Прошката е висша форма на доброта и съпричастност. Това е освобождаване от гнева и лошите мисли. Понякога си мислим, че сме простили, но всъщност продължаваме да таим у себе си обида. Простили сме, но не сме забравили. Обвързана ли е непременно прошката със забравата? Само добрите хора ли прощават? Защо прошката е полезна и до какви вреди за психическото и физическото ни здраве може да доведе неспособността ни да я дадем? Защо прошката заема основно място в световните религии и обвързана ли е непременно с религиозната вяра?

На тези и още много други въпроси отговаря днес д-р Антонина Кардашева - доктор на психологическите науки, сертифициран управленски консултант, дипломиран психолог и психотерапевт, дипломиран лайф и екзекютив коуч.

Тялото ни е огледало на всички наши избори. То не е пасивен наблюдател, напротив – участва активно във всичко, което мислим и правим. И, разбира се, не престава да ни подсказва – например чрез болката, тревожността, безсънието и емоционалното хранене - от какво се нуждае, какво не е наред с него.

Защо е важно да овладеем този таен език на тялото и как бихме могли да използваме информацията, която то ни подава, за да променим живота си към по-добро?

По темата разговаряме с Инес Субашка. За нея спортът е нишката, смисълът, който обединява всичко останало в нейния живот. Тя е основател на зали за кондиционни тренировки и мобилност Inspired Fit Strong (IFS), автор е на седем книги, изучава движението, човешкото тяло и здравословния начин на живот. За Инес тренировките са нещото, с което човек, тествайки физическите си способности, разширява границите на своето съзнание. Едно пътешествие в дълбините на психиката, където човек се среща с най-големите си страхове само за да осъзнае, че в него е скрит безкраен потенциал да търси, преодолява, открива и постига. Днес Инес концентрира усилията си да помага на хората посредством движението, да пресътворяват себе си и да преоткриват техния потенциал.

Винаги сте си мечтали да посетите Антарктида? Днешният епизод на нашия подкаст ще ви отведе именно в този девствен свят, който сякаш е късче от друга планета. Поне мислено. В него ще си поговорим с един истински мечтател – ръководителя на българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. В момента той се подготвя за 31-вата експедиция до Антарктида. Какво е да живееш на този леден континент? Какви научни проекти ще бъдат проведени този път? Това са само част от въпросите, които ще му зададем. Тъй че да не губим повече време…

Желаем ви приятно слушане!

Скръбта е естествена реакция към загубата. Това е емоционалното страдание, което изпитвате, когато ваш любим човек (или просто нещо, което обичате) ви бъде отнето. Често болката е непоносима. Възможно е да изпитвате най-различни трудни и неочаквани емоции – от шок или гняв до недоумение, вина и дълбока тъга. Болката от скръбта може да се отрази на всеки един аспект от вашето ежедневие – да попречи на съня ви, на храненето, на мислите ви. И колкото по-значителна е загубата, толкова по-интензивна е скръбта.

Как можем да се справим с това всепоглъщащо чувство?

По темата разговаряме с Даниел Троев - психолог, провеждащ консултации, които могат да ви помогнат за справянето с житейски трудности и проблеми като тревожни разстройства, депресия, паника, натрапчиви мисли, негативни емоции и др. С него вече имаме два страхотни епизода, посветени на тревожността и любовта, които горещо ви препоръчваме да изслушате.

Днес обаче с него ще си поговорим за скръбта.

Приятно слушане!

Време е новия епизод от нашия подкаст "Ти и науката". В него ще засегнем най-общо какво представлява емоционалната интелигентност, различни частни теми, свързани с нея, и върху какво да работим, както и на какво да обръщаме внимание, за да можем да я държим на по-високо ниво.

Гост в студиото е Мадлен Алгафари - психотерапевт, писател и преводач. Владее френски италиански, руски, английски и има редица специализирана литература зад гърба си.

През 2021 г. г. Световната здравна организация обяви, че ракът на гърдата е най-разпространеното онкологично заболяване сред хората. Статистиката сочи, че през 2020 г. са регистрирани над 4 млн. нови случая на рак на гърдата в Европа, близо 1,9 души са загинали вследствие на това заболяване. Според данни на Националния раков регистър всяка година у нас се диагностицират около 3500 нови случая на рак на гърдата. Уви, този брой расте, а 5-годишната преживяемост в България е едва 78% - една от най-ниските в Европа. Добрата новина е, че заболяването е напълно лечимо при голяма част от жените. Стига да се открие навреме.

Кои са най-честите рискови фактори за развитие на рак на гърдата? Какви са симптомите, за които трябва да следим? Какво можем да направим, за да се предпазим и намалим вероятността да се разболеем? На тези и още много други въпроси отговаря д-р Мариела Василева. Тя се занимава с хирургия при пациенти с рак на гърдата. Завършва медицина през 2011 г. в Медицинския университет - София. Защитава докторска дисертация на тема „Прогностични и предиктивни фактори при карцинома на млечната жлеза”, а през 2021 г. придобива специалност по хирургия в същия университет.

Никой не обича да бъде манипулиран. При това от своите собствени партньори. Със сигурност обаче сте попадали във връзка с емоционален манипулатор. А може би в момента се намирате именно в такава? Как да разпознаете този тип вредно поведение и какво можете да направите, за да му се противопоставите?

По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт.

Арт терапията е понятие, което все по-устойчиво навлиза в живота. Какво представлява тя, каква е връзката й с психологията, може ли да лекува и тялото освен душата, кога е нужно да се обърнем към арт терапията като метод на лечение, помага ли тя при психологически травми от загуби и други шокови житейски ситуации?

На всички тези въпроси и още много други отговаря днес нашият специален гост – Евгения Маринчева – по образование и професия строителен инженер, но придобила и професионална квалификация по арт терапия от Нов български университет. Преминала е през специализирани обучения, курсове и семинари по арт терапия и има сертификати за работа с деца със СОП, за работа с хора, претърпели насилие, както и със семейни двойки и партньори.

Имунната система е наш основен защитник. Понякога обаче тя може внезапно да се обърне срещу нас. Защо се случва това и какво можем да направим, когато организмът започне да се саморазрушава? Може ли COVID-19 да отключи определени автоимунни заболявания, защо все още не разполагаме с ефективен лек срещу тях? 

На тези и още много други въпроси отговаря д-р Екатерина Куртева, имунолог от Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Основните й интереси са в областта на системните автоимунни заболявания, имуногенетиката и имунонутриционистиката.

Мръсният въздух взема повече жертви от войни, туберкулоза, СПИН и малария. Всяка година близо 7 млн. души по света умират преждевременно от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха, който ежедневно дишаме. Само в България тази стойност е 8500 души. Замърсяването скъсява средната продължителност на живота в глобален план с над 2 години, увеличава риска от кардиоваскуларни заболявания и може да доведе до развиването дори и на депресия. Картината е наистина страховита. Как стигнахме дотук и какво можем да направим, за да се преборим с тази ситуация? Можем ли някак си да намалим рисковете за нашето здраве? На тези и още много други въпроси отговарят Ивайло Хлебаров и Ивайло Попов от  сдружение „За Земята“.

Ивайло Хлебаров е инженер, който завършва и Опазване на околната среда и устойчивото развитие. От 2003 г. е част от екипа на сдружение „За Земята”. Основните теми, с които се занимава, са чист въздух, отпадъци, прозрачност и отчетност на институциите.

Ивайло Попов работи по темите за ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна независимост. През последните три години е част от кампания “Чист въздух” към „За Земята“, която съвместява с темата за ГМО в екип “Храна и земеделие“.