Замисляли сте се колко стара е идеята за „Божия дом“?

Не знам кога се ражда в човека идеята или разбирането за дом на Бога, но мога да ви кажа че идеята за дом на Бог в самото сърце на Бога винаги е съществувала.

Бог има свое обиталище в небето, тронната Му зала – имаме трон на Бог, около него имаме херувими с криле, пазители на трона, които и увеличават славата и светлината от самия трон! Това е сърцевината на тронната зала и след това следва всичко останало, ангели, които заобикалят трона и т.н.

Когато Бог създава мястото Едемска градина, ние виждаме, че освен като вечния дом на човека, Бог я създава като прототип на небесната тронна зала. Нещо друго интересно, ако забележите във всеки храм на божество хората поставят и статуя на самото божество! Тук в Едемската градина, Бог не прави своя безжизнена статуя, но Той създава своя жива статуя като я създава по образ и подобие на Себе си – човека! Тук много добре виждаме, че Бог във своя идеален и съвършен план Той не построява свой физически храм, но създава човека и Неговото тяло да бъде Божия Дом. Неговият Дух да е свързан с нашия дух в нашето тяло. Човекът съгрешава и е изхвърлен от присъствието на Бог и става така, че Божия дух не може да обитава повече в човешката природа.

Минават се хилядолетия, в които Бог си намира хора и започва да общува с тях като слиза при тях, говорят си и си отива. Аврам е приятел на Бог вече и не построява храм, параклис за Него. Авраам се среща с Бог под открито небе, издига му и олтари. Аврамовото потомство се разраства и става силен народ, на който Бог решава да се изяви мощно и да ги заведе на планината Синай, където да се запознае с тях и да започне да живее между тях.

Бог поисква от Мойсей да създаде отново не стационарен храм, но подвижно обиталище, където да слезе веднъж и завинаги и да обитава сред народа си. Мойсей я прави. Бог ясно му описва как да я направи с подробности, като сякаш отново виждаме прототип на небесната тронна зала. Виждаме двор, свято и пресвято място. И мястото, където е пресвятото място никой не може да влиза само веднъж годишно главния свещеник. Виждаме ковчега на завета, над него херувими и между техните криле и умилостивилището-капака на ковчега, там Бог е обитавал. Давид продължава и дообогатява това място. Накрая Давид решава да построи дом за Бога! В крайна сметка сина му Соломон построява храм на Бог. Бог отново слиза и обитава със славата си в Него. 580 г. преди Христос храма е разрушен от вавилонците и така Израел остават без храм. След известни години Ездра и Неемия построяват втория храм, но Бог не слиза в храма повече със своята Слава.

През 70 г. от новата ера, римската империя унищожават и този храм. От тогава и до днес, близо три хиляди години Израел няма свой храм. Исус сменя идеологията за храма, и поставя съвсем първоначалната идея – в човека да бъде Божия дом! Така е и до днес! Възможно е Израел да си построят трети храм, но според вас Бог ще слезе ли да обитава така, както е обитавал в първия храм? Не. Защото от отдавна, Той се отказа от храм на едно място и реши храма да бъде на много места във всяко човешко естество, което повярва в Него по целия свят. Законово положение е било в Израел където има 10 човека там е можело да се създаде синагога. Исус като беше на земята съвсем тенденциозно и гласно промени това като каза, че там където са 2ма или 3ма, Той е между тях. Не просто да слиза и си тръгва от събранията, а да живее и обитава между нас. Той живее в нас и обитава във всеки един от нас...

Вярваме, че тази църква ще се разширява! Ще се спасяват хора! И благовестването ще бъде основна черта и характеристика на този дом! Вярваме за тимове, които ще действат заедно в „Свято място“. Тимове, които ще извършват заедно това, за което са призовани! Едни ще бъдат тим за благовестване и те ще заливат, ще помитат след себе си с вятър от семена на благовестие! И ще се спасяват стотици и хиляди! Ще има тимове от учители, които ще поемат спасените и ще ги учат на здравите основи на Божието Слово и живот с Бог! Ще има пророчески тимове, които ще се молят и предават на Бог, за да чуват от Бог и да свеждат до Божия народ свежо слово, което да предизвиква и насърчава всички със сила. Ще има тим от пастори, които ще поемат хората и ще ги обгрижват, водят в места на добра храна и вода и ще пазят хората с мъдрост и сила! Ще има и тим от апостоли, които ще виждат цялата картина отгоре и ще задават посоката от Бог. Хора, които ще основават и разрастват видение, визия и посока! Хора с небесна власт и сила, за да постановяват и утвърждават, насърчават и чертаят съдби и времена!

