Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.

ИЗТОЧНИК:

Рав Меир Симха от Двинск (1843-1926) 

Затова пише “обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” т.е. това, че “приятеля ти е като теб” показва, че “Аз съм Бог”. Редът и възможността показват, че Аз съществувам и не завися от нищо друго. Свободата на избора на човек показва, че сътворих света по Моя воля и без принуда. [Също така и] Провидението, което е с теб, всички те показват, че “Аз съм Бог”.  

Друго обяснение - “склонността към злото управлява само това, което очите виждат” (Сота 8а). Това, което очите не виждат, сърцето не копнее за него. Желанието на праведниците, обаче, идва от силата на разума им. Когато той надделее то Божествена светлина свети върху душата и тя желае Божествено приближаване, нещо което не може да бъде усетено от очите, както пише: “човек не ще ме види и оживее” (Шмот 33:20)... Когато душата на праведика надделее над материалното, естествено е той да пожелае Виждащия, Който не се вижда - Бог, истинската цялостност - Източника на мъдростта и цялостността. Ако евреина обича народа си, които са издълбани от същата скала и всички са обиталище за духовността от Провидението, то естествено е да заобича синовете на народа си, които нникога не е виждал. И това казаното “обичай приятеля си като себе си” - как? “Аз съм Бог” - така както ти е заповядано да обичаш Бог, Благословен да е Той, въпреки, че не го виждаш, така и обичай и уважавай душата на евреина, който е далеч от теб и никога не си виждал.

Друго обяснение - някои от Мъдреците обясняват, че проявяваната любов може да се връща при обичащия, например тази между бедния получаващ добрина от богатия. Но любовта, която е заради обичания, е причинена от сходство във връзката и ценностите, например любовта между мъдрите. Затова, когато става дума за любовта към Бог, с Когото никой няма реално сходство, излиза, че трябва да Го обичаме с любов, която се връща към нас, но това е ниско ниво на любов и не е в Името на Бог…. Но ако ти следваш пътищата на Бог - “както Той е милостив, така и ти бъди милостив” (Сифри) то получаваш някакво сходство с Него и се уединяваш с качествата Му, и копнееш за Него, защото знаеш че Той е Източника на милостта и мъдростта и всички видове цялостност - и това е истинската любов.

    Затова Тората не заповядва другия евреин да бъде обичан за това, че ще уважават, възхваляват или ще ти се отплатят, защото тогава любовта не се свързва с обичания, а с обичащия. Това е любов към себе си… “Обичай приятеля си като себе си” т.е. Сходството ще доведе до любов и причината й ще бъде това, че сте подобни. Това е “като себе си” - на твоето собствено ниво. Помисли си върху това, че и той е потомък на Авраам и е сред слугите на Бог и сред тези, които поддържат знанието за Бог в света. И това е “Аз съм Бог” т.е. Обичта ви трябва да е подобна на тази между Мен и вас, както пише: “И Той обича Яаков” (Малахи 1:2). Това е искренна любов не зависеща от нещо връщащо се при обичащия, защото какво могат те да Ми дадат? Бог не получава благо от никое създание, а е “Господар, който царува от преди света да бъде сътворен”. Така и обичай приятеля си. (Мешех хохма - Кедошим 19:18)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.

ИЗТОЧНИЦИ:

Рав Хаим Йосеф Давид Азулай (1724-1806)

Ранните коментатори обясняват “обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” - когато човек обича приятеля си и приятеля му него то получаваме две обичи, а гематрията на два пъти обич (אהבה) е 26 т.е. [гематрията на четирибуквеното] Име на Бог. И това е “обичай приятеля си като себе си” и твоя приятел ще обича теб [и тогава] “Аз съм Бог”. 

Още нещо - “обич” (אהבה) е гематрия “едно” (אחד), защото когато има любов има и единство и Божественото Присъствие е сред хората, както пишат Мъдреците [в Зоара]: “‘И Той в едно’ (Йов 23:13) - Божественото Присъствие се разкрива с едно” т.е. когато има единство, а единството идва от обич, която има същата гематрия като “едно”. (Кисе Давид - друш 13)

   

Чрез любовта един към друг качеството на съда се трансформира в качеството на милостта. Когато “обичай приятеля си” се изпълнява, то “като себе си” (כמוך), което има същата гематрия като Името Елоким - 86 (אלקים) се превръща в “Аз съм Бог” (‘אני ה). 

