I

ШМОТ 34

(6) И премина Господ пред лицето му и призова: “Господи, Господи, Бог, милостив и състрадателен, дълготърпелив, и много добър и верен,

(7) пазещ добро до хилядното [поколение], понасящ беззаконието, и бунта, и греха, и пречистващ…

ТУР, ОРАХ ХАИМ 5

И също така [при четенето на името Авайе, הוי’’ה] да има предвид обяснението на това как е изписано с “йуд” (י) и “е” (ה), което произлиза от съществуването, тъй като Той е бил, и е и ще бъде (היה והיה ויהיה).

СИФРЕ 26

“Ашем” (Господ) - навсякъде, където е казано “Ашем” това е качеството на милостта, както е казано: “Господи, Господи, Бог, милостив и състрадателен” (Шмот 34:6). Навсякъде, където е казано “Елоким” (Бог) това е качеството на съда, както е казно: “до съдиите (елоим) ще дойде въпросът им” (там, 22:8), и също: “съдии (елоим) не проклинай” (там, 22:27).

РОШ АШАНА 17б

“Господи, Господи (Ашем, Ашем)” - Аз съм Той преди да съгреши човек, и Аз съм Той след като съгреши човек и се разкая - “Бог милостив и състрадателен.”

ТОСАФОТ, там, “ШЛОШ ЕСРЕ”

Казва Рабейну Там, че първите две имена [на Бог споменати в стиха] са две [отделни] качества, както казваме тук: Аз съм Ашем, който се смилява над него, преди да съгреши, и Аз ще се смиля над него след като съгреши ако се разкая. “Ашем” е качеството на милостта, не като [името] “Елоким,” което е качеството на съда.

РАМБАМ, ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ОБЪРКАНИТЕ 3:53

Думата “хесед” изразява излишък. Използва се особено във връзка с излишък на милост. Милостта се извършва по два начина: първият е като правим добро на някого, който няма никаква претенция към нас. Вторият е, когато правим добро на някого, който го заслужава, обаче повече отколкото го залужава. В книгите на пророците думата “хесед” най-често се използва за правене на добро на някого, който няма никаква претенция към нас. Затова, всяко добро, което дойде от Него, Благословен да е Той, се нарича “хесед”, както е казано: “Хеседите на Господ ще спомена” (Йешаяу 63:7). И заради това, цялото това творение, имам предвид сътвореното от Него, Благословен да е Той, е хесед, както е казано: “свят на хесед създаде” (Теилим 89:3), т.е. създаването на света е хесед. И така е казал Той, да бъде Благословен, описвайки качествата Си: “много добър (рав хесед)” (Шмот 34:6).

ШМОТ 22:26

[...] когато се провикне към Мен [бедният] и ще чуя, защото състрадателен (ханун) съм Аз.

ЙЕХЕЗКЕЛ 18:23

“Желая ли наистина смъртта на нечестивия?”, казва Господ Бог, “завръщането (разкаянието) от пътищата му, за да живее, [желая].

МИДРАШ РАБА, БЕРЕШИТ 2:5

Раби Аба’у казал: “От началото на сътворението на света, Светият, Благословен да е Той, предвидил делата на праведните и делата на нечестивите. Това е, което е написано: „Защото знае Господ пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще се погуби“ (Теилим 1:6). „Земята беше безформена и пуста“ (Берешит 1:2) – това са делата на нечестивите. „Бог каза: Да бъде светлина” (там, 1:3) – това са делата на праведните. Но не знам кои от тях желае, дали делата на тези, или делата на онези. Тъй като е написано: „Видя Бог светлината, че е добра“ (там, 1:4) – значи делата на праведните желае, а не желае делата на злодеите.”

тринадесетте качества

Встъпление

ШМОТ 33

(18) И каза: “Покажи ми моля славата Ти.”

(19) И каза: “Аз ще накарам всичкото Ми добро да премине пред лицето ти, и ще призова в името на Господ пред теб, и ще съм благосклонен, към когото бъда благосклонен, и ще се смиля, над когото се смиля.”

(20) И каза: “Няма да можеш да видиш лика Ми, защото не ще ме види човек и оживее.” [...]

ШМОТ 34

(5) И се спусна Господ в облак и застана с него там, и призова в името на Господ.

