Да, България!

Разговаряме с адв. Димитър Калдамуков, член на НС на „Да България!“, за правните последици от теча на данни от НАП. Ясно ли е вече кой носи отговорността за катастрофата? Какво се очаква от Прокуратурата и Комисията за защита на лични данни? Има ли проблем с националната сигурност и каква е ролята на ДАНС в случая?

Защо НАП държи данни от 10 години назад и кой трябва да бъде санкциониран? В какъв срок КЗЛД трябва да се произнесе?

Какво означава обвинението в „тероризъм“ на Кристиян Бойков? Как може да се докаже умисъл? Налице ли организирана престъпна група, каквато е тезата на прокуратурата? Какво може да предприеме всеки гражданин, който установи че данните са му изтекли?

С госта обсъждаме и на какви обезщетения можем да разчитаме, ако установим че сме пострадали от теча, както и как можем да докажем че сме пострадали.

Какво означава „колективен иск“ и в какъв случай може да се предприеме такова действие? Какво може да се очаква от подаването му?

Какво НАП обясниха за съществуването на файл „QNEQNEV“? Полезна ли е услугата на НАП да открием дали сме засегнати от теча? Какво НАП не са предприели все още и как да се справим с евентуалната „разсеяност“ на КЗЛД?

Законно ли е да разглеждаме и анализираме изтеклите данни? Кой има право да разглежда и анализира?

В допълнителния разговор обсъждаме с Димитър какво представляват доказателствата, които прокуратурата изпрати до медиите, заявлението на НАП че „само“ 189 души трябва да сменят личните си документи, и за заплахата, която представляват пръскачките за националната сигурност.

И накрая – защо и от кого „Да, България!“ беше замесена в цялата работа?

С Божидар Божанов, член на Изпълнителния съвет на „Да, България!“ обсъждаме технологичната страна и политическия ефект един от най-грандиозните течове на лични данни в света - от българската НАП.

Опитваме се да изясним доколко е ясно какво точно се е случило, за да изтекат данните и защо размерите на теча са толкова големи. Как се е получило така че е било толкова лесно да бъдат измъкнати данните на милиони български граждани? Само данни от НАП ли са изтекли? Защо са изтекли данни, които НАП въобще не трябва да съхраняват, а трябва да бъдат изтрити? Защо НАП съхранява данни от други институции? Какво означава файлът „Яне Янев“ и на какви въпроси трябва да отговори НАП във връзка с него? Къде да търсим отговорността за тази катастрофа? Каква е ролята на Галя Димитрова, шеф на НАП, която взе „отговорното“ решение да не си прекъсва отпуската заради теча? „Магьосник“ ли е хакерът, проникнал в информационните системи? Какво технологично ниво е демонстрирала НАП, въз основа на установените факти?

Чии оставки искаме в „Да, България!“ и „Демократична България“ заради случая? Кой е най-големия риск от изтеклите данни и какво може да направи всеки гражданин, за да се защити? Какво следва от тук нататък? Какви са минималните изисквания към поддръжката на информационните системи в администрацията?

С Виктор Минчев, член на Националния съвет на „Да, България!“ правим опит да обясним на по-достъпен език процесите, които текат в българската енергетика. Разговаряме за причините цената на едро на електричество на свободния пазар да е по-висока от цената на дребно на регулирания пазар за граждани.

Защо няколко бизнес асоциации написаха писмо до главния прокурор като се оплакаха от високите цени на тока, от действията на Българския енергиен холдинг и на ръководството на ТЕЦ „Марица изток 2“?

Кои са основните производители на електричество в България? Как топлофикациите участват на енергийния пазар? Каква беше причината да се създаде българска енергийна борса и тя работи ли? Защо държавата не успява директно да продаде на бизнеса евтиния ток, който произвежда?

Как „Топлофикация“ – София печели от продажбата на електроенергия? Защо съществуват реално две борси за електроенергия? Законни ли са сделките, които се сключват на тях? Какво представляваше източването на предприятия в началото на 90-те години и колко си прилича източването на енергетиката днес с него?

С Виктор Минчев обсъждаме дали политиците от ГЕРБ в енергетиката са безсмъртни и как са протекли събитията около оставката на Петър Илиев, председател на НЕК? Какво представляват „счупените търгове“ на пазара за електроенергия и колко струват на нас, данъкоплатците?

Продължаваме с разговор за „Топлофикация“ - София. С какво мнозинство са били назначени на работа мениджърите в дружеството и кой е гласувал за тях? Как точно „Топлофикация“ продава електроенергията си на пазара и защо не използва лиценза си за участие на борсата? Какво пречи на икономическото оздравяване на „Топлофикация“?

Обсъждаме как България се е самоизолирала от пазара на електричество в Европа и доколко това е законно в рамките на ЕС.

Колко е трудно всъщност да се оправят нещата? Защо ГЕРБ не предприема нищо по освобождаване на пазара на електроенергия? Как всъщност се прикрива вдигането на цената на електричеството за гражданите? Скъпа ли е зелената енергия и тя ли е причината за качването на цената на тока?