Друго обяснение - “обичай приятеля си” и в заслуга “като себе си”, което има гематрията на Името Елоким (свързано с качеството на съда), ще се превърне в “Аз съм Бог”, което има същата гематрия с едно отгоре (съответстващо на единността от изпълнението на заповедта). (Руах хаим - друш 16)

Рав Пинхас Елияу Хоровиц (1765-1821)

 “Oбичай приятеля си като себе си” - Известно е, че всеки занаятчия мрази своя конкурент. 

Шивачът мрази шивача, а не търговеца; търговеца мрази търговеца, а не шивача. Тората ни казва [да обичаме] не само този, [когото е лесно да обичаме,] а и другия. Не е достатъчно да обичаш приятеля си, който не е “като теб” т.е. в същата професия и съответно не ти намалява прехраната. Дори той да е в същата професия и понякога да ти намалява прехраната, въпреки това си задължен да го обичаш от цялото си сърце. (Сефер абрит 2:13:21)

Същността на обичта към ближните е човек да обича цялото човечество независимо от кой народ или нация, защото [всеки човек] е негово подобие и се занимава с  облагородяването на света - той строи или оре или сади или търгува, той има занаят или размишлява и крои как да запълни нуждите на света, той планира как да помогне нищо да липсва на другите хора, той строи света със своята мъдрост, той изобретява нови уреди и процеси с цел света да просъществува по колкото се може по-цялостен начин. (Сефер абрит 2:13:84) 

Рав Исраел Лифшиц (1782-1860)

Има четири вида хора. 

Казващият “Моето е мое, а твоето е твое” - това е посредствен подход. Други казват, че това е подходът на Седом. 

“Моето е твое, а твоето е мое” - това е невежа. 

“Моето е твое и твоето е твое” - това е хасид (някой, който върши отвъд очакваното).

‘Моето е мое и твоето е мое” - това е злодеятел. (Пирке авот 5:10)

“Това е подходът на Седом” - въпреки това, че приравнява приятеля си със себе си, както пише: “Обичай приятеля си като себе си”, той все пак с поведението си ще премахне обичта между тях, както [се е случило] в Седом. Те престанали да приемат гости въпреки, че знаели че в резултат другите народи ще се отнасят с тях по същия начин. Впоследствие те преминали от едно зло към друго докато не стигнали до там, че се отнасяли зле с бедните. (Тиферет Исраел - Пирке авот 5:10:73)

Рав Елиезер Папо (1785-1828)

"Не отмъщавай и не пази злоба и обичай приятеля си като себе си” - защото ако сам на себе си си причиниш вреда то няма да си отмъстиш или да пазиш злоба срещу себе си, а ще си кажеш: ““Аз съм Бог”, който му изпрати тези страдания и той ги получава като изкупление на греховете си.” Така и човек трябва да каже за своя приятел: “Бог му е казал да ме обиди”. Или [друго обяснение]: казано е “Не отмъщавай и не пази злоба”, а “обичай приятеля си” и тогава “като теб Аз съм Бог” - както човек се отнася към другите така и [Бог] се отнася с него; [както казват Мъдреците:] “всеки, който прощава, му се простят всички грехове” (Рош ашана 17а) и “този, който е придирчив [с другите, Бог е] придирчив с него” (Псахим 110б). (Елеф амаген - Кедошим 19:17-18)

Царят Шломо казал (Мишле 10:12): „Омразата събужда лоши чувства и любовта прикрива всички неправди.“ Има причини, поради които омразата се събужда между човек и брат му - всички те са безсмислени! Има един вид човек, който мрази, защото другата страна е съгрешила срещу неговото тяло, пари или чест. Освен всичко друго, Тората заповядва (Ваикра 19:18): „Не отмъщавай и не пази злоба“ и някои обясняват, че причината е в това, че другия човек е принуден в действията си и просто прави пратеничеството на Бог, т.е. Бог му е казал да го обиди. Нещастието на неговия мазал е наказанието [на другия] да се достави чрез него. И тъй като това е така, няма причина да мрази приятеля си. Той е като брадвата в ръката на дървосекача. 

