" Кога/Как да започна да избирам най-доброто училище/университет/работа?"

През идващата седмица ще се състоят два много важни изпита за 7-мокласниците, които ще предопределят средата, в която те ще живеят, учат и творят през следващите пет години (или минимум три).Някои се опитват да отхвърлат значимостта на този избор, като дават примери с успели личности от „лоши“ училища и, разбира се, това е вярно. Когато обаче разделям училищата по признак – среда и стимули, които осигуряват за учениците си, имам предвид онези 80% от учениците, за които средата се оказва определяща за тяхното израстване или ... падение. Всяко правило има изключение и темата ни не е за изключенията.И, да, лисицата, когато не може да стигне гроздето, казва, че е кисело. Затово моето обръщение е към онези, които се колебаят или силно вярват, че средата е определяща, за онези които са се трудили упорито и ежедневно месеци наред, но сега са много изплашени, стресирани и сякаш са готови да се откажат от мечтите си, които са превърнали в цел, мотивирала ги през тези трудни месеци. НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ и не се страхувайте, защото всички се страхуваме, когато сме на изпит, независимо колко сме добри и колко успехи сме имали преди това. Да, дори и аз при всяка нова среща- това са моите ежедневни изпити, с ученик, младеж или родител се притеснявам дали ще се справя така, както всички очакват. СТРАХЪТ е част от нас, който ако не му позволите да ви парализира може да бъде и мотивиращ.Например – страхът да не разочаровате родителите си, които обичате, може да ви накара да се стегнете и да не се предавате на другия страх- от неизвестното или от неуспеха.Тази седмица, скъпи ученици, вие сте центъра на Вселената и този път, макар крехката ви възраст, нещата зависят ЕДИНСТВЕНО И САМО от вас! Така че, моят скромен съвет към вас е – дайте всичко от себе си на макс, за да можете да си кажете „направих всичко по силите си“ и „това е максимума, който мога да дам“. В този случай, независимо от резултата ви, вие ще сте успели. Ако обаче, подтиснати от собствените си мисли или страхове, не се съсредоточите и не дадете всичко от себе си, концентрирайки се в задачите, вие ще сте в отбора на мрънкачите, които обвиняват винаги другите за собствените си грешки, просто защото не могат да изрекат на глас: „Аз съм си виновен. Сам се прецаках.“Има и една друга категория хора – които се поддават на манипулация и провокация, като в повечето случаи тези ученици (както и в живота) са подтикнати от „добрите си приятели“ да не остават до края на изпита, да не им пука, че не е важно къде ще отидат да учат, настроиват ги срещу учители и съученици, а много често и към родителите им. Моето обръщение към вас, онези, за които приятелството е от огромно значение и вие сте прекрасни и верни приятели и именно затова се доверявате, така наивно - НЕ вярвайте, че ви е приятел човек, който ви казва да си тръгнете по-рано или ви уговаря да излезете по-рано...Това е лъжа! Пука им и ги е страх, но също така знаят, че сте им конкуренция, особено ако вече сте споделили, че се целите в  едни и същи училища. Това в бизнеса се нарича –нелоялна конкуренция, а в спорта – неспортменска игра. Аз вярвам в честната надпревара – чрез знанието!Моите 10 съвета за справяне със стреса на изпит (независимо дали е НВО или университет)1. Общувайте само с позитивни хора. Ако нямате такива – изолирайте се(физически). Ако не можете да се изолирате, то се скрийте(мисловно) в капсулата на мечтите си, дори да не вярвате, че някога могат да се сбъднат.2. Имате още малко време. Използвайте го, за да се надъхате – от родителите ви, от позитивни и подкрепящи приятели, от видеа в мрежата,от филми за известни личности, в които никой не е вярвал, но ТЕ не са се отказвали;3.Последни преговаряния-чрез обобщения по ключови думи;4.Изключете училището от съзнанието си;5.В деня ПРЕДИ изпита- наспете се;6.В ДЕНЯ на изпита - заредете се;7.Изключване от всички и всичко.Концентрация в целта ви. 8.Не бързайте. 9.Пликовете - тренирайте вкъщи.10.Отворени прозорци по време на изпита- дори за малко.