Как българската държава си осигурява безлихвен кредит за милиарди на гърба на бизнеса? Къде са парите в момента?

Разговаряме с Михал Сотиров, член Комисията по номинациите, член на Националния съвет на Движението, за процедурата по номинации за местните избори за кандидатите на „Да, България!“ в обединените листи на „Демократична България“.

Какви срокове текат в момента за номинациите за местните избори за номинирането на кандидати за общински съветници и на кандидат кметове? Кой може да се кандидатира и кой може да номинира? Какви документи трябва да бъдат подготвени за всеки номиниран? Какъв е срокът за номиниране на общински съветници и на кандидат-кметове? Кога трябва да бъдат номинирани хора за Общинските избирателни комисии (ОИК)? Какви видове кметове номинираме? Как ще бъдат определяни кандидатите за кметове? С какво са различни номинациите за кметове от кандидатите за общински съветници? Каква ще бъде ролята на местните организации? Как ще протичат гласуванията в местните организации? Каква е ролята на партньорите в коалицията - ДСБ и „Зелено движение“? Какво ще се случва в общините където нямаме местни организации?

Уточняваме как в процеса ще могат да участват членовете на „Да, България!“, които не членуват в местните организации, където членуват?

Призивът на Комисията е да се подават документите колкото може по-рано, за да не се струпват всички кандидатури в последния възможен момент.

**** Информация и формуляри за номиниране ****
Всички номинации да бъдат изпращани на мейл: [email protected]

На следните линкове ще намерите формулярите за номинациите:

Заявление за номиниране на кандидат на ПП „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ от листата на „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“, кмет на община, районен кмет или кмет на кметство на местните избори през 2019 г.

Заявление за номиниране на кандидат на ПП „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ общински съветник от листата на „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ на местните избори през 2019 г.

Декларация-съгласие на кандидата за съответствие с изискванията на чл. 6. от Правилата за подготовка и провеждане на местните избори през 2019 г.

Не чакайте последните дни, защото тогава ще се разглеждат стотици заявления и всяка грешка в документите може да е много неприятна.

**** Подкрепете ни! ****
Подкрепете Подкаста на „Да, България!“. Последвайте ни в социалните мрежи. Харесайте страницата ни във Фейсбук. Харесате или споделете разговор, който ви е направил впечатление. Дарете средства.

****

С Христо Иванов, председател на „Да, България!“ и съпредседател на „Демократична България“, разговаряме за политическите цели, които „Демократична България“ си поставя на предстоящите местни избори. Разговаряме и за политическите цели на „Да, България!“ в процеса на номиниране за местните избори. Анализираме актуалните политически събития.

Кои са важните срокове за номиниране на кандидати за общински съвети и кметове? Каква е политическата цел на „Демократична България“ и какво очакват избирателите от нея? Каква е ролята на изборите в демократичния процес и къде е мястото на „Демократична България“ в него?

Какво показват политическите сценарии, които се развиват в момента в България? Каква коалиционна политика е избрала „Демократична България“ и каква е ролята ѝ в политическата стратегия за изборите? Към какви принципи и критерии ще се придържа „Демократична България“ при участието си в местни коалиции? Кои са потенциалните ни партньори по места? Къде се намират червените линии, които няма бъдат пристъпени?

Във втората част на разговора обсъждаме ролята на местните организации и за процеса на одобрение, през който ще преминат кандидатите за изборни длъжности. Какви гаранции ще има за качеството на кандидатите? Какво ще представляват този път вътрешните избори за листите? С какво ще е по-различна кампанията в София? Какви организационни разлики ще има с европейските избори?

В третата част на разговора обсъждаме опита от изборите в Истанбул и изтичането на лични данни от НАП. Работи ли демокрацията и проработи ли тя в Турция? Какво е значението на информационния пробив в НАП за електронното управление и за доверието в България?

**** Информация и формуляри за номиниране ****
Всички номинации да бъдат изпращани на мейл: [email protected]

На следните линкове ще намерите формулярите за номинациите:

Заявление за номиниране на кандидат на ПП „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ от листата на „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“, кмет на община, районен кмет или кмет на кметство на местните избори през 2019 г.

Заявление за номиниране на кандидат на ПП „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ общински съветник от листата на „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ на местните избори през 2019 г.

Декларация-съгласие на кандидата за съответствие с изискванията на чл. 6. от Правилата за подготовка и провеждане на местните избори през 2019 г.

Не чакайте последните дни, защото тогава ще се разглеждат стотици заявления и всяка грешка в документите може да е много неприятна.

**** Призив за подкрепа ****
Подкрепете Подкаста на „Да, България!“. Последвайте ни в социалните мрежи. Харесайте страницата ни във Фейсбук. Харесате или споделете разговор, който ви е направил впечатление. Дарете средства.

****

С Ангел Нейчев, кинолог и член на Националния съвет на „Да, България!“ разговаряме за политиката по отношение на домашните любимци в София и в България. 

