Ключов стих: Ефесяни 5:16: „Използвайте времето си добре, защото дните са зли.“

Създадени сме да живеем във времеви рамки. Бог живее извън времето и пространството, но ние сме поставени да живеем във време - дни, месеци и години. Животът на човека е кратък и преходен. Ето защо е важно да използваме времето си на земята мъдро. Времето е ценност и не трябва го губим в незначителни неща.

Управлението на времето е не само практичен, но и духовен въпрос. Когато поставяме Бог на първо място, Той ни помага да подреждаме приоритетите си правилно. Първо, трябва да тръсим Бог и Неговото Царство и всичко останало ще ни се прибави. Но първо е Той! Не трябва да Го търсим в края на деня. Ако остане време. Да Му дадем остатъците от времето ни и да Го търсим в нашата умора. Това ли заслужава Той? Да подредим правилно приоритетите си означава, да сме управлявали правилно времето си. Да поставим Бог и духовните цели на първо място в живота ни, ще ни помогне да структурираме времето си в съответствие с вечните ценности. Така ще изживеем времето си на земята пълноценно.

Библията ни учи да отделяме време за молитва, размисъл и изучаване на Божиите думи. Когато имаме време за Бог и Неговото Слово ние ще управляваме времето си по начин, който е угоден на Бога.

Библията не ни призовава да прекарваме всичкото си време в работа, а да намерим баланс между усилията ни и нуждата от почивка. И понеже това е слабост в човека - само да работи или само да почива, за това Бог обвърза почивката със заповед. Човекът трябва да почива така, както Самия Бог си почина. Трябва да намира време за почивка, заради себе си и за да почита Бог с почивката си!

Да управляваме правилно дните си включва да имаме качествено време на взаимоотношения с хората, които обичаме - нашето семейство, приятели и ближни. Това е важно не само за тях, но и за нас.

Библията ни насърчава и да разпределяме времето си така, че да имаме време и да служим на другите. Служенето на другите и живеенето в любов към ближния е ключова част от християнския живот. Да служим на другите, но първо на хората от нашия дом на вяра!

Често животът ни е изпълнен с много задачи, които ни разсейват от най-важното. Бог ни призовава да бъдем мъдри настойници на времето, което ни е дадено. Помислете: Какви са вашите приоритети? Дали те отразяват Божията воля?

Нека се молим:

Господи, благодаря Ти за времето, което ми даваш. Моля те за мъдрост как да разпределям времето си правилно! Искам да използвам времето, което ми подаряваш на тази земя по най-добрия начин. Помогни ми да го използвам мъдро и да поставям Теб на първо място. Научи ме да управлявам времето си така, че да живея за Твоя слава. Благослови решенията ми и ме води в правилните пътища. Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване:

Псалом 90:12; Яков 4:14; Матей 6:33; Марк 6:31; Галатяни 6:10; Ефесяни 2:10; Псалом 1:2; 2 Тимотей 3:16-17; 1 Тимотей 5:8; Ефесяни 5:21;

Ключов стих:

Ефесяни 6:11-12: „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнина.“

Да се облечеш с Божието всеоръжие означава да възприемеш духовната защита и сила, която Бог предлага на вярващите, за да устоят на изкушенията и да преодоляват препятствия в живота си. Християнският живот е битка, но не с физически оръжия. Призовани сме да воюваме духовно, използвайки Божието всеоръжие – ходене в истината, живеещи живот на праведност, изпълнени с мир и вяра, сигурни в спасението си, изпълващи се с Божието Словото и пребъдващи постоянно в молитвата.

Обличането с Божието всеоръжие е начинът, по който вярващите се подготвят духовно за битките в живота си. То не е само за защита, но и за активен напредък в духовния живот. Използването на Божието всеоръжие изисква постоянно търсене на Бога, вяра, познаване на Неговото Слово и активно прилагане на Неговите принципи в ежедневието.