Вярваме, че през тази година ще започне Господ да избистря между нас петкратното служение, което трябва да го има и е от голямо благословиние за една църква - пастори, учители, евангелизатори, пророци и апостоли. Не заставаме зад гласното изразяване винаги и постоянно на титли пред личните имена /смятаме, че сте го усетили това/, но е важно разпознаването на дара и неговото правилно функциониране и овластяване в духовното семейство! Ние вярваме, че петкратното служение ще действа в дома ни с пълна сила и мъдрост на своето си време. Възможно е да го видим, дори и да не сме имали добър пример за това. Да действат и петте дара в пълен синхрон и разбирателство. Видението ни е да има установени и разпознати дарове в църквата, които се групират помежду си и действат в пълна сила и власт, като взаимно си предават хората, на които им се служи. Евангелизаторите се групират, насърчават, измислят стратегии за евангелизиране и довеждат нови хора в Божия дом. Пасторите правят помежду си същото и обхващат новодошлите като ги обгрижват, приютяват в Божия дом и им проповядват Божието Слово. Учителите правят помежду си същото като останалите и измеслят структури и начини новоповярвалите и хората в Божия дом да се учат на основни вярвания, четене и тълкуване на Божието Слово, за да станат пък те способни и други да научат. Пророците да бъдат обучавани взаимно да слушат Божието сърце и глас и да споделят по правилен начин в събранията ни, в групите ни, в молитви и чрез послания от амвона онова свежо послание от пророчески думи и посока от Бог, което да трансформира Божия дом. И не на последно място - една вече сформирана и новооткрита чрез видение и думи от Бог църква вече има апостолския дух над себе си, който в годините се разраства, събира всички дарове да работят с любов и разбирателство и пълна власт помежду си в Божия дом и извън него. Апостолите израстват, овластяват останалите и сами пълни с любовта на Бог и видение отиват и основават други църкви на други места, където Бог ги води.

За всичко това имаме нужда да бъдем тренирани едни други и да даваме поле за изява на дарбите и талантите ни, в следствие на което ще се избистрят тези служения и служители между нас за Божия слава.

Всички тези тимове от петкратни служители ще се движат като неразделни части на една ръка – Божията! Ще действат в пълно единство без да се разединяват. Всеки ще върши своята работа.

Има още нещо, което винаги ще бъде в сърцето на нашата църква и това е протягането към обществото, включване към неговите проекти и нужди и още повече към бедните, сираците и вдовиците, тяхното обгрижване и задоволяване на нужди. Никога няма да бъде основна цел в служението ни, защото не сме сдружение за социална дейност, но винаги ще бъде част от всичко, което правим, за да изпълняваме Божието Слово и да помагаме хора да намират смисъла на живота си – който е Исус Христос!

Нека се молим за всичко това!

Ако Бог ви е довел в този духовен дом, то това не е случайно! Ти имаш своя специфична задача, която да извършиш! Всеки един от нас е поставен на земята, за да даде принос! Не си създаден само, за да използваш ресурсите – да ядеш, да живееш и да заемаш място на тази земя и в „Свято място“. Бог те е създал, за да окажеш влияние с твоя живот. Ти си създаден да добавиш към живота на земята, не само да черпиш от него. Бог има цел за твоя живот, която се нарича „твоето служене“. И за тази цел Библията ни дава подробностите.

Създаден си, за да служиш на Бога. Ефесяни 2:10. Тези „добри дела” са твоето служене. Всеки път, когато служиш на другите, по какъвто и да било начин, служиш на Бога и изпълняваш една от твоите цели /Колосяни 3:23-24; Матей 25:34-35; Ефесяни 6:7/. Бог те е създал съвсем внимателно и за тази специфична цел. Еремия 1:5. Поставен си на тази планета, на тази земя, в тази страна, в този град, в тези поколения, в тази църква „Свято място“, за да изпълниш специална задача.

