Още първият герб на Пловдив изобразява седем хълма и река. Пейзажът е историческата люлка на града и с право се утвърждава като негов символ. В съвремието обаче местните се идентифицират повече с тепетата и са забравили за „най-прекрасната измежду реките“, както е възпята Марица още от античните поети.

„Пловдив, противно на всяка логика, се отдалечава от своята Марица. Да стъпваш по бреговете ѝ – нещо, някога така естествено, днес е занимание за маргинали и рибари“, разказват Димитър Панайотов и Александър Николов в есенния брой на Нула32. Двамата тръгват по следите на тази разлъка и се срещат с представители на рядката порода „речни хора“ в един град, който е обърнал гръб на реката си. Макар първоначално стъписан и гарниран със скептицизъм и досада от летните горещини, репортажът им постепенно се превръща в любовно писмо до „бавната и протяжна“ Марица. С надежда да си спомним за нея.

Започваме ново начинание, продиктувано от променената концепция на списание Нула32, а именно фокусът върху дългоформатните лични репортажи. Какво имаме предвид – много повече дълбочина, контекст, време за размисъл. Знаем обаче че прочитът онлайн е различен от този на хартия, затова решихме да предложим централните си теми и в аудио формат. Започваме от бр. №36 със заглавие „Защо ни е култура“, а в движение ще се върнем и към бр. № 33, 34, 35, в които също опознаваме границите на личния репортаж. И така... този формат на Plovdiv Calling започва с редакторските думи в броя, след което авторът Владислав Севов прочита произведението си. Приятно слушане! 

Първи епизод на Plovdiv Calling - подкастът на списание Нула32. Премиера на брой №22 „На Широкото“.