“От какво може да се оплаче живият човек?  Всеки човек има свои грехове (т.е. това е причината за неговото неблагополучие)!“ (Еха 3:39) Има такъв, който мрази заради ревността и смята, че поминъка му е намален заради приятеля му. Това не е нищо повече от липса на вяра. Има такъв, който мрази, защото виждат че другия човек не върви по правия път. Човек трябва да разбере, че и той има различни недостатъци според нивото си. Всеки бива оценяван според собствения си статус в Божия съд. Може би приятелят му е бил победен от злите си склонности и е нарушил волята на Бог. Ако Бог е дал на самия него добро и го е напътствал по пътя на истината, то не трябва ли да отдава почит на Бог и да бъде старателен в най-малките детайли на заповедите според своите знания и разбиране и помощта, която е получил от Бог, а не да посрамва и мрази брат си в сърцето си. Разрешено е да се мрази само грешник, който след като е бил укоряван няколко пъти продължава за въстава, да ядосва нашия Баща в Небесата и причинява страдание на Небесата. Обаче останалите хора не бива да бъдат мразени.

Начинът за премахване на омразата е прилагането на изказването на Мишната (Пирке Авот 1:6) „Оправдай всеки човек.“ Дори ако някой да вижда развалянето на разваления, човек не трябва да го обвинява и ненавижда, тъй като пътя на човека е прав в неговите собствени очи и какво да направи? Не ни остава друго освен да излеем душите си пред Бог, за да го напъти с добър съвет и да го води в кръговете на правдата, в името Му. Ако човек си каже: „Не наказва ли Светият, Благословен е Той, човека, който върви според упорството на сърцето си и това, което е правилно в очите му, защото е трябвало да учи, а не го е направил?“ Можете да отговорите, че това се отнася само за някой, който е придирчив, защото тогава и с него са придирчиви. Обаче, който прощава, прощават му се всичките му грехове (Йома 23а), защото чрез мярката, която човек измерва другите, така той се измерва и от Небесата (Мегила 12б). Освен това човек не трябва да мрази своя приятел, който не е тръгнал по правия път. Защото, ако това е така, той трябва да намрази себе си повече! Кой е достатъчно уверен да каже, че е достигнал дълбочината и ширината на своите способности и че всичко, което може да направи, е постигнал както трябва? Като такъв той не е по-добър от приятеля си и, може би, неговия приятел е по-добър от него според позицията, разбирането и способностите му т.е. от човек на по-ниско ниво се очаква по-малко (Пеле йоец - Аават реим)

Рав Хаим Йосеф Давид Азулай (1724-1806), Рав Елиезер бен Натан (1090-1170)

“Обичай приятеля си като себе си” - Ра’аван пише [следното] в неговата книга: 

“В [Мидраша] Берешит Раба [пише]: “‘Това е книгата на поколенията (потомството) на Адам’ - Бен Азай казал, че това е голям принцип в Тората, а Раби Акива казва ‘обичай приятеля си като себе си’ е по-голям [принцип] от него [...]”. Смятам, че обяснението е че Бен Азай учи по следния начин - “Това е книгата на потомството на Адам” и всеки човек следва да обича приятеля си все едно той е от неговото потомство т.е [като] неговото дете. Раби Акива пък казва, че човек следва да обича приятеля си като себе си. Бен Азай смята, че човек обича детето си повече от себе си, а Раби Акива смята, че обича повече себе си от детето си. Заради това според Раби Акива ‘обичай приятеля си като себе си’ е по-голям принцип.” Дотук бяха думите [на Ра’аван]. 

Според мнението на Бен Азай, че човек обича детето си повече от себе си и затова пише “Това е книгата на потомството на Адам” ето, че [в Тората] изрично пише “обичай приятеля си като себе си”! [Как да разбираме това?] Може би той е считал, че задължението е “обичай приятеля си като себе си”, но [въпреки това] е мицва да го обича като детето си и съответно това е казаното “Това е книгата на потомството на Адам” - не като задължение. С разбирането на Бен Азай можем да обясним изречението “Както бащата се смилява над децата си, [така и] Бог се смилява над страхуващите се от Него” (Теилим 103:13) т.е. заради Hеговото смирение, Благословен да е Той, Той ВСЕ ЕДНО се смилява над страхуващите се от Него като баща смиляващ се над децата си. Както намираме при Йеравам, който служил на идоли, обаче когато вдигнал ръка срещу [пророка] Едо тогава ръката му била изсушена (Мелахим алеф 13 гл.). И може би има намек за това [мнение] в самото изречение - “обичай приятеля си като себе си”, но не е задължително като детето си; “Аз съм Бог”, който ви обича “като баща смиляващ се над децата си”.

