Уроци по Родинознание с д-р Костадин Костадинов

КОЙ и ЗАЩО подменя българската ИСТОРИЯ?

Исторически факти свързани с Освобождението на България от турско робство.

В този урок по Родинознание ще научите 3 малко известни факти за Съединението на България и от къде започва историята на българското Съединение?

Приятно слушане!

д-р Костадин Костадинов

Отбраната на Шипченския проход: Една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г.

В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.

В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Българите в Беломорска Македония

---

През 2005 г. снимах първия филм за забравените българи в Беломорска Македония - "Един народ сме". Никога няма да забравя как на границата ни върнаха два пъти за глупости, как не ни пускаха да минем с камерата, как в едно българско село в Костурско полицията ни арестува за кратко, само защото пеехме на висок глас в колата народната песен "Смиляна" на Любка Рондова, как видяхме хора, чиито бащи и дядовци са били убити от гърците само защото са били българи, как същите тези хора се озъртаха, когато говореха с нас на български, защото ги беше страх да не ги чуе някой грък, как дори и днес гърците заличават всички следи от българщината в нашето Беломорие. Това беше през 2005 г. Бях на 26 години, България не беше в Европейския съюз. Сега, през 2021 г., съм на 42 години и България е в ЕС. Единственото нещо обаче, което се е променило за тези 16 години, е минаването на границата, което става лесно и бързо. Всичко друго обаче си е същото.   

Понеже непрекъснато слушам мантрите как ЕС е панацея за всички проблеми, как разрешава национални противоречия и малцинствени проблеми, решиха да направя един кратък репортаж за днешното състояние на българщината в Беломорска Македония. 

В него ще видите старият български град Костур, намиращата се в него църква „Свети Архангели Митрополитски“ (където и изобразен българският цар Михаил II Асен), комитското гробище до с. Апоскеп (където са погребани десетки български четници и войводи от ВМОРО), с. Шиштево и родната къща на народната певица Любка Рондова, базиликата "Св. Ахил"  на о-в Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро, където се намира гробът на българския цар Самуил.   На нито едно от тези места няма да видите дори и най-малък знак, че те са част от българското културно наследство. Да не говорим за това, че българското малцинство в Гърция продължава да е непризнато - за гръцкото правителство българи в Беломорска Македония няма и никога не е имало. Е? Нали ЕС решава всякакви проблеми? Или решава всякакви други проблеми, само не и български?   

Тук е момента да спомена и нещо друго. Все пак за да се случи каквото и да е в това направление трябва да има активност и от страна на българското правителство. А то, откакто сме влезли в ЕС, мълчи - срамно и жалко мълчи. Не че и преди това е говорило каквото и да е по този въпрос, разбира се.   Общо взето нашите правителства мълчат от 1944 г. насам. Още по-срамното е, че през 7 от последните 10 години страната ни се управлява партии, определящи се за патриотични. Нещо повече - от 2007 г. досега в Европейския парламент непрекъснато има български евродепутати, определящи се като патриоти (първо от Атака, а сега от т. нар. ВМРО). За тези 14 години нито един от тях, нито веднъж, повтарям, НИТО ВЕДНЪЖ, не повдигна въпроса за българското малцинство в Гърция и за спазването на неговите права.   Толкова по този въпрос, изводите ги оставям на вас. Аз мога да кажа само едно нещо за финал - време ни е за Възраждане! 

 ще направя всичко по силите, заедно с моите съмишленици от Възраждане, сънародниците ни в Беломорието да получат закрилата на българската държава.

Българският хан Тервел разгромява арабите при Константиопол и спасява Европа от арабско нашествие. Едно от най-значимите събития в историята на Европа!

Изображение: Васил Горанов

На 9 юли 2021 година, отбелязваме 171 години от рождението на патриарха на българската литература.

Северна Добруджа е първата територия на юг от Дунав, на която се установяват древните българи водени от Аспарух при преселението им от степите на северното причерноморие към земите от Балканския полуостров на които техните потомци живеят вече повече от 1330 години. Възвръщането на Южна Добруджа към България е единственият резултат от опитите за мирна ревизия на Ньойския диктат. Крайовската спогодба възстановява частично историческата справедливост, извършена спрямо добруджанските българи. В края на ХІХ и през ХХ в. Добруджа е превърната в разменна монета. А днес като че ли ние потомците сме забравили, че тази изконна българска земя има и северна част. Свидетелствата за българското присъствие в Северна Добруджа все още са живи, но се заличават бавно и тактично, като се разчита времето да свърши своята пагубна работа. Време е днешните ни управляващи да положат усилия да съхранят паметта за дедите ни, като се поставят паметни плочи, реставрират се стенописите и иконите и се възстановят военните гробища. Защото от тук започва България.

Историята на българите в Беломорска Македония е изпълнена както с героични страници, така и с черни предателства. Ще ви разкажа историята на един от най-големите предатели в историята на българското национално-освободително движение в Македония, Константин (Коте) Христов от с. Руля, днес прекръстено от гърците на неговото име - Котас.  Той убива своя побратим, войводата Лазар Поптрайков, докато раненият комита спи, и занася главата му на гръцкия владика на Костур, Германос Каравангелис, за което и получава солидно за онова (и не само за онова) време възнаграждение от 50 златни турски лири. Тъй като обаче никой не обича предателите, по-късно гърците предават своя слуга и той е хванат и убит от турците.  

Днес в родното му село има музей, от който жителите на Руля се срамуват. На входа на селото пък има бюст на Коте, чиято паметна плоча, с помпозен надпис "първопроходец на македонската борба" редовно бива трошена от местните българи.

България е предала и забравила своите чеда по тези стари български земи, но те все още не спират да се съпротивляват на гърцизма и насилствената асимилация, провеждана от Гърция неспирно от 1912 г. насам.  

#ЛазарПоптрайков #БеломорскаМакедония #предателякотехристов

В този урок по Родинознание ще научите подробности около т.нар "Ден на престъпното безумие". Това е един от най-тригичните моменти в съвременната история на България. Денят на престъпното безумие, е денят в който България обявява война на целия Балкански полуостров.

Абонирайте се за моя подкаст и споделете този епизод, за да помогнете повече хора да знаят за историята на България!

Месец юни е известен не само с многобройните си празници, но най-вече с един специален ден - 2 юни, денят на Христо Ботев и на загиналите герои за България.

Поради тази причина, първият подкаст е свързан с живота и делото на тази емблематична личност в бългаската история и литература.