Спасен си, за да служиш на Бога. ІІ Тимотей 1:9. Бог те изкупи, за да можеш да извършиш Неговото „свято дело” . В Божието царство имаш място, цел, роля и функция, която трябва да изпълниш. Това придава на твоя живот голяма значимост и ценност. Не служим на Бога от чувство на вина, страх или дори по задължение, а с радост и дълбока благодарност за това, което Той направи за нас. Апостол Йоан учи, че любящото ни служение към околните показва, че действително сме спасени. І Йоан 3:14 Ако нямам любов към другите, ако нямам желание да им служа и съм загрижен единствено за личните си нужди, трябва да се запитам дали Христос действително е в моя живот. Спасеното сърце иска да служи.

Терминът „служение”, свързан със служене на Бога, често е разбиран погрешно от хората. Когато повечето хора чуят „служение”, си мислят за пастори, свещеници и евангелизатори, учители и пророци, докато Бог казва, че всеки член на Неговото семейство е служител. В Библията думите „слуга” и „служител”, „слугувам” и „служение” са синоними. Ако си християнин, си служител. Когато слугуваш, служиш.

Когато болната тъща на Петър бе изцелена от Исус, тя веднага „стана да Му прислужва“ /Матей 8:15/ като използваше новия си дар на здраве. Спасени сме, за да служим, не да седим и да чакаме да отидем на небето.

Някога чудил ли си се защо Бог не ни взема веднага на небето, в момента, в който приемем Неговата благодат? Защо ни оставя в този греховен свят? Той ни оставя тук, за да изпълним Неговите цели. След като бъдеш спасен, Бог възнамерява да те употребява за Своите цели. Бог има служение за теб в Своята църква и мисия, която да изпълниш в света.

Призован си, за да служиш на Бога.

Може да си мислил, че „призоваването” от Бога е нещо само за мисионери, пастири, монахини и други щатни църковни служители, но Библията казва, че всеки християнин е призован да служи. Ефесяни 4:4-14 Служението ще държи духът ти здрав, и няма да ти позволи да се луташ насам и натам. Призивът ти за спасение включва призив за служение. Призивът е един и същ. Без значение от твоята работа или кариера, си призован към щатно християнско служение.

ІІ Тимотей 1:9 и І Петрово 2:9 И Павел и Петър ни казват, че всеки път, когато използваш дадените ти от Бога способности в помощ на околните, изпълняваш служението си. Римляни 7:4 Колко време ще си полезен в служба на Бога? Повечето църкви в Китай как приемат и приветстват новите вярващи ги посвещават пред Бог с думите: „Сега Исус има нов чифт очи, с които да вижда; нови уши, с които да чува; нови ръце, с които да помага и ново сърце, с което да обича околните”.

Една от причините, поради които трябва да бъдеш част от църква, е да изпълниш призванието си да служиш на другите вярващи по практичен начин. І Коринтяни 12:27 За Бога няма малко служение. Всичко е от значение...

Каква функция заемат пасторите в църквата? Това е въпрос, който си задават много хора и няма лесен отговор. Ролята на пасторите в църквата може да варира в зависимост от вида на деноминацията и самата отделна църква. Има обаче някои общи неща, които пасторите правят в повечето църкви.

Пасторите са пастирите или т.нар. овчарите на стадото. Те са лицето на църквата и представляваща я фигура. Те са носители на общото видение и визия. Отговарят пред Бог за хората в нея. Те отговарят за духовната грижа на събранието. Това включва ръководене на църквата като цяло; събирателна функция между всички дарове и служения в църквата; проповядване на Божието Слово в събранията на църквата, съветване лично или групово на вярващите, водене на общите богослужения и следене за реда, сигурността и защитата на вярващите в духовния дом. Те наблюдават и се грижат всичко в църквата да работи гладко.