Днес беше втората матура, която е и последна за поне 70% от завършващите втора гимназиална степен. Какъв ден е днес за вас? На удовлетворение, щастие и сладка умора от дългите часове на концентрирана работа и въздържане от излизане с приятели, спиране на шлаяенето след училище, ходенето на фитнес и т.н.т... или днес е вашият черен петък? В този ден на равносметка е добре да си отговорите на моите въпроси и тези отговори да ви помогнат, но не за да се отчаяте и озлобите към успелите, амбициозни, целенасочени и позитивни съученици - не! Използвайте тази енергия, за да създадете най-после цел, която вече ще знаете как да сбъднете – стъпка по стъпка. Не се отчайвайте, макар и да имате основание. Винаги има път напред, който може и да не отъпкан, а трънлив, но го има и ви чака. Затова запишете си въпросите ми и им отговорете, независимо кога, но когато седнете се вглъбете и си дайте тази така нужна за всеки от нас равносметка след важен житейски път/изпит.Ето и въпросите:

- Как работихте през тази година?- Откога започнахте, всъщност, да се подготвяте за този важен финал, определящ съдбата на някой от вас с успеха или неуспеха на матурите ви?- Какво беше натоварването ви при самоподготовката ви – балансирано,  с разписан ежедневен план какво, как, колко и кога да правите?- Спазвахте ли този план, така че да го изпълнявате всеки път на 100%, т.е тук отчитам,  че вие познавате добре себе си и затова сте избрали най-ефективния за вас начин, независимо дали с помоща на кариерен консултант, учител, родител или някой друг?  Вашият план е бил реалистичен ако вие сте го реализирали всеки път поне на 85%.- Променихте ли плана след като сте видяли, че не успявате да научите или прочетете заложените ежедневни текстове или задачи? Изследвахте ли причината – защо не ви стига времето или не ви се занимава с ученето за матурите? А, какво направихте за себе си, ако причината е била в липсата на мотивация?

- Колко пъти някой от близките ви трябваше да ви напомня, че няма време и трябва да се отнесете по-сериозно, защото в противен случай ще имате лоши резултати и няма да можете да постигнете целите си?

Всъщност – имахте ли цел? Ваша ли беше или... на родителите ви?

В практиката ми съм разбрала, че не е важна чия е целта, а да вярваш в нея! Не се противопоставяйте чрез отричане на  ВАШАТА цел само, защото е дошла от някой друг!!! Трябва ли да мине цял един живот, за да разберете, че ТЕ са прави?:)Не оставайте без цел, независимо дали е за един изпит днес или за работата ви  утре.Всички тези въпроси може да обобщя в следните 10 стъпки за успех – поставяне на цел и изпълнението й:1. Аз изследвам себе си, за да разбера кое е важно за мен, и това става моя цел и бъдещ път на развитие;2. Правя план и разпределям в ежедневни малки планове какво да свърша и за колко време;3. Отбелязвам си в плана всяка изпълнена задача;4. Намирам време да почина чрез любимото си хоби, разходка или срещи с приятели, но не забравям, че имам план и не се отклонявам от него. Всеки прегрява, така че в такива моменти от ден-два е нормално да спрете за малко;5. Оставям си седмица преди изпита, в която знам, че всичко съм изпълнил и преговорил;6.  Винаги тренирам за време и после обсъждам грешките с учителя, съученик или родител. Ако няма такива разсъждавам  и анализирам сам ;7. Споделям с близките си за пропуските си, притесненията си и те ме разбират и макар и те да са под напрежение ЗАЕДНО, през компромисите, не спираме да общуваме;8. Извинявам се, когато под стрес съм груб с някого;9. Винаги се пазя от онези, които искат да ме откажат от целта ми, независимо дали защото ми завиждат или просто не ме разбират.10. Винаги, когато ми се иска да захвърлкя всичко и да се откажа, се сещам за мечтата си или за някой хубав спомен, който ме зарежда и усмихва.Тези въпроси не са само за 12. клас, а  и за 7. клас с предстоящите НВО, както и за всички, които имат цел, но не знаят как да я реализират.