    За [мнението на] Раби Акива, според който човек обича себе си повече от детето си, можем да намерим намек в изречението “Моля вземи сина си, единствения си” (Берешит 22:2), върху което Мъдреците казват в [Мидраша] Ялкут, че [на Авраам] му било казано да жертва [и] себе си. Затова пише “Моля вземи сина си” (קח נא את בנך) и също “единствения си” (את יחידך) т.е. душата си (ср. Теилим 22:21). Според мнението на Бен Азай пък можем да кажем - “ Моля вземи сина си”, когото обичаш повече от себе си, “единствения си” т.е. приготви себе си за това, но първо вземи сина си. И след това [Бог] му казва “сега знам, че ти се страхуваш от Бог и не скри сина си, единствения си от Мен” т.е. от това, че го направи на “сина си” стана ясно, че би ми дал и “единствения си” - душата си. (Хомат анах - Кедошим 7)

Рав Йонатан Ейбешуц (1690-1764)

Преди да започне да се моли човек следва да прости на всеки, който му е направил зло. И да не се настройва за съд срещу, когото и да било, а да се отнесе с него отвъд буквата на закона - с любов и милост (т.е. въпреки, че закона е на негова страна той следва да му прости). И няма нужда да добавяме, че следва да премахне омразата, завистта, въжделението и неправомерното преследване на чест, защото това е ясно, защото как би могъл да влезе при Царя с изцапани дрехи. Няма по-голяма мръсотия от тези жалки и противни качества. Това включва и омразата към някой, който го е обидил, окрал или нещо подобно - всичко трябва да премахне от сърцето си. Затова Аризал (Рав Ицхак Лурия) е написал, че следва да приеме върху себе си заповедта “обичай приятеля си като себе си” т.е. да прости на всеки човек и да се отнесе с него отвъд буквата на закона. Защото Бог се отнася с нас мяра за мяра. И дори той да премахне от сърцето си гнева към и конфликта с приятеля си то ако не се отнесе с него отвъд буквата на закона как [очаква] Бог да се отнесе с него отвъд буквата на закона.

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.

ИЗТОЧНИЦИ:

БИНА ЛЕИТИМ - Рав Азаря Пиго (1579-1647)

Според мен заповедта ни казва да не правим това, което ни е омразно на нас, било то на истински ближен (т.е. човек), било то на Него, Благословен да е Той, както пише Шломо: “Не изоставяй своя Приятел и Приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10). Защото има трима партньори в [създаването на] човек - бащата, майката и Бог (Трактат Нида 31а), Който е някак си уподобен на твоя [истински] приятел. Заради великата Му доброта, Той първо казва: “Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ” т.е. срещу истинския ти приятел. Обичай ги дори те да не се отнасят добре с теб и не им отмъщавай и не пази злоба срещу тях. По същия начин обичай този Приятел, който не е истински приятел (т.е. човек), а е “като теб” (כמוך) и е подобен на теб, защото Той е разрешил на устата да ви уподоби. И кой е Той? Изречението пояснява: “Аз съм Бог” - Аз съм Приятеля, който ще бъда като теб и както ти искаш да следват заповедите ти така и Аз заслужавам да ме обичаш и да следваш заповедите Ми. И Той започнал с нещата свързани с човек преди тези свързани с Него, Благословен да е Той, заради великата му доброта. Пример за това виждаме в историята за изсушаването на ръката на Йеравам, който посегнал на пророка (Мелахим алеф 13 гл.). (Друш 68)

ТОМЕР ДЕВОРА - Рав Моше Кордоверо (1522-1570)

“Еврейският народ са гаранти един за друг” (Сифра, Бехукотай 7:5) - причината е, че всеки един има част [от душата] на другия, и когато единия съгреши той вреди на себе си и на частта от себе си, която е в приятеля му. Излиза, че от страна на тази част на душата [,която е в приятеля му,] приятеля му е гарант за него. Съответно те са като сродени един с друг (букв. от една плът). Затова е подобаващо човек да желае благополучието на приятеля си, да не му завижда и уважението му да му е важно като неговото, защото той наистина е той (т.е. неговия приятел). И заради това ни е заповядано да обичаме ближния като себе си. И съответно е подобаващо човек да иска успеха на приятеля си и въобще да не говори за неговите недостатъци и да не иска да има такива. По същия начин както Бог не желае да имаме недостатъци и страдание поради нашата близост [с Него] така и човек не следва да желае приятеля му да има недостатъци, страдание или падение. И ако такива му се случат (т.е. на неговия приятел) то той следва да му е тежко от това все едно му се случват на него. И така и когато му се случва добро [той следва да се радва все едно се случва на него]. (Първа глава) 

ШНЕ ЛУХОТ АБРИТ (ШЛА) - Рав Йешая Хоровиц (1558(?)-1630)

