В Йов 29-та глава четем края на дългата осма реч на Йов. В нея той се хвали, докато си припомня добрите стари дни. „О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, когато светилникът Му светеше на главата ми“ (Йов 29:2-3).
„Когато децата ми бяха около мен, когато през града излизах на портата и старците ставаха и стояха прави; а първенците се въздържаха от говорене“ (29:5-9).
Йов беше много богат човек, но беше и човек с почит и уважение. Той бе изпълнен с добри дела, за които се хвали тук: „Освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.“ (29:11-12)
После набляга на това, че „Обличах правдата и тя ми беше одежда“ (29:14).
Падението на Йов е, че той смяташе, че такъв добър и отличителен човек като него няма нужда от Спасител. Понеже той е достатъчно добър! Йов не бе лицемер, защото той се боеше от Бога. Но той бе себеправеден. Само в тази 29-а глава Йов повтаря 52 пъти „аз, аз, мен, мен“.
Чуйте повече в поредицата "Пътуване през Библията".
Ако Ви е допаднало изучаването, заповядайте на http://ttb.twr.org/bulgarian, където има много и различни програми на български език.
Разкажете ни как Божието Слово променя вашия живот, като ни пишете на електронната ни поща [email protected] или в нашата Фейсбук страница Пътуване през Библията.