Атентатът срещу Йоан Павел II е, извършен в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана (за тези от вас, които не знаят тези факти) и днешната тема е свързана с отбелязването на 40 години от събитието, в което се опетни името на страната ни и  завинаги, макар че официално беше отречена от най-високо ниво, а сега и от самия атентатор, Мехмет Али Агджа , наличието на каквато и да е българска следа или вина,  имиджа на страната ни е накарнен и то заваниги.Затова бих искала да поговирим за междуличностните взаимоотношения на работното място, тогава когато сме в позиция на зависимост или сме в ролята на подчинени. Тази йерархия важи и при взаимоотношенията учител-ученик, където в зависимост от рейтинга на училището и условията на конкуренция, би могло да се говори за силен стрес и авторитарност към учениците, но практиката ми показва, че жертви стават и някои от учителите.България беше изкупителна жертва и пострада заради близките си отношения с Русия (тогава СССР). Това, което се случва в политиката и страдат държави се случва и в живота – на работното ни място, при обтегнати взаимоотношения между ръководители и ситуация на война между тях, страдат служителите им. Тези взаимоотношения, наситени с напрежение засягат всички, тъй като с времето покрай тях се обособяват лагери и съответно се намират „случайни жертви“, които го „отнасят“ при войната между двамата  ръководители. Паралел може да се направи и в училище или университет, където при крайни взаимоотношения между преподаватели, жертвите са в лицето на ученици и студенти.Някои намират тези взаимоотношения като дискриминиращи и търсят помощ от Закона за защита от дискриминация, където в чл.4, ал.1 се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на всякакви признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 5 от същия закон тормозът на основа на изброените признаци се смята за дискриминация. “Тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на дискриминационните признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Да, но в този закон не е описано за случайните жертви или нарочените такива, при война между двама ръководители. И е много лесно да ви давам съвети през подкаста си, но в живота, когато си в позиция на зависимост, независимо като работещ или ученик е по-различно.Какво се случва в ситуация на война между двама ръководители със случайните жертви или несправедливо обвинените от нея?Много хора и потърпевши, и свидетели си работят в тиха скръб, подтиснати, травмирани и системно тормозени, което ги демотивира в работата или в ученето. Обезсърчава ги, превръща ги в затворени хора и лоши служители или ученици, които са в постоянен стрес. Ако вие разпознавате себе си или близките си като „случайни жертви“, ще ви попитам:- „До кога ще търпите такова отношение и тази токсична среда?“Има и втори вариант за реакция. Намерете си по-силен приятел от воюващите ви ръководители и получете съдействие от него, само обаче, след като спечелите доверието му и когато той самият стане свидетел на лошо отношение към вас. Инак рискувате да си навлечете още един тормозатор.С темата се надявам да окуража,  онези които са в тази ситуация и се чудите как да постъпите,както и тези, които вече сте се затворили в себе си.Фейсбук: ОМК- Образование, мениджмънт, кариера.

В Светлата седмицата след Великден и изминалия Гергьовден да си поговорим за светлината в живота ни и за нейните нюанси, ако зад тази метафора си представим пламъчето на огъня, в което може да видим и жълто, и червено, но така също и лилаво и зелени отблясъци в зависимост от степента на кислород и движението на въздуха. Затова се замислете имало ли е моменти, в които светлината в живота ви е оскъдна и дали изборите, които правите в такива моменти са добри за вас.Дали е добре да предприемате конкретни действия в живота си, когато и светлината и силата на вярата са в най-ниската си точка, а вие самите, в такива моменти следвате чужди избори. Научили ли сте се да изчаквате и да разпознавате най-добрия момент за действие. Това знание и умение изискват не само желание, а  и осъзнаване на важността на въпроса „Кога?“ в живота.Избора на най-добрия момент за действие не означава системно изчакване, в степен, че вие се отказвате всеки път от вземане на решение, изчаквайки.И цветът на светлината, и силата на вярата са пряко свързани със „светлите седмици“ във вашия живот.Доброто образование за управляване на собствените емоции, които ако са единсвени при избор, могат да бъдат единствено във ваш ущърб, отколкото да донесат добро.Не казвам, че ентусиазма е лош, но ето и значението на думата „Ентусиазмът е положително украсена емоция, състояние на въодушевление, пораждане на желание за нещо. Първоначално думата ентусиазъм обозначава състояние на човек, обладан от божество или намиращ се под негово влияние.“Ако волята за действие се изчерпва с ентусиазма, то тогава вие нямате цели, а едни емоционални моменти, през които вие лесно се мотивирате - да, но това не е достатъчно, защото след такива емоционални изблици човек се изтощава от трудностите, които съпътстват всяко начало или провокациите на средата, които са причина много хора да да се откажат по пътя си .Светлината има цвят, но онова, което се свърза със съзиданието, е онзи ярко бял цвят, който осветява тъмнината. Силата на волята не е само да започнем нещо, а именно преодоляването на пречките, защото имаме ясна цел и знаем, че по всеки „път“ има „тръни“ и особено, когато сме първи по него.Ако вие сте ученици, които често не внимавате в час, а неученето е начин на живот, то трудностите, които ще са най-често срещани по пътя ви са свързани с целенасочено ангажиране на вниманието ви за час в учене, но всеки ден. Ако искате промяна и сте разбали, че успеха не е в мечтите, а в нашите действия, то това са вашите провокации, но като такива могат да се проявят и вашите „приятели“.Запомнете, че вие сте шефа по пътя на вашия живот и дори да обвинявате родители, учители и приятели, единственият виновник, но и човекът, който може да извърши промяната сте ВИЕ. Когато разберете това, тогава ще се научите да оценявате напредъка си и да се наслждавате на всяка малка победа.Прохождащото дете започва с пълзене, а после със системни опити да крачи. Понякога намира стена (това са вашите родители, приятели и учители), друг път – пада,  малко сълзи и отново опит, докато един ден ...еха – прохожда.Всяко начало е като това наше първо начало – не го забравяйте. Светлата седмица във вашия живот може да бъде всяка седмица, когато сте осъзнати и мотивирани и подхождате със здрав и целенасочен, градивен ентусиазъм на предаварително поставена цел с ясни условия и критерии за изпълнение.Последен пример към 12.класниците – Каква оценка искате на матурите? За какво ви трябват? Колко време отделяте за самоподготовка и колко реално ви трябва, за да постигнете тази цел? Давате ли си сметка, че един път сте дванайсети клас и един път седми клас. Всички останали – времето е ваш приятел ако фо цените, тогава и то цени вашите усилия.За всички останали пред които темата седми и дванайсети клас не стои, единственото което трябва да направите е да осъзнаете, че и светлината и силата са във ваши ръце, защото зависите само и единствено от изборите, които правите.

