В дългата история на човечеството има един постоянно присъстващ, неизбежен, незаобиколим, неунищожим, фактор - глупостта. Парадоксално е, че с развитието на цивилизацията този фактор не изчезва. Освен това днешната глупост, не е по-умна от вчерашната. Този факт ще рече, че човечеството като цяло не се мести в посока трупане на знание и развитие на ума. То по-скоро се разтяга в тази посока, но единият му край е здраво закотвен, закован, бетониран в началото на координатната система, където цари пълното, абсолютно невежество. Процентното съотношение на умни и глупави изглежда е константна величина във времето. При разширяване кръга на знанието обаче се създава впечатлението, че тези, които са на фронта на това разширяване сякаш намаляват, защото кръгът става все по-голям и с това те се отдалечават един от друг - разреждат се, докато в центъра плътността си остава същата като тази в началото - непробиваемо яка.
Поради това си естество, глупостта присъства навсякъде. В този епизод ще се спрем на нейния съществен принос в обявяването и воденето на войни. Макар че всяка война носи смърт и нито една не е породена от мъдрост има такива, които са достойни за подигравка и надсмиване от дистанцията на времето, заради изключителната глупост, която ги е породила и съпътствала до прекратяването им.