Българите в Беломорска Македония
През 2005 г. снимах първия филм за забравените българи в Беломорска Македония - "Един народ сме". Никога няма да забравя как на границата ни върнаха два пъти за глупости, как не ни пускаха да минем с камерата, как в едно българско село в Костурско полицията ни арестува за кратко, само защото пеехме на висок глас в колата народната песен "Смиляна" на Любка Рондова, как видяхме хора, чиито бащи и дядовци са били убити от гърците само защото са били българи, как същите тези хора се озъртаха, когато говореха с нас на български, защото ги беше страх да не ги чуе някой грък, как дори и днес гърците заличават всички следи от българщината в нашето Беломорие. Това беше през 2005 г. Бях на 26 години, България не беше в Европейския съюз. Сега, през 2021 г., съм на 42 години и България е в ЕС. Единственото нещо обаче, което се е променило за тези 16 години, е минаването на границата, което става лесно и бързо. Всичко друго обаче си е същото.
Понеже непрекъснато слушам мантрите как ЕС е панацея за всички проблеми, как разрешава национални противоречия и малцинствени проблеми, решиха да направя един кратък репортаж за днешното състояние на българщината в Беломорска Македония.
В него ще видите старият български град Костур, намиращата се в него църква „Свети Архангели Митрополитски“ (където и изобразен българският цар Михаил II Асен), комитското гробище до с. Апоскеп (където са погребани десетки български четници и войводи от ВМОРО), с. Шиштево и родната къща на народната певица Любка Рондова, базиликата "Св. Ахил" на о-в Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро, където се намира гробът на българския цар Самуил. На нито едно от тези места няма да видите дори и най-малък знак, че те са част от българското културно наследство. Да не говорим за това, че българското малцинство в Гърция продължава да е непризнато - за гръцкото правителство българи в Беломорска Македония няма и никога не е имало. Е? Нали ЕС решава всякакви проблеми? Или решава всякакви други проблеми, само не и български?
Тук е момента да спомена и нещо друго. Все пак за да се случи каквото и да е в това направление трябва да има активност и от страна на българското правителство. А то, откакто сме влезли в ЕС, мълчи - срамно и жалко мълчи. Не че и преди това е говорило каквото и да е по този въпрос, разбира се. Общо взето нашите правителства мълчат от 1944 г. насам. Още по-срамното е, че през 7 от последните 10 години страната ни се управлява партии, определящи се за патриотични. Нещо повече - от 2007 г. досега в Европейския парламент непрекъснато има български евродепутати, определящи се като патриоти (първо от Атака, а сега от т. нар. ВМРО). За тези 14 години нито един от тях, нито веднъж, повтарям, НИТО ВЕДНЪЖ, не повдигна въпроса за българското малцинство в Гърция и за спазването на неговите права. Толкова по този въпрос, изводите ги оставям на вас. Аз мога да кажа само едно нещо за финал - време ни е за Възраждане!
ще направя всичко по силите, заедно с моите съмишленици от Възраждане, сънародниците ни в Беломорието да получат закрилата на българската държава.