Символиката на Разпети петък е тема и за днешният ни подкаст. Замисляли ли сте се за това, което учите, работите, за начина по който живеете? До колко сте доволни от направения избор и именно този избор ли ви носи удовлетворение, защото е ваш?

В контекста на празника всички знаете, че Исус е знаел какво му предстои и не се е отказал нито  за миг от избора си и мисията си, независимо от трудностите, недоверието и болката. Той е приемал цената на избора си.

Затова бих искала да ви попитам :– „Каква е вашата мисия? Какви са силните ви качества, които дават стойност на заобикалящия ви свят? Вашите качества, изразени чрез вашите действия, помагат на обществото, но понякога и пречат.Знаете ли как да бъдете полезен и с какво?

Всеки от нас е уникален сам по себе си. Това е важно да бъде разбрано от всеки, защото имено заради неприемането на това твърдение, се получват рамки, на които се очаква да отговорим, а те определено не са ни по размер (винаги). Ако очакванията на другите са сходни с нашите, то проблем няма J.

Какво искам да кажа? Ако всеки приеме, че другите около него са индивидуалности, то няма да има излишни очаквания и ненужни етикети или разочарования.

Давам пример “Родители -  лекар и адвокат очакват детето им да избере път сходен на техните професии. Да, но ако се окаже, че детето им  има талант в рисуването и мечтае да бъде майстор на графити или татоси, то тогава взрива е неизбежен.В една такав ситуация е много трудно за всички – не само за детето, което страда заради родителите си, които очакват то да стане светило в попрището на един от двамата, които  в повечето случаи са професионално успели. Тук трябва да се вземе под внимание и стреса при родителите, които са в културен шок от един такъв кариерен избор.

Не казвам, че е лесно, но в сходна на тази житейска  ситуация всеки участник трябва да направи крачка назад, за да се намери пресечна точка в компромисно решение, което да удовлетворява както родителите със свръх очаквания, така и детето, бягащо от предначертан родителски избор.

Като родител разбирам всички родители, но като учител и кариерен консултант разбирам и всички деца, чиято болка през годините ме е шокирала и често и разплаквала.

Моят съвет е - обърнете внимание на средата при избор на училище или университет. Всеки ученик/студент може да продължи да се развива след средното си образование по своя собствен път, но когато средата не те е подготвила, а в много случаи е и развила лоши навици, то избора след това е предопределен и приучаването в добри навици и създаването на развиващи умения са НЕ невъзможни, но изискващи много повече усилия и време. Затова ако се избере училище, в което се толерира ученето, то много по-лесно ще ви е да отговорите на високите изисквания и динамиката на живота. Не е тайна, че в много училища не се ходи в часовете и не се работи под формата на самоподготовка. Ако буквално проспите това време и не се научите да учите и да работите както под стрес, така и в екип, то след това ще ви бъде много, много трудно, независимо дали ще работите или ще учите.

