БГ Наука Подкаст

https://youtu.be/HOwPjyI-B_I

 

Всичко може да бъде намерено тук - https://ibl.bas.bg/

доц. д-р Илияна Гаравалова, Институт за български език

Изтегли сп. Българска наука: https://nauka.bg/abonament/

Говорим с Ирина за подкаста й "Почти Наука" и как са го започнали с д-р Бо

Вижте всичките подкасти тук:

https://www.youtube.com/channel/UCtbhbn7k4y8jwMQNyuJFU6Q/playlists

 

Изтегли сп. Българска наука: https://nauka.bg/abonament/

Стани автор: https://nauka.bg/publikuvaj-v-sp-blgarska-nauka/

КупиНаука - онлайн магазин за научни тениски и научни колиета: http://kupinauka.com/

Говорим със Стефан Христозов как България е била водеща в създаването и развитието на дроновете. Вход към блога - https://www.unmannedsystems.bg/

Изтегли сп. Българска наука: https://nauka.bg/abonament/

 

https://www.youtube.com/watch?v=D-L8JEhN0Cs

https://nauka.bg/kakvo-tochno-prichinyava-koronavirusat-organizma/

26

Проект: Избрани активни галактични ядра и звезди от Местната група – астрофизика във времевия домейн - https://youtu.be/HmnsK6it3vM

Изтегли сп. Българска наука: https://nauka.bg/abonament/

 

https://www.youtube.com/watch?v=WOXHgqdAD2c

При проблем с аудиото може да гледате видеото със субтитри :)

https://www.youtube.com/watch?v=dqjZF2PTRtw

 

Надявам се всичко да е ОК в Габрово, защото в началото имаше с коронавируса някакви неща?

В Габрово започнахме първи, пак. Първия случай беше регистриран при нас. За съжаление такъв е животът. Това показва, че нашите лекари са били бдителни и са регистрирали този първи случай, който е официален за България. Аз съм сигурен, че първия случай не е бил в Габрово, но така ще остане за историята. Важното е, че това пък беше един знак и хората се мобилизираха, образно казано се стреснаха, и по този начин при нас доста дълго време се запази този по-добър ред. Не бяха небрежни гражданите и това не даде възможност да станем огнище. Дай боже да съхраним това и да продължим да работим.

Веднага след като този случай беше регистриран влязохме във връзка с министър Вълчев от МОН. Бяха направени първите стъпки обучението да премине вече на дигитална основа. Смятам, че много бързо и гъвкаво ние успяхме да се справим с тази задача да продължим обучението. Може да се каже, че при нас то не е прекъсвало, защото преди 6-7 години приключихме успешно един голям проект за дистанционно обучение. Тогава повечето университети имаха такива проекти. Смятам, че нашият беше един от успешните. И въпреки, че допреди няколко месеца, всъщност до началото на кризата, всеки инженер смяташе, че трудно може да стане инженер само с дистанционно обучение човек. И аз продължавам да го мисля, но в тия условия се оказа, че това е неизбежният начин. Трябва да учим дистанционно и да се надяваме в края на май да имаме поне две-три седмици прозорец, за да могат в нашите инженерни специалности студентите да се докоснат до реалната лабораторна база, защото в момента всичко е симулации и виртуални ефекти, правене на виртуални упражнения. Но друго е, трябва да се пипне с ръка. За инженер е страшно, за хирург е още по-страшно, но въпреки всичко трябва да го има и този контакт с техниката. Като казах техниката, при нас вие бяхте свидетел на началото на реконструкцията на това, което се заражда в момента като голяма идея в Габрово. Така нареченият технологичен парк на Техническия университет в Габрово, завърши работата по четири центъра. Един център за върхови постижения и три центрове за компетентност, в единия център сме дори водеща организация. Очакваме да мине всичко това и да дойдете на място да заснемете и да видите каква е разликата. Мисля, че ще бъде осезателна. А и техниката, която започваме да получаваме ще влезе в тази новооборудвана база на този технологичен парк. Наистина ще бъде впечатляваща и за преподавателите и за учените, за студентите, докторантите, а и за бизнеса, който е в региона и цяла България. Наистина става много интересно.

Да. Вярвам, че тези неща ще имат много положителен ефект. А може ли да кажете повече за това как протичат дигитално самите преподавателски часове. Точно това е интересното, предполагам че е предизвикателството, или поне е било, тези инженерни специалности да станат изцяло виртуално. Споменахте за симулации. Предполагам, че така или иначе много от работата на един инженер вече в дигиталния свят изисква софтуер и познаване на различни инструменти?

 

Точно така. Дигиталния свят ни помага да се справим по-бързо с това предизвикателство. Преди 15 години смятам, че това щеше да бъде абсолютно невъзможно. Първо в България има, смятам много добър интернет, който не се огъва въпреки огромния трафик, който се движи в момента навсякъде. Нашите колеги също много бързо реагираха, успяха в тази платформа, която е на университета, както казах от този проект, да качат голяма част от новите си материали. Тъй като преди години и инженерните специалности бяха вкарали свои учебни материали. Вече бяха осъвременени, по-интересни, по-раздвижени. Виждам, че колегите продължават да разширяват това, което искат да покажат на студентите.