Ролята на пасторите е важна в църквата. Пасторите са отговорни за духовните грижи на паството и управлението на църквата. Те играят жизненоважна роля във воденето на богослужения и достигането до общността.

Знаем, че Бог ни е поставил Жоро и Галя като пастори на този Божи Дом, за да водят „Свято място“ на тучни и сочни пасбища! Те са семейство, което обичат Бог с цялото си сърце! Обичат и хората и служат на всички с всичко в тях! Да, не са съвършени и никога няма да бъдат! Винаги ще останат хора, ще правят грешки, но и ще бързат да ги оправят и да се учат от грешките си! Имали са силни и истински примери пред тях, както и не толкова добри, за да се учат от всичко! Ще имат нужда от нашето разбиране и подкрепа, както и най-вероятно от нашата прошка! Но и вярваме, че ще се усъвършенстват във всичко, до постигане на Христовата пълнота! Вярваме, че те чуват Божия глас и сърце, за да бъдат водени и да водят църквата с мъдрост напред! Вярваме, че те ще са проводници на Божията слава! Ще имат своите слабости, но вярваме, че силните им черти ще са повече от слабите! Нека се молим за тях като Пасторско семейство, което трябва да съгражда стените на Дома с мъдрост, единство, любов и сила! Понеже ако те са благословени и са по правилния начин на мястото си, то това място ще бъде благословено и водено по правилния начин! Вярваме и за наследници, които ще се родят пълни с двойна мяра от всичко, което Бог има в тях, които ще са за двойно благословение, за да служат на следващите поколения след нас!

Нека се молим!

Хвалението към Бог трябва да бъде основна част от живота ни! Думата „хваление“ означава – да похваля, да аплодирам, да покажа одобрение или възхищение, да възкликна с думи или с песен, да издигна, да прославя. То може да бъде директно насочено към Бога или да се говори на другите за Него, но и в двата случая то се съсредоточава върху това да посочи – Кой Е Бог, колко необятен Е Той, колко е голяма любовта Му и колко са чудесни делата Му!

    Хвалението се характеризира с външно проявление, изразява се с песни, викане, скандиране, музика, танцуване и други външни прояви. В най-простият смисъл на думата, хвалението е „вдигане на радостен шум за Господа”! В Псалом 66:8 се казва: „... направете да се чуе гласът на хвалата Му.” ! Хвалението не е хваление, до като не се покаже и не се чуе! С други думи – не е хваление това, ако хвалим Бог с наведена глава, затворени уста и сковано тяло. По този начин можеш да се молиш, да размишляваш, дори да спиш, но не и да хвалиш Бога. Може би се притесняваш, какво ще си каже този до теб или онзи отзад, но кой е по-важен – Бог и неговото Слово или хората? Не се страхувай и срамувай да угодиш на своя Спасител, за да не се срамува Той после от теб!     

Издигането на ръце към Бога изразява нашата искрена любов, всеотдайност и доверие към него, желанието ни да бъдем издигнати в присъствието Му!

Много често хвалението е израз на твоята свободна воля, дори когато не ти се прави, но е необходимо да се знае, че нещата като вярата ни в Господ Исус и Неговото хваление, не са свързани с чувства или състояния, защото Той не се променя и Е винаги достоен за твоето хваление, поради всичко това, което Е и което е извършил! Чудесно е когато преживяваме прекрасни моменти и се чувстваме като на Небесата, но какво да правим когато не сме в такова настроение, да не Го хвалим ли? Когато дойдат изпитанията, да спрем да вярваме ли? Напротив, Словото ни насърчава, че радостта ни в Господа е нашата сила! Демонстрирай, покажи на врага ни, че ще се радваш с вяра в Бога, дори да те върти на шиш, защото имаш вечен живот и никое създание не е способно да ни отлъчи от Божията любов! 

Може би се притесняваш, че нямаш гласови способности и не можеш да пееш? Той не гледа на това как пееш, а на това дали го правиш от сърце, като разбираш какво вършиш и дали си Му покорен! Въпрос на духовна сила е да демонстрираш радост и хваление когато ти е най-трудно, няма нищо друго, което да смачка врага и неговите планове, така както поведението, което е противно на неговото очакване! Когато хората наблюдават хвалата ни отстрани, трябва да виждат, че сме участници в хвалението и общата радост с цялото си сърце.