В 80% от случаите онова, което е приоритет в тийн възрастта не остава и професионален път, но на 100% всички извънкласни занимания и хобита, които сте имали са развили у вас умения за цял живот, които винаги са в основата на успеха след училище.

Много важно е всеки да приеми другия с неговите виждания. Ако принудите детето си да избере посока, която е в основата на неговите слаби страни, то страданието не е само в рамките на 5 години, но и за цял живот. Ето защо, избора трябва да бъде информиран и отговорен, направен през първата стъпка – разговор и обсъждане на възможностите и най добрата среда, отговаряща на потенциала на ученика. Забавното в училище не означава забава и в живота ако е за сметка на липса на базови умения за учене и създаване на качества като дисциплина, лидерство и ангажираност при поети ангажименти.

Днешната тема 15 „Коя е любимата ти книга, която прави цветно сивото ти ежедневие?“ е свързана със Световния ден на книгата и авторското право. Замислих се за онези книги в живота ми, които са ме вдъхновили и дали полет на мечтите ми. Замислих се какви са днешните книги – дали не са с лек популистки вкус и прах от нечий засегнати права. Задавам и въпросите си към вас: - Какво са за вас са книгите? Имате ли любима книга и защо точно тя ви впечетли (с какво?)? Книгите, които четете днес, зареждат ли ви, така както онези от детството?

Как избирате книги... или забързани от ежедневието и спецификата на работата ви, отдавна сте спрели да четете?!

Ще се радвам ако в днешния ден ви накарам да се сетите за любимата ви книга от детството, така че да се усмихнето отново. Ще се радвам и да ви заредя с темата и да потърсите любими цитати или просто – да си закупите книгата, която отдавна отлагате да купите.

Скъпи родители, възпитавате ли в децата си култура на четене? А, вие, млади хора, четете ли?

Четящите хора развиват критичноо мислене и определено са лишени от синдрома на функционална неграмотност, от който страда съвременното поколение. ( 47% от учениците на 15-годишна възраст не разбират какво четат. Едва 9% от тях различават фактот мнение) Aко човек е функционално неграмотен няма да може да разбере информацията в текста и да я приложи в ежедневието, за да бъде полезен първо за себе си, а после и за близките си.

Ако това ми твърдение ви провокира, то проверете вашата грамотност по следния начин, отговаряйки на въпросите ми.

Има ли текст, който след като го прочетете не разбирате смисъла му?

Налага ли се да питате ваши близки и да ви обяснят какво искат да кажат с тези думи дадени автори?

Допускате ли грешки при решаване на математически или текстови задачи (особено онези от вас, които ще се явяват на НВО и ДЗИ) само защото не сте разбрали условието, а не защото не знаете материала?

Ако имате проблеми с ученето, със запомнянето или търсенето на информация е изключително сложен и досаден процес, то определено имате нужда да поработите върху функционалната си грамотност, започвайки НЕ с видеа, а с четене на книги  с текст 80% и картинки – 20%, към който да се опитате да зададете въпроси и да преразкажете с ваши думи,  все едно обяснявате на 5-годишно дете. Ако имате нужда от съдействие потърсете ме на страницата във ФБ: ОМК-Образование, мениджмънт, кариера или ми пишете на [email protected]