Коментаторите пишат, че в Десетте заповеди има 620 букви [...]. 613 от тях съответстват на 613те заповеди, всяка буква на заповед. Идеята на останалите седем е била дискутирана от ранните автори - някои казват, че съответстват на седем заповеди от Мъдреците, а други дават други предположения (като например седем дни от седмицата, през които да се изпълняват). Обаче най-доброто обяснение е това, че последните седем букви изписват думите “на твоя приятел” (אשר לרעך) и това е крака, върху който стои цялата Тора, т.е. 613те заповеди. Като това в Трактат Шабат (31а), където Илел научил гера на цялата Тора върху един крак: “Това, което е омразно на теб не прави на другия”. И Раши там обяснява: “Не изоставяй своя Приятел и Приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10) - това е Светия благословен да е той. Недей да нарушаваш волята му по същия начин както на теб ти е омразно приятеля ти да нарушава твоята воля. Друго обяснение: Твоят приятел, така както и звучи. Като например кражба, грабеж, прелюбодейство и повечето заповеди.(Ша’ар аотиот - от Бет - брит)

[Барайтата] учи: Три неща направил Моше по свой замисъл и неговия замисъл бил в съгласие със замисъла на Бог. 1) [В периода, в който си общувал с Бог] той се отделил от жена си; 2) той счупил скрижалите [на Завета]; 3) той добавил един ден [към дните на отделението преди получаването на Тората][...] “Той добавил един ден” - какво е изтълкувал? Това, което пише: “И ще [им кажеш да] се приготвят днес и утре” (Шмот 19:10) - “днес” е както “утре” т.е. както утрешния ден включва нощта си така и днешния днес следва да включва нощта си. Но тъй като нощта [на днешния ден] е минала разбираме, че става дума за два дена от днес. Неговият замисъл бил в съгласие със замисъла на Бог, защото [виждаме, че] Божественото присъствие не се разкрило до Шабат. (Йевамот 62а)

И нарече Бог светлината ден, а мрака [Той] нарече нощ, и беше вечер и беше ден, един ден. (Берешит 1:5)

Докато земята съществува, то времето за посев и времето за събиране на реколтата, студа и жегата, лятото и зимата, деня и нощта няма да престанат. (Берешит 8:22)

Байтусеите казвали, че Шавуот се пада след Шабат. Рабан Йоханан бен Закай се присъединил към дискусията им и казал: “Полудели! Откъде ви е дошло това?” Нито един от тях не отговорил. Само един старец бърборейки му казал: “Нашият учител Моше обичал еврейския народ. Той знаел, че Шавуот е един ден, но станал и постановил [Шавуот да се пада] след Шабат, за да се наслаждава еврейския народ два дена. [Рабан Йоханан бен Закай му отговорил като му] цитирал следното изречение: ““Единайсет дни от Хорев през планината Сеир” (Дварим 1:2) - ако нашият учител Моше обичал еврейския народ то защо ги забавил четиридесет години в пустинята?” [Стареца] му отговорил: “Така ли ще отхвърлиш [казаното от мен]?” Казал му [Рабан Йоханан бен Закай]: “Луд, няма ли нашата цялостна Тора да бъде поне като вашата безсмислена реч? В едно изречение пише: “Ще преброите петдесет дни” (Ваикра 23:16), а в друго пише: “Седем пълни седмици ще бъдат”. Как така? Тук ако Песах се падне на Шабат, а тук ако Песах се падне по средата на седмицата.” (Менахот 65а)

Сега, когато имаме установен календар, защо спазваме два празнични дни? Защото изпратиха от Израел [послание]: “Внимавайте с традицията на вашите бащи, която имате. Някога може да има преследвания и календара да се изгуби. (Беца 4б)

За да няма разлика между празниците, Мъдреците постановили, че на всяко място до което не стигат пратениците за Тишре се спазват два дни, дори празника Шавуот. (Кидуш аходеш 3:12)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.

ИЗТОЧНИЦИ:

РАБЕЙНУ БЕХАЙЕ

“Не лъжесвидетелствай срещу твоя приятел (ברעך)” (Шмот 20:13) -  не пише “срещу твоя брат (אחיך)”, както пише “не взимай лихва от твоя брат (אחיך)” (Дварим 23:20) и други подобни. Тук са включени всички народи. И така намираме и в това изречение: “и всеки ще помоли от приятеля си (רעהו)” (Шмот 11:2), а в него става дума за египтяните. 