Защо трябва да хвалим Бога? - Защото Той е достоен за хвала /Пс.48:10/, защото е извършил велики дела /Пс.107:15/; защото Словото ни го заповядва – на много места в Псалмите се говори за това с повелителен тон – „хвалете, славете, пейте, радвайте се, веселете се” /Псалом 9:11; 30:4; 100; 150:1 и на още около 17 места, от които Пс.81:1-5 се казва, че това е наредба от Бога/; защото Е сила и песен моя /Пс.118:14/; защото е добро нещо /Псалом 92:1/; и защото аз избирам да Го хваля за всичко /Пс.86:12/.

Кога да го хвалим? - В утеснение, когато си унил и нищо не ти се прави, когато не ти се хвали, защото света около теб като, че ли се разпада /Пс.13:6;27:6;42:5;43:5/; по всяко време /Пс.34:1,2;35:28;75:9; Еф.5:19,20/; и до като съм жив /Пс.104:33;119:175/ – а ние имаме вечен живот!

Къде да Го хвалим? - В голямото събрание (Църквата), /Пс.35:18/; навсякъде между множеството хора /Пс.111:1/; и между народите /Пс.18:49/.

Кой хвали Бога? - Мъртвите не хвалят Бога /Пс.115:17,18/; който вярва на Словото /Пс.106:12/; изкупените /Пс.106:47; 142:7/; който пази Закона, хвали Бога /Пс.119:56,171,172/; И всички творения /Пс.145:10,21/...

Запис на проповедта от 21-ви януари! Темата тази седмица е „Чудото на сунамката в ръцете ти" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Днес, Бог издирва хора, които да живеят и ходят с Него! Хора, които ходят по Неговите пътища и с които ще сключи завет в живота им! Словото казва: „Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас!“ /Яков 4:8/ Бъди готов за силни решения през следващите няколко години! Ще имаш ли смелост да ходиш по Бога? Ще имаш ли смелост да ходиш по Божието Слово?

Какво ще стане ако от днес започнеш да ходиш по Бога до края на живота си?

Но едно знам – Ако ходиш по Бога, ако живееш според Божието Слово, ако Бог е най-важното нещо в живота ти – нещо ще се случи с теб!

Хората, които ходят с Бог и Неговото Слово те са разпознаваеми. Те не просто познават Бог. Те не просто търсят присъствието Му. Те не просто са търсачите на Бог. Те носят Неговото присъствие и сърце. Носят страст по Бога, която надминава човешкото сърце и всичко, което може да се разбере по човешки. Те заразяват с тази страст по Бога. Когато такива хора влезнат в една стая и променят атмосферата в нея. Това е плода на Божието Слово в живота им. Те носят любовта и сърцето на Бог. Те са ръката Му, която трансформира света около тях. Те са устата Му, която носи Божието Слово. Те променят реалността около тях, точно така както Самия Бог би го променял, защото те са едно.

Направи животът си зависим не от пороци, хора или обстоятелства, а от Бог и Божието Слово! Направи Божието Слово част от твоята закуска, обяд и вечеря! Ти си създаден като Дух, който живее в тяло и има душа. Замисли се? Коя е твоята същност? Дух! А ако храним физическото си тяло поне три пъти на ден, а духа – нито веднъж, кое е по-важно за нас? Кое държим гладно? Кое трябва да е силно? Кое е на първо място в живота ни? Храни на първо място духа си, а след това тялото и душата си! Храната за тялото и душата си не я мисли! Тя сама идва до тях. Няма да останат гладни. Но храната за духа ти мисли! И всичко останало ще ти се прибави.

Ако Исус живее в моя живот, и Той е хлябът на живота, и стана ХЛЯБ ЗА МЕН, то моя живот трябва да е ДОМ НА ХЛЯБ за другите!

Нека живота ни стане дом на хляб за мнозина! Ако искаш да имаш топъл и ароматен хляб за другите, то трябва всеки ден да го приготвяш! Иначе ще имаш твърд хляб, стари трохи, които ще изчезнат в даден момент и ще има празни рафтове в живота ти!