(6) И премина Господ пред лицето му и призова: “Господи, Господи, Бог, милостив и състрадателен, дълготърпелив, и много добър и верен,

(7) пазещ добро до хилядното [поколение], понасящ беззаконието, и бунта, и греха, и пречистващ, но не пречистващ [напълно], припомнящ беззаконието на родителите на децата и децата на децата, на третото и четвъртото [поколение].”

(8) И побърза Моше и падна на земята и се поклони,

(9) и каза: “Ако сега съм намерил благоволение в очите Ти, Господи, да тръгне сега Господ сред нас, защото народ твърдоглав е той, и прости беззаконието ни и греховността ни, и ни наследи.”

(10) И каза: “Ето, Аз отсичам съюз - пред целия ти народ ще извърша чудеса, които не са били създадени по цялата земя и у всичките народи…”

РОШ АШАНА 17б

“И премина Господ пред лицето му и призова” (Шмот 34:6) - казал Раби Йоханан: “Ако не беше написано в стиха, нямаше да може да се каже. Учи ни, че се загърнал Светият, Благословен да е Той, като хазан, и показал на Моше молитвен ред. Казал му: ‘Всякога, когато Исраел грешат, да извършат пред Мен този ред и Аз ще им простя.’”

ТАМ

Казал Раби Йеуда: “Съюз е отсечен на тринадесетте качества, че няма бъдат отвърнати с празни ръце, както е казано: ‘Ето, Аз отсичам съюз’ (Шмот 34:10).”

БАМИДБАР 14

(17) А сега, да се увеличи моля силата на Господ, както Ти говори казвайки:

(18) “Господи, дълготърпелив, и много добър, понасящ беззаконието, греха и бунта, и пречистващ…”

КАД АКЕМАХ, РОШ АШАНА, БЕТ

И също така ни е намекнато в тази мицва (за тръбенето в шофара) за царуването на Благословения, защото в този ден е създал света и е станал цар, защото няма цар без народ.

ПИРКЕ ДЕ-РАБИ ЕЛИЕЗЕР, ГЛ. 3

Веднага се посъветвал Светият, Благословен да е Той, с Тората, [...] за да създаде света Тя му отговорила и казала: “Господарю на света, ако няма войска и няма лагер царя, то над какво царува? И ако няма народ, който да възхвалява царя, то каква е славата на царя?”

ПИЮТЪТ “АДОН ОЛАМ”

Господарят на света, който царувал преди всяко творение да бъде създадено, когато всичко по Неговата воля било направено, то тогава името Му станало “Цар” станало.

БЕРЕШИТ 12:8

И се премести от там на планина на изток от Бет-ел, и опъна шатра, а Бет-ел бе на запад, а Ай на изток; и построи там жертвеник на Господ, и призова (ваикра) в името на Господ.

БЕРЕШИТ РАБА 39:16

Учи ни, че заради него името на Господ станало споменавано (икри) от всички творения. Друго обяснение - “и призова” - започнал да приобщава прозелити и да ги вкарва под крилете на Шехината (Божественото присъствие).

БАМИДБАР 14

(17) А сега, да се увеличи (игдал) моля силата на Господ, както Ти говори казвайки:

(18) “Господи, дълготърпелив, и много добър, понасящ беззаконието, греха и бунта, и пречистващ…”

МОЛИТВАТА “КАДИШ”

Да се увеличи (итгадал) и освети великото Му Име.

Рав Доса а-Йевани (“Гръкът”) - (ок. 1370 г., Видин - ок. 1420г., Болоня?) - ученик на Рав Шалом от [Винер] Нойщат, колега на Ма’арил, и автор на коментар върху Тората (ок. 1410 г.) Базирано на наскоро публикувана част от коментара му.

Шлах

1

БАМИДБАР 13

(4) И това бяха имената им: от коляното Реувен - Шамуа бен Закур.

(5) От коляното Шимон - Шафат бен Хори.

(6) От коляното Йеуда - Калев бен Йефуне.

(7) От коляното Исахар - Иг’ал бен Йосеф.

(8) От коляното Ефраим - Ошеа бин Нун.

(9) От коляното Бинямин - Палти бен Рафу.

(10) От коляното Зевулун - Гадиел бен Соди.

(11) От коляното Йосеф, от коляното Менаше - Гади бен Суси.

[...]