РАМБАМ

Двеста и шестата [повеляваща] заповед е, че ни е заповядал да обичаме един друг както обичаме себе си. И да бъде милостта и любовта към брат ми като милостта и любовта ми към себе си - и в материално отношение и във физическо състояние [независимо] дали го има или го иска. И всичко, което желая за себе си, следва да го искам и за него. И всичко, което мразя за себе си и за близките ми, следва да мразя за него. И това е казаното от Възвишения: “и обичай приятеля си като себе си”. (Сефер амицвот - Асе 206)

Триста и втората [забраняваща] заповед е, че ни е заповядал да не мразим един друг, както е казал: “не мрази брат си в сърцето си”. В Сифра (мидраш) пише: “включва се само омразата в сърцето”. Но ако той изрази омразата си и му каже, че го мрази то той не нарушава тази забрана, а нарушава [забраните] “не отмъщавай” и “не пази злоба” и също така нарушава повеляваща заповед и тя е казаното: “и обичай приятеля си като себе си”.  (Сефер амицвот - Ло таасе 302)

На всеки [евреин] е заповядано да обича всеки един от еврейския народ като себе си, както е казано: „Обичай приятеля си като себе си“. Следователно, човек трябва да го хвали и да проявява загриженост за парите му, точно както той се грижи за собствените си пари и търси собствената си чест. (Деот 6:3)

Повеляваща заповед от Мъдреците е да се посещават болните, да се утешават скърбящите, [починалите] да бъдат подготвени за погребение, да се организира сватба, да се придружават гости, да е погрижено за всички нужди на погребение [...], а също и да се носи радост на булката и младоженеца и да им се помага при всичките им нужди. Това са дела на доброта, които човек извършва със своето тяло, които нямат граница. Въпреки че всички тези заповеди са с равински произход, те са включени в повеляващата заповед „Обичай ближния си като себе си“. [Това означава че] всичко това, което би искал другите хора да правят за теб, ти трябва да направиш за този, който е твой приятел в Тората и заповедите. (Авел 14:1)

РАМБАН

“Не мрази брат си в сърцето си” - защото мразещите най-често крият омразата си в сърцето [...] и изречението споменава най-често срещания случай, [...] а след това ни заповяда да обичаме приятеля си. Ето че мразещият приятеля си нарушава забрана, а обичащият го изпълнява заповед. [...]

Изразът „обичай приятеля си като себе си“ е преувеличение, тъй като сърцето на човек не може да приеме да обича ближния си, както обича себе си. Нещо повече, Раби Акива вече е учил (Бава Мециа 62а): „твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел“. По-скоро Тората тук ни заповядва човек да обича ближния си във всеки аспект на живота, както обича себе си, [и иска да получи] всяка полза [която пожелае за себе си]. Вероятно това е причината да не е казано “обичай приятеля си (ет рееха) като себе си”, а [Тората] ги приравнява с думата “лереаха” (букв. “на приятеля си”) [...] Както понякога човек може да пожелае на ближния си определени ползи - само богатство, а не мъдрост и други подобни. Но дори и да пожелае на своя скъп приятел доброто във всичко, т.е. богатство, чест, знания и мъдрост, той няма да го направи равен с него, а по-скоро ще иска в сърцето си по-голям дял от всички предимства. И [така] Тората заповядва да няма тази дребна ревност в сърцето му. По-скоро един човек трябва да пожелава на ближния си доброто във всичко, точно както го прави за себе си и да не ограничава любовта си.

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.

ИЗТОЧНИЦИ:

ТАЛМУД

Казал Рав Нахман бар Ицхак: “  [Всеки човек, който проявява арогантност,] е разрешено да бъде мразен. (Таанит 7б)

РАШИ

“е разрешено да бъде мразен” - въпреки, че пише “обичай приятеля си като себе си.” (Ваикра 19:18) (Таанит 7б)

ТАЛМУД

Един неевреин дошъл при Шамай и му казал, “Ще приема юдаизма при условие, че ме научиш на цялата Тора докато стоя на един крак.” [Шамай го] избутал с инструмент, който бил в ръката му. [Неевреинът] дошъл при Илел и той [му помогнал да] приеме юдаизма. [Илел] му казал: “Това което е омразно на теб не прави на твоя приятел - това е цялата Тора, а всичко останало е коментара й, [и сега] иди и [го] учи. (Шабат 31а)

РАШИ

“Това което е омразно на теб не прави на своя приятел” - “Не изоставяй своя Приятел и Приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10) - това е Светия благословен да е той. Недей да нарушаваш волята му по същия начин както на теб ти е омразно приятеля ти да наруши твоята воля. Друго обяснение: Твоят приятел, така както и звучи. Като например кражба, грабеж, прелюбодейство и повечето заповеди. (Шабат 31а)