Нека се молим за свежо Божие Слово в църквата ни! Молете се „Свято място“ да бъде винаги пекарна, която да мирише на топъл хляб от небето! Молете се за хората, които предоставят храна в Божия Дом! Молете се за всеки, който застава отпред и говори върху Божието Слово! Да бъде винаги силно слово, вдъхновено от Бог и никога подправено с човешки неща!

Нещото, което вярваме за това място, което градим е, че тази църква ще се изгражда в дълбочина с Божието Слово. И ако си част от нея, то Божието Слово трябва да заема важна част от твоето ежедневие! Време е да заобичаш Божието Слово, така както никога до сега не си Го обичал. Нещото, което никога няма да се променя е Божието Слово. И няма значение през какво преминава Църквата, Божието Слово трябва винаги да измива Църквата и да я обновява и храни. За това е много важно винаги да се молите за Божието Слово в тази църква. И тези дни, в които ще се молим за нашата църква, молим ви от Христова страна, молете се за Словото, което да слиза на това място. Да, вие идвате и сте част от църквата, но както сядате на масата и се молите и благославяте храната, която ще влезне след малко във вас, така се молете още по-здраво за духовната храна, с която ще се нахраните след малко. Благославяйте духовната храната на тази маса. Нека винаги е свежа, достатъчна, питателна, пълна с витамини и минерали, разнообразна, винаги от Духа, а не човешка, пълна с помазание и сила от Бог! Църквата ни винаги трябва да има едно специфично послание, видение, което да пренася в поколенията след нас. И това за нас е видението на църквата ни: Свято място, където Бог слиза и всичко се променя! ...

Църквата! Това е една от най-невероятните теми, които трябва да ни вълнуват като християни от 21 век. Това е най-омразната тема на дявола – ЦЪРКВАТА и нейното предназначение в миналото и настоящето.

Ние сме част от Църквата на последното време, която ще живее с такава сила и власт, каквато никога до сега и ще накара дявола да трепери и бяга от сянката й.

Каква стойност има Църквата в нашите глави? Какво мислим за Църквата? Правилното нещо ли е тя в живота ни? Знаем ли в какво точно участваме? Какъв е смисълът да ходиш всяка неделя на църква или на домашна група в четвъртък? Има ли смисъл от това, което правим и в което участваме?

Малко повече ще поговорим в 20 ден за Църквата като цяло и ще се молим за нея, но тук ще засегнем малко темата за Църквата и нейния смисъл и ще поговорим за нашата църква „Свято място“ и ще се молим за нея!

В това място винаги ще влизат и ще бъдат част от нас всякакви хора. Може да не ти харесват и да те дразнят, но те ще се променят, ще се свързват, изцеляват и ще се вграждат в едно духовно здание, което Сам с устата Си Исус е нарекъл „Свято място“. И ако си мислил до сега по един начин за Църквата, то днес те молим от Христова страна да промениш мисленето си и ти да изцелееш отвътре.

Църквата е преживявала много и е била наранявана и опетнявана много. Всеки, който идва от дадено друго място ще трябва да бъде изцеляван и вграждан в нещо различно и свято. Останалите, които сега се покайват ще се вграждат в нещо ново и свято. Това, което градим тук макар и да е част от голямата Църква по лицето на земята, то е нещо ново и аз искам да създадем нова атмосфера на любов и пълно приемане на всеки, който се прибавя към нас! Място на изцеление и възстановяване. Място на градеж и сила. Нова църква, ново вино, нов мях, нова сила, ново мислене!

Живеем в последни времена. И Църквата живее в последни времена. И се вълнуваме за онези неща, за които Исус говори, че Църквата на последните времена ще ходи. Очите ни ще го видят това. Неръкотворен храм, който Бог изгражда и за който се грижи!

Божия дом – наш дом!

Ти си храм на Святия Дух на Бог! А заедно съставляваме Божия дом! Който като се събира заедно, докато се събира заедно херувимите слизат с крилата си и донасят присъствието и славата на Бог в нея. Ти си част от Църквата Му! Част от теб съставлява Божия Дом! Не мисли нещо по-малко за себе си! Ти си част от Църквата!