БЕРЕШИТ 37:2

Това са поколенията на Яаков: Йосеф на седемнадесет години пасеше с братята си стадото овце, и той беше момък със синовете на Бил’а и със синовете на Зилпа, жените на баща му; и донасяше Йосеф злата им мълва (дибатам\דבתם) на баща им.

БАМИДБАР 34

(16) И говори Господ на Моше, казвайки:

(17) “Това са имената на мъжете, които ще ви раздадат земята в наследство: Ел’азар коенът и Йеошуа бин Нун.

(18) И по един предводител от всяко коляно ще вземете, за да раздадат земята в наследство.

(19) И това са имената на мъжете: от коляното Йеуда - Калев бен Йефуне.

[...]

(23) От децата на Йосеф: от коляното на децата на Менаше, предводителят е Ханиел бен Ефод.

(24) А от коляното на децата на Ефраим, предводителят е Кемуел бен Шифтан.

ШМОТ 13:19

И взе Моше костите на Йосеф със себе си, защото той бе заклел синовете на Исраел, казвайки: “Ще ви обърне внимание Бог, та вдигнете костите ми от тук с вас.”

[...]

2

БАМИДБАР 13:32

И разнесоха мълва за земята.

БАМИДБАР 13:18

И ще видите земята каква е тя, и народа, който я обитава, дали е силен или слаб, малък и многоброен.

БАМИДБАР 14

(6) А Йеошуа бин Нун и Калев бен Йефуне, от разузнаващите земята, разкъсаха дрехите си.

(7) И казаха на цялата общност на Децата на Исраел, казвайки: “Земята, която прекосихме, за да я разузнаем, много, много добра земя е.”

БАМИДБАР 13

(30) И накара да замълчи Калев народа пред Моше, и каза: “Нека да се качим и да я овладеем, защото наистина можем да я преодолеем!”

(31) А хората, които се качиха с него, казаха: “Няма да можем да надмогнем народа, защото по-силен е от нас.”

СОТА 35а

Казал Раби Ханина бар Папа: “Голямо нещо казали разузнавачите в този момент. “Защото по силен е от нас (мимену),” не чети “от нас” (мимену), а “от Него” (мимену) - все едно дори Домакинът не може да извади своите вещи от там.

3

БАМИДБАР 14

(11) И каза Господ на Моше: “Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да вярват в Мен, във всичките знаци, които направих сред него?

(12) Ще го ударя с мор и ще го лиша от наследство, и ще направя теб народ по-велик и могъщ от него.”

РАШИ, там

“И ще го лиша от наследство” - [...] а ако попиташ какво ще направя относно клетвата към праотците? “И ще те направя теб народ по-велик” - нали и ти си от потомството им. (Мидраш Танхума)

ШМОТ 32:26

И застана Моше пред портите на лагера, и каза: “Който е за Господ, при мен!” И се събраха при него всичките синове на Леви.

БАМИДБАР 1:49

Само коляното Леви не преброявай, и главите им не повдигай, [за да ги броиш] сред Децата на Исраел.

РАШИ, там

[...] Предвидил е Светият, Благословен да е Той, че ще има указ срещу преброените от двадесет години и нагоре да умрат в пустинята. Казал: “Да не бъдат тези включени, защото те са Мои, тъй като не сгрешили с телеца (Бава батра 121)

ДЕВАРИМ 1:23

И ми се стори това за добро, и взех от вас дванадесет мъже, по един на коляно.

РАШИ, там

[...] “дванадесет мъже, по един на коляно” - това ни казва, че коляното Леви не били с тях. (Сифре)

ШМОТ 16:28

И каза Господ на Моше: “Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и ученията Ми?”

РАШИ, там

Като поговорката: заедно с тръните загива и разораното. Заради грешниците биват опозорени и добрите.

Изображението е снимка на ръкописа на коментара на Рав Доса а-Йевани върху парашат Шлах.

Заповедите и намерението

Рав Хаим Ицхак Матитя Бенароя (?,? - 1852?, Пловдив) - равин и даян на Пловдив след около 1829 г. Базирано на книгата му “Маим ахаим” (Солун, 1846 г.)

