ВАЯКЕЛ

Рав Авраам Финци (р. Сарайево, ? - ?) - меламед и шохет в Плевен в средата на 19-ти век. Автор на Лекет а-Зоар (Белград, 1859 г.)

ПРЕДГОВОР НА ЛЕКЕТ А–ЗОАР

[...] Устата ми и мислите ми, се провикнаха: “Защо спиш? Стани и чети от изказванията на свещения Зоар и историите му, от всичките му краища, и ги събери едно по едно и да бъдат заедно. И ги преведи на местния говор (джудезмо), за да знае и разказва народът делата на праведниците, чиито дял е вечния живот, докъде са стигали набожността и чистотата им. И се знае, че са казали нашите учители, благословена да е паметта им: “Всеки, който разказва делата на праведните, стиха казва за него, че все едно се занимава с най-желаните теми (т.е. Езотерични теми).” [...] 248 изказвания съответсващи на 248-те части на тялото, и също защото името ми Авраам е гематрия 248. [...] И нарекох книгата Лекет а-Зоар, което е равно на “сърце” (32) в миспар катан. Сърце, което познава мъката на душата му. А също и защото Авраам бехар Моше е също 32 в миспар катан, за да има и удоволствие и душата на моя учител и баща, душата му да е в Еден. И понякога написах и някоя кратка мисъл изведена от изказването [на Зоара]. [...]

Спаси народа си и наследството си, а сред тях и града Плевен, да го пази Бог, защото от няколко години дойде Авраам да живее по тази земя, и народът, който я обитава, въпреки че е малоброен, ме приеха с радост да служа сред тях понякога с шехита, а понякога с преподаване на Тора, и имаше благополучие и избягаха скръбта и въздишката от мен и семейството ми, защото се скитах за прехрана и нямах нищо, а те утолиха жаждата ми с всичко. И ядох от хляба им и от чашите им пих, и ми дадоха пари от джобовете си [...], за да напечатам разкоша - тази книга на Тората. [...].

Базирано на книгата му “Лекет а-Зоар” 

ЗОАР, ВАЯКЕЛ 198а

“ВЗЕМЕТЕ ОТ СЕБЕ СИ ДАР ЗА ГОСПОД” (Шмот 35:5) - Р’ Йеуда започнал [да тълкува] със стиха: „Не е ли да разделиш (фарос) хляба си с гладния...?“ (Йешаяу 58:7). Ела и виж: чист е дялът на човек, когато се натъкне на сиромах, защото онзи сиромах е дар от Светия, Благословен да е Той, Който му го е изпратил. Който приеме този дар с радостно лице, чист е неговият дял. Ела и виж: който прояви състрадание към сиромах и съживи душата му, Светият, Благословен да е Той, му го зачита, сякаш е създал душата му. И затова Авраам, който проявявал състрадание към всички хора, Светият, Благословен да е Той, му го зачел, сякаш ги е създал, както пише: „и душите, които създадоха в Харан“ (Берешит 12:5). 

И въпреки, че обясняваме „парос“ така: какво а “парос?” „Разстилане“, т.е. Да му разстила покривка за хляба и друга храна, за да яде. Друго обяснение: „парос“ - „разчупване“, защото е правилно хлябът да се нареже за бедния човек на филийки (прусот), за да не се чувства той засрамен и да не пести. „Хлябът си“ [...], но не този, придобит чрез грабеж, насилие или кражба; защото в този случай, вместо да бъде източник на заслуга, той ще бъде напомняне, горко му!, за греховете му. Подобно на това: “ВЗЕМЕТЕ ОТ СЕБЕ СИ ДАР ЗА ГОСПОД”, вземете, от което е ваше, но не и от това, което е придобито чрез насилие, грабеж или кражба.

РУТ 2:19 

И свекърва ѝ ѝ каза: “Къде събираше класове днес? И къде стори (работи)? Благословен да е онзи, който те е забелязал.” А тя разказа на свекърва си за кого стори и каза: “Името на човека, с когото сторих днес, е Боаз.”