Да поговорим за Балканите/ Let's talk about the Balkans

В този епизод, посветен на 55-годишнината от създаването на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките и 45 години от излитането в Космоса на първия български и балкански космонавт Георги Иванов, д-р Стела Стефанова разговаря с проф. Георги Желев за българското присъствие в Космоса и ролята на България в съвременните космически изследвания. 

Проф. д-р Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките. Научните му интереси са в областта на дистанционните методи, географските информационни системи, спътниковите данни и продукти, геологията, геоморфологията и геориската. Проф. Желев е участник в над 70 научни проекта и е автор на над 100 научни публикации. Награден е за заслуги и приноси в космическите изследвания по повод 40-годишнината от основаването на Института за космически изследвания и технологии. 

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Георги Грънчаров.

Георги Грънчаров завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“, където изучава древногръцки език, история и култура. Продължава образованието си в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно придобива магистърска степен по Културен туризъм. Участва в различни езикови програми в гръцки университети в Атина, Солун и Йоанина.

Георги работи като екскурзовод из Балканите, но с времето открива, че неговата дестинация е Гърция. В продължение на няколко години той е учител по гръцки език и преводач, което му помага да задълбочи познанията си към бита и културата на гърците. Преди няколко седмици излезе от печат дебютната му книга „Опознай Гърция“, пътеводител-пътепис за южната ни съседка (https://www.guidegr.com/book)

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Пънар Тахсин Ваид по темата „Арабистиката в България и на Балканите“.

Пънар Тахсин Ваид завършва специалност „Арабистика“ към катедра „Арабистика и семитология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на следването си прекарва един семестър във Висшия институт за изучаване на чужди езици към Картагенския университет в Тунис. Две от нейните студентски разработки са публикувани на сайта на Фондация „Цветан Теофанов“, която я удостоява с Годишната студентска награда за 2021 г. за високи постижения в изучаването на арабски език.

Пънар Тахсин Ваид продължава обучението си в магистърска програма Близкоизточни изследвания с арабски език към Катедра „Арабистика и семитология“ на Софийския университет. Защитава дипломна работа на тема „Женският активизъм в Тунис след Жасминовата революция: социално-политически предизвикателства и тенденции“ под научното ръководство на доц. д-р Галина Евстатиева. Получава магистърска награда „Дейл и Кристин Айкелман“ за изключително високи постижения при подготовка на дипломната работа.

В момента Пънар Тахсин Ваид е проектен координатор в преводаческа агенция. Преподава арабски език на българи и български език на арабоговярщи в частна школа в София.

Това е втората част от разговора на д-р Васил Караджов с Красимира Кодукова за виното и винения туризъм в България и на Балканите.

Красимира Кодукова е винен технолог, агроном и екскурзовод. Завършва магистратури по „Технология на ферментационни продукти“ в Университета по хранителни технологии и  „Лозарство и винарство“ в Аграрния университет в Пловдив. Работи последователно като помощник-технолог и организатор на винен туризъм във винарска изба „Вила Юстина“ и в специализирания туроператор за винен туризъм Bulgaria wine tours. 
Красимира Кодукова е лицензиран екскурзовод и основател на платформата за винен туризъм в България Wine Tour Maker. Тя е част от екипа на туристическа агенция Winetours, който създава първия онлайн пътеводител за винен туризъм в България, който обединява всички изби, отворени за посещения от туристи.

Това е първата част от разговора на д-р Васил Караджов с Красимира Кодукова за виното и винения туризъм в България и на Балканите.

Красимира Кодукова е винен технолог, агроном и екскурзовод. Завършва магистратури по „Технология на ферментационни продукти“ в Университета по хранителни технологии и  „Лозарство и винарство“ в Аграрния университет в Пловдив. Работи последователно като помощник-технолог и организатор на винен туризъм във винарска изба „Вила Юстина“ и в специализирания туроператор за винен туризъм Bulgaria wine tours. 
Красимира Кодукова е лицензиран екскурзовод и основател на платформата за винен туризъм в България Wine Tour Maker. Тя е част от екипа на туристическа агенция Winetours, който създава първия онлайн пътеводител за винен туризъм в България, който обединява всички изби, отворени за посещения от туристи.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Даниела Цанкова-Ганчева по темата „Българските бойни знамена от Освобождението до края на Втората световна война в балкански контекст (1878–1945)“.