БЕРЕШИТ РАБА 44:1

“Бог, безупречен е пътя му; думата на Господ е пречистена, щит е Той за всички търсещи убежище в Него” (Теилим 18:31) - [...] Рав казал: “Заповедите са били дадени само, за да се пречистят с тях създанията. Защо би Го интересувало Светият, Благословен да е Той, дали някой прави шехита (кашерно колене на жвотно) от задната или предната част на врата? Заповедите са били дадени само, за да се пречистят с тях създанията.

ТЕИЛИМ 50:16

А на нечестивия е казал Бог: “Защо ще говориш за законите Ми, и ще носиш съюза Ми в устата си?”

ТАЛМУД, САНЕДРИН 111а

“Затова разшири бездната себе си и отвори устата си без край (ливли хок/לבלי חק)” (Йешаяу 5:14) - Казал Реш Лакиш: “За този, който е оставил дори един закон (хок).” Казал Раби Йоханан: “Не е доволен Господарят им, че им казваш така. По-скоро, дори да е научил само един закон.”

РОШ АШАНА 28а-29а

Пратили на бащата на Шмуел: “Ако го принудят и яде маца, то е изпълнил заповедта.” [...] Рав Аши казал: “Когато го принуждават персите.” Казал Рава: “Това значи, че свирещият [на шофар] за песен е изпълнил заповедта.” [...] Ето, че Рава смята, че заповедите не изискват намерение (кавана) [за изпълнението им…] Казал Раби Зера на слугата си: “Имай намерение [да изпълниш заповедта] и засвири [шофара] за мен.” Ето, че смята че свирещият трябва да има намерение.

БЕРАХОТ 13б

Учили нашите Мъдреци: “‘Чуй Исраел, Господ нашият Бог, Господ е един (Деварим 6:4) - ‘До тук има нужда от намерение на сърцето,’ думите на Раби Меир. Казал Рава: ‘Законът е според Раби Меир.’”

ОРАЙОТ 10б

Казал Рав Нахман бар Ицхак: “Грехът в името на Небесата е по-велик от заповед, която не е в името на Небесата, както е казано: ‘Най-благословена сред жените е Яел, жената на Хевер от Кини, по-благословена от жените в шатрата да е’ (Шофтим 5:24). Кои са тези ‘жени в шатрата?” Сара, Ривка, Рахел и Леа.

КИДУШИН 40б

Мисълта за добро [Бог] я добавя към делото, както е казано: “Тогава се заговориха страхуващите се от Господ един друг, и заслуша се Господ, и чу, и беше записан спомен пред Него за страхуващите се от Господ, и замислящите се (חושבי/хошве) за Името Му” (Малахи 3:16). Какво означава “замислящите се за Името Му?” Казал Рав Аси: “Дори човек само да се е замислил (חשב/хашав) да направи мицва, но накрая поради обстоятелствата е принуден да не я направи - стихът му го зачита все едно я направил.”

Изображението е заглавната страница на книгата "Маим хаим" (Солун, 1846)

Рав Давид Авраам Пипано (1851 г., Солун - 1924 г., София) - От 1899 г. (с прекъсвания) главен равин на София, ав бет дин (председател на духовния съд) на София и на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) на България. И.д. Главен равин на България (1921-1924 г.)

Базирано на реч от 1878 г. по повод петгодишнината на дружеството “Купат цедака вахесед,” Солун.

ЯЛКУТ ШИМОНИ, МИШЛЕ 935

Рав Уна казал от името на Рав Ирмия бар Аба: “В бъдеще Светият, Благословен да е Той, ще направи подслон и покров за тези, които имат заповеди, при тези, които имат Тора. Защо? ‘Защото в подслона на мъдростта е [да си] в подслона на среброто’ (Коелет 7:12); и пише: ‘[Така каза Господ: Пазете справедливостта и правете цедака …] Щастлив е човекът, който направи това, и синът на Адам, който се държи за нея’ (Йешаяу 56:1-2), и пише: ‘Дърво на живота е за тези, които се държат за нея’ (Мишле 3:18).” Рав Уна казал: “Какво следва да направи човек ако се спъне в грях, за който е длъжен да получи смърт в ръцете на Небесата, за да живее? Да отиде да се занимае с [изуч. на] Тората - ако преди е бил свикнал да чете един лист, то сега да чете два листа; ако преди е бил свикнал да учи една глава, то сега да учи две глави. А ако нито може да чете, нито да учи, какво да направи, за да живее? Да отиде и да се назначи за поддръжник на общността или събирач на цедака и ще се спаси.”

ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 106:3

Всеки, чийто е занаят е изучаването на Тората, като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, трябва да прекъсне [изучаването], за четенето на “Шма,” но не и за молитвата, а ние прекъсваме и за четенето на “Шма” и за молитвата.

ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 70:4

Ако се занимава с обществени нужди и е дошло времето за четенето на “Шма” - да не прекъсва, а да довърши работата за тях и да прочете ако му е останало време да прочете.

ТАЛМУД, СУКА 49б

Казал Раби Елазар: “Наградата за цедаката е според гемилут хасадима в нея, както е казано: ‘Посадете си според цедаката, и жънете според добротата (хесед)’ (Ошеа 10:12).”

ТАЛМУД, СУКА 49б (ВЕРСИЯТА ПРИВЕДЕНА В КНИГАТА МЕИЛ ЦЕДАКА)

По-велики са добрите дела (гемилут хасадим) от Тората [...], както е казано: “Устата й с мъдрост е отворила, и учението на доброто (Торат хесед) е върху езика й” (Мишле 31:26). Не е казано “Тора и хесед,” а “Торат хесед.” Кое зависи от кое? Бих казал, че малкото от зависи от голямото.

[...]

ТАЛМУД, ЙОМА 86а

Ако е нарушил заповядваща заповед и се разкая, то няма и да мръдне от там докато не му простят, както е казано: ‘Завърнете се (шуву), деца отстъпили (шовавим)” (Ирмияу 3:14). Ако е нарушил забранителна заповед и е направил разкаяние, то разкаянието отлага [наказанието], а Йом кипур изкупва, както е казано: ‘Защото на този ден ще бъде изкупено за всичките ви грехове’ (Ваикра 16:30). Ако е нарушил [грях с наказание на] карет или смърт отсъдена от бет дин и е направил разкаяние, то разкаянието и Йом кипур отлагат, а страданията опрощават, както е казано: ‘И ще ударя с прът греха им, и с наказания прегрешението им’ (Теилим 89:33). Но който има в ръката си оскверняването на Името [на Бог], нито разкаянието отлага, нито Йом кипур изкупва, нито страданията опрощават - а всички те отлагат, а смъртта опрощава, както е казано: ‘И разкри се в ушите ми Господът на Войнствата: “Няма да бъде изкупен този грях докато не умрете”’ (Йешаяу 22:14).

ШААРЕ ТЕШУВА 4:16

Сега ще говорим за този, който има в ръката си оскверняването на Името [на Бог]. Грехът му не се изкупва със страдания. Преди обяснихме, че има лек като постоянно освещава Името, Благословено да е То. Също ще намери изкупление в постоянното изучаването на Тората и усилието положено за нея. [...] Тората е лек за всяка болезнена рана, и затова пише: “лек за езика е дървото на живота” (Мишле 15:4).

ЗОАР, ШЕЛАХ 6

Всеки, който се занимава с Тората [...] Светият, Благословен да е Той, му изкупва греховете.

[...]

МЕЛАХИМ I 21:27

И беше като чу Ахав тези думи, и скъса дрехите си, и постави зебло върху плътта си и пости, и завървя леко.

(Снимка на автора)

Рав Йосеф ибн Езра (?, Истанбул - ок. 1602 г., София) - рош йешива и равин в София. Базирано на коментара му върху Талмуда “Ацмот Йосеф” (Солун, 1601 г.)

ВАИКРА 26

(3) Ако в законите Ми вървите, и заповедите Ми пазите и извършвате ги.

(4) И ще дам дъждовете ви във времената им… и т.н.

(14) А ако не Ме послушате, и не извършите всички тези заповеди… и т.н.

МИШНА, КИДУШИН 39б

Всеки, който извърши една мицва, му се дава добро, удължава му се живота, и наследява земята. Всеки, който не е извършил една мицва, не му се дава добро, не се удължава живота му, и не наследява земята.