Темата отново е вследствие на няколко събития, отбелязани през тази седмица. На 14.04 честваме раждането на идеолога Г. Раковски, седмицата, в която се даде гласност за инициативата - Дни на кариерата и завършваме с днешния ден, в който отбелязваме Деня на Българската Конституция и професионаления празник на юристите.Ще се опитам да не създавам отношение, а да провокирам само въпроси във вас, именно поради личността на Г. Раковски – с безкраен потенциал, толкова мащабен във възможностите си и в действията си, че не може да бъде поставен в рамките на времето си и правото през Първата българска конституция, като възможности и като задължения на всеки един от нас. Но тук може би трябва да ви попитам – знаете ли си правата и спазвата ли си задълженията?От миналото продължаваме с възможностите за учене, за развитие или за работа днес, които са ни през саможертвата и безкрайния труд на великите българи.За да не бъда голословна трябва да ви кажа, че самата аз преминах през процеса на регистрация в инициативата „Дни на кариерата“. Толкова много потвърждения се изискваха – започваме с имейл, после през имейла отново да потвърдя през кликване, а после, че не съм машина, но пък... за дългия път на потвърждение накрая се дава възможност да си смените предпочитанията ако междувременно сте размислили.Подготвяйки се по темата реших да се възползвам и от заплатомера. И тук се натъкнах на възможността да разбера как стои дадена заплата спрямо другите в бранша.За да бъдете, обаче, наясно каква е цената на труда за дадена позиция, то тази безплатна информация ще получите САМО ако и вие безплатно предоставите лична информация от рода на вашите имена, месторабота, предишна позиция, получено образование, пол и възраст, но интерсното продължава по отношение на информацията, изисквана и за вашия работодател - имена на компанията, размер (брой служители), бизнес сектор, вид собственост и т.н.т.Затова и въпроса ми към вас е – тази информация не е ли твърде лична, за да бъде, при това, безплатно, предоставяна?!Във връзка с цената на възможностите проучих и някои от  обявяваи за работа.Ще ви задам въпроси и към една обява за работа, която открих при проучването да обявените свободни работни места, от бих казала, много добър сайт посредник между работници и работодатели. Сайта, който и да е, не носи отговорност за обявата и ако вие не можете да „четете“ каква всъщност е реалната цена на възможността да започнете в дадена фирма, то вината е изцяло ваша, както и цената заплатена от вас под формата на загубено време, пари и огромно разочарование, което ще ви направи мнителни към следващия ви работодател. Обявата, за която ви споделям започва с: „Голяма международна компания в сферата на...“.Извинявайте, но компаниите си имат имена, нали?! Това е първата „лампичка“, която трябва да ви светне при вида на такава обява. Продължавам да чета обявата: „...във връзка с разширяване на дейността...“ , а в графата „Нашите изисквания“ няма посочена никаква степен на образование.Помагам  ви при четенето на „перфектните предложения за работа капани“ със следните въпроси към вас:Нормално ли ви се струва голямата международна компания да е без име и да разширява дейността си в условия на криза, както и да  няма никакви изисквания за образование (в някои случаи се  посочва „може и  без опит“)?Просто бъдете нащрек, когато липсавт имена, липсват базови изисквания към кандидатите, а обещанията са гръмки, замислете се за цената на възможностите....но да се върна на обявата:„Нашето предложение – атрактивно фиксирано заплащане и много добра бонус система за постигнати резултати...“Каква е тази атракция, която не е посочена в цифри или пък „много добра бонус система за постигнати резултати“, която не е посочена нито в проценти, нито кога се дава - годишно или месечено, а може да е на тримесечие. Нищо конкретно не е обявено.„Безплатно сирене има само в капана за мишки.“ Възможностите са навсякъде,но си...

Тема 13 „Да оцелееш, въпреки провокациите на средата“ е в отговор на отминалия Ден на здравните работници . Празника ме накара да се замисля за стреса и условията, в които тези специалисти работят. Затова днес ще ви разкажа  историята „Двете круши“. 

Отоворете си на следните въпроси :

Какво е вашето ежедневие? Как то протича?

Ето и историята :)

През зимата ми се преядоха круши и аз си купих 2 круши – сочни и с приятен жълтозелен цвят. Едната я прибрах в хладилника, а другата я оставих на терасата - без да искам, но е твърде дълга историята, за да я разкажа тук. Сутринта, когато се сетих и я прибрах   тя си беше същата, въпреки минусовите температури през ноща. Истината е, че бях изненадана от  липсата на каквато и да е било промяна (J на пръв поглед).

Да, ама не. Само след час крушата се преобрази до неузнаваемост, променяйки цвета си в наситено кафяво. Веднага асоциацията, която направих беше – „така е и при хората. Стреса е като студа – преобразява ни и ние не сме себе си.“

Какво искам да кажа?

Давате ли си сметка как влияе стреса и условията на средата върху вас ? Дали вие сами сте се поставили в  стресово ежедневие на учене и работа или сте позволили някой друг да ви го налага?

Ако вие, изтъкани от личното си желание за самоизява, работохолизъм или кариеризъм, САМИ си създавте среда на стрес и системно се претоварвате от учене или работаили или...   другата ситуация,  в която сте попаднали заради обстоятелствата - учите и работите в условия на стрес, защото учителят или работодателят ви задава непостижими цели, създава напрегната атмосфера с обиди и санкций, така че непрекъснато сте нащрек и под напрежение.

Асоциацията с измръзналата круша отнася ли се за вас?

