Мишпатим

ДЕВАРИМ 4:8

И кой народ е [толкова] велик, че да има справедливи предписания и закони, като цялото това наставление (Тора), което аз поставям пред вас днес.

ПОСЛЕСЛОВ НА КОДЕКСА НА ХАМУРАПИ

В бъдеще, в идните дни, по всяко време, нека царят, който е в земята, да пази думите на правдата, които съм написал на моята стела. Нека той не променя присъдата на земята, която съдих, нито решенията, които взех.  [...]

ДЕВАРИМ 17

(18) И ще бъде, когато седне на трона на царството си, и ще напише за себе си препис на това наставление (Тора) като книга пред свещенослужителите левити.

(19) И ще бъде с него, и ще чете от него през всичките дни на живота му, за да се научи да се бои от Господ, неговия Бог, да спазва всичките думи на това наставление (Тора) и тези предписания да извършва. 

Примес на гражданско и ритуално право и истории

ШМОТ 23

(8) И подкуп няма да взимаш, защото подкупът заслепява виждащите, и изкривява думите на справедливите.

(9) И чужденеца няма да потискаш, и вие познавате душата на чужденеца, защото чужденци бяхте в земята на Египет.

(10) И шест години ще сееш земята си, и ще събираш реколтата й.

(11) А седмата [година] ще я оставиш и пуснеш, и ще ядат бедняците на народа ти, а което оставят, ще ядат дивите животни на полето; така ще сториш и с лозето си и маслиновата си горичка.

(12) Шест дни ще вършиш работите си, а на седмия ден ще спреш, за да починат бикът ти и магарето ти, и отдъхнат синът на робинята ти и чужденеца.

(13) И всичко, което ви заповядах спазвайте, и името на други богове не споменавайте, не ще се чуе на устата ти.

(14) Три пъти ще празнуваш за Мен през годината.

Казуистичен и аподиктичен стил; второ или трето лице

ШМОТ 21

(14) Когато човек крои срещу ближния си, за да го убие чрез коварство, то…

(15) А удрящият баща му или майка му…

(16) А крадящият човек и продаващият го…

ШМОТ 22

(19) Принасящият жертва на [друг] бог ще бъде погубен, единствено и само на Господ.

(20) А чужденеца не ще тормозиш и не ще го потискаш, защото чужденци бяхте в земята на Египет.

(21) Всяка вдовица и сирак не ще измъчвате.

(22) Ако го измъчваш, и ако се провикне към Мен, ще чуя вика му.

КОДЕКС НА ХАМУРАПИ

§3 Ако човек, след като се яви на съдебно дело със свидетелско показание…

§4 Ако ли пък той се е явил с лъжливо свидетелско показание…

§5 Ако съдията произнесе присъда…

§6 Ако човек открадне имущество…

Законът като защитник на правата или показващ как да се избегне грях

ТАМ

§129 Ако съпругата на човек бъде заловена да лежи с друг мъж, те трябва да бъдат вързани и хвърлени във водата. Ако стопанинът на съпругата пощади живота на съпругата си, то и царят ще пощади живота на своя роб.

ВАИКРА 20:10

А мъжът, който прелюбодейства с омъжена жената, който прелюбодейства с жената на ближния си, умъртвени ще бъдат прелюбодееца и прелюбодейката.

БЕРЕШИТ 20:6

И те възпрях Аз от това да съгрешиш срещу Мен, затова не ти дадох да се докоснеш до нея.

ТАМ, 39:9

И как ще сторя това голямо зло и ще съгреша срещу Бог.

Убийство

СРЕДНОАСИРИЙСКИ ЗАКОНИ

Ако мъж или жена влезе в дома на друг човек и убие мъж или жена, то те ще предадат убиеца на главата на домакинството. Ако той реши, то ще го убият, а ако реши да се споразумеят, то ще вземе имуществото му.

БАМИДБАР 35:31

И не взимайте откуп за душата на убиеца, който е виновен да умре, защото ще бъде умъртвен. 

БЕРЕШИТ 9:6

Проливащият човешка кръв, чрез човек кръвта му ще бъде пролита, защото в облика на Бог го е създал. 

Животно

БЕРЕШИТ 9:5

Но кръвта на живота ви ще изискам, от всяко диво животно ще я изискам.

ШМОТ 21:28

А когато набоде бик мъж или жена и умре, да бъде убит с камъни бикът, и не яж от плътта му. 

КОДЕКС НА ХАМУРАПИ

§251 Ако волът на човек е бодлив, на него (на стопанина) бъде съобщено за този порок [на вола], [а именно), че е бодлив, а стопанинът не му притъпи рогата и не спъне своя вол и този вол набоде сина на човек и му причини смърт, той трябва да заплати половин мина сребро.  [...]

