“Когато вече не знаеш накъде си тръгнал, спри, погледни назад и виж откъде идваш”. Това е мотото на арх. Варвара Вълчанова, която се е посветила на земното строителство. Устойчив тренд през последните години е за все повече жилищни сгради на Запад да се използва глина.

Глината е един от най-древните строителни материали, широко използвана и в България след началото на XX век.

10 пъти по-малко енергия е нужна за глината, отколкото за цимента. 

В подкаста “Trendy” Вълчанова разказва, че преди появата на евтиния петрол и газ, хората не са имали енергия да транспортират материали на голямо разстояние. И десетки хиляди години са се учили да строят с материали, които имат под ръка - дърво, камък и земя. 

Глина, оказва се, има навсякъде освен на Северния и на Южния полюс, или, например, на места като пустинята Сахара. 

1 година е разумният, рационален срок за построяването на подобна къща. Цената ѝ според арх. Вълчанова е малко по-скъпа от конвенционалното строителство. 

Глината поглъща вода, когато е влажно времето и отдава вода в пространството, когато е сухо. Така, чрез глината се поддържа оптимален климат в помещението, с приблизителна влажност 50%. Това благоприятства човешкото дишане. “Затова се чувстваме много комфортно в земна къща и некомфортно там, където всичко е от гипсокартон”, обяснява Варвара и дава пример с Германия, Австрия и САЩ, където често се правят глинени замазки.  

“Често ние следваме западния начин на живот, но не умеем да ценим традициите си, а те ни оформят като народ. И моята битка и надежда е, че в един момент хората ще осъзнаят, че това, което имаме в България и ценно”, казва арх. Варвара Вълчанова. Тя следва архитектура в Гренобъл, Франция. Специализира 2 години към научен център за земна архитектура "Кратер". Работи за същия център по проекти за културно земно наследство. След това живее и работи в архитектурни бюра в Холандия и Германия. От две години е в Пловдив и иска да пробуди съзнанието за качествата на земята като строителен материал.