Трябва ли всички кучета да носят намордници? Как да определим едно куче като агресивно? Кои са най-важните мерки, които трябва да се вземат, ако кучето е агресивно и какво предвижда законът в този случай? Какво трябва да се направи с нелегалните развъдници на кучета, котки, змии и др.? Как да бъде намерен баланс между интересите на гражданите, които имат кучета и тези, които не харесват кучета? Какво трябва да се предприеме към стопаните на кучетата, нападащи хора? Кой трябва да следи за спазването на закона и как трябва да бъде прилаган той? С коя порода кучета има най-много ухапвания? Как да бъдат решени проблемите със агресивността на селските кучета и на кучетата по строежите? Кои са първите стъпки към разрешаване на проблемите с кучетата в градската среда? Какви са най-важните правила, които трябва да имаме предвид, ако решим да отглеждаме куче у дома?

С Радостина Петрова, граждански активист в областта на градската среда, разговаряме за реконструкцията на Западен парк. 

Защо Западен парк изглежда като след погром? Какво предвижда обществената поръчка за ремонт на парка? Какви са очакванията на гражданите и какво всъщност има като грижа за безопасността в парка? Защо крайния срок за изпълнение на проекта беше удължен? Защо арката на входа на парка не може да бъде ремонтирана, при положение че арка и магистрален водопровод има от доста време?  Защо строителят и общината изглеждат толкова изненадани от различни страни на започналия проект? Имаше ли всъщност обществено обсъждане на Подробния устройствен план на парка преди началото на проекта? Къде ще бъде пресичана железопътната линия от живеещите в „Люлин“ и въобще ще има ли достъпен вход откъм „Люлин“? Какви са плановете за навлизане на индивидуалните електрически превозни средства в София и в Западен парк и по какви правила ще става това?

С помощта на Алина Добрева, член на НС на „Да, България!“, кандидат за евродепутат на изборите през май и  специалист по европейски въпроси, опитваме да навлезем по-дълбоко в процесите в институциите на Европейския съюз, които трябва да протекат до избора на новата Европейска комисия.

С какво мнозинство се избира бъдещия председател на ЕК от Европейския съвет? Какво се случи със системата на водещите кандидати (шпицен кандидати) за избиране на председателя на Европейската Комисия след последните избори? Какви бяха аргументите на централноевропейските страни против кандидатурата на Франс Тимерманс? Закъсняваме ли с графика за избор на Комисията и Урсула фон дер Лайен ли е най-подходящия кандидат за неин председател? Коалиционно ли е управлението на ЕС и кои партии влизат в него? Подготвя ли се перфектната буря в Европейския парламент? Какво означава забавянето на процедурите за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз? Защо липсват източноевропейци между четиримата на най-високи постове в съюза? В какво се състои по-особената роля на Върховния председател за външна политика на ЕС и защо Борисов имаше против този пост да бъде зает от българка? Силна ли е кандидатурата на Борел и тежи ли му миналото? Как премиерът Борисов се справи с предизвикателството при определянето на високите постове в ЕС и помогна ли му искреността? С какво име се ползва Кристалина Георгиева в ЕС и какво означава отказа на Борисов да я подкрепи? Как България и Източна Европа са представени в парламентарните комисии на европарламента и на какво се дължи това?

С Мариян Руменов, член на НС на „Да, България!“, изключително запален по футбола и следящ отблизо футболните новини по множество медийни канали, също и доброволен треньор по футбол на деца от малките класове, разговаряме за срещата, която премиерът Борисов осъществи с главния прокурор Сотир Цацаров, вътрешния министър Младен Маринов, председателя на БФС Борислав Михайлов и трима влиятелни собственици на футболни клубове - Георги Домусчиев („Лудогорец“), Васил Божков („Левски“) и Гриша Ганчев (ЦСКА-София).

Разговорът е едновременно за футбол и за политика, и полагаме старание да бъде разбираем дори за хората, които не се вълнуват особено от футбол, но се вълнуват от доброто управление на спорта и на държавата.

Обичайно ли е да се правят такива срещи? Кой в каква роля присъстваше на тази среща? Какви са интересите на тримата собственици на футболни отбори в бизнеса и в държавата? Защо срещата беше точно с тези трима собственици на клубове. Има ли конфликт на интереси? Каква е ролята на футболните агитки в политиката? Какви са истинските проблеми на българския футбол? По какво си прилича българския футбол с КТБ? Какви са плановете на правителството да подкрепя детския и юношеския футбол? Може ли българското гражданско общество да помогне на футбола?

С Емил Джасим, учител и историк, член на НС на „Да, България!“, разговаряме за новите учебници по история за 10 клас - за изискванията, на които трябва да отговорят, за процеса при който биват одобрени като официални учебници и за това израз на какви проблеми на официалната българска наука са те?

Какво освен факти трябва да има в учебниците? Каква е ролята на историците? Какво знаят децата днес за режима преди 1989 г.? Защо все още няма електронно образование?