Здравейте, радвам се пак да бъда част от “Българска наука” и от усилията на Петър Теодосиев да популяризира науката в България. Особено в тези времена, които ни показаха възможностите на комуникацията и на дигитализацията. Както на нашите процеси на работа в ежедневието, но всъщност и това, че можем да използваме много по-пълноценно социалните платформи, различни дигитални платформи за комуникация и разпространение на добри практики и резултати.
Най-важното, което мога да споделя с вас е, че в крайна сметка Covid-19 действително показа колко е важно значението, ролята и мястото на науката в нашия ежедневен живот. Обедини много учени и всъщност върна учения в телевизията, радиото и медиите.
Хубаво е, че наблюдаваме доста често дебати между самите изследователи. Което в последните години рядко се случваше, защото имаме водещи топ теми и водещи известни лидери сред изследователите.
Но Covid-19 показа нещо друго - че науката е много интердисциплинарна и в науката и технологиите има още много неоткрити и неясни неща. Те се дължат на различни причини. Моят личен и професионален извод на базата на всички срещи с министрите от другите държави ме наведе на следните две тенденции, върху които е хубаво да се замислим оттук насетне - какво правим и къде инвестираме в научните изследвания. Първото и най-важно нещо, което ни показа, че не сме готови да се справим с подобни действително сериозни предизвикателства, включително и научни, е липсата на европейско ниво и на ниво научни институции, на правила, на технологии свързани с отворен достъп до данни. Всъщност се оказа, че има много малко подготвени научни организации в Европа, частично няколко големи научни инфраструктури, слава богу ние участваме в една от тях - за био банкиране. От една страна самите научни данни получени в резултат на финансиране на научен проект реално не са обработени, не са със стандарти, съвместими с други държави и не могат да се ползват. Или просто липсата на манталитет и практика тези данни да бъдат дигитализирани, много често и липсата на стимули разбира се. И реално най-страшното - липсата на връзка с други публични данни, като например данни за пациенти с Covid.
Така че политиката за дигитализация, за работа с големи данни, отворен достъп до данни, така нареченият “облак” за научни резултати, повече отвсякога идват на дневен ред. Това няма да е лесно, една облачна инфраструктура не се създава от днес за утре, защото както казах това е свързано не само с технологията, но и със стимулите и за младия учен и за опитния учен, да направи това усилие. Което няма как да стане, не може Министерството на образованието и науката само, без партньорството и подкрепата на университетите и научните организации да направи това нещо възможно. А реално ако не го направим ние ще изостанем, ние не можем да участваме в големи европейски мрежи.
Втората тенденция, която забелязах и не се случва само в България, напротив - и в големите държави, това е липсата на кадри. Всъщност има недостатъчно работещи в сферата на научните изследвания. Има недостатъчен брой хора биолози, физици, химици, хора с високи технологични умения и много познания в областта. Отново защото се оказа, че това ново световно предизвикателство на този вирус всъщност обединява различни науки и различни експертизи. И се оказа, че не непременно в случая изкуствения интелект е толкова напреднал и на такова ниво, че да ни помогне да се справим с тази криза, напротив. Всъщност се оказа, че реално ни трябват и то високо специализирани лаборанти, специалисти и изследователи, които да се занимават с тези теми.
А защо това е предизвикателно, може би някои от вас ще се запитат. Защото аз се притеснявам, че ако не променим нещата и не създадем малко повече свобода и ако не маркетираме България като дестинация, в която могат да се завръщат нашите изследователи, може да има нова вълна на изтичане на мозъци. Защото имайте предвид,