РАШБАМ

“И обичай приятеля си като себе си” - ако той е твоя приятел, т.е. ако е добър. Ако е злодей то пише “Страхът от Бог е омразата спрямо злото.” (Мишле 8:13) (Ваикра 19:18)

СЕФЕР АХИНУХ

Но няма забрана в омразата към злодеите, а по-скоро [това е] заповед да ги мразим, [но това е само]след като много пъти ги укорим за греха им и те не искат да се върнат, както е казано (Теилим 139: 21): “Мразещите Те Господи ще мразя и с тези, които се изправят срещу Теб ще споря.” (Кедошим 238)

АДАР ЗЕКЕНИМ

“И обичай (букв. на) приятеля си като себе си” - какво означава “на приятеля си”? Ако пишеше “приятеля си” щях да кажа, че Светия благословен да е Той е заповядал [на човек] да даде на приятеля си своето богатство и всичко принадлежащо му [...] и затова пише “на приятеля си”. Обичай това, което е на приятеля ти т.е. да не му откраднеш парите и ако можеш да му спасиш парите то спаси ги и мрази този, който иска да му ги открадне. (Ваикра 19:18)

РЕКАНТИ

Казват нашите Мъдреци в Берешит Раба (24): “И ще обичаш своя приятел като себе си” - Раби Акива казал, че това е велик принцип в Тората. Бен Азай казал, че “това е книгата на поколенията на Адам” (Берешит 5:1) е голям принцип  в Тората. За да не си каже човек “Тъй като аз бях посрамен нека и моя приятел да бъде посрамен заедно с мен; тъй като аз бях прокълнат нека и моя приятел да бъде прокълнат заедно с мен.” Казал Раби Танхума: “Ако си направил това (т.е. посрамил някого) то знай на кого си го направил - “по подобие на Бог го сътворил”.” И ето - обичащият приятеля си, който е създаден по образеца на Бог, той обича и проявява уважение към Бог. (Ваикра 19:18)

“Като себе си” има същата гематрия (нумерологична стойност) като “Е-лоим” (едно от имената на Бог). (Приведено в коментара върху Берешит Раба Матанот Кеуна)

ЯД РАМА

Забранено е да се прави нещо, което ще доведе до вреда за други хора. Или заради [забраната] “пред слепия недей да слагаш препятствие” или заради [заповедта] “ и обичай приятеля си като себе си.” (Бава батра 26а)

Можем да обясним “и обичай приятеля си (рееха)” като произтичащо от “злите сред теб (раим шебеха)”, т.е. осъдените на смъртно наказание, постарай се да получат прилична смърт. (Санедрин 52б)

НЕВИИМ

Йоав и брат му Авишай убиха Авнер (леАвнер). (Шмуел бет 3:30)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.

ИЗТОЧНИЦИ:

БАРАЙТА

[Раби Йеошуа казвал: “Злото око, злословието и омразата към създанията изтръгват човек от света. (Пирке Авот2:11)] Какво се има предвид с “омразата към създанията”? Това ни учи да не казва човек “Ще обичам мъдреците, но ще мразя учениците [им]” или “Ще обичам учениците, но ще мразя невежите” ами “Ще обичам всички, но ще мразя вероотстъпниците”. [...] И така казал Давид: “Мразещите Те Господи ще мразя и с тези, които се изправят срещу Теб ще споря. Ще ги мразя с абсолютна омраза и ще бъдат те мои врагове.” (Теилим 139:21-22) Така и пише: “и обичай приятеля си като себе си, аз съм Господ.” Защо [да го обичам]? Защото Аз го създадох и ако върши делата на твоя народ го обичай, но ако не [върши делата на твоя народ] не го обичай. Раби Шимон бен Елазар казва: “С голяма клетва е казано “обичай приятеля си като себе си” - “Аз съм Господ”, който го е създал и ако го обичаш можеш да разчиташ, че ще те възнаградя с голяма награда. А ако не то Аз съм съдия, който може да накаже.” (Авот деРаби Натан 1:17)

ТАЛМУД

[Защо мястото, от което хвърлят наказвания с пребиване с камъни, е толкова високо щом той може да умре и от по-ниско място?] Казал Раби Натан от името на Раба бар Авуа: “В изречението се казва “обичай приятеля си като себе си” - т.е. постарай се да получи прилична смърт.” (Бава Кама 51а)

