По данни на Световната здравна организация приблизително 24 млн. души по света (или 1 на всеки 300) страдат от шизофрения. Въпреки това по-голямата част от тях не получават необходимото лечение.

Нещо повече, шизофренията е заболяване, което и до ден днешен остава особено недоразбрано от обществото и е обременено с изключително много предразсъдъци.

Хората, които живеят с него, са принудени да се борят както със своите собствени демони, така и със стигмата на околните. Но ако получат правилното и навременно лечение и имат дългосрочната подкрепа на своето семейство и приятели, те могат да водят пълноценен живот.

Първата стъпка към всичко това обаче е адекватното образование и осведомяване по темата.

Ето защо гост в нашето студио днес е д-р Владимир Сотиров, психиатър и управител на амбулатория за психично здраве „Адаптация“. Той ще ни разкаже повече подробности за самото заболяване, за неговите симптоми и лечение, както и за това как би изглеждал животът с него, ако не бъдат взети навременни мерки.

Изневярата е болезнена, при това не само за излъгания партньор, но и за виновния, който в повечето случаи изпитва срам, стрес и/или безпокойство. Но кои са факторите, които ни подтикват да предприемем подобна стъпка вземем подобно решение? Съществуват ли хора, които са по-склонни към подобна постъпка, можем ли да ги разпознаем и как да постъпим, ако нашият партньор ни изневери?

По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт.

С Диляна вече имаме един изключително интересен подкаст на тема „Как да разпознаем (и да се предпазим от) емоционалните манипулатори в любовта“, който горещо ви препоръчваме да изслушате.

Днес обаче с нея ще си поговорим за изневярата.

Приятно слушане!

Изменението на климата е непосредствена заплаха за нашия свят. Добрата новина обаче е, че всеки един от нас може да направи нещичко, за да подпомогне битката с него и да положи основите за едно по-добро бъдеще.

Кои са решенията, които се намират в нашите ръце? Как можем да променим навиците си при пазаруването и боравенето с отпадъци, при потребление на енергия и вода, както и в начините, по които се придвижваме до работа?

На тези и още много други въпроси отговаря Илияна Семерджиева, студент в магистърската програма “Екологични експертизи и контрол” в Нов български университет. Чрез програма “Еразъм +” участва в магистърската програма Global Change Management в Университета за устойчиво развитие Еберсвалде, Германия. В момента тя е и стажант в “Климатека” - отворена платформа за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички. И не на последно място, Илияна е и изключително голям ентусиаст за промяна и действие за справяне с климатичните промени.

Прошката е висша форма на доброта и съпричастност. Това е освобождаване от гнева и лошите мисли. Понякога си мислим, че сме простили, но всъщност продължаваме да таим у себе си обида. Простили сме, но не сме забравили. Обвързана ли е непременно прошката със забравата? Само добрите хора ли прощават? Защо прошката е полезна и до какви вреди за психическото и физическото ни здраве може да доведе неспособността ни да я дадем? Защо прошката заема основно място в световните религии и обвързана ли е непременно с религиозната вяра?

На тези и още много други въпроси отговаря днес д-р Антонина Кардашева - доктор на психологическите науки, сертифициран управленски консултант, дипломиран психолог и психотерапевт, дипломиран лайф и екзекютив коуч.

Тялото ни е огледало на всички наши избори. То не е пасивен наблюдател, напротив – участва активно във всичко, което мислим и правим. И, разбира се, не престава да ни подсказва – например чрез болката, тревожността, безсънието и емоционалното хранене - от какво се нуждае, какво не е наред с него.

Защо е важно да овладеем този таен език на тялото и как бихме могли да използваме информацията, която то ни подава, за да променим живота си към по-добро?