Духовното воюване според Библията се отнася до борбата на вярващия срещу духовните сили на злото (сатана и неговите демони). Апостол Павел разгръща идеята за духовното воюване като разрушаване на “всяко високо нещо, което се издига против познанието на Бога” /2 Коринтяни 10:3-5/. Апостол Петър предупреждава да бъдем “трезвени” и “будни”, защото “противникът ви дявола обикаля като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне” /1 Петрово 5:8-9/. Вярващият трябва да устои като стои в твърда вяра. А Яков допълва към другите: “Покорете се на Бога, устоявайте на дявола и той ще бяга от вас.” /Яков 4:7/. Сатана е врагът, който се стреми да разруши нашата вяра и взаимоотношения с Бога. Ние обаче имаме победата чрез Христос. Стоим твърдо в Него, защото знаем, че битката вече е спечелена.

Нека се молим:

Господи, укрепи ме в духовната битка. Помогни ми да облека Твоето всеоръжие, за да съм подготвен за хитростите на Сатана, с които ще иска да ме оплете. Помогни ми да се облека с пояса на истината, за да бъда предпазен от лъжата и заблудите на този свят. Обличам бронята на правдата, която да защитава сърцето ми от силата и опиатите на греха и отчаянието. Обувам нозете си с готовност да проповядвам мир и благовестието на Твоето Царство. Вземам щита на вярата и го слагам пред себе си, за да угася всички стрели на злото срещу мен. Обличам и шлема на спасението, за да пазя ума си в Твоята истина, че си ме спасил и възстановил като Царски Син/Дъщеря и да не се поддавам на съмнения и страх. А в ръката си ще държа меча на Духа, който е Твоето Слово, за да се съпротивлявам на всяко зло и да разкривам Твоята светлина. Помогни ми да нося Твоето всеоръжие и да стоя твърдо срещу врага. Моля те, Господи, да ме дариш със сила, мъдрост и постоянност в молитва, за да мога да пребъдвам в Теб и да се преборя с всички нападения на врага. Помогни ми да бъда твърд в молитва и бдителен във всяко време, да търся Твоето лице и да се доверявам на Твоята милост и защита. И моля те, научи ме да живея в Твоята победа и да бъда светлина в този свят. Благодаря Ти, че винаги си с мен. Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Римляни 8:37; 1 Йоан 4:4; Откровение 12:11; 1 Йоан 2:13; Евреи 12:4;

Ключов стих:

Исая 53:5: „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; наказанието, докарващо нашия мир, беше върху Него, и с Неговите рани ние се изцелихме.“

Апостол Павел ни разкрива, че нашето естество се стои от три компонента - дух, душа и тяло. Ние сме духовно същество, което притежава душа и е поставено да живее във физическо тяло. Бог решава и първо създава нашето тяло, за да приготви къщата, в която за известно време да живеят на земята духа и душата ни. Когато Бог вдъхва в тялото дух, между духа и тялото се образува душата. Жизненото дихание на човека. Той се оживотворява. Първоначално душата е била прилепена към духа, но след грехопадението духа на човека е отделен от Бог, а душата се прилепя и влияе от тялото. Така отделен от Бог, човек се омърсява и наранява от този свят, поради нуждите на тялото и душата. Така цялата същност на човека има нужда от изцеление и възстановяване.

Апостол Павел казва “А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос” /1 Солунци 5:23/. Нека се молим нашите дух, душа и тяло да бъдат изцелени и да бъдат пазени и непокътнати до пришествието на Господ. Душата ни да се прилепи към духа ни и да започне да се определя от вътре навън, от Бог и духа ни, а не отвън и онова, което останалите смятат за нея.

Бог е нашия Изцелител. Изцелението е част от завета, който имаме чрез Христос. В Неговата жертва е скрита силата да ни възстанови напълно.

Къде в живота ви има нужда от изцеление – в тялото, душата или духа? Бог не е само свидетел на нашата болка – Той е Този, който действа и носи изцеление. В Неговите рани ние сме изцелени! Нека се молим Бог да ни изцелява и да пази здраветж ни. Дори и да допусне да преминем през нещо, да бъде бързо и без последствия. Нека ръката Му да бъде над нас!

