Любо, Стоян и Дарин Тенев разговарят за връзката между вече несъществуващата професия на писарите и юридическите професии, изискващи плътна и неуморна работа с текстове, посветени на закона. Преминавайки през героите на Флобер, Мелвил, Гогол и Елин Пелин, се опитват да обобщят някои повтарящи се модели в поведението на писарите, което наблюдават в посветените на тях художествени произведения. Какво дава и какво отнема преписването на юридически документи, което макар и монотонна, „еднообразна, изморителна, летаргична задача“ (Мелвил), може да те потопи в един „разнообразен и приятен свят“ (Гогол), в който смисълът е блокиран, но остава насладата от мъртвата буква…