За да не изпадате в ролята на измръзналата круша е време да  се замислите за  burnout синдрома (т.е. емоционално прегаряване) независими дали сами сте го избрали или не. Прегряването е процес, който може да засегне всеки, независимо дали е учащ или работещ. 

Mожете да преминете през всички или да се прояват , но ярко, само някои от посочените

Физически знаци и симптоми

• Чувствате се изморени и изцедени през повечето време, дори се събуждате с това усещане;

• Ослабване на имунната система, вследствие на което все по-често боледувате;

• Поява или зачестяване на главоболие, болка в гърба или мускулите.

Поведенчески знаци и симптоми 

• Оттегляне от отговорности;

• Желание за изолиране;

• Започвате да протакате, защото ви трябва все повече време да свършите работа;

• Прибягвате към храна и енергийни напитки, алкохол или наркотици, за да се справите със стреса;

• Изливате недоволството си върху другите.

Ето и  4. етапа на прегряването:

1 етап - физическо, емоционално и психическо изтощение;

2 етап - срам и вина;

3 етап - цинизъм и грубо отношение;

4 етап - провал и безпомощност.

И свсем естествено – щом има проблем :) има и решение.

Ето и моите предложения сами да си помогнете, но запомнете – на всеки етап можете да си помогнете. Вие сте шефа, а не друг!

1. Започнете деня с нещо любимо(спомнете си!), хапвайте здравословно (напишете си с какво се храните, за да разберет дали има разлика между това, което е и  което си мислите, че е), слушайте музика (поне 1 песен) и спортувайте (10-20мин);

2 . Започнете тренировка на отговора "не" (пред огледалото наглас);

3 .Изключване на всичко и всички за 10 минути на ден;

4. Разберете - разрешаването на проблем започва с изричането му на глас!

Facebook ОМК - Образование, мениджмънт, кариера,Ytube - OMK, EMAIL- [email protected]

Тема 12 "Финансова грамотност – моите седем  съвета"

1. Образовай се – не трябва висша математика, за да съберете 650лв.(приходи) +250лв.(спестявания)=...лв.(доход)

Сами разберете каква е разликата между доход и приход, между пасивен доход или пък – лихва и главница. Абревиатура като ГПР, марж, потребителска кошница, инфлация, индекс на цените.

2. Бъдете наясно, кога (това ли е най-добрия момент), за какво и колко харчите. Рационално или емоционални са ви разходитеJ?

Добре известната поговорка “Капка по капка - вир става” е обобщение на вековен практически опит. Ако не си давате сметка за уж дребнитеразходи, но които всъщност са постоянни, то те се натрупват и така няма как да предотвратите твърде бързото изчерпване на средства. Ето защо в края на месеца сте „на червено“. Не на бъзрите кредити всеки месец. Да, на помощ от приятел ако е еднократен акт. На всеки се случва да изпадне в непредвидени разходи в края на месеца, но това важи само за младежите.

3.Спестявайте за извънредни ситуации.

Заделяйте средства и то не “при първа възможност”, с опция за неопределено отлагане, а за всяка получена заплата. Наложете си да правите това всеки месец, макар и с по-малки суми. Не се вманиачавайте в ограничения на потреблението, но със сигурност трябва да си създадете фонд за спешни случаи. Препоръчително е да е в такъв размер, че да ви осигури стабилност за поне 3 до 6 месеца напред. Някои специалисти дори съветват да натрупате резерви за 12 до 18 месеца, но реалистично погледнато - стойностите зависят като минимум от годините трудов стаж.

4. Кредит – да, но само ако изплащате навреме всички кредити и ви остават 70% от доходите за харчене или спестяване. Кредита не трябва да бъде стрес, а възможност. Ако имате 5лв. в джоба си си купувате сладолед за 1лв., за да ви останат 4лв., които да похарчите за друго. Ако това не го прилагате и при 5лв. сте свикнали да похарчите всичките пари, то спешно, ама спешно имате нужда от финансово ограмотяване.

Вземането на кредит не е неразумна или необичайна мярка. Това обаче трябва да е срочно решение, свързано с изпълнението на конкретна цел. Успешните корпорации в световен мащаб дори предпочитат да теглят заеми, за да разширяват дейността си или да създават иновации. По този начин не се налага да се лишават от средствата, които им трябват за поддържане на стандартни обороти. Проблемите идват, ако е надценена прогнозата за печалба или ако са подценени разходите.