Нека когато поемаме от символите на Господната трапеза, да вярваме за изцелението ни, защото Христовото тяло беше разчупено за нас, за да имаме сила за живот! Нека поемайки от Господната трапеза, в нас да слиза изцеление в духа, душата и тялото ни. Нека докато постим и се молим в този 21 дневен пост и молитва, Бог да изцелява цялата ни същност.

Нека се молим:

Господи, благодаря Ти, че Си нашият Изцелител. Моля Те да докоснеш всяка област от живота ми, която се нуждае от изцеление. Помогни ми да живея в свобода и здраве в дух, душа и тяло. Нека винаги духа ми да бъде свързан с Тебе. Нека душата ми да бъде изцелена от всички наранявания от този свят и нека бъде изпълнена с Твоята любов, мир и радост! Изцелявай и защитавай тялото ми, за да мога да ти служа с всичко в мен без да бъда възпрепятстван от болести! Нека животът ми бъде свидетелство за Твоята сила и милост. Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване:

Исая 53:4-6; Псалом 147:3; Изход 15:26; Псалом 22:20; 3 Йоаново 1:2; Псалом 103:2-3; Матей 4:24; Матей 8:16-17; Йоан 14:13-14; 1 Петрово 2:24; Яков 5:14-15;

Ключов стих: Неемия 8:10: „Радостта в Господа е вашата сила.“

Радостта в Господа е много повече от емоция – тя е извор на сила, който идва от нашите взаимоотношения с Него. Тази радост не зависи от обстоятелствата и от външни фактори, хора и преживявания, а от нашето доверие в Божията вярност и любов.

Често хората търсят радост в материални притежания, успехи или преживявания, но тези неща са временни. Истинската радост идва, когато познаваме Христос и сме уверени в Неговите обещания. Нека се учим да черпим от Този неизчерпаем източник, за да бъдем силни, мотивирани и светлина за другите. Радостта може да бъде намерена само на едно единствено място - “Пред Неговото присъствиe има пълнота от радост” /Псалом 16:11/. Първата дума, която е използвана, за да опише раждането на Исус е думата “радост”. Това трябва да бъде първата дума използвана, за да опише теб. Бог се нуждае от поколение от хора, изпълнени с радост, които са готови да окажат силно въздействие върху света, в който живеем и то с радостта си. Радостта не е естествен отклик на живота, а свръхествен. Ето защо радостта е плод на Духа, а не на твоята личност. Радостта не е първосигнална реакция на твоите обстоятелства, а момент на чудо в един тъмен и умиращ свят, когато Неговото присъствие се разкрива в живота ти. Радостта, която преживяваш и демонстрираш, се ражда във взаимоотношение с Него.

Ти не си създаден за депресия, страх и сълзи. Ти си направен за радост. Радост не като преживяване, а като постоянен извор. Радостта в Господа наистина е твоята сила и дявола знае, че ако я ограби, ще те превърне в слаб, мрънкащ и непродуктивен християнин. В такива моменти най-сигурното място за теб е Божия дом. Там ще намериш сила и мъдрост, за да се справиш с трудностите по Божия начин и да не загубиш радостта си.

Апостол Павел пише своето Послание към Филипяните от затворническата килия. В това кратко писмо Павел използва думи като “радост” или “радвам се” 14 пъти. Нашите обстоятелства не трябва да бъдат съвършени, за да бъдем ходеща и говореща демонстрация на небесната радост. Пророк Еремия заявява “Думите ти, Господи, станаха радост и наслада за сърцето ми!” /Йеремия 15:16/.