Разговаряме с д-р Антоан Тонев за това как се справя СМГ “Паисий Хилендарски” с дистанционното образование и какво е положителното и кое е отрицателното при тази  ситуация.

 

Здравей Антоане, много се радвам, че ще си говорим и ще може да споделиш опита, който имаш като директор и като учител. Първо можеш ли да кажеш няколко думи, в коя институция работиш и какво правиш?

 

Здравей на теб, вашите слушатели, зрители, читатели. Работя в Софийската математическа гимназия “Паисий Хилендарски” и съм учител по история и директор. 

 

Откога си директор?

Директор съм от 4 години, а в СМГ съм от 2018 г.

 

Питам те, защото това, което сега се случва предполагам е прецедент за практиката ти и като учител и като директор. Кое беше най-трудното, с което трябваше да се справиш?

Абсолютно е прецедент. Аз не съм бил учител по време на голямата стачка през 2008 г., така че за мен за първи път имаше някаква сериозна опасност от дългосрочно прекъсване на учебния процес и най-трудно беше в първите дни и дори часове след обявяването на извънредното положение, да вземем решение как да продължим обучението. Но бързо се ориентирахме в ситуацията, избрахме една платформа, с която да работим. Оттам нататък за два дена обучихме всички учители как да я ползват, създадохме акаунти на децата и създадохме екипи по всички учебни предмети. И общо взето за два дни (което бяха петък вечерта, събота и неделя) успяхме така да конфигурираме системата, че от понеделник да започнем реални учебни часове и не сме изгубили дори един ден и един час. 

 

А за учениците как се отрази тази смяна?

Ами те като че ли по-лесно се справиха, защото са по-адаптивни и по-запознати с технологиите и бързо успяха да влезнат и да си регистрират акаунтите само за един ден, това беше неделята. И в понеделник 99% от децата вече имаха акаунт и влизаха в онлайн обучението. Досега успяхме да ги направим 100%.

 

Това е похвално, че буквално няма загуба. Според теб в края на учебната година какъв процент надолу или нагоре ще бъде успехът на учениците заради тази карантина?

Значи обучението в онлайн среда има някои плюсове, но има и редица недостатъци. Недостатъците не се забелязват на първо време, те постепенно се натрупват и това, което в момента е голям проблем за децата е, че на тях им липсва социалната среда и социалният контакт и така се губят ценни социални умения в момента. Може би така е по-успешен образователния процес, тъй като така децата не се разсейват със странични неща докато са си вкъщи и успяват повече материал да усвоят. Но това пък е за сметка на загубата на някои ценни умения и компетентности. Така че не мога да кажа, трудно е да се измери колко нагоре или колко надолу ще бъдат нещата. Ако говорим за фактология и някои умения, специфични за отделните учебни предмети, най-вероятно децата ще се представят на същото ниво като миналата година, или дори на по-добро ниво. Но ако говорим за дълготрайност на постиженията, тогава вече не съм толкова сигурен доколко обучението в електронна среда може да ни даде една дълготрайна алтернатива. Всмисъл - извън класната стая в крайна сметка децата рано или късно ще започнат да губят мотивация, тъй като ги няма учителите, които да ги подкрепят, които да са взискателни. По-трудно е да установиш дали в един клас от 30 деца всички еднакво активно участват, тъй като все пак не можеш да ги видиш с един поглед всичките 30. Трябва да цъкаш от един на друг ученик и непосредствения контакт уж го има, уж ги виждаш всичките на компютъра, но в крайна сметка не е толкова директен колкото е в училище. Така че може би това няма да е добро решение, ако продължи повече от два-три месеца. 

 

Има ли разлика при големите и при малките? По-малките деца например нямат тази дългогодишна училищна...

Говорим със Станислава Стефанова, която преподава Човекът и природата, химия и физика в средно училище "СУ Св. Климент Охридски" в село Камен.

Вижте интервюто с нея, когато й бяхме на гости в класната стая - https://youtu.be/PGjwWCTzLqk

Изтегли сп. Българска наука: https://nauka.bg/abonament/

 

https://www.youtube.com/watch?v=-id01UHR1k4

Вижте първите 30 стр. тук - https://nauka.bg/bgnauka129/

Вземете абонамент и получите всички до сега излезли броя + следващите 11 само за 2,5 лв. на месец! - https://nauka.bg/abonament/

 

https://www.youtube.com/watch?v=lIdzAULWZg8

 

Издадохме брой 128 - https://nauka.bg/bgnauka128/

Специализиран брой COVID-19 - https://nauka.bg/covid19/

Статии и новини свързани с науката в България и света - https://nauka.bg/

Нови видеа и подкаст епизоди - https://nauka.bg/category/nauka/audio/

Историята на БГ Наука - https://www.youtube.com/playlist?list=PLZAseBa5RMfPf9HUZsw5ayIAlLN419xAI

И подготвяме още много материали, за да ви държим в крак с най-новото в науката в България и света.

 

Вземете абонамент за БГ Наука - https://nauka.bg/abonament/