В този епизод говорим за концепцията на времето. Времето съществува само в нашето съзнание и нашите спомени.Когато човек забрави своето минало и забрави уроците от живота си и собственото си семейство той просто съществува за него времето не е съществувало.
" Казват, че времето няма форма. Децата рисуват часовници, когато искат да си го представят.Може би времето се ражда без форма и затова я придобива в телата на нещата – и в живите, и в мъртвите.... И да, времето отново беше там, вечният главен герой, който забулваше миналото в мъгла и отдалечаваше чувствата, докато ги превърнеше в слабо ехо на онова, което някога са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, скъсяваше я и я разтегляше според прищявките си. "
Всички бързаме да пораснем но не трябва да забравяме ,че нашите родители също остаряват. Грижете се за тях !