Нека се молим:

Господи, благодаря Ти, че Си моята радост и сила. Ти Си източникът на всяка раост и истински мир. Изпълни сърцето ми с Твоята свята и неизмерима радост. Помогни ми да се откъсна и абстрахирам от земните грижи и тревоги, които преживявам както света ги преживява и отнемат радостта, дадена ми от Теб! Помогни ми да намирам радост в Теб всеки ден, независимо от обстоятелствата. Научи ме да живея с дух на благодарност и радост, която да вдъхновява другите. Дай ми сили да се радвам в Теб дори в трудни моменти, и да не търся щастие във временни неща, които бързо преминават. Нека радостта Ти ми дава сила да преминавам през изпитанията и да бъда свидетел на Твоята любов и радостно сърце! Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване:

Псалом 16:11; Псалом 118:23; Филипяни 4:4; Римляни 15:13; Йоан 15:11; Галатяни 5:22; Исая 55:12;

Ключов стих:

Ефесяни 4:32: „Бъдете благи един към друг, състрадателни, прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас.“

Прошката е основа на християнския живот. Тя не е просто еднократно действие, а начин на живот. Когато прощаваме, ние освобождаваме не само другия човек, но и себе си от товара на огорчението. Прошката обаче не означава да забравим или да оправдаем грешките на другите, а да изберем свободата, която идва от това да се доверим на Бога за справедливост. Прошката не само освобождава другите, но и нас самите.

Библията ни учи, че както Бог ни прощава, така и ние трябва да прощаваме на другите. Още нещо ни учи Христос, че “ако простим на хората техните престъпления, то и нашият небесен Отец ще прости на нас” /Матей 6:14/. Прошката води до мир и възстановяване. Когато прощаваме, разрушаваме стените на омразата, обидата и горчивината, които ни разделят с хората.

Възможно е да простиш на думи, но не и в сърцето си. Провери сърцето си и бързай да простиш. Прости дори тогава, когато не си виновен. Поискай прошка, без да си виновен.

Библията ни говори, че прошката не е само едноетапно действие, а начин на живот, който отразява Божията любов и милост. Тя изисква смирение, разкаяние и готовност да обичаме и приемаме другите, дори когато те са ни наранили. Прошката изцелява! Ти прощаваш на другите, но докато я даваш на тях, тя дава на теб изцеление на душата. Така е проектирана от Бог - да изцелява!

Направи прошката начин на живот! Не просто да простиш няколко пъти! Стани прошка!

Нека се молим:

Господи, благодаря Ти, че ми прощаваш ежедневно. Научи ме да прощавам на другите със същата любов, която Ти ми показваш. Научи ме да прощавам, както Ти прощаваш на мен! Помогни ми да освобождавам сърцето си от болка, обида и гняв и да приемам Твоя мир и Твоята любов. Дай ми сила да гледам на другите с Твоите очи, да виждам доброто в тях, дори когато ме нараняват. Помогни ми да превърна прошката в начин на живот, за да отразявам Твоята благодат. Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване:

Матей 18:21-22; Лука 23:34; Римляни 12:21; Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13; Лука 6:37; Марк 11:25; Притчи 17:9;

Ключов стих: Йоан 14:27: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз не ви давам както светът дава.“

Страхът и тревогите са голяма част от живота, който ни заобикаля. Сякаш паниката е най-бързо завладяващото чувство, с което човек лесно се заразява. Нашата роля като християни е да отговорим на наближаващата опасност или несигурност не с отричане на болката или реалността, но да се хванем за Божия мир, който преизобилства в същността на Святия Дух. Тогава, когато хората като магнит са заразявани от страх и тревога, ние да ги привличаме към Господния мир, който виждат в нас!

Истината е, че Исус никога не ни е обещавал живот, лишен от болка. Напротив - Исус ни е казал, че този свят ще донесе трудности и несигурност. “В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света” /Йоан16:33/. Виждаме много ясно откъде идва мира. Исус е единствения източник на мир! Истинският мир не идва от обстоятелствата, а от Христос. Докато светът предлага временно спокойствие чрез опиати или удоволствия, Исус ни дава мир, който надвишава всеки разум. Мирът на Христос ни помага да останем спокойни в хаоса и да бъдем светлина за тези около нас.

Когато започнем да се чувстваме тревожни, това, което веднага трябва да започнем да правим, е не да мислим и да се съветваме с някой, а да започнем да се молим! Не е проблем, че преживяваме страх. Проблем е, ако останем в уплахата и страха си! Не трябва да позволяваме на страха ни погълне нашата вяра в Бог, а вярата ни в Бог и молитвата ни да погълнат страха ни! Ще се заразим от панически думи и обстоятелства или от Христовите думи и присъствие?

Христос не винаги ще укротява бурите около теб, но Той ти е обещал винаги да е до теб. Не е важно да укротява бурите около теб, но важното е да укротява бурите в душата ти! Исус никога не може да бъде изненадан от нещата, които се случват. Той е там преди да се е случило. Тогава защо ние да се притесняваме, когато видим нещото с очите си и да губим мира си? Той вече го е видял и е там до нас, за да е до нас! Просто трябва да Му се доверим! Той е спокоен и не може да се притесни! Колко е хубаво, че можем да заприличаме на Него! Трябва да се научим да пазим мира, който Той ни дава. Пазачи на подаръка мир, който получаваме от Бог!

В напечените моменти си говори още повече с Бог! Изливай душата си пред Него и Той ще те залива с мира Си. Бог ни призовава да бъдем пазачи на мира – не само в сърцата си, но и в нашите домове, семейства, в църквата ни и на работните ни места и безнеси.

Нека се молим:

Господи, благодаря Ти за мира, който само Ти можеш да дадеш. Помогни ми да живея в този мир и да го нося на другите. Укрепи сърцето ми, за да остана спокоен, независимо от обстоятелствата. Пази съзнанието ми във време на кризи. Дори и душата ми да се навежда понякога изморена от всичко, което се случва, Ти няма да й позволиш да влезе в ямата, която някой е изкопал за мен. Нека мирът Ти бъде мое свидетелство пред света. И ми помогни да бъда пазач на мира, който Ти ми даваш! Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване в описанието: Филипяни 4:6-7; Исая 26:3; Колосяни 3:15; Псалом 29:11; Римляни 15:13; Матей 11:28-30; Матей 7:7; 2 Петрово 3:14; Исая 57:19;

Ключов стих:

Римляни 12:2: „И не се съобразявайте с тоя век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си.“

Духовното обновление започва с обновяване на ума ни. То е процес, който ни помага да бъдем повече като Христос. Когато обновяваме ума си с Божието Слово, започваме да гледаме на света през Неговата перспектива.

Духовното обновление е ежедневен процес на вътрешна трансформация, чрез която човек се приближава към Бога, възстановява връзката си с Него, а от там Бог обновява сърцето и духа му. В това обновление Бог променя мисленето, чувствата и поведението ни чрез работата на Святия Дух в нас всеки ден. Библията ни насърчава “да се приближаваме към Бога, и ще се приближава и Той при нас” /Яков 4:8/. А приближаването към Него се слува чрез молитва, размишление върху Божието Слово и дълбоко поклонение пред Бог.

Като хора имаме слабости, но Бог може да ни помомгне да не реагираме импулсивно. Духовната зрялост е процес, който изисква време, търпение и постоянство. Тя се изразява в характера, решенията и отношението на вярващия към Бога, към себе си и към другите хора. Да променяме мисленето си. Да не мислим както този свят мисли и да не реагираме както този свят реагира. Да виждаме всичко през погледа на Бог. На това ще ни научи Божието Слово, прилагането му в живота ни и ежедневното общение със Святия Дух. Святият Дух обновява, а не човека сам. Той дава силата, която ни е необходима за нашата промяна. Трябва да се научим да различаваме и следваме Неговото водителството. Духовно зрелият християнин проявява ежедневно плодовете на Святия Дух - любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, кротост, самообладание. Така заприличваме все повече на Исус и придоливаме Христоподобен характер.