(Преводът на Кодекса на Хамурапи е от https://istorianasveta.eu/)

Итро

МИШНЕ ТОРА, ЙЕСОДЕ А-ТОРА, ГЛ. 8

(1) Децата на Исраел не повярвали на Моше, нашия учител, поради чудесата, които той извършил. Когато вярата на някого се основава на чудеса, в сърцето му има съмнение, защото е възможно да се направи чудо чрез ловкост и магия.

Всички чудеса, извършени от Моше в пустинята, не са имали за цел да служат като доказателство за неговото пророчество, а са били извършени според нужда. Трябвало да удави египтяните, затова той разцепил морето и ги потопил в него. Имали сме нужда от храна, затова той ни осигурил мана. Те ожаднели, та той разцепил скалата за тях. Последователите на Корах се разбунтували срещу него, та земята ги погълнала. Така и всички други чудеса.

Тогава на какво се гради вярата им в него? На събитията на планината Синай. Нашите очи видяха, а не чужди. Нашите уши чуха, а не на някой друг, огъня, гръмовете и светкавиците. Той се приближил към гъстите облаци и Гласът му говори и ние чухме: „Моше, Моше, иди им кажи следното:...“

И така е казал той: „Лице в лице, Бог говори с вас”(Дварим 5:4), и е казано: „Не с нашите праотци сключи Господ този съюз“(там, 5:3). 

Откъде [знаем], че само събитията на планината Синай са доказателство за истинността на пророчеството на Моше, в което няма съмнение? Защото е казано: „Ето, ще дойда при теб в гъст облак, за да Ме чуе народът, когато говоря с теб, и така и в теб ще вярват завинаги”(Шмот 19:9). Т.е., преди това, те не са вярвали в него с вяра, която щяла да просъществува вечно, а с вяра, която може да бъде последвана от подозрения и съмнения.

(2)Излиза, че тези, при които бил изпратен, те били свидетели на пророчеството му, че е истинско, и не е било необходимо да се извършва друго чудо за тях. Защото и той и те били свидетели на това, като двама свидетели, които видели едно и също събитие заедно, и всеки служи като свидетел на другия, че той казва истината, и нито един от тях няма нужда да доказва [свидетелството] на другия.

[...]

Моше, нашият учител, знаел, че този, който вярва поради знамения, има съмнение в сърцето си, и се съмнява и подозира, та се опитвал да откаже да отиде, и казал: „та те няма да ми повярват“(Шмот 4:1), докато Светият, Благословен да е Той, не му споделил, че тези знамения са само [за периода] докато напуснат Египет, но след като напуснат и застанат на тази планина ще изчезне съмнението, които имат относно теб, защото Аз ще ти дам тук знак, с който ще разберат, че Аз наистина те пратих от самото начало, и няма да остане в сърцата им съмнение. И това е казаното от стиха: “И това ще ти бъде за знамение, че Аз те пратих, когато изведеш народа от Египет, ще служат на Бог на тази планина”(там, 3:12).   

Излиза, че всеки пророк, който ще се появи след Моше, нашия учител, няма да му повярваме само заради чудото [което ще извърши], за да кажем: “Ако той извърши чудо, ние ще се вслушаме във всичко, което казва,” ами ще му повярваме, защото това е мицва, която ни е заповядана от Моше в Тората, където казва, че ако извърши чудо, то “вслушайте се в него”(Дварим 18:15).

Точно така както ни е заповядано да произнесем присъда според двама свидетели, въпреки че не знаем дали те свидетелстват истина или лъжа, така е и мицва да слушаме този пророк, въпреки че не знаем дали чудото е истинско или е извършено чрез ловкост или магия.

(3) Следователно, ако се появи пророк и извърши големи знамения и чудеса, но поиска да оспори пророчеството на Моше - ние не го слушаме и ние ще знаем със сигурност, че той е извършил тези знаци чрез ловкост или магия, защото пророчеството на Моше, нашия учител, не зависи от чудеса, така че да можем да сравним чудесата на единия с тези на другия. Нали видяхме и чухме [това пророчество] със собствените си очи и уши, както той го е чул.