ТАЛМУД, там

Привежда се противоречие: “Това са нещата, чиито плодове човек яде в този свят, а главницата им остава за Бъдещия свят, това са те: уважението към родителите, добрите дела, приемането на гости, помиряването на човек и приятеля му, а изучаването на Тората е равна на всички тях” (Мишна, Пеа 1:1) [Отговорил] Рав Йеуда: “Това се има предвид: всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро, и е подобен на този, който изпълнява цялата Тора.” От тук, обаче, излиза, че с онези дори за една също! [Отговорил] Рав Шмая: “[Мишната в Пеа] има предвид, че ако са наравно, то [една от изброените мицви] накланя [везните на съда].” Всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро ли? Привежда се противоречие: “Всеки, чиито заслуги са повече от греховете му - му се пращат страдания, и е подобен на този, който е изгорил цялата Тора и не е оставил от нея дори една буква. А всеки, чиито грехове са повече от заслугите му - му се дава добро, и е подобен на този, който е изпълнил цялата Тора и не е изпуснал и една буква.” [Отговорил] Абайе: “В Мишната се има предвид, че му се дава един добър ден и един лош ден.” Рава [отговорил]: “Според кого е [барайтата]? Според Раби Яаков, който казал: ‘Награда за мицви в този свят няма.’” Както са учили: “Раби Яаков казал: ‘Няма мицва написана в Тората, чиято награда да е спомената с нея, която да не зависи от съживяването на мъртвите. За уважението към родителите пише: ‘за да се удължат дните ти, и за да ти се даде добро’ (Дварим 5:16), а за отпращането от гнездото пише: ‘за да ти се даде добро, и ще ти се удължат дните’ (там, 22:7). [И въпреки, че пише това,] случило се, че бащата [на един човек] му казал: ‘Качи се на тази сграда и ми донеси малките птички.’ Той се качил на сградата, отпратил майката, и взел децата, но докато се връщал паднал и умрял. Къде са добрите дни на този, къде да дългите дни на този? Затова: ‘за да ти се даде добро’ - в света, който е целия добро, ‘за да се удължат дните ти’ - в деня, който целия е дълъг.’” Може би никога не се е случвало? Раби Яаков видял случката. А може би [този човек] си мислил за грях? Светият, Благословен да е Той, не прибавя мисълта за злото към действието. А може би си е мислил за идолопоклонство, за което пише: “За да хвана Дома на Исраел чрез сърцата им, [защото всички са се отчуждили от Мен с идолите им]” (Йехезкел 14:5)? [Раби Яаков] също казал: “Ако си помислиш, че има награда в този свят, то защо заповедите не са го защитили, за да не стигне до мисълта за грях?”

ТАЛМУД, САНЕДРИН 111а

“Затова разшири бездната себе си и отвори устата си без край (ливли хок/לבלי חק)” (Йешаяу 5:14) - Казал Реш Лакиш: “За този, който е оставил дори един закон (хок).” Казал Раби Йоханан: “Не е доволен Господарят им, че им казваш така. По-скоро, дори да е научил само един закон.”

Изображението е от заглавната страница на книгата "Ацмот Йосеф" (1601 г., Солун)

Рав Йеуда Сид (ок. 1750, Дупница - 1815, Цфат) - равин на Кюстендил, а по-късно Пловдив. Базирано на откъс от книгата му “Нер мицва”, част първа (1810, Солун).

Повелителна заповед е да се дава цедака на бедните, в зависимост какво е подходящо за бедния, ако даващият може да си го позволи, както е казано: “Отвори ръката си за него” (Дварим 15:8), и е казано: “и ще го поддържаш, чужденеца и заселника” (Ваикра 25:35), и е казано: “и ще живее брат ти с теб” (Ваикра 25:36).

(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:1)

Раби Йоханан срещнал малкия син на Реш Лакиш. Казал му: “Кажи ми стиха, [който си учил днес].” Казал му: “Отдели, та отдели десятък (עשר תעשר)” (Дварим 14:22). Казал му: “А какво означава ‘отдели, та отдели десятък?’” Казал му: “Отдели десятък (עשר), за да забогатееш (תתעשר).” Казал му: “Откъде знаеш?” Казал му: “Отиди и опитай.” Казал му: “Разрешено ли е да се изпитва Светия, Благословен да е Той? Нали пише: ‘Не изпитвайте Господа, вашия Бог’ (Дварим 6:16)! Казал му: “Така казал Раби Ошая: ‘Освен с това, както е казано: ‘Внесете всичкия десятък в хранилището, за да има прехрана, и Ме изпитайте с това сега,’ казал Господът на Войнствата, ‘дали ще ви отворя прозорците на небесата, и дали ще излея за вас безкрайна благословия’ (Малахи 3:10).’”