Нека се молим:

Господи, благодаря Ти за Твоя Свят Дух, Който работи в мен. Моля Те, обнови ума и сърцето ми, за да бъда повече като Теб. Помогни ми да изоставя старото и да прегърна новото, което Ти имаш за мен. Дай ми сила да раста в Твоята благодат. Помогни ми в изучаването на Твоето Слово през тази година. Да бъда верен и постоянен. Помогни ми да бъда сериозен в молитвения си живот и общението ми с Теб. Помогни ми да не пропускам събранието на светиите. Помогни ми да израствам в изпитанията и трудностите. Нека тази година се приближа по-близо до Теб и да живея по-смислен живот, изпълнен с Твоята слава. Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване:

Галатяни 5:22-23; Коринтяни 5:17; Йоан 1:16; Колосяни 2:10; Псалом 16:11; Ефесяни 3:19; Ефесяни 1:22-23; Яков 1:3-4;

Ключов стих:

Деяния 3:19: „Покайте се, прочее, и обърнете се, за да се заличат греховете ви.“

Пътят на праведния е покаяние и освещение. Покаянието е първата стъпка към истински взаимоотношения с Бога. Това не са просто изговорени думи. Истинското покаяние променя сърцето, мислите и действията ни. Истинското покаяние е процес, а не мигновена промяна в следствие на мантра от думи и изречени за покаяние. Това е смирен акт, чрез който признаваме нуждата си от Божията благодат и изричайки тази молитва към Бог, ние отваряме вратата за Неговото продължително действие на промяна и спасение в живота ни!

След като човек е простен от Бог, той започва да върви по така наречения “Път на святостта”. Това е духовното израстване на покаялия се грешник. Освещението е стремежа към живот, който е угоден на Бога. Да живеем живот според Божиите наредби и думи като се отдалечаваме и бягаме от греха и нечистотата. Много хора спират до момента на спасението си и никога не израстват повече от това. Те продължават да нараняват сърцето на Бог като постоянно съгрешават, защото знаят, че Бог е любов и ще им прости греха. Но Бог не е за подиграване.

Освещението е ежедневен процес. Това е посвещение да се съпротивляваме на греха и да живеем живот, който прославя Бога. Всеки ден да се приближаваме към Бога. Да имаме меки и нови сърца, в които Бог да работи ежедневно, а не само неделя.

Имаш ли увереност, че греховете ти са простени? Намерил ли си мир с Бога? Тази увереност може да получиш чрез общението със Святия Дух. Ако си сигурен, че името ти е записано в книгата на живота, то през тази година отиди напред в Божието Царство и започни да се отдалечаваш от греховете и слабостите си, като се предаваш напълно на Бог. Така ще укрепваш своето освещение, ще заякваш в Господа и ще бъдеш свидетелство за Неговата святост.

Нека се молим:

Господи, моля Те да простиш греховете ми и да очистиш сърцето ми. Научи ме да пазя спасението си, което е Твоя дар за живота ми, като не ти съгрешавам. Дай ми откровение, че греха ми не е по-силен от Теб и нека да вървя по пътя на святостта безотказно. Помогни ми да живея със сърце, освободено от силата на греха. Моля Те животът ми да бъде светлина, която отразява Твоята святост. Дай ми сила да се съпротивлявам на греха и да ходя в Твоята истина. Моето желание е да се уподобя на Теб! Моля те, помогни ми! Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване :

Евреи 12:4; Римляни 6:12-14; Галятяни 5:16-17; Яков 4:7; Исая 35:8; 1 Коринтяни 10:13; Ефесяни 6:11; 2 Тимотей 2:22; 1 Петрово 4:1; Римляни 6:22;

Ключов стих:

Псалм 119:105: „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“

Божието Слово не е просто книга – то е живо и действено. Библията ни учи, насочва и вдъхновява. Нейните принципи са светлина, която ни води в объркания свят.

Когато четем и размишляваме върху Библията, тя ни променя. Словото има сила да изобличи греха, да изцели раните ни и да ни даде насока.