Толкова силно Бог ни говори, когато създавахме църквата „Свято място“.

Има много създадени църкви, които са толкова различни и всяка една от тях показва многообразието на същността на Нашия Бог! Така Бог поиска от нас да започнем да градим още един дом, в който Той да обитава по различен начин. И ние вярваме, че „Свято място“ е едно различно духовно семейство, което ще има своя чар, своите силни характерни черти, и всичко, което се случва на това място ще обогатява цялата картина на Божието Царство.

„Свято място“ е църква, за която Божието присъствие във всяко събрание ще бъде най-важното нещо! Неговото изявено присъствие в нашето хваление, молитви, споделяне на Божието Слово, дейности и протягане към обществото ни! Видението или визията на църквата ни е: „Свято място, където Бог слиза и всичко се променя!“ Името дойде от Неговата уста към нас: „Направете място за Мен, където аз да слизам и да обитавам между вас! Наречете го: „Свято място“, защото когато направите място за Мен и моята слава, когато ми се предадете напълно и аз слизам между вас това място ще става Свято място! Събувайте обувките си и оставяйте всичко на страна, защото мястото на което стоите ще бъде Свята земя!“...

Ние можем да бъдем по-благодарни, отколкото сме!

Благодарността трябва да бъде една от основните части на нашия живот! Библията ни насърчава да показваме своята благодарност един към друг, но също така да не забравяме да благодарим и на Този, Който ни е създал и в Чийто контрол е целия ни живот! 

Благодарността е онова чувство на удовлетворение, което ни помага да продължим по пътя на живота с още по-голяма сила. Като хора ние можем да показваме благодарност и да приемаме благодарност, което показва Божия почерк в нашите сърца!

Когато в Битие Господ създаде човека, Той каза: „Нека да създадем човека по наш образ и подобие.“ Като хора всеки от нас е усещал радостта и удоволствието на благодарността, която му е показана или той самият е показвал.

За съжаление в днешният забързан и напрегнат свят, като че ли чуваме думата „Благодаря“ все по-рядко. Заобиколени сме от много материални блага и удобства и въпреки това често усещаме чувство на празнота и недоволство.

Купуваме все повече и различни неща, посещаваме различни страни по света с цел да изпитаме нещо ново и да почувстваме наслада от живота. Преследваме щастието в живота защото не искаме животът ни да бъде изживян напразно и плащаме много за да се насладим на всичко, което ни предлага днешния свят...

Разбира се всички тези неща ни носят определена радост и удовлетворение, но проблемът е, че тази радост е само временна и мимолетна. Когато парите свършат и здравето ни се разклати и близките ни пренебрегнат, радостта и удовлетворението от всичките тези спомени се изпарява и в спомените ни остава само едно горчиво и празно съществуване с много въпросителни относно това дали всички тези неща са смисълът на живота?  И ако успеем да се убедим, че това е бил смисъла, защо тогава душата ни е като вдън земя?

Тогава започваме да си задаваме въпроси относно това дали Бог съществува и кой всъщност е Той. В Библията се казва, че човек гол е дошъл на този свят и гол ще си замине и всички притежания, които е натрупал ще останат тук. Също така се казва, че смисъла на живота не се състои в изобилието и богатството, защото кой човек може да си купи радост, здраве или любов?

Това са неща, които никой на земята не може да ни предложи, колкото и да се старае, защото те са само дар от Бог и Той ги дава на онези, които са ме угодни.

Благодарността е от тези добродетели, които привличат благословението на Бог в живота ни, защото изпълнява Божията воля в нашия живот. Както е писано в 1 Солунци: „Във всичко благодарете защото това е Божията воля за вас в Исус Христос“. Божията воля за всеки човек е да има благодарно сърце към своя Създател и към тези, които са около него.

Нека помислим как да благодарим първо на Бог за това, което имаме и ни е дал без дори да сме го искали или заслужили и също така да не забравяме да благодарим и на хората, които са около нас. Мнозина от тях се грижат и ни помагат от добро сърце, защото и то е дар от Бога.

Когато настроим ума и размишленията си върху това, което е ценно и стойностно, и което няма да повехне един ден, тогава наистина семената на благодарност започват да разцъфтяват в нашите сърца и не е трудно да бъдем благодарни! Библията казва: „Това, което говори устата произлиза от сърцето на човека.“ Сърцето е изворът, от който изтичат нашите думи и действия. Нека размишленията на сърцата ни и думите на устата ни да бъдат угодни пред Бог, за да бъдат за благословение и на хора, които са около нас!

Като Божии хора, на нас ни е заповядано да „благодарим на Бог, за всички неща“, да „пеем на Господа и да Му благодарим“, и „сърцето ни да бъде изпълнено с благодарности към Бога“.

Защо Бог би ни заповядва да бъдем благодарни? Ако изберем да бъдем благодарни, ще получим истинска радост и огромно щастие.

Ние трябва да бъдем благодарни за неща, но не и само за това!...

Нека вярваме и да се молим, че очите ни ще видят спасението на нашите близки през тази година! „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш - ти и домът ти.“ Деяния 16:31 Имаме силно обещание за спасение на целия ни дом, върху което може да стъпим и да се молим за нашите близки!

Както Бог е работил в живота ни и ни е привлякъл към Себе Си, така Той има план и за хората от нашето семейство! Ние можем да искаме тяхното спасение, но има Някой, Който иска да ги привлече към Себе Си повече от нас! Ето защо трябва да се доверим на Бог за тях! Неговите планове са много по дълбоки и различни от нашите!

Нека се молим за тях! Но всичко останало да оставим на Бог! Бог ще работи в живота им.

Ние имаме задължението да сме светлина и добрия пример за Христос в домовете си, но всичко останало е в ръцете на Бог! Нека живеем според Божието Слово и да виждат в нас живот според християнските ни ценности. Нека използваме и добрите възможности да им говорим за Него, но не и да им го натрапваме. Нека не виждат разминаване между нашите вярвания и живота, който живеем! Но нека бъдем добрия пример!

Понякога това да ни виждат с Библията в ръка е напълно достатъчно да им говори вместо всичко останало! Нека да виждат това, че не можем без Бог! Нека виждат минутките ни на молитва както на масата преди хранене, така и в коридора преди тръгване за работа, както и вечер преди лягане! Нека да виждат, че ставаме и лягаме с Него! Да виждат приятелството ни с Него! Да виждат упованието ни в Него!

А всичко останало да го оставим на Бог! Той има своя път до тяхното сърце! Нека се наслаждаваме на красивия, но и сигурния начин, по който Бог достига до техния живот!

Нека бъдем в готовност да отговаряме на въпросите им, а не да ги удряме с Божието Слово и да ги изобличаваме за живота, който живеят!

Нека любовта на Бог към тях върви пред нас!

Свидетелството за живота ни ще ги доведе до Христос! Но нека бъдем само проводници на Неговото присъствие и любов! Приемай ги напълно такива каквито са и ги обичай безрезервно!

Нека живеем живот с тях така, че от устата им един ден да чуем за нас: „Преди да се запозная с Бог, аз видях любовта Му през теб! Не виждах и не познавах Него, но виждах и познавах теб! Благодаря ти, че не се отказа да се молиш за мен!“

Бог има начини, с които ще стигне до сърцата им! Ще направи нужното в живота им, за да привлече вниманието им към Него!

Нека не се обезсърчаваме! Нека не спираме да вярваме за тях! Нека се молим за тях!

И нека очите ни видят спасението и промяната в тях!

Нека не се отказваме да вярваме! А след това устата ни ще бъде пълна със свидетелство за това, как Бог е стигнал до сърцата им и е преобърнал живота им! В същност ще можем да говорим и на други християни как да се молят и работят с близките си за тяхното спасение! Ще сме натрупали и грешки и добри ходове! И ще можем да споделяме с други какво трябва да правим и какво не!

Защото докато близките ни се спасяват ние ще сме пораснали духовно малко повече и ще сме опознали малко повече обичащото сърце на нашия Бог!

Нека се молим!