(ТААНИТ 9а)

Причината за забраната да се изпитва [Бог] със заповеди е, че няма награда за заповедите в този свят, както са изтълкували [Мъдреците], благословена да е паметта им, в началото на трактат Авода зара: “‘днес да се направят’ (Дварим 7:11), а утре, т.е. в Бъдещия свят, да се получи наградата за тях.” [...] А причината за това е, както пише: “Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17), т.е. съобщил ни е Бога, Благословен да е Той, че като даваме прехрана на служещите в дома Му с десятъка, ще има полза и благословия за състоянието ни, и никой грях или прегрешение не ще възпрат това.

(СЕФЕР АХИНУХ 424)

“Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17) - обяснението е, че ако човек дава цедака на бедния, дори да не е с желание, тя се приема, защото бедния има удоволствие от нея, и все едно “дава заем на Господ.” Но това е само относно цедаката, но в останалите заповеди - ако ги извършва, но сърцето му не е с него, то въобще не се приема.

(ААВАТ ЙЕОНАТАН, АФТАРА ЕКЕВ)

Това, което са казали [Мъдреците], благословена да е паметта им: “казващият: ‘Тази монета е за цедака, за да оживее сина ми” е напълно праведен” (Бава батра 10б), са го обяснили мъдреците коментатори - това е, когато той решава в сърцето си да я даде независимо дали оживее или не, което не е изпитване на Ашем.

(СЕФЕР АХИНУХ 424)

Казал Раби Ил’а: “В Уша постановили [Мъдреците] харчещият [за цедака] да не харчи повече от една пета,” [...] за да не му се наложи да разчита на създанията. [...] Кой е стихът, [от който учим това]? “[В]сичкото, което ще ми дадеш, ще отделя и отделя десятък за Теб” (Берешит 28:22).

(КЕТУБОТ 50а)

[Д]о една пета се счита за най-добрия начин да се изпълни заповедта [за цедака]. Една десета от имуществото си е средната мярка. По-малко от това е скъперничество.

(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:5)

“Това са нещата, които нямат мярка - [...] извършването на милостиви дела” - става дума с тялото си, но с парите си има мярка.

(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ПЕА 1:1)

Проверено и изпитано е, че човек няма да загуби от цедаката, която дава, а напротив - ще му се добави богатство и чест [...]. И казали са Мъдреците, че е забранено да се изпитва Господ, освен с това нещо (Таанит 9а).

(ТУР, ЙОРЕ ДЕА 247)

Изображението е от заглавната страница на първия том на книгата "Нер мицва" (1810, Солун)

Рав Йом-Тов Бехмоарам (1860, Одрин - 1941, Тел Авив) - учител и даршан (проповедник) в Пловдив и Пазарджик, ционистически деец, а от 1932 г. член на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) в София. Базирано на статии в. Jesreel (Яш, Румъния) от 1881 г. [Свободен превод]

[...] Преди да стигна до крайната ми цел, ще ти обобща мнението си. Според мен голямо и свещено задължение е да се обединят двете лъжливи крайности - на преобладаването и отсъствието на вярата, които са сред нас, доколкото е възможно; защото винаги ги е имало в миналото ни и така и в нашето поколение. Така ги е имало в дните на Господаря на пророците (Моше) - от една страна служещите на телеца, а общността на Корах от другата. Така ги е имало и в дните на пророците, като виждаме в укорите им към служещите на идолите и преследващите удоволствията. По времето на Втория храм пък есеите и садукеите, а в последните поколения - тези, които им се привиждат визии и философите отричащи Провидението. Това е, което, за наше съжаление, е унищожило земята ни и подпалило Храма ни, докато свещената ни Тора се опитва да ни постави на средния път, както са казали, благословена да е паметта им: “средният е похвален” (Сифре, Бамидбар 59), и така и Рамбам, геният на народа ни, във всичките му книги, и това са се опитвали да постигнат мъдреците ни през поколенията. [...]