Бешалах

БЛАГОСЛОВИЯТА СЛЕД ВЕЧЕРНАТА “ШМА ИСРАЕЛ”

[...] Правещият за нас чудеса и отмъщение срещу фараона, знаци и чудеса в земята на децата на Хам. Поразяващият в гнева Си всичките първородни на Египет, и Извеждащият народа Си Исраел от тяхната среда към вечна свобода. Превеждащият децата Си между разтвореното Червено море, Който преследвачите и ненавистниците им потопил. И видели децата Му мощта Му, възхвалявали и благодарили на Името Му. И царуването Му с желание приели върху себе си. Моше и децата на Исраел на Теб повели песен с голяма радост, и казали всички: “Кой е като Теб сред боговете, Господи? Кой е като Теб, Величествен в святостта, Вдъхващ-страхопочитание с възхвали, Правещ чудеса? [Ми хамоха ба’елим, Адо-най, ми камоха не’дар бакодеш, нора теилот, осе феле] (Шмот 15:11). Царуването Ти видели децата Ти, Разтварящият морето пред Моше, с “Това е моят Бог” (там, 15:2) повели и казали: “Господ ще царува завинаги” [Адо-най имлох леолам ва’ед] (там, 15:18). 

ШМОТ 2

(23) И след много дни умря царят на Египет, и изстенаха децата на Исраел заради труда, и се провикнаха, и се изкачи молитвата им при Бога, от сред труда.

(24) И чу Бог стона им, и си спомни Бог съюза Му с Авраам, с Ицхак, и с Яаков.

(25) И видя Бог децата на Исраел, и позна Бог.

ШМОТ 3

(12) [...] Това ще бъде за теб знак, че Аз те пратих - когато изведеш народа от Египет, ще служите на Бога на тази планина. [...]

(19) А Аз зная, че няма да ви даде царят на Египет да отидете, и дори със силна ръка.

(20) И ще изпратя ръката Ми и ще ударя Египет с всичките чудеса, които ще сторя сред него, и след това ще ви прати.

(21) И ще дам благоволение към този народ в очите на Египет, и когато тръгнат, не ще тръгнат празни. 

ШМОТ 4

(22) И ще кажеш на фараона: “Това каза Господ: ‘Моят първороден син е Исраел, 

(23) и ти казах да пратиш сина Ми, за да ми служи, но ти отказа да го пратиш, та ето - Аз ще убия първородния ти син.’”

ШМОТ 7

(3) А Аз ще втвърдя сърцето на фараона, и ще увелича знаците Ми и чудесата Ми в земята на Египет.

(4) И няма да ви чуе фараонът, и ще посегна с ръката Ми към Египет, и ще изведа войнството Ми, народа Ми - децата на Исраел, от земята на Египет с големи наказания.

ШМОТ 12

(14) И ще бъде този ден за вас за спомен, и ще го празнувате като празник за Господ, през поколенията ви, като вечен празник ще го празнувате. [...]

(16) И на първия ден свещено свикване, и на седмия ден свещено свикване ще бъде за вас.

ШМОТ 14:10

И фараонът се приближи, и вдигнаха децата на Исраел очите си, и ето - Египет върви след тях, и се уплашиха много, и изстенаха децата на Исраел към Господ.

ШМОТ 14:31

И видя Исраел великата ръка, която стори Господ с Египет, и имаше страх народа пред Господ, и повярваха в Господ и Моше, Неговия слуга.  

ШМОТ 15

(1) Тогава запяха Моше и синовете на Исраел тази песен на Господ… [...].

(20) И взе Мирям пророчицата, сестрата на Аарон, дайре в ръката си, и излязоха всичките жени след нея с дайрета и с танци,
(21) и ги поведе в песен Мирям: “Пейте за Господ …”

ВА’ЕРА

ШМОТ 5

(22) И се върна Моше при Господ, и каза: “Господи, защо влоши за този народ, защо ме прати?

(23) Защото откакто дойдох при фараона да говоря от Твое име, влоши се за този народ, и не спасих, та не спасих народа Ти.” 

ШМОТ 6

(1) И казал Господ на Моше: “Сега ще видиш това, което ще сторя на фараона, защото със силна ръка ще ги изпратя и със силна ръка ще ги извадя от земята му.”

(ТУК ЗАПОЧВА ПАРАШАТ ВА’ЕРА)

(2) И говори Бог на Моше, и му каза: “Аз съм Господ, 

(3) и се появих (ва’ера) на Авраам, на Ицхак и на Яаков с името Е-л Ша-дай, но с името Ми, Господ (Ашем) не ги запознах.

(4) И също установих съюза Ми с тях, да им дам Кнаанската земя, земята на техните пребивавания, в която пребиваваха.

(5) И също Аз чух вика на децата на Исраел, които Египет ги поробват, и си спомних съюза Ми.

(6) Затова, кажи на децата на Исраел, Аз съм Господ и ще ви изведа и т.н.

ШМОТ РАБА 6:1

“И говори Бог на Моше, и му каза: ‘Аз съм Господ, и се появих на Авраам, на Ицхак’” и т.н. (Шмот 6:2-3) - това е, което пише: “И се обърнах да видя мъдрост, и лудост, и безумие, защото какво е човекът, за да влезе след царя да направи това, което вече е направил?” (Коелет 2:12) - този стих е казан за Шломо и Моше [...].

Как се отнася до Моше? Светият, Благословен да е Той, вече бе съобщил на Моше, че фараонът няма да ги пусне да отидат, както е казано: „Но Аз знам, че няма да ви позволи царят на Египет да отидете“ (Шмот 3:19), „А Аз ще закоравя сърцето му” (Шмот 4:21). Моше не внимавал да запомни за това и решил да бъде по-мъдър от указа на Светия, Благословен да е Той, и започнал да казва: „Защо навреди на този народ?“ (Шмот 5:22) и започнал да спори с Него. Относно това е казано [в Коелет], че тази мъдрост и знание на Моше са били лудост и безумие, „Защото какво е човекът, за да влезе след царя,“ – защо се усъмнил в пътищата на Светия, Благословен да е Той, „да направи това, което вече е направил?" – след като вече му бе разкрил, че ще закорави сърцето [на фараона], за да го накаже за това, че ги е поробил с тежък труд. Поради това, качеството на съда искало да навреди на Моше. Това е, което пише: „И говори Бог (Ело-им) на Моше” (Шмот 6:2). Тъй като Светият Благословен да е Той, видял, че той говорил по този начин заради страданието на Исраел, Той отново се отнесъл към него с качеството на милостта, това е, което пише: “И му каза: ‘Аз съм Господ (Ашем)’” (там).

ШМОТ 33

(18) И каза: “Покажи ми моля славата Ти.”

(19) И каза: “Аз ще накарам всичкото Ми добро да премине пред лицето ти, и ще призова в името на Господ пред теб, и ще съм благосклонен, към когото бъда благосклонен, и ще се смиля, над когото се смиля.”

(20) И каза: “Няма да можеш да видиш лика Ми, защото не ще ме види човек и оживее.”

[...]

(23) И ще махна ръката Ми, и ще видиш гърба Ми (което е зад Мен,) но лика Ми (което е пред Мен,) не ще се вижда.”

Изображението е началото на парашат Ваера от ръкопис на Тората в Националната библитоека на Франция (BnF Hébreu 29)

ШМОТ

Рав Нафтали Цви Йеуда Берлин, (1816 - 1893) - рош йешива на Воложинската йешива, автор на “Аамек давар” върху Тората

БЕРЕШИТ 1:1

В началото (берешит/בראשית) на сътворението от Бог на небесата и земята.

ШМОТ 1:1

И това са имената (ве’еле шмот/ואלה שמות) на синовете на Исраел дошли в Египет с Яаков, всеки с домочадието си дойдоха. 

ВАИКРА 1:1

И повика (ваикра/ויקרא) Моше и говори Господ с него от шатрата на събранието, казвайки.

БАМИДБАР 1:1

И говори Господ с Моше в пустинята (бемидбар/במדבר) Синай в шатрата на събранието [...].

ДЕВАРИМ 1:1

Това са думите (еле а’деварим/אלה הדברים), които говори Моше на целия Исраел [...].

БЕРЕШИТ РАБА 3:5

Пет пъти се споменава тук светлина, което отговаря на петте книги на Тората. “И каза Бог: ‘Да има светлина’” (Берешит 1:3) - отговаря на книгата “Берешит”, в която се заел Светият, Благословен да е Той, и сътворил света Си. “И имаше светлина” (там) - отговаря на книгата “Ве’еле шмот”, в която излезли Исраел от мрака към светлината [...].

ТАЛМУД, СОТА 36б

Не в реда, с който са изброени в книгата “Преброяванията” (А’пкудим/הפקודים), са изброени върху камъните на ефода, а в реда, с който изброени във “Втората книга”.  

ВАИКРА РАБА 36:4

Раби Ханина синът на Раби Ицхак казал: “Небето и земята били сътворени само заради Яаков, както пише: ‘и постанови свидетелството (едут/עדות) заради Яаков’ (Теилим 78:5), а под  ‘свидетелство’ тук се има предвид небето и земята, както е казано: ‘и назначих за ваши свитетели (аидоти/העדתי) небето и земята’ (Деварим 30:19).” 

Казал Раби Берехя: “Небето и земята били сътворени само заради Исраел, както пише: ‘в началото (берешит/בראשית) на сътворението от Бог [на небесата и земята]’ (Берешит 1:1), а под ‘решит’ се има предвид Исраел, както е казано: ‘свят е Исраел на Господ, първата (решит) Му реколта’ (Ирмияу 2:3).”

Казал Раби Аха: “Небето и земята били сътворени само заради Моше, както е казано: ‘и приготви за Себе Си първия дял’ (Деварим 33:21).”

ДЕВАРИМ 32:9

Защото дялът на Господ е народа Му.

ЙЕШАЯУ 42:6

Аз, Господ, те повиках чрез справедливостта, и ще държа ръката ти, и ще те създам, и ще те дам като съюз за [всеки] народ, за светлина на народите.  

ЙЕШАЯУ 60:3

И ще вървят народи чрез светлината ти и царе чрез блясъка на изгряването ти.

БЕРЕШИТ 17:4

Аз, ето съюзът (брити) Ми с теб, и ще бъдеш баща на множество народи. 

ЙЕШАЯУ 43:7

Всеки провикващ се в името Ми, за славата Ми го сътворих [...].

БЕРЕШИТ РАБА 1:10

Казал Светият, Благословен да е Той: “Светът и всичко в него са сътворени заради Тората, както е казано: ‘Господ заради мъдростта е основал земята’ (Мишле 3:19).”

ТАЛМУД, АВОДА ЗАРА 5а

Казал Раби Шимон бен Лакиш: “Какво пише тук: ‘и беше вечер и беше сутрин - шестият ден (йом ашиши/יום הששי)’ (Берешит 1:31)? Това ни учи, че Светият, Благословен да е Той, поставил условие на творението и казал: ‘Ако Исраел приемат Тората - хубаво, а ако не - ще ви върна в празнотата и пустотата.’ 

Ханука - Защо е осем дни? (Въпросът на Бет Йосеф)

Рав Йосеф Каро, (1488 - 1575) - виден алахист живял в Никопол, Едирне и Цфат; автор на “Бет Йосеф”, “Шулхан Арух” и други книги. Базирано върху книгата "Бет Йосеф" (Домът на Йосеф), раздел "Орах хаим", глава 670.

ТАЛМУД, ШАБАТ 21б

Какво е Ханука? Това е, което са учили нашите учители: “На двадесет и пети кислев започват осемте дни на Ханука, в които не оплакваме починалите и не постим. Когато гърците влезли в светилището, те осквернили всичкия зехтин на светилището. И когато царството на дома на Хашмонай ги надмогнало и победило, те потърсили, но намерили само една делва със зехтин, която имала печата на главния коен (първосвещеника) и съдържала колкото да гори един ден. Случило се с нея чудо и палили от нея осем дни. На следващата година определили и направили тези дни празнични с възхвала (алел) и изрзаяване на благодарност (ода’а).” 

ВТОРАТА БЛАГОСЛОВИЯ ПРЕДИ ПАЛЕНЕТО НА ХАНУКИЯТА

Благословен си Ти Господи, нашият Бог, Царят на света, който е извършил чудеса за нашите предци в онези дни, в това време.

БЛАГОДАРСТВЕНАТА МОЛИТВА ЗА ХАНУКА “АЛ АНИСИМ”

[Благодарим Ти] за чудесата, за изкуплението, за могъщите дела, за спасенията и за чудесните дела, които Ти направи за нашите предци в онези дни, в това време -

В дните на Матитяу, синът на първосвещеника Йоханан, хашмонеецът и синовете му, когато нечестивото гръцко царство се надигна срещу народа ти Исраел, за да ги накара да забравят Твоята Тора и да нарушат постановленията на Твоята воля. Но Ти, в Твоята изобилна милост, ги подкрепи по време на бедствието им. Ти води техните битки, защити техните права и отмъсти за извършеното на тях зло. Предаде силните в ръцете на слабите, многото в ръцете на малцината, нечистите в ръцете на чистите, нечестивите в ръцете на праведните и умишлените грешници в ръцете на онези, които заемат себе си с Твоята Тора. Ти направи велико и свято име за Себе си в Твоя свят и извърши голямо избавление и изкупление за народа Си Исраел и до днес. След това децата ви влязоха в светинята на дома Ти, прочистиха храма Ти, пречистиха светилището Ти, запалиха светлини в светите Ти дворове и установиха тези осем дни на Ханука, за да благодарят и хвалят великото Ти Име.

БЕТ ЙОСЕФ, ОРАХ ХАИМ, 670

Причината да им е трябвало да палят осем дни от тази делва е, защото целият еврейски народ бил тогава ритуално нечист [поради мъртъвците, с които били заобиколени от войната] и не е било позволено да направят ритуално чист зехтин докато не минат седем дни от деня, на който станали нечисти, и след това още един ден да изстискат маслините и получат чист зехтин. Рабену Нисим писал, че имали достъп до чист зехтин, но той бил на четири дни път, та им трябвали осем дни да отидат и да се върнат. 

Трябва да се обясни защо постановили осем дни - нали в делвата имало за поне едн ден, значи чудото е било седем дни. Можем да отговорим, че те разделили зехтина в делвата на осем части и всяка нощ слагали в менората една осма част и тя горяла до сутринта всяка нощ. Така излиза, че всеки ден се е случвало чудо. Още един отговор: след като сложили зехтина в купичките на менората, делвата оставала пълна като преди това. Така чудото било явно и на първата нощ. Или пък: първата нощ излели всичкия зехтин в купичките и той горял цяла нощ, а на сутринта открили, че купичките били пълни. И така всяка нощ.

МЕИРИ, ШАБАТ 21б

Първата нощ, на която нямало чудо със зехтина, благославяме заради спасението и благодарността за намирането на делвата, а останалите нощи заради чудото със зехтина.

МАКАБИМ II, 10:9

И отпразнуваха празник на Господ в продължение на осем дни, като дните на празника Сукот; и си спомнили изминалите дни, когато празнували празника Сукот в планините и пещерите, и когато скитали в пустинята кадо диви животни. 

Изображението е подписа на Рав Йосеф Каро

Велик е Господ и много да е Възхваляван, и величието Му няма намиране. (Теилим 145:3)

[Гадол Адонай ум’улал меод, велигдулато ен хекер.]

Поколение на поколение ще хвалят делата Ти, и подвизите Ти ще разказват. (там, 145:4)

[Дор ледор йешабах ма’асеха, угвуротеха ягиду.]

За прелестта на честта на славата Ти и чудесните Ти деяния ще говоря. (там, 145:5)

[Адар кевод одеха, ведивре нифле’отеха асиха.]

РАШИ, там

“Поколение на поколение ще хвалят делата Ти” - и аз също “за чудесните Ти деяния ще говоря” (Теилим 145:5).

ИБН ЕЗРА, там

“Поколение” - а сега обяснява, че причината за “и много е възхваляван” (там, 145:3) е, защото изминалото поколение ще сподели с идното поколение, та и двете поколения ще разказват великите Ти дела.

МАЛБИМ, ТЕИЛИМ 107:1

Глаголът “שבח” (шавах) се различава от подобните му с това, че предполага качествено подобряване, както в думите на Мъдреците, благословена да е паметта им: “подобрява (машбиах/משביח) полето.” [Съответно се използва, когато искаме да изразим,] че ще се извиси в очите им повече от преди.

МАЛБИМ, ТЕИЛИМ 145:4

[Стихът] иска да каже, че колкото повече от поколение на поколение се задълбочават да разглеждат делата на Господ и тайните на природата, толкова повече ще познаят в тях мъдростите и чудесата, които са били непознати на предишните поколения, та ще хвалят делата Му, защото ще разбират повече за доброто и мъдростта, отколкото преди това; така всяко следващо поколение ще види, че предишното поколение не е разбрало делата на Господ правилно. “и подвизите Ти ще разказват” - освен, че ще хвали природните явления, които са установени от шестте дни на сътворението, ще разказват за подвизите Ти (гевуротеха) - нещата, които ще сториш против природния ред с мощ (гевура).

ПИРКЕ ДЕ’РАБИ ЕЛИЕЗЕР 3:1

Обяснил Раби Елиезер бен Оркенос: “‘Кой ще издума подвизите на Господ, [и кой] ще изкаже всичката му хвала?’ (Теилим 106:2) - Има ли на света човек, който може да издума мощта на Светия, Благословед да е Той, или да изкаже всичката му хвала? Дори служещите ангели могат да разкажат само малко от подвизите Му. Следва да се занимаваме с това, което е направил и с това, което Му предстои да направи, за да се възвиши Името на Светия, Благословен да е Той, сред творенията Му, които е създал от единия край на света до другия му край, както е казано: ‘Поколение на поколение ще хвалят делата Ти’ (там, 145:4).”   

ТЕИЛИМ 89:10

Ти властваш над вълнението на морето; когато се издигат вълните му, Ти ги снижаваш (тешабхем/תשבחם).

СОД ЙЕШАРИМ, СУКОТ 47

“Йешабах” е като в израза “когато се издигат вълните му, Ти ги снижаваш,” т.е. снижава и ги задълбочава, и това се има предвид тук - “задълбочава делата Ти,” т.е. Господ, Благословен да е Той, задълбочава службата на всяко поколение, та в сърцата на всяко следващо поколение е внедрена [службата на предишното] като гвоздей, който не ще мръдне. Въпреки, че познанието се губи с всяко следващо поколение, святостта и службата на предишното поколение, за което те са били като светлина, която ги заобикаля отвън, защото е отвъд разбирането им, за следващото поколение се превръща във вътрешна светлина, която е постижима. 

БЕТ ЯАКОВ АЛ А’ТОРА, БЕРЕШИТ 23:5

“Поколение на поколение задълбочава делата Ти” - всяко поколение е по-изучено от предишното, и няма да се държат, както се е държало предишното поколение. Те решават това поради бремето, което е носило предишното поколение, затова следващото поколение ще решат да не правят това, което са правили, за да не се наложи да търпят претърпяното от предишното поколение. И това е [значението на] “Поколение на поколение йешабах делата Ти,” като [в стиха:] “когато се издигат вълните му, Ти ги снижаваш” (Теилим 89:10) и като “целия си гняв ще извади глупецът, а мъдрецът го принизява (йешабхена/ישבחנה)” (Мишле 29:11), защото всяко едно поколение се задълбочава в думите на Тората повече от предишното, защото е по-изучено от предишното и познава знанията на предишното.

Неоправданото проклятие (100 години от смъртта на Рав Давид Пипано)

Рав Давид Пипано (1851 г., Солун - 1924 г., София) - От 1899 г. (с прекъсвания) главен равин на София, ав бет дин (председател на духовния съд) на София и на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) на България. И.д. Главен равин на България (1899г., 1921-1924 г.) 

ШУЛХАН АРУХ, ХОШЕН МИШПАТ 27:1

Някой, който прокълне друг евреин, дори проклинащият самият себе си, с едно от Имената [на Бог], или с определение [за Бог], или с едно от имената използвани от неевреите за Светия, Благословен да е Той [...] [нарушава забраната] “не проклинай глухия” (Ваикра 19:14).

ИРМИЯУ 11-12

(19) А аз бях като нежно агне доведено да бъде заклано, но не знаех, че за мен са крояли замисли: “Да унищожим дървото с плода му, и да го изсечем от земята на живите, та името му да не се споменава повече.” 

(20) Но Господът на Войнствата, справедливият Съдия, изпитващият вътрешностите  и сърцата - нека видя отмъщението Ти срещу тях, защото на Теб съм разкрил свадата ми. [...]

(3) [И]здърпай ги като овце на клане, и приготви ги за деня на сечта. 

ТЕИЛИМ 109

(3) И с думи на омраза са ме заобиколили, и воюват с мен безпричинно. [...]

(6) Постави над него нечестивец, и противник да му застане отдясно. [...]

(9) Да бъдат децата му сираци, а жена му вдовица. 

БЕРАХОТ 10а

В квартала на Раби Меир имало разбойници, които му причинявали много страдания. Раби Меир се молил [на Бог] да се смили над тях и да умрат. Берурия, жена му, му казала: “Какво смяташ? [Правиш го,] защото пише: ‘Да изчезнат геховете’ (Теилим 104:35) ли? Нали не пише ‘грешниците,’ ‘греховете’ пише. Още повече, виж края на стиха: ‘и да няма повече нечестивци.’ Ако [е така, че се има предвид, че] ще изчезнат грешниците, то [после трябва да се каже, че] няма да има повече нечестивци ли?! Затова моли се [на Бог] да се смили над тях и да се разкаят, и тогава ‘няма да има повече нечестивци.’ [Раби Меир признал правотата й и] се молил за смиление над тях и те се разкаяли.

СОТА 47а

Три пъти се разболял Елиша: един [от тях], защото насъскал мечките срещу децата. 

МЕЛАХИМ БЕТ 2

(19) И казали жителите на града на Елиша: “Ето, разположението на града е добро, както вижда господаря ми, но водата е лоша, а земята води до бездетство.” (20) И казал: “Донесете ми нов съд и поставете в него сол,” и му донесли.

(21) И излязъл при извора на водата и хвърлил в него сол и казал: “Така каза Господ: ‘Излекувах тази вода, няма да има от нея смърт и бездетство.’” (22) И водата бе излечена та до ден днешен, чрез думата на Елиша, която рече. (23) И се изкачи от там към Бет Ел, и докато се качва млади момчета излязоха от града и му се заподиграваха казвайки му: “Махай се (букв. “качвай се”) плешивецо, махай се плешивецо.” (24) И се обърна назад той и ги видя и ги прокле с Името на Господ, и излязоха две мечки от гората и разкъсаха четиредесет и две деца.  

СОТА 46б

Какво означава “млади момчета” (неарим кетаним/נערים קטנים)? Казал Раби Елазар: Защото били “празни” (меноарим/מנוערים) от заповеди, а “млади”, защото били с малко вяра (катней/קטני).

