Псалом 42 ни разкрива копнежа на благочестивия остатък за Бога:
„Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.“ (Пс. 42:1)
Така ли жадуваме за Бога днес?
След това псаломът съдържа много оплаквания от остатъка, докато врагът ги предизвиква с думите:
„Къде е твоят Бог?“ (42:3)
Това е същото, което врагът ще казва и в Голямата скръб. В този период на страдание остатъкът вика към Бога с думите:
„Защо си ме забравил?“ (42:9)
Ако се чувстваме понякога така, нека помним, че Бог не ни е забравил! В най-отчаяния ни час ще дойде помощ от Него.
Авторът завършва с надежда:
„Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.“ (42:11).
Чуйте повече в поредицата "Пътуване през Библията".
Ако Ви е допаднало изучаването, заповядайте на http://ttb.twr.org/bulgarian, където има много и различни програми на български език.
Разкажете ни как Божието Слово променя вашия живот, като ни пишете на електронната ни поща [email protected] или в нашата Фейсбук страница Пътуване през Библията.