БГ Наука Подкаст

Интервю с проф. Радка Кънева, Медицински Университет

https://www.youtube.com/watch?v=3N4nayd5zn8

 

Изтегли сп. Българска наука: https://kupinauka.com/page/abonament

Европейска нощ на учените 2020 г. - https://nauka.bg/nosht2020/

Стани автор: https://nauka.bg/publikuvaj-v-sp-blgarska-nauka/

КупиНаука - онлайн магазин за научни тениски и научни колиета: http://kupinauka.com/

#науката #подкаст #България

Гл. ас. д-р. Ивайло Кирилов, ИПАЗР „Никола Пушкаров“

https://www.youtube.com/watch?v=P8bSTuMWSGQ

 

Изтегли сп. Българска наука: https://kupinauka.com/page/abonament

Европейска нощ на учените 2020 г. - https://nauka.bg/nosht2020/

Стани автор: https://nauka.bg/publikuvaj-v-sp-blgarska-nauka/

КупиНаука - онлайн магазин за научни тениски и научни колиета: http://kupinauka.com/

#науката #подкаст #България

Над 100 стр. в брой 132 – вижте ги: https://nauka.bg/bgnauka132/

Вземи абонамент за 3,50 лв. на месец (плащате всеки месец по 3,50 лв. автоматично и получавате всички броеве на списанието) Виж повече тук >>

 

Статията:

https://nauka.bg/borbata-spasyavane-maslinovite-darveta-evropa-2/

Идеята на този епизод на подкаста на БГ Наука е да покажем част от съдържанието на списанието и по-точно на брой 126. Така ще може да чуете какви статии има и ако искате да разберете цялото съдържание, то вярваме че сумата от 3,50 на месец или 30 лв. за една година ще е нищо за огромното съдържание, което предлагаме.

С абонамента веднага получавате достъп до всички излезли до момента броеве и всички следващи.

Абонирайте се от тук - https://kupinauka.com/page/abonament

Брой 126 вижте тук - https://nauka.bg/bgnauka126/

“Хора на науката – Университетът като убежище на мисълта” – свали от ТУК (pdf)

Вижте повече за Нощ на учените 2020 тук https://nauka.bg/nosht2020/

***

Тази книга се издава по проекта № 633175 – „Европейска нощ на учените“ – K-TRIO (Researchers in Knowledge Тriangle), който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейската комисия по програма „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и технологично развитие.

© Петя Бъркалова – съставител и редактор, 2015

© Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2015

Говори Светослав Стамов, а от тук може да видите първата научна статия по темата - http://duke.academia.edu/SvetoslavStamov

Български Археолози в колаборация с генетици от Университета в Харвард изследват произхода на българите - във видеото представяме първите резултати. Българската научна организация е НИМ (Национален археологически институт с музей към БАН), а от американска страна са професор Дейвид Райх от лабораторията по археогенетика в Харвард и известният археолог д-р Дейвид Антъни със съдействието на Светослав Стамов.

 

При въпроси пишете на [email protected]

 

https://www.youtube.com/watch?v=gLyzjU88f_E

 

Започнах поредица от видеа, в които разказвам как започна проекта БГ Наука. Може да гледате видеото тук или да слушате подкаста на всички платформи за подкаст, попвече вижте тук - https://nauka.bg/bg-nauka-podkast/

https://www.youtube.com/watch?v=zhGbZgbwwSs

 

Всички видеа гледайте тук - https://www.youtube.com/playlist?list=PLZAseBa5RMfPf9HUZsw5ayIAlLN419xAI

Здравейте, радвам се пак да бъда част от “Българска наука” и от усилията на Петър Теодосиев да популяризира науката в България. Особено в тези времена, които ни показаха възможностите на комуникацията и на дигитализацията. Както на нашите процеси на работа в ежедневието, но всъщност и това, че можем да използваме много по-пълноценно социалните платформи, различни дигитални платформи за комуникация и разпространение на добри практики и резултати. 

Най-важното, което мога да споделя с вас е, че в крайна сметка Covid-19 действително показа колко е важно значението, ролята и мястото на науката в нашия ежедневен живот. Обедини много учени и всъщност върна учения в телевизията, радиото и медиите.

Хубаво е, че наблюдаваме доста често дебати между самите изследователи. Което в последните години рядко се случваше, защото имаме водещи топ теми и водещи известни лидери сред изследователите. 

Но Covid-19 показа нещо друго - че науката е много интердисциплинарна и в науката и технологиите има още много неоткрити и неясни неща. Те се дължат на различни причини. Моят личен и професионален извод на базата на всички срещи с министрите от другите държави ме наведе на следните две тенденции, върху които е хубаво да се замислим оттук насетне - какво правим и къде инвестираме в научните изследвания. Първото и най-важно нещо, което ни показа, че не сме готови да се справим с подобни действително сериозни предизвикателства, включително и научни, е липсата на европейско ниво и на ниво научни институции, на правила, на технологии свързани с отворен достъп до данни. Всъщност се оказа, че има много малко подготвени научни организации в Европа, частично няколко големи научни инфраструктури, слава богу ние участваме в една от тях - за био банкиране. От една страна самите научни данни получени в резултат на финансиране на научен проект реално не са обработени, не са със стандарти, съвместими с други държави и не могат да се ползват. Или просто липсата на манталитет и практика тези данни да бъдат дигитализирани, много често и липсата на стимули разбира се. И реално най-страшното - липсата на връзка с други публични данни, като например данни за пациенти с Covid.

Така че политиката за дигитализация, за работа с големи данни, отворен достъп до данни, така нареченият “облак” за научни резултати, повече отвсякога идват на дневен ред. Това няма да е лесно, една облачна инфраструктура не се създава от днес за утре, защото както казах това е свързано не само с технологията, но и със стимулите и за младия учен и за опитния учен, да направи това усилие. Което няма как да стане, не може Министерството на образованието и науката само, без партньорството и подкрепата на университетите и научните организации да направи това нещо възможно. А реално ако не го направим ние ще изостанем, ние не можем да участваме в големи европейски мрежи.

Втората тенденция, която забелязах и не се случва само в България, напротив - и в големите държави, това е липсата на кадри. Всъщност има недостатъчно работещи в сферата на научните изследвания. Има недостатъчен брой хора биолози, физици, химици, хора с високи технологични умения и много познания в областта. Отново защото се оказа, че това ново световно предизвикателство на този вирус всъщност обединява различни науки и различни експертизи. И се оказа, че не непременно в случая изкуствения интелект е толкова напреднал и на такова ниво, че да ни помогне да се справим с тази криза, напротив. Всъщност се оказа, че реално ни трябват и то високо специализирани лаборанти, специалисти и изследователи, които да се занимават с тези теми. 

А защо това е предизвикателно, може би някои от вас ще се запитат. Защото аз се притеснявам, че ако не променим нещата и не създадем малко повече свобода и ако не маркетираме България като дестинация, в която могат да се завръщат нашите изследователи, може да има нова вълна на изтичане на мозъци. Защото имайте предвид,

https://www.youtube.com/watch?v=KfwaOQnbhO0

Изтегли сп. Българска наука: https://nauka.bg/abonament/

Стани автор: https://nauka.bg/publikuvaj-v-sp-blgarska-nauka/

КупиНаука - онлайн магазин за научни тениски и научни колиета: http://kupinauka.com/

Вземи безплатно в pdf 📚 - https://nauka.bg/bgnauka-ucheni/

✅Създадохме този брой, за да улесним всеки учен, който иска в обществото ни да се говори повече за наука.

Изтегли сп. Българска наука: https://nauka.bg/abonament/