Още първият герб на Пловдив изобразява седем хълма и река. Пейзажът е историческата люлка на града и с право се утвърждава като негов символ. В съвремието обаче местните се идентифицират повече с тепетата и са забравили за „най-прекрасната измежду реките“, както е възпята Марица още от античните поети.

„Пловдив, противно на всяка логика, се отдалечава от своята Марица. Да стъпваш по бреговете ѝ – нещо, някога така естествено, днес е занимание за маргинали и рибари“, разказват Димитър Панайотов и Александър Николов в есенния брой на Нула32. Двамата тръгват по следите на тази разлъка и се срещат с представители на рядката порода „речни хора“ в един град, който е обърнал гръб на реката си. Макар първоначално стъписан и гарниран със скептицизъм и досада от летните горещини, репортажът им постепенно се превръща в любовно писмо до „бавната и протяжна“ Марица. С надежда да си спомним за нея.