По темата разговаряме с Инес Субашка. За нея спортът е нишката, смисълът, който обединява всичко останало в нейния живот. Тя е основател на зали за кондиционни тренировки и мобилност Inspired Fit Strong (IFS), автор е на седем книги, изучава движението, човешкото тяло и здравословния начин на живот. За Инес тренировките са нещото, с което човек, тествайки физическите си способности, разширява границите на своето съзнание. Едно пътешествие в дълбините на психиката, където човек се среща с най-големите си страхове само за да осъзнае, че в него е скрит безкраен потенциал да търси, преодолява, открива и постига. Днес Инес концентрира усилията си да помага на хората посредством движението, да пресътворяват себе си и да преоткриват техния потенциал.

Винаги сте си мечтали да посетите Антарктида? Днешният епизод на нашия подкаст ще ви отведе именно в този девствен свят, който сякаш е късче от друга планета. Поне мислено. В него ще си поговорим с един истински мечтател – ръководителя на българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. В момента той се подготвя за 31-вата експедиция до Антарктида. Какво е да живееш на този леден континент? Какви научни проекти ще бъдат проведени този път? Това са само част от въпросите, които ще му зададем. Тъй че да не губим повече време…

Желаем ви приятно слушане!

Скръбта е естествена реакция към загубата. Това е емоционалното страдание, което изпитвате, когато ваш любим човек (или просто нещо, което обичате) ви бъде отнето. Често болката е непоносима. Възможно е да изпитвате най-различни трудни и неочаквани емоции – от шок или гняв до недоумение, вина и дълбока тъга. Болката от скръбта може да се отрази на всеки един аспект от вашето ежедневие – да попречи на съня ви, на храненето, на мислите ви. И колкото по-значителна е загубата, толкова по-интензивна е скръбта.

Как можем да се справим с това всепоглъщащо чувство?

По темата разговаряме с Даниел Троев - психолог, провеждащ консултации, които могат да ви помогнат за справянето с житейски трудности и проблеми като тревожни разстройства, депресия, паника, натрапчиви мисли, негативни емоции и др. С него вече имаме два страхотни епизода, посветени на тревожността и любовта, които горещо ви препоръчваме да изслушате.

Днес обаче с него ще си поговорим за скръбта.

Приятно слушане!

Време е новия епизод от нашия подкаст "Ти и науката". В него ще засегнем най-общо какво представлява емоционалната интелигентност, различни частни теми, свързани с нея, и върху какво да работим, както и на какво да обръщаме внимание, за да можем да я държим на по-високо ниво.

Гост в студиото е Мадлен Алгафари - психотерапевт, писател и преводач. Владее френски италиански, руски, английски и има редица специализирана литература зад гърба си.

През 2021 г. г. Световната здравна организация обяви, че ракът на гърдата е най-разпространеното онкологично заболяване сред хората. Статистиката сочи, че през 2020 г. са регистрирани над 4 млн. нови случая на рак на гърдата в Европа, близо 1,9 души са загинали вследствие на това заболяване. Според данни на Националния раков регистър всяка година у нас се диагностицират около 3500 нови случая на рак на гърдата. Уви, този брой расте, а 5-годишната преживяемост в България е едва 78% - една от най-ниските в Европа. Добрата новина е, че заболяването е напълно лечимо при голяма част от жените. Стига да се открие навреме.

Кои са най-честите рискови фактори за развитие на рак на гърдата? Какви са симптомите, за които трябва да следим? Какво можем да направим, за да се предпазим и намалим вероятността да се разболеем? На тези и още много други въпроси отговаря д-р Мариела Василева. Тя се занимава с хирургия при пациенти с рак на гърдата. Завършва медицина през 2011 г. в Медицинския университет - София. Защитава докторска дисертация на тема „Прогностични и предиктивни фактори при карцинома на млечната жлеза”, а през 2021 г. придобива специалност по хирургия в същия университет.

Никой не обича да бъде манипулиран. При това от своите собствени партньори. Със сигурност обаче сте попадали във връзка с емоционален манипулатор. А може би в момента се намирате именно в такава? Как да разпознаете този тип вредно поведение и какво можете да направите, за да му се противопоставите?

По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт.