НИЦАВИМ
ДЕВАРИМ 29
(9) Вие стоите днес всички пред Господ, вашия Бог, главите на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всички мъже на Исраел,
(10) децата ви, жените ви, и чужденецът ти, който е сред лагера ти, от секачът на дърветата ти до черпещият водата ти,
(11) за да пресечеш в съюз с Господ, твоя Бог, и в клетвата Му, които Господ, твоят Бог, прави (букв. разсича) с теб днес,
(12) за да те установи днес за Себе си за народ, а Той да ти бъде Бог, както ти е казал, и както се е заклел на бащите ти - на Авраам, на Ицхак, и на Яаков.
(13) И не само с вас аз правя (букв. разсичам) този съюз и тази клетва,
(14) а и с този, който стои тук с нас днес пред Господ, нашия Бог, и с този, който не е тук с нас днес. [...]
(17) за да няма сред вас мъж или жена, или семейство или племе, чието сърце се е отвърнало днес от Господ, нашия Бог, за да отива и служи на боговете на онези народи, за да няма сред вас корен на пелин или отровна билка,
(18) и да се случи, че като чуе думите на тази клетва да се благослови в сърцето си, казвайки: “Ще имам мир, въпреки че ще вървя след ината на сърцето си,” помитайки и напоеното и изсушеното.
ДЕВАРИМ 30
(2) И ще се завърнеш при Господ, твоя Бог, и ще се вслушаш в гласа Му, според всичко, което аз ти заповядвам днес, ти и децата ти с цялото си сърце и с цялата си душа. [...]
(6) И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господ, твоя Бог, с всичкото си сърце и с цялата си душа, за да живееш. [...]
(11) Защото тази заповед, която аз ти заповядвам днес, не е невероятна за теб, и не е далечна. [...]
(14) Защото много близко до теб е думата, в устата ти и в сърцето ти, за да я извършиш. [...]
(19) Животът и смъртта съм поставил пред теб… и ще избереш живота.
Рав Авраам Шмуел ми’София (17-ти век) - равин в София и Щип. Известен като даршан (проповедник) и пайтан (литургичен поет).
Базирано на ръкопис.
А/ Ще видя, че ето деня ми се отдалечава,
а работниците мързелуват те,
и домакинът притиска,
наемащият работниците.
Н/ Поставен в мен е йецерът жесток,
засилва се той като всепоглъщащ огън.
Горко ми от моя йецер и от моя Творец (Йоцер) -
като двама държащи талит.
И/ Йецерът отрежда, ще се вслушам в гласа му,
но Творецът ми заповядва със заповеди.
Какво да стори човекът, който ги има
тези двама съдии на декрети.
А/ Огън, въздух, вода, земя,
всички с йецера ми са прилепени
и четирите тези основи
са като четири категории на щети.
В/ Помислих си, че властващата душа
ще помогне в бедата,
но и тя последва йецера ми,
съблазнената тя мома.
Р/ Побързах да стана рано,
но ме посъветва йецерът ми съвети:
“Спи в приятното легло,
сутрешната молитва е до пладне.”
А/ Укорих го с дар говора си,
но той на укора ми се отврати,
а аз замълчах пред него като някой,
когото го е хванал делириум.
М/ Нямам сила да изпълня задачата си,
бедата от йецера е като змийска отрова.
Какво да сторя, когато застане Бог,
Наемащият работниците?
Ш/ Чух и се разтрепериха вътрешностите ми,
когато осъзнах, че настъпва
ден, в който обвинителят ми ще разкъса душата ми,
той, който вкарва добитъка в кошарата и заключва.
М/ Срещу йецера ми не ще смогна
дори си множество аргументи и думи,
но ще чета от Тората, защото всички
свещени писания спасяват.
У/ И ще си спомням денем и нощем,
ще поставя деня на смъртта ми пред очите ми,
защото не бърза да греши, който
починалият му лежи пред него.
Е/ Неговите съвети ме гнусят,
да преследвам излишните удоволствия,
съветва също да стопанисвам къщи,
кладенци, канали и пещери.
Л/ Не ще закупя земна обител
от дърво и камък построена,
а ще закупя небесна обител,
дом и изкачване.
Л/ Сърцето ми ще събудя от блянове,
ще потъртся Бог и не ще спя,
защото търсещите Бог, светове
триста и десет (י”ש) наследяват и дават в наследство.
Р' Йеошуа бен Леви казал: В бъдещия свят Светият, Благ. да е Той, ще даде в насл. на всеки един праведен човек 310 свята, както е казано: „За да дам в наследство на онези, които ме обичат, богатство (יש) (Мишле 8:21)”. (M., Окацин 3:12)
