ШАВУОТ
ШМОТ 19
(9) И каза Господ на Моше: “Ето, Аз идвам при теб в гъст облак, за да чуе народа, когато говоря с теб, и също за да повярват (яамину/יאמינו) в теб завинаги.” И Моше предаде думите на народа на Господ.
(10) И каза Господ на Моше: “Иди при народа и ги [п]освети днес и утре, и да изперат дрехите си,
(11) за да бъдат готови за третия ден, защото на третия ден ще слезе Господ пред очите на целия народ на планината Синай.
(12) И ще ограничиш народа около [планината], казвайки: ‘Пазете се вие да не се качвате на планината или да се докосвате до края ѝ; всеки докоснал се до планината, умъртвен, та умъртвен ще бъде;
(13) ръка да не се докосва до нея, защото с камъни убит, та убит ще бъде или застрелян, та застрелян ще бъде; било то животно или човек, не ще оживее.’ Когато шофара засвири дълго, те ще могат да се качат на планината.”
(14) И слезе Моше от планината при народа и [п]освети народа; и изпраха те дрехите си.
(15) И каза на народа: “Бъдете готови за три дни; не се приближавайте до жена.”
(16) И се случи на третия ден, като настана сутрин, и имаше гръмотевици и светкавици, и гъст облак над планината, и много силен звук на шофар, и се разтрепери целият народ, който бе в стана.
(17) И изведе Моше народа пред Бога от стана, и застанаха в подножието на планината.
(18) И планината Синай димеше цялата поради това, че слезе Господ върху нея в огън; и се издигаше димът ѝ като дим от пещ, и се тресеше цялата планина много.
(19) И тогава звукът на шофара се усилваше много; Моше говореше, а Богът му отговаряше наглас.
(20) И слезе Господ на планината Синай, на върха на планината; и повика Господ Моше на върха на планината; и се качи Моше.
(21) И каза Господ на Моше: “Слез, предупреди народа, да не се пробият при Господ, за да видят, и да загинат от него множество;
(22) и също (или “нали също) свещенослужителите, които се приближават до Господ, нека се [п]осветят, за да не бълне срещу тях Господ.”
(23) И каза Моше на Господ: „Не може народът да се качи на планината Синай, защото Ти ни предупреди, казвайки: ‘Огради планината и я [п]освети.’”
(24) И каза му Господ: „Иди, слез и се качи, ти и Аарон с теб, но свещенослужителите и народът да не се пробиват да се качат при Господ, за да не бълне срещу тях.“
(25) И слезе Моше при народа и им [раз]каза.
ШМОТ 14:31
И видя Исраел великата ръка, която стори Господ с Египет, и имаше страх народа пред Господ, и повярваха (ваяамину/ויאמינו) в Господ и Моше, Неговия слуга.
БЕРЕШИТ 15
И му каза: “Аз съм Господ, Който те изведох от Ур касдим, за да ти дам тази земя да я наследиш.”
И каза: “Господи Боже, по какво ще позная, че ще я наследя?”
И му каза: “Вземи Ми тригодишна юница и тригодишна коза и тригодишен овен и гургулица и млад гълъб.”
И взе за Него всички тези, и раздели ги на две и сложи половината на всеки един една срещу (ликрат/לקראת) друга; а птиците не раздели.
И се спуснаха лешояди върху труповете, и ги прогони Аврам.
А когато слънцето залязваше, дълбок сън падна върху Аврам; и ето, ужас [и] голяма тъмнина пада върху него.
И каза на Аврам: “Знай, та знай, че потомството ти ще бъде чужденец в земя, която не е тяхна, а те ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
и също народа, на когото ще робуват, Аз ще съдя; и след това ще излязат с голямо богатство.
И ще отидеш при бащите си с мир; ще бъдеш погребан в добра старост.
Но в четвъртото поколение те ще се върнат тук, защото беззаконието на Емор още не е пълно.”
И когато слънцето залезе и се стъмни, ето, димяща пещ (танур ашан/תנור עשן) и горящ (еш/אש) факел, който премина между онези парчета.
В този ден Господ сключи завет с Аврам, казвайки: “На твоето потомство дадох тази земя, от реката на Египет до голямата река, реката Ефрат…
(Изображението е от Махзор според Римския мин'аг от 15-ти в. - Национална библиотека на Израел - Ms. Heb. 4450=8)