Днес Бог издирва хора, които да живеят с Него, с Божието Слово. Ще имаш ли смелост през тази година да ходиш само по Божието Слово? Ако го направиш, ще носиш Божието присъствие и Неговото сърце по земята между хората. Ще живееш със страст по Бога. Направи живота си зависим не от пороци, хора или обстоятелства, а от Божието Слово. Ние сме преди всичко дух и имаме нужда от духовна храна. Ако храним тялото си три пъти на ден, а духа си нито веднъж, то ще сме се ояли, а духовно ще сме слаби.

Нека се молим Божието Слово да оживява в редовете на Библията и да става реално и истинско за нас. Да се молим и за силно Слово от Господа в Божия Дом. Животът ни и Божият Дом да бъдат като пекарни, в които да мирише на топъл хляб от небето. Хлябът на живота е Христос! Нека и ние чрез Него да станем разчупен хляб за другите. Но това става в следствие на духовното хранене с Божието Слово. Започвай деня си с молитва Бог да ти говори чрез Неговото Слово. Моли се през седмицата Господ да изпълва Своя Дом с думите Си и когато тръгнеш в неделя за църква, моли се още по-усърдно за духовната храна, с която ще бъдеш нахранен.

Нека се молим:

Господи, благодаря Ти за Твоето Слово. Моля Те то бъде светлина в живота ми, която ме води и променя. Помогни ми да чета и размишлявам върху него ежедневно, за да бъда угоден пред Теб. Помогни ми да чета и да размишлявам върху Твоето Слово без човешките ми емоционални преживявания и мислене. Нека То бъде сила за живота ми. Моля Те Твоето Слово да бъде основа в живота ми и в нашата църква. Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване:

2 Тимотей 3:16-17; Евреи 4:12; Исая 55:11; Матей 4:4; Йоан 1:1; Притчи 3:5-6; Исус Навин 1:8; Псалом 119:9; Притчи 6:23; Матей 7:24-25;

Ключов стих:

Евреи 11:6: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога; защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава онези, които Го търсят.“

Вярата е основата на нашите взаимоотношения с Бога. Това е дълбоко убеждение, чe Бог съществува и е близо до мен. Вяра, която надхвърля религията или обичая – тя е лична връзка с Този, Който ни е създал. Истинската вяра ни дава увереност в Божия план за живота ни, дори когато не виждаме края на пътя. Убеждения, които никой не може да разклати. Взаимоотношения, които никой не може да похаби. Всеки ден трябва да се наслаждаваме на взаимоотношенията си с Него! Ако се научим на това, ще лишим Сатана от възможността да ни направи нещастни!

Живееш ли с вяра или се бориш със съмнения? Вярата е избор да се доверим на Бога, дори когато всичко около нас изглежда несигурно. Тя изисква да оставим контрола и да предадем бъдещето си в Неговите ръце.

В този ден на молитва се замисли: В какво Бог те призовава да Му се довериш напълно? В коя област от живота ти трябва да заздравиш своята вяра? Имаш ли област в живота, за която си мислиш, че Бог не може да ти помогне? Или може би очакваш от Него да ти помогне, но в задния си джоб имаш резервен вариант. Нека всичко във всеки твой ден през тази година да произхожда от вярата ти в Бога, от взаимоотношенията ти с Исус и от Неговото “Да” и “Не” за твоя живот!

Нека се молим:

Господи, укрепи вярата ми. Помогни ми да Ти се доверя във всички ситуации, знаейки, че Ти имаш добър план за мен. Дай ми увереност да вървя по Твоя път, дори когато не го разбирам напълно. Нека животът ми бъде свидетелство за Твоята вярност. Нека нищо и никой да не може да разклати вярата ми в Теб! Разкривай ми се повече и повече и нека вярата ми в Теб да расте. Амин.

Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване:

Римляни 11:36; Евреи 11:1; Притчи 3:5-6; Йоан 15:5; Яков 4:8; Псалом 63:1; Римляни 8:38-39; Ефесяни 2:8-9; Евреи 11:29-40;