Като чуете „учител по математика“, навярно не си представяте Ангел. Той е на 31 години и изглежда като някой, с когото човек с удоволствие би изпил няколко бири в близкия бар.

„За да си добър преподавател, трябва да се излезе извън класната стая, квадратното уравнение или математиката“, казва Ангел, който миналата година е изкарал първия си випуск, а тази година преподава на петокласници и осмокласници.

Детелина Стаменова епсихотерапевт с внушителна индивидуална практика и добре познато от екрана лице.

Външният вид винаги е бил важен, но докато предишните поколения отнасяхме подигравки за кецовете или раниците си единствено в живата училищна среда, днес „всеки тийнейджър е маркетинг директор на собствения си образ“, казва Детелина.

„Той има за цел да изгражда своя бранд ежедневно, да мисли за това къде ходи, какво прави, какви са шегите му. Това е много трудно да бъде разбрано от родител, който не прави особена разлика между два вида бели маратонки. Но за един тийнейджър това може да бъде структуроопределящо – това да си някой, да бъдеш видян, оценен, да бъдат видени сторитата и рийлсовете ти, е безкрайно важно в момента“.

Повечето хора не се заглеждат по тийнейджърите, които карат скейт, а по-скоро се пазят да не излязат на пътя им. Голям пропуск, защото скейтът неслучайно стана олимпийски спорт.

Макар и на 16 г. Виктор Пенчев вече има сериозен стаж с дъската.

Карал е в почти цяла Европа, а лятото му предстои да стане част от Woodward Camp в САЩ - най-големия скейт лагер в света, основан през 1970 г. от гимнастика Едуард Изабел като гимнастически и впоследствие превърнал се в място само с рампи.

Д-р Мартин Колев е клиничен психолог и невропсихолог в Института за психично здраве и развитие. Една от специализациите му е работа с младежи с т.нар. гранично (бордърлайн) функциониране. Практикувал е в различни държави и има 15-годишен опит в психотерапията, която никога не е спирала да се развива и да търси нови дефиниции на границите между психично здраве и болест.

С него отваряме темата за секса при младите хора. Кога трябва да започне разговорът между родители и деца, и как да бъде проведен?

Дали обаче насмешката и омаловажаването са адекватни стратегии, когато си имаме работа с тийнейджъри? От какво имат нужда, под обстрела на какви опасности живеят децата и как да ги подкрепим в нелесния път към зрелостта?

По тези теми говорим с когнитивно-поведенческия психотерапевт Петя Костуркова. Разговорът е част от проекта Self-esteem на DOVE, който тази година насърчава детоксикацията от вредни съвети в социалните мрежи.

5 гимназии ще предлагат обучение за "дрогеристи" по идея на dm. Александрина Цонева, ръководител корпоративни комуникации и връзки с обществеността и Маргарита Йорданова - ръководител отдел „Обучение и развитие“ в немско-австийската компания разказват повече за инициативата.

Самочувствието в тийнейджърските години е функция на това как разбираме себе си в контекста на приятели, семейство, социален кръг, училище, казва Атанас Ганчев, клиничен психолог в Центъра за психично здраве и развитие. Да си родител е най-трудното нещо на този свят, казва той.

Младите хора трябва да чувстват родителите си като сигурна база. Наказанията са полезни, защото задават граници, но те трябва да се редуват с награди и поощрения, в противен случай младият човек ще реши, че всичко, което прави е лошо.

Често младите хора, които учат много, имат повече от занимания от другите, са по-страдащи от акне, казва доктор Бисера Котевска, дерматолог в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда". С нея говорим за акнето, проявите му през пубертета и влиянието, което оказва подобно състояние върхи психиката на подрастващите.

Според д-р Котевска, ако се третира навреме, акнето може да се излекува в рамките на година. Част от успеха е и желанието на младия човек да се възстанови.

По-големият проблем според нея е, че от социалните медии тийнейджърите придобиват грешна представа за красотата и това как трябва да изглежда кожата.

Хранителните нарушения при тийнейджърите най-често са плод на ниско самочувствие, лоши връзки или реакция, на нещо което им идва в повече. Ралица Михайлова е клиничен терапевт в Института за психично здраве и развитие и е специалист в областта на хранителните разстройства и се занимава с млади хора, които имат различна форма на хранително разстройство. 

Самонараняването при тийнейджърите - чувствителна тема, за която почти не се говори, в същото време е все по-често срещана. 

"Това е болестна и патологична проява на грижата към себе си", казва д-р Колев.  Обикновено физическата болка е опит за изместване на емоционалната такава. То е апел за помощ. 

Как да реагират родителите? Могат ли да оценят риска?