Даниела Цанкова-Ганчева има магистърска степен по „История“ с профил „Археология“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва и магистратура по специалност „Културно-историческо наследство – Културен туризъм“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. През 2009 г. защитава дисертация на тема „Развитие на българската военна униформа и военните знамена 1878–2005 г.“.

От 2009 до 2018 г. Даниела Цанкова-Ганчева е заместник-директор на Националния военноисторически музей. От септември 2020 г. до момента е старши учител по История и цивилизация в Софийска професионална гимназия „Княгиня Евдокия“.

Научните ѝ интереси са свързани с българските знамена, българските военни униформи и военните паметници в България.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Методий Ганчев по темата „Създаване и реализиране на туристически продукт в България и Балканите“.

Методий Ганчев е роден през 1991 г. в София. Завършва средно образование в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ с профил „Науки за земята“.  През 2014 г. завършва бакалавърска степен по археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специализация „Средновековие“ . Две години по-късно завършва и магистратура по археология в същия университет. Именно тогава започва да се занимава с туризъм. Обучава се в „Асоциацията на екскурзоводите в България”, става неин член и лицензиран екскурзовод.  Работи в едни от големите фирми за входящ туризъм в България и развежда туристи от всички краища на света – от Канада до остров Мавриций. През 2018 г. става екскурзовод на свободна практика и съсобственик на малка туристическа фирма. Убеден, че България има потенциал не само с културните си забележителности, но и със своите природни красоти, през 2022 г. Методий Ганчев завършва курса към Асоциация „Планини и хора“ и става сертифициран планински водач 1-во ниво.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. д-р Симеон Кацаров за Австро-Унгария и Балканите.

Симеон Кацаров завършва специалност „История" и „Българска филология" в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". През 2005 г. успешно защитава докторат по Нова и най-нова обща история в Института по история при Българската академия на науките. Темата на дисертационния му труд е „Дуалистичният модел и държавно-политическото развитие на Австро-Унгария в периода 1867–1899 г."

В момента Симеон Кацаров е доцент и преподавател в катедра „История и археология" на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет.

Научните му интереси са насочени в четири основни направления: изследвания, свързани с периода на Новото време; проучвания върху австро-унгарската дуалистична система; европейската държавност през ХІХ век  и  „Покръстителната акция" на помаците от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония през 1912–1913 г.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. д-р Михаил Груев. Това е петият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. 

Доц. д-р Михаел Груев е завършил специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е доктор по история с дисертация на тема „Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944–1959 г.)“. Преподавател е по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор е на три монографии, на студии и статии по проблемите на Възродителния процес, колективизацията на българското село и комунистическия елит. От 2015 г. доц. д-р Михаил Груев е председател на Държавна агенция „Архиви“.

Това е втора част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Йоанна Бенчева за храненето и диететиката във византийско-балканския свят в периода X–XV в.

Йоанна Бенчева завършва НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. Има магистърски степени по история и право от СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация на тема „Хранене и диететика във византийско-балканския свят, X–XV век“ с научен консултант проф. дин Христо Матанов. 

От 1995 г. Йоанна Бенчева е преподавател по средновековна балканска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където води също и дисциплините „Всекидневието на Балканите“ и „Евреите в Средновековните Балкани“. През 2001 г. специализира в Университета в гр. Кьолн, Германия под ръководството на проф. Петер Шрайнер и проф. Христо Матанов. Йоанна Бенчева е автор на монографията „Трапезата във византийско-балканския свят X–XV в.“, както и на множество научни студии и статии. Интересите ѝ са в областта на средновековната история на Балканския полуостров с акцент върху проблемите на всекидневието, икономическото развитие и атонското монашество.