да могат и да знаят професионалистите, за да работят заедно.

Досега не е представено такова изследване, което да постави фокус върху хората, работещи в тези сектори – те професионалисти ли са, имат ли нужните знания, след като влязят в системата имат ли възможност да се развиват професионално, защото в съвременния свят имаме деца със затруднения без поставени диагнози, коментира Иванка Шалапатова.

По думите й повечето специалисти започват работа с добра академична подготовка , но е слабост, че при обучението им няма фокус върху ранното детство като особен акцент в развитието на детето. Затова и от фондация „За Нашите Деца“ препоръчват академичното образование да постави фокус върху особеностите на ранното развитие.

Според д-р Михайлова често няма практическа подготовка на кадрите, както компетентност за работата със семействата. Условията на труд също са проблем, особено в сферата на социалните услуги. Ниски доходи, големи групи в детските градини, дефицит на персонал в детските ясли.

Условията на труд също са проблем, особено в сферата на социалните услуги. Ниски доходи, големи групи в детските градини, дефицит на персонал в детските ясли, са друг проблем, който отчита проучването.

Делът на младите педиатри е много малък, често завършващите нямат мотив да изберат тази специалност. Същият е проблемът и в детските ясли с медицинските сестри.

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Ще могат ли гражданите да опазят Синеморец и незастроените терени по Черноморето е темата на днешното издание на предаването.

Събеседници по темата са Вера Стаевска – журналист и екоактивист /координатор проекти на сдружение "Асоциация на парковете в България", ръководител проект "Зелени закони" и председател на Сдружение за изследователски практики/ и инж. Николай Найденов, главен асистент във факултета по Геодезия в Университета по архитектура, строителство и геодезия, който има имот в Синеморец.

В репортаж по темата Стефан Манов, член на Обществените съвети на българите в чужбина, за пореден път предложи възможни решения на проблема с родното Черноморие, а именно да се обявят определени терени за незастрояеми по примера на Франция и Великобритания.

„Зелени закони“ с кампания за купуване на терен в Синеморец, за да може да обжалва общия устройствен план

Вера Стаевска разказа за кампанията на  „Зелени закони“, чиято е идея е да се съберат средства с дарения и да се закупи земя в Синеморец, за да може заинтересованите собственици да имат основание да обжалват общия устройствен план в съответната община.

„Кампанията е много повече от този терен. Става дума за общо национално богатство и всички трябва да се чувстваме заинтересовани – и местните хора и тези, които купуват имоти в дадения район . Но за съжаление  законово нещата стоят все още така, за да можеш да обжалваш общия устройствен план трябва да си собственик на имот в съответната община“, обясни Вера Стоева.

Тя припомни, че миналата пролет 1 100 души са възразили в подписка, заявявайки че не искат в община Царево да се застроява повече.

По думите й строителното лоби се опитва да узакони чрез новия устройствен план голямо застрояване, в това число в района на Синеморец, въпреки че там има и достатъчно необитаеми имоти.

Изкупуването на частни земи с цел опазването на определени територии е заложено вече в законодателството ни, има дори и средства по оперативните програми, отбеляза още Стоева.