МИДРАШ

“И ако човек намрази приятеля си и му направи засада и се изправи срещу него и го удари смъртоносно” (Дварим 19:11) - от тук казват [Мъдреците], че ако човек наруши лека заповед накрая ще наруши и тежка заповед. Ако наруши “обичай приятеля си като себе си” то след това ще наруши “не отмъщавай и не пази злоба” и “не мрази брат си” и “ще живее брат ти заедно с теб”. Докато накрая не стигне и до убийство. И затова пише: “И ако човек намрази приятеля си и му направи засада и се изправи срещу него и го удари смъртоносно”. (Сифри Дварим - Шофтим 187)

Раби Леви казал, [че парашат Кедошим е била казвана по времето на Ак’ел,] защото десетте заповеди (Шмот 20:1-14) се съдържат в нея. “Аз съм Господ, твоят Бог”, а тук пише “Аз съм Господ, вашият Бог”. “И да нямаш други богове”, а тук пише “не си правете ляти богове”. “Не споменавайте името Ми напрасно”, а тук пише “не се кълнете в името Ми”. “Помнете деня на Шабат”, а тук пише “пазете Шабатите Ми”. “Почитай майка си и баща си”, а тук пише “човек ще има страхопочитание към майка си и баща си”. “Не убивай”, а тук пише “не стой над кръвта на приятеля си”. “Не прелюбодействай”, а тук пише “прелюбодеецът и прелюбодейката ще получат смъртно наказание.” “Не кради”, а тук пише “не крадете”. “Не лъжесвидетелствай”, а тук пише “не ходи да сплетничиш”. “Не пожелавай”, а тук пише “и обичай приятеля си като себе си”. (Ваикра Раба - Кедошим 24)

БАРАЙТА

[Илел казвал: Бъди сред учениците на Аарон - обичай мира и преследвай мира; обичай създанията и ги приближавай към Тората. (Пирке Авот 1:12)] Какво означава “обичай създанията”? Това ни учи, че човек следва да обича създанията, а да не мрази създанията. И така намираме при поколението на Вавилонската кула - тъй като се обичали един друг Светия Благословен да е Той не искал да ги погуби от света, а ги разпръснал в четирите посоки на света. Но жителите на Седом, тъй като се мразели един друг Светия Благословен да е Той ги погубил от този свят и от бъдещия свят, както пише: “Жителите на Седом бяха зли и много грешни пред Бог” (Берешит 13:13). “Зли” - един с друг. [...] Ето че научи, че заради омразата им един към друг Светия Благословен да е Той ги погубил от този свят и от бъдещия свят. (Авот деРаби Натан 1:12)

ИЗТОЧНИЦИ

ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД

[В Тората] пише “не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ” (Ваикра 19:18). На какво е подобно това? Човек реже месо и с ножа си порязва ръката. Ще отреже ли [другата] ръка? “И ще обичаш своя приятел като себе си” - Раби Акива казал, че това е голям принцип в Тората. Бен Азай казал, че “това е книгата на поколенията на Адам” (Берешит 5:1) е по-голям принцип от този. (Недарим 9:4)

ТОРА

Това е книгата на поколенията на Адам - в деня, в който Бог сътворил Адам, по подобие на Бог го сътворил. (Берешит 5:1)

Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ. И обичай своя приятел като себе си, Аз съм Господ. (Ваикра 19:18)

МИДРАШ  

“И ще обичаш своя приятел като себе си” - Раби Акива казал, че това е велик принцип в Тората. Бен Азай казал, че “това е книгата на поколенията на Адам” (Берешит 5:1) е голям принцип  в Тората. За да не си каже човек “Тъй като аз бях посрамен нека и моя приятел да бъде посрамен заедно с мен; тъй като аз бях прокълнат нека и моя приятел да бъде прокълнат заедно с мен.” Казал Раби Танхума: “Ако си направил това (т.е. посрамил някого) то знай на кого си го направил - “по подобие на Бог го сътворил”.” (Берешит Раба 24)

ВАВИЛОНСКИ ТАЛМУД 

Двама души вървят в пустинята и един от тях има съд с вода. Ако и двамата пият от него - ще умрат. Ако един от тях пие - той ще стигне до града. Бен Патора разяснявал, че е по-добре и двамата да пият, за да не види един от тях смъртта на другия. Тогава дошъл Раби Акива и учил: “[В Тората пише] “и ще живее твоят брат с теб” (Ваикра 25:36) - твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел.” (Бава мециа 62a)