5.Независимо на колко години сте - мислете за пенсия и се ограмотете, независимо от това какво решение ще вземете - да спестявате или да инвестирате.Специалисти прогнозират, че пенсионните системи на доста по-стабилни икономики от българската тепърва ще изпитват затруднения. Това се дължи на увеличаване на населението в напреднала възраст, съчетано с недостиг на по-млади хора, които да плащат достатъчно данъци и осигуровки.

6. Не се страхувайте да преговаряте за по-високо заплащане.

Подходете към подобен разговор не като към молба или ултиматум, а като към мотивирано запитване. Подгответе се с ясни причини защо искате по-висока заплата, но не изтъквайте лични впечатления или проблеми. Трябва да сте готови да докажете обективно, с примери, с какво сте допринесли за по-добри резултати, както и да обясните как смятате да продължавате да ги постигате.

7. Не следвайте течението и не правете като другите.

Анализирайте собствените си финанси, които неслучайно се наричат лични. Вие най-добре знаете какви са реалните ви доходи, от какво можете да се ограничите и от какво не. Мислете през „бели пари за черни дни“, но без крайности.

Тема 11 „Коя е благата вест, която чакаш?“ (Какво правиш днес за твоето утре?

Днес ще поговорим за мечтите, провокирана от празника Благовец (Благовещение).

Ще си поговорим за сбъдването на мечтите и за готовността ви да чакате.

Но преди това, всъщност, трябва да задам въпрос – правите ли разлика между мечта и желание?

Бихте ли могли да кажете, че мечтите са нашето „утре“, а желанията са нашето „днес“ и така...

...ако днес желанието ни е подчинено в изпълнение на нашата мечта и  всеки ден желанията са ни свързани с постигане на мъничките задачки, които обаче са част от голямата задача – сбъдването на нашата мечта и... тук вече трябва да уточним с един въпрос – дръзвате ли да мечтаете?

Знаете ли да мечтаете? Как мечтаете? Мечта ли ли сте за мъничките, изпълнимите нещица, чието сбъдване ни е научило да бъдем смели, да искаме повече, но и да даваме повече. Научени ли сте да мечтаете?

И ако отговора е "не" - научете се! Можете - сигурна съм, че просто е въпрос на желание и време. Да си набележите първата мъничка и изпълнима мечта. Да вложите време, знания и умения и да изпълнявате ежедневните си задължения с много удовлетворение.

Нека да вузуализираме с пример – Ако приемем за мъничка мечта (връщайки се в детството)–да поискаме блокче и цветни моливи, с които да нарисуваме цвете за мама, то когато получим това блокче ние не го захвърляме и не забравяме за мечтата си, а напротив - рисуваме цвете и наистина се постараем, отделяйки време и оцветим цветето, а после, за да бъде като истинските, подгънем листа, така че да заприлича на истинска картичка.Ето първата мъничка изпълнина мечта.

Можем ли да бъдем по-смели в мечтите си и да мечтаем да изработим картички за всички майки от класа, например?Добре е да ви подкрепят - вашите родители или учители, а понякога това са приятелите, но... истината е -сами трябва да си вярвате.

И така - връщам се към примера за детето с мъничката мечта, което нарисува картичка за майка си, но повярва в себе си.  Ние вече знаем, че това дете  трябва да отдели същото старание, страст и време, а може би и повече, за да направи 50 картички, с които да усмихне нечии майки? А... след като изпълни тази мечта не може ли да почтае още   по-смело и да продължи след седми клас  с изобразително изкуство, да учи дизайн в университета или да направи своя фирма? Но това дете ще знае какво му трябва, за да сбъдне мечтата си, защото през малките мечти се е научило да работи, да отделя време и да си носи радост чрез този труд. Така е с всички хора, които са сбъднали мечтата си. Те влагат време, упорити са в ежедневната и понякога досадна рутина, защото влагат страст и имат цел

Не правете мечтата си наказание? Не мечтайте чужди мечти. Не мечтайте заради другите. Разграничете се. Намерете себе си и онази, мъничката мечта, с която да извървите успешния път на реализация – на труд, дисциплина, упоритост, но най-вече на страст. Огън, с който ще се стопляте и който ще огрявя пътя ви всеки път, когато ви е трудно,когато срещнете съпротива или просто трябва да изчакате - колокото трябва, но да не се отказвате и да не спирате...

Кой каза, че мечтите НЕ са за сбъдване. Те са вашето УТРЕ, но ги правете ОТ ДНЕС :)