В този епизод си говорим за домакинството като отборна игра с много смях, истини и практични съвети! Заедно с Катя обсъждаме как се разпределят задълженията вкъщи, съществува ли наистина "мъжка" и "женска" работа и как грижата за децата и дома може да се превърне в споделена отговорност. Ще чуете как комуникацията в семейството е ключът към разбирателството и как малките разговори могат да намалят стреса и да внесат повече уют и баланс. Не пропускайте вдъхновяващите идеи за това как всеки да може да се грижи за себе си и за другите. 🌟
Повече за макадамията - 27 и 28 март по БТВ.

Както каза Катя в @Просто мама: "Има неща, за които се мълчи. Не от суеверие. Не защото не искаш да викаш от щастие. Не заради хорски приказки. Просто искаш да си ги изживееш лично, тихо, тайно. Поне за малко да са си само твои и да не го споделяш с никого." Причината за затишието беше нашето трето дете Рада. Не можех да не говоря за това, което се случваше и предстоеше да се случи. Затова реших да не запиша нищо в този период.
---
Дългоочакваният за мен момент дойде. Екатерина Топалова (моята прекрасна съпруга и най-добър приятел) ми беше на гости в подкаста. С нея говорим за образованието, универисетите, учителството, смяната на професия, родителството и трудностите след раждането. Темите, които мога да споделя с нея и вас са стотици. Но не може в един епизод. На нея ще посветя редица епизоди и ще ви запознавам с уникалността ѝ. Тя човек с богат житейски опит, изключителна емоционална интелигентност, съобразителна и находчива. Problem solver във сяка ситуация.
Сипете си един студен чай, налейте си студена, като сърцето на тъщата (шегувам се бабо Наташа), бира и се насладете на Катя.
Приятно слушане!

Какво е да направиш питка? Защо има особено място в нашата култура? Възможно ли е да се намери връзка с живота, който живеем. Сутрешно ранни размисли.

Проблемите в семейството са неразделна част от него. Разликата е, че щастливите семейства ги преминават бързо, без его, в разбиране и винаги с прошка накрая.

145 години от Шипченската епопея. Възстановка и преживяното там. Връзка с Властелина на пръстените. Дали всички са зли? Когато си отидат повече от трима човека се превръща в просто статистика, а сякаш се губят в цифрите трагедиите.
Урвата в подножието на Орловото гнездо си е почти 90 градуса и няма изкачване!

От много време се опитвам да разбера кои са доводите да занижим толкова собствения си труд, че да изглежда абсурдно, когато погледнеш от страни. Говоря за тези, които работят за себе си и за работещите на заплата. Говоря и за тези, които плащат. Говоря за всички и си мисля кой е виновен. Дали бизнесменът или работникът? Няма значение. Защото всички по един или друг начин губим, като се превръщаме в творци на собствената си мизерия. И между другото, България нито е малка, нито сме малък народ!
П.П. "Израстна гладен, защото честен е баща ти." - F.O.X.

Панайот Волов, за нас шуменци, не е просто име, а символ. Като дете предучилищната си година прекарах в гр. Кърджали, а гордостта от това, че идвам от Шумен и съм част от футболния "Волов" беше фанатична. Постоянно бях с футболното шалче около врата, защото Волов за мен беше символ, а не просто име.
30-на години по-късно сякаш нищо не се е променило. Волов е дума на гордост.
И си мисля... колко от сегашните сме готови на 26 години да поведем народа си към свобода, като не задържим нито дом, нито жена, нито деца, нито имане за себе си?
Готови ли сме да дадем себе си на Отечеството?
Говоря за факелното шествие на 26 май 2022 година в Шумен.
Приятно слушане!

Много е трудно да говориш срещу народа си. Особено ако искрено го обичаш. Но още по-трудно е да преглътнеш, че думите на Атанас Буров все още са верни: "Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество - винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава." Приятно слушане.

В днешния епизод ще ви запозная с филм, който определено харесах и е далеч от тривиалните съвременни американски суперменски филми. Името му е "Последните мъже на Филипините". Испанска продукция, която ще впечатли със заснемане, актьорска игра и реалистичност на военните действия. Историята разказва реални исторически факти от времето, когато Испания е имала колонии. И така, отряд испански войници отиват да бранят територията, честта, името и знамето на Испания в едно селце на 200 км от Манила, столицата на Филипините. Да пазят не от кого да е, а от самите местни, които искат да възвърнат земите си. Наравно след това с нетърпение очаквах "Доктор Стрейндж" в мултивселената на лудостта. Умишлено се крих от спойлъри и дори от трейлъра. Мнението го казвам в епизода, а оценката ми накратко 4/10. Толкова за Марвел и новите им продукции. Мисля да не се мъча повече с кино+Марвел и де се придържам към домашния гледания. Евентуално.
Искам да изразя исключителната си благодарност към БНТ, които успяват на фона на всеобщата ни заливаща помия да селектират добри ленти и да ни предоставят нещо качествено и приятно за гледане.
Приятно слушане.

Един емоционален, личен и приятелски епизод. Няма нужда от описание или нещо друго, просто разказ за едно страхотно приятелство, което промени живота ми и ще продължава да го променя. В памет на моя приятел Цецо!