Там

“И се изкачи от там към Бет Ел, и докато се качва млади момчета излязоха от града и му се заподиграваха казвайки му: “Махай се плешивецо (кереах/קרח), махай се плешивецо” - Казали му: “Махай се, защото ни направи ненужни (קרחת) за мястото.”

РАШИ, там

“Ни направи ненужни” - защото, когато водата беше лоша, работата ни беше да носим вода за продан.

МОЛИТВАТА “ЕЛОКАЙ НЕЦОР”

И срещу проклинащите ме да мълчи душата ми.

Всеки ден ще Те благославям, и ще възхвалявам Името Ти завинаги. (Теилим 145:2)
[Бехол йом аварехека, ваа’алела шимха леолам ваед.]
Велик е Господ и много да е Възхваляван, и величието Му няма намиране. (там 145:3)
[Гадол Адонай ум’улал меод, велигдулато ен хекер.]

БЕРЕШИТ РАБА 87:5

“И отказал, и казал на жената на господаря си: ‘Ето, господарят ми не знае какво има с мен в дома, и всичко, което той има го е поставил в ръцете ми.’” (Берешит 39:8) - [...] друго обяснение: “Ето, Господарят ми, и боя се аз от Господ. Казала му: “Няма Го тук.” Казал й: “Велик е Господ и много да е Възхваляван [и величието Му няма намиране]” (Теилим 145:3). Казал Раби Авин: “Вкарала го тя от стая в стая, и от спалня в спалня, докато не го хвърлила на леглото си. Идолът й бил издълбан над него, та взела тя чаршаф и му покрила лицето. Казал й [Йосеф]: ‘Добре, че му прикри лицето, а Този, за Когото пише: ‘Очите на Господ, те витаят над цялата земя’ (Зехаря 4:10), колко повече’.”

[...]

РЕШИТ ХОХМА, ШААР АИХУД, ГЛ. 1

Намираме, че Господ е наречен “Велик,” както е казано: “Велик е Господ и много да е Възхваляван, и величието Му няма намиране” (Теилим 145:3), и тъй като е наречен “Велик,” трябва да проучим в какъв смисъл е наречен “Велик.”

Намираме “велик” (гадол/גדול) в стиховете в различни смисли. Първият е в смисъла на голяма светлина, статус и духовна висина, като в случая с “двете големи (а-гдолим/הגדולים) светила” (Берешит 1:16) чието величие/големина е било в светлината. Доказателството, че това, че са наречени (там): “голямото светило” и “малкото светило,” е свързано със светлината им е, че светлината на луната е по-малка. Величие в статус: “Но коенът, който е по-голям (а-гадол/הגדול) от братята си” (Ваикра 21:10), и също: “Величието (гедулат/גדולת) на Мордехай, с което го въвзеличил царя.” Духовното величие, като казаното от Давид на Шаул: “Както се е възвеличила (гадла/גדלה) душата ти [...] така да се възвеличи душата ми в очите на Господ” (Шмуел Алеф, 26:23), защото няма друго величие за душата от духовнто величие.

Вторият смисъл на “Велик” е по отношение на разбирането, като “Това море е велико (гадол/גדול) и широко” (Теилим 104:25), защото ако се има предвид величие на размер, нали пише “широко.” Та със сигурност “велико” значи “дълбоко,” защото има места в морето, които са безкрайни. И подобно на това е казал цар Давид, да има мир: “Колко са се възеличили творенията ти, Господи, много са се задълбочили мислите Ти” (Теилим 92:6). Обяснението е, че в материалното сътворение на небето, земята, морето и останалите творения ние се дивим и казваме: “колко велики са!” - колко възвишено е това, чиито величина и духовност са непостижими с мисъл, защото със сигурност няма край. Затова и казал “много са се задълбочили мислите Ти.” [...] Ето, че от величието на творенията Му, които е създал, ще се извисим много във величието на нашия Творец, Творецът на всичко, защото няма край за разбирането Му от нас.

Третият смисъл е разпростирането на силата и светлиата Му сред създанията, като: “А сега, да се увеличи (игдал/יגדל), моля, силата на Господ” (Бамидбар 14:10) и “с велика сила (коах гадол/כח גדול) и с мощна ръка” (Шмот 32:11) [...] т.е. Величието на силата и възможността. 

Четвъртият смисъл е величието на милостта и състраданието, като: “Прости сега греха на този народ според величието (ка-годел/כגודל) на милостта ти” (Шмот 14:31). Така и: “С голямо (гедолим/גדולים) състрадание ще те събера” (Йешаяу 54:7).

Петият смисъл е величие в съвета, както е казано: “Велик съветник и голям изпълнител, очите Ти са отворени за всички пътища на хората” (Ирмияу 32:19).