А сега ще започнем с темата ни, завръщането в Цион. То и неговите поддръжници са преследвани от двете лъжливи крайности, защото тези с преобладаваща вяра, но и с отсъствие на светско познание, само се надяват да видят Машиаха спускащ се от небесата на земята, докато тези с отсъствие на вяра, но с преобладаващо светско познание, желаят само да бъдат космополити. Едните си затварят очите от светлината, която блести от думите на Танаха и Мъдреците ни, благословена да е паметта им, по темата, а другите - напълно ги отричат. Масите, които винаги бягат след най-образованите в средите си, която и от двете лъжливи крайности да е, са отрицателно настроени към тази тема, както към всяко друго добро и полезно нещо. Заради това, спасението ни е много далеч от нас - вредата от враговете ни, които боравят със сила, бихме могли да предотвратим като положим усилия, но това не ще помогне да се промени отношението на съвременните есеи и садукеи. [...]

И както понякога се налага да се изгуби един крайник, за да се спаси цялото тяло, така и се налага индивида да се саможертва, за да се запази цялото тяло на народа. Всичко това се намира в природата, и има примери за това всеки ден, във всички поколения и във всички народи, дори диваците. Така и при нас през миналото. Само не и в нашето поколение, което се гордее с голямо просвещение и прекомерна набожност, дотам че изгубихме тази велика, проста и естествена идея! Уви, какво е станало с нас (вж. Еха 5:1)! Почти целият ни народ е заспал и няма кой да ги събуди, за да спасят народа си в това подходящо за свобода време, както е понятно на всеки, който разбира процесите в днешните страни! Уви! Може ли да се представи по-голямо зло, което да ни сполети, от това? [...]

Много, много наложително е да определим за еврейския народ място, което да бъде тяхно, за да им служи като подслон от врага и отмъстителя. Според мен, правилно е за всички ръководители на състрадателни дружества и организации, от който и да е народ, още повече заради самата идея на космополитизма, с която постоянно се гордеят, че обичат всички хора - да не стоят над кръвта на невинните им приятели (вж. Ваикра 19:16), които ежедневно биват хвърляни на земята без да има насилие (вина) в ръцете им (вж. Йона 3:8), само защото се наричат евреи, и да определят място поне за тези евреи, които са преследвани до смърт, дори днес в някои страни.

Изображението е снимка на автора.

Благословиите за заповедите

Рав Авраам Тревес [Царфати] (1470, Мантуа - след 1551, Йерусалим) - равин в София поне ок. 1535 г. - 1545 г. Базирано на книгата му Биркат Авраам [Благословията на Авраам] (Венеция, 1552 г.)

Благословен да си Ти Господи, Боже наш, Царят на Света, който ни е (п)осветил със заповедите Му и ни е заповядал относно измиването на ръцете (ал нетилат ядаим).

(БЛАГОСЛОВИЯ ЗА РИТУАЛНОТО ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ)

Не вдигай (т.е. не споменавай) Името на Господ, Твоят Бог, напразно.

(ШМОТ 20:7)

Като чуе гласа на петела, да каже: “Благословен да е, който е дал на сърцето знание, за да различи между деня и нощта.” Като си отвори очите, да каже: ““Благословен да е даващият зрение на слепите.” Като се изправи и седне, да каже: “Благословен да е, освобождаващият окованите.” [...]

(БЕРАХОТ 60б)

Казал Рав Йеуда: “Търсещият [хамеца] трябва да благослови.” Какво благославя? Рав Папе казал от името на Рава: “Да се унищожи хамеца” (леваер хамец). Рав Папа казал от името на Рава: “Относно унищожаването на хамеца” (ал биур хамец). За “да се унищожи” всички са съгласни, че със сигурност звучи занапред. Спорят за “относно унищожението.” Единият мъдрец смята, че звучи за миналото, а другият мъдрец смята, че звучи занапред. [...] Законът е, [че се казва:] “относно унищожаването на хамеца.”

Откъде обаче знаем, че според всички трябва да се благослови преди? Защото е казал Рав Йеуда от името на Шмуел: “За всички заповеди благославяме преди изпълняването им.” [...] Рав Хисда казал: “Освен потопяването [в микве].” Така и учим в барайта: “Потопява се и излиза, и при излизането си казва: ‘Благословен да е, който ни е (п)осветил със заповедите Му, и ни е заповядал относно потопяването’ (ал атвила).”

(ПЕСАХИМ 7а-б)

Изображението е заглавната страница на книгата Биркат Авраам (Венеция, 1552 г.)

От книгата на Буко Пити "Панорама на битът" (